О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260432
гр.Пловдив, 02. 11. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд, въззивно гражданско отделение – V с., в закритото заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател : Светлана Изева
Членове : Радостина Стефанова
Силвия Алексова
Като разгледа
Докладваното от съдия Радостина Стефанова
Възз.ч.гр.д. № 2210 /2020г.
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от М.С.М., чрез адв. Т.Т., против Определение
№ 8569/19.08.2020г. на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., по гр.д.№ 10265/2020г., с което е прекратено производството по делото и е изпратено по подсъдност на Административен съд - Пловдив. Моли да бъде отменено и
вместо това да се постанови друго, с
което да се върне делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на
процесуалните действия.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че частната жалба е
процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения
едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде
разгледана.
Пред Районен съд –Пловдив от М.С.М. е
заведен иск за заплащане на сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, вследствие на неправомерното лишаване на ищеца
от право да управлява моторно превозно средство за срок от 14 месеца,
постановено със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка с №
18-0281-000700 от 09.10.2018 г., издадена от Началник Сектор РУ при ОД на МВР -
гр. Пловдив, РУ Карлово, ведно със законна мораторна лихва от датата на влизане
в сила на съдебното решение до окончателното изплащане на задължението. В исковата молба са изложени твърдения, че претендираните неимуществени
вреди са вследствие на издаден от страна на служител при ответника
административен акт, с който по отношение на ищеца е наложена принудителна
административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на
моторно превозно средство на водач до решаване на въпросите за отговорността,
но не повече от 18 месеца". Изложени са твърдения, че наложената
принудителна административна мярка е необоснована и незаконосъобразна, като е
довела до незаконосъобразно лишаване на ищеца от право да управлява моторно
превозно средство, предвид обстоятелството, че образуваното против
него досъдебно производство за осъществено престъпление е прекратено.
Районният
съд, за да прекрати производството и да го изпрати за разглеждане по подсъдност
на Административен съд –Пловдив, излага основни съображения, че очертаният в исковата молба спор не разкрива белезите на спор относно
гражданско право или правно отношение, подведомствен на гражданските съдилища -
чл. 14, ал. 1 от ГПК. Мотивира, че подведомствеността
на съдилищата по граждански дела зависи от метода на регулиране на отношението.
Граждански са всички правоотношения, регулирани при равнопоставеност на техните
субекти. Административни са споровете относно уредени от административното
право отношения, какъвто е разглежданият случай. От
обстоятелствената част и петитума на исковата молба се
налага извод, че предявеният срещу ОД на МВР - гр. Пловдив иск е с правно основание чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ - за обезщетение за причинените неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконосъобразни действия на
служители на съответния държавен орган, които са във връзка, при или по повод
изпълнение на административно наказателна дейност. Затова,
спорът
между ищеца и ответника не е подведомствен на гражданските съдилища, а за
разглеждане на предявения иск е предвиден ред, установен в
Административно-процесуалния кодекс - чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ. Изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди от
незаконосъобразен акт на административно-наказващ орган, обвързват съда, който
следва да подведе изтъкнатите от страната твърдения под
приложимата материалноправна норма, като в случая доводите на ищеца обосновават за предявен
иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който не е
подведомствен на гражданските съдилища. При наличие на специална деликтна
отговорност, не следва да намери приложение общата разпоредба на чл. 49 във вр.
с чл. 45 от ЗЗД. Обстоятелството дали в случая са налице
предпоставките по чл. 204 от АПК за разглеждане на предявения иск не подлежи на
преценка от гражданския съд, като евентуалната им липса не обосновава
приложение на разпоредбата на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
С частната жалба на М.С.М. се посочва, че действително Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ с № 18-0281-000700/09.10.2018г.,
изд. от Началник сектор РУ при ОДМВР – Пловдив, РУ - Карлово, не е обжалвана и
не е отменена по съответния ред. Едновременно с това, обаче, не се и твърди с
исковата молба същата да е нищожна или оттеглена от нейния издател. В тази
връзка, М.С.М. поддържа, че в конкретния случай не са осъществени хипотезите на чл.204
ал.1 и ал.3 от АПК и се позовава се на
Определение № 534/13.04.2020г. на Административен съд –Пловдив по адм.д.№
637/2020г., с което е била върната исковата молба и е прекратено производството
по делото. На следващо място, въвежда възражения, че неправилно в мотивите на
атакуваното определение е посочено, че заведеният иск е с правно основание
чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Счита, че описаните в исковата
молба неимуществени вреди не могат да бъдат отнесени в обхвата на чл.1 от ЗОДОВ, поради което делото следва да се разгледа от гражданския съд.
Окръжният съд, в
настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна. От
обстоятелствената част на исковата молба се констатира, че ищецът претендира
неимуществени вреди вследствие на издаден от ответника административен акт, с който му е наложена
принудителна административна мярка. Ищецът изтъква, че вследствие на
необосноваността и незаконосъобразността на тази принудителна мярка е
претърпял неимуществени вреди, поради
което формулира искане за осъждане на ответника ОД на МВР –Пловдив. Тъй като
тези вреди произтичат от действия на служители на МВР като държавен орган,
тоест при неравноспоставеност на субектите, които се намират по вертикала на
йерархичната структура в правоотношението, компетентен да разгледа исковата
претенция на осн. чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ не е гражданският съд /Районен съд
–Пловдив/. Админстративен съд – Пловдив, в чието правомощие е да се произнесе и
относно приложимостта на предпоставките на чл.204 от АПК. Въззивната инстанция споделя доводите на Районния съд, че дори и да не
са налице условията за прилагане на
чл.204 от АПК, то това не означава, че трябва задължително да бъдат приложени
нормите на чл.49 във вр.с чл.45 от ЗЗД.
Определението се явява законосъобразно и подлежи
на потвърждаване.
По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.
О П Р Е Д Е Л И:
Потвърждава
Определение № 8569/19.08.2020г. на Районен съд – Пловдив, IX гр.с., по гр.д.№ 10265/2020г.
Определението e окончателно.
Председател :
Членове :