Присъда по дело №174/2023 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 17
Дата: 6 април 2023 г. (в сила от 22 април 2023 г.)
Съдия: Росица Иванова Ангелова
Дело: 20231420200174
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 14 февруари 2023 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 17
гр. Враца, 06.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Росица Ив. А.а
при участието на секретаря Ваня Люб. В.
и прокурора М. Анг. М.
като разгледа докладваното от Росица Ив. А.а Наказателно дело от общ
характер № 20231420200174 по описа за 2023 година
въз основа на закона и доказателствата по делото,

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Н. Й. Д., роден на *******. в
гр.**************** българин, български гражданин, основно образование, неженен,
неосъждан, безработен, ЕГН ********** ЗА ВИНОВЕН в това, че при условията на
продължавано престъпление на две дати в периода от 17.02.2022 г. до 18.10.2022 г. в
с.************ не е изпълнил съдебна ограничителна Заповед за защита от домашно
насилие №2/27.01.2022 г., издадена по реда на ЗЗДН, взета с решение №40/27.01.2022 г. на
Районен съд - Враца по гр.д.№2021142010448/2021 г. по описа на същия съд, като е влязъл в
дома на А. Ц. А. от същото село и след изрична покана от пострадалата А., че нарушава
горепосочената заповед не е напуснал дома й, както следва:
на 17.02.2022 г. в **** не е изпълнил съдебна оганичителна Заповед за защита от
домашно насилие №2/27.01.2022г, издадена по реда на ЗЗДН, взета с решение
№40/27.01.2022г на Районен съд- Враца, по гр.д.№20211420104481/2021г по описа на същия
съд, като е влязъл в дома на А. Ц. А. от с.****и след изрична покана от пострадалата А., че
нарушава горепосочената заповед, не е напуснал дома й,
1
и на 18.10.2022 г. в **** не е изпълнил съдебна оганичителна Заповед за защита от
домашно насилие №2/27.01.2022г, издадена по реда на ЗЗДН, взета с решение
№40/27.01.2022г на Районен съд-Враца по гр.д.№20211420104481/2021г по описа на същия
съд, като е влязъл в дома на А. Ц. А. от с**** и след изрична покана от пострадалата А., че
нарушава горепосочената заповед, не е напуснал дома й, - престъпление по чл.296, ал.1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 НК ГО ОСВОБОЖДАВА ОТ
НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА в
размер на 1000.00 /хиляда/ лева.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.301, ал.1, т.11 НПК веществените доказателства
1 бр. СД на л.25 от том I на ДП и 1 бр.СД на л.27 от том II на ДП да останат по делото и да
бъдат унищожени ведно с унищожаване на делото.
ОСЪЖДА на основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия Н. Й. Д. да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД МВР - Враца сума в размер на 745. 50 лева, представляваща
разноски в хода на ДП.
Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15 - дневен срок от днес пред ВрОС.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Присъда №17 от 06.04.2023 г., постановена по н.о.х.д.№174/2023 г. по
описа на Районен съд - Враца:
Съдебното производство е образувано по внесен обвинителен акт против
подсъдимия Н. Й. Д., ЕГН ********** с повдигнато обвинение по чл.296, ал.1
вр. чл.26, ал. 1 от НК за това, че при условията на продължавано
престъпление на две дати в периода от 17.02.2022 год. до 18.10.2022 год. в
с****, област Враца, ****, не е изпълнил съдебна ограничителна Заповед за
защита от домашно насилие №2/27.01.2022г, издадена по реда на ЗЗДН, взета
с решение №40/27.01.2022г на Районен съд - Враца, по гражданско дело
№2021142010448/2021г по описа на същия съд, като е влязъл в дома на А. Ц.
А. и след изрична покана от пострадалата А., че нарушава горепосочената
заповед, не е напуснал дома й, както следва:
На 17.02.2022 год. в с. **** не е изпълнил съдебна ограничителна
Заповед за защита от домашно насилие № 2/27.01.2022г, издадена по реда на
ЗЗДН, взета с решение № 40/27.01.2022г на Районен съд- Враца, по
гражданско дело № 20211420104481/2021г по описа на същия съд, като е
влязъл в дома на А. Ц. А. от с**** и след изрична покана от пострадалата А.,
че нарушава горепосочената заповед, не е напуснал дома й
и на 18.10.2022 год. в с. **** не е изпълнил съдебна ограничителна
Заповед за защита от домашно насилие № 2/27.01.2022г, издадена по реда на
ЗЗДН, взета с решение № 40/27.01.2022г на Районен съд- Враца, по
гражданско дело № 20211420104481/2021г по описа на същия съд, като е
влязъл в дома на А. Ц. А. от с. **** и след изрична покана от пострадалата А.,
че нарушава горепосочената заповед, не е напуснал дома й - престъпление по
чл.296, ал. 1 вр. чл.26, ал. 1 от НК
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението, така както е
внесено. Намира същото за доказано от обективна и субективна страна и
пледира за приложението на чл.78а НК.
Подсъдимият редовно призован, не се явява и съответно не изразява
становище.
Назначеният служебен защитник–адв.М., намира че по делото са
събрани достатъчно доказателства, от които се установява, че подсъдимият е
нарушил Заповед за защита от домашно насилие, като на 17.02.2022 г. и на
18.10.2022 г. е влязъл в дома на А. Ц. от с**** и след покана да напусне дома
й, не е сторил това. Пледира, че са налице основанията за прилагане на чл.78а
НК за налагане на административно наказание и то в предвидения от закона
минимален размер.
След като извърши преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Св.А. Ц. А. живяла на семейни начала с подсъдимия Н. Й. Д. от с. **** в
периода от 2000 г. до 2016 г., но впоследствие се разделили, тъй като същата
се оплаквала от физически и психически тормоз. От съвместното
съжителство на двамата се родили трите им деца - Г. Н. Й., Й. Н. Й. и Кина Н.
1
Й.а. С решение № 40/27.01.2022 год. по гражданско дело №
20211420104481/2021 г. по описа на Районен съд - Враца била издадена
съдебна ограничителна Заповед на основание чл.15, ал.2 от ЗЗДН за защита от
домашно насилие № 2/27.01.2022 срещу подсъдимия Н. Й. Д. от с.****, с
което се забранява на подсъдимия Д. да приближава на разстояние по-малко
от 100 метра за срок от 18 месеца свидетелката А. Ц. А. и сина й Г. Н. Й.,
жилището, в което двамата живеят, находящо се в с****, **** местоработата
на А. и училището, в което учи Г. Н. Й..
Въпреки ограничителната заповед, на 17.02.2022 год. подсъдимият Н. Й.
Д. отишъл в с****, в дома на свидетелката А. Ц. А. и сина й Г. Н. Й., находящ
се в с****, **** като след изричната покана на св.А. Ц. А. да напусне дома
им, не е изпълнил съдебна ограничителна Заповед за защита от домашно
насилие № 2/27.01.2022г, издадена по реда на ЗЗДН, взета с решение №
40/27.01.2022 г. по гражданско дело № 2021142010448/2021 г по описа на
съда, като е влязъл в дома на св.А. Ц. А..
На 18.10.2022 г. подсъдимият Н. Й. Д. отново отишъл в дома на А. Ц. А.
и сина й Г. Н. Й., находящ се в с****, **** като отново след отправена покана
от страна на св.А. Ц. А. да напусне дома им, подсъдимият не изпълнил
съдебна ограничителна Заповед за защита от домашно насилие №
2/27.01.2022 год., издадена по реда на ЗЗДН, взета с решение №
40/27.01.2022г на Районен съд - Враца, по гражданско дело №
2021142010448/2021г по описа на същия съд, като е влязъл в дома на св. А. Ц.
А..
От заключението на назначената психолого-психиатрична експертиза се
установява, че подсъдимият Д. страда от лека умствена недостатъчност IQ: 64
/по Рейвън-Векслер/-горна граница, което е интелектуално паметова слабост,
която няма прогресивен характер. Посочено е, че подсъдимият е в състояние
да се ориентира в елементарна среда и ситуация, притежава известна
практичност; разбира морални категории „правилно - неправилно", „редно-
нередно", „позволено- непозволено". Подсъдимият страда от лека умствена
изостаналост и е с примитивна личностова структура. Общата му
осведоменост и разбиране са незначителни и са базирани изцяло на
практически познания. Заболяването му и принизената социално-битова среда
правят подсъдимия неспособен да се справя с по-сложни и специфични
задачи и да избира по-ефективни и рационални модели на поведението си.
Посочено е, че подсъдимият има затруднения във вникването във вътрешната
същност на явленията, логическата продуктивност е много занижена,
затруднени са процесите на планиране и прогнозиране. Налице е
инфантилност в мислите и поведението му, но може да разбира свойството и
значението на извършени от него елементарни действия от битовата сфера;
понятията при него са елементарни, но той правилно е възприемал това, което
става около него. Липсва илюзорно и халюцинаторно възприемане на
околната действителност. Може да възприема, запаметява и възпроизвежда
фактите, които имат значение за делото и засягат бита.
Проведената СППЕ е установила, че подсъдимият Д. страда от лека
2
умствена изостаналост-горна граница и е с примитивна личностова структура,
с незначителна обща осведоменост и разбиране, базирани изцяло на
практически познания, но може да участва в досъдебното и съдебно
производство. В състояние е да разбира свойството и значението на
извършени от него елементарни действия от битовата сфера. Можел е и може
да ръководи постъпките си. Разбира и смисъла, и значението на заповедта за
защита, както и, че той не я спазва. Според експертното заключение,
подсъдимият има психическа годност и може да участва в досъдебното и
съдебното производство; деянието си освидетелстваният не е извършил по
психотични мотиви, а към момента на изследването не подлежи на
задължително настаняване в психиатрично заведение. Изписан е на
05.09.2022 год. от ЦПЗ - Враца с нисък риск от ООД, спокоен, контактен,
ориентиран, без наличие на психотична симптоматика.
При горната доказателствена съвкупност е безспорно, че на
инкриминираните в обвинителния акт дати и място, подсъдимият с
поведението си е осъществил състав на престъплението по чл.296, ал. 1 вр.
чл.26, ал.1 от НК, като при условията на продължавано престъпление на две
дати в периода от 17.02.2022 год. до 18.10.2022 год. в с****, обл. Враца, ул.
**** не е изпълнил съдебна ограничителна Заповед за защита от домашно
насилие № 2/27.01.2022г, издадена по реда на ЗЗДН, взета с решение №
40/27.01.2022г на Районен съд - Враца, по гражданско дело №
2021142010448/2021г по описа на същия съд, като е влязъл в дома на св.А. и
след изрична покана от същата, че нарушава горепосочената заповед, не е
напуснал дома й, както следва:
На 17.02.2022 год. в с. **** не е изпълнил съдебна ограничителна
Заповед за защита от домашно насилие № 2/27.01.2022г, издадена по реда на
ЗЗДН, взета с решение № 40/27.01.2022г на Районен съд- Враца, по
гражданско дело № 20211420104481/2021г по описа на същия съд, като е
влязъл в дома на св.А. А. от с**** и след изрична покана от пострадалата А.,
че нарушава горепосочената заповед, не е напуснал дома й
и на 18.10.2022 год. в с. **** не е изпълнил съдебна ограничителна
Заповед за защита от домашно насилие № 2/27.01.2022г, издадена по реда на
ЗЗДН, взета с решение № 40/27.01.2022г на Районен съд- Враца, по
гражданско дело № 20211420104481/2021г по описа на същия съд, като е
влязъл в дома на св.А. А. от с**** и след изрична покана от пострадалата А.,
че нарушава горепосочената заповед, не е напуснал дома й - престъпление по
чл. 296 ал. 1 вр. чл. 26 ал. 1 от НК
На първо място, от обективна страна, съдът счита че първото изискване
на закона, а именно - да има издадена Заповед за защита от домашно насилие,
е налице. Това е така, доколкото видно от приобщеното по делото Решение
№40/27.01.2022 год., е била издадена Заповед за защита от 27.01.2022 г. от
компетентния първоинстанционен съд, с която на основание чл.5, ал.1, т.1
ЗЗДН съдът е постановил мерки за закрила спрямо св.А. А. и св.Г. Й., като е
задължил подсъдимия Н. Д. да се въздържа от домашно насилие спрямо тях,
и му е забранил да приближава на разстояние по-малко от 100 метра за срок
3
от 18 месеца св.А. А., св.Г. Й. и жилището, в което А. А. и Г. Й. живеят,
находящо се на адрес: с****, ул.**** местоработата на св.А. А., учебното
заведение, в което се обучава св.Г. Й. – училище „Св.св.Климент Охридски“ в
с****, обичайните места за отдих на двамата, когато те се намират там, а
именно - двете кафенета на центъра и площада на с****. Въпросната заповед
има незабавно действие като към 17.02.2022 г. и 18.10.2022г. все още не е
била преустановила правното си действие, доколкото съдът е определил 18
месечен срок за действие.
Изпълнителното деяние на престъплението е формулирано като „не
изпълни” заповедта. Законодателят е инкриминирал всяко едно поведение
(действие или бездействие) на дееца, което обективно влиза в противоречие с
поведението, предписано в издадения съдебен акт. В конкретния случай,
заповедта въвежда задължение за подсъдимия да не приближава на
разстояние по-малко от 100 метра жилището, в което св.А. А. и св.Г. Й.
живеят. С действията си по влизане в жилището на св.А., подсъдимият
безспорно не е изпълнил забраната на съдебната заповед, поради което и по
мнение на настоящия състав, поведението му безспорно изпълва със
съдържание изпълнителното деяние на престъплението по чл.296, ал.1 НК.
Деянията, извършени от подсъдимия са осъществени при условията на
продължавана престъпна дейност. Продължаваното престъпление е
извършено с две отделни деяния на 17.02.2022 г. и на 18.10.2022 г., които
осъществяват състава на престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Те са
извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка, при което последващите деяния се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите. Деянията са извършени
и при една и съща форма на вината – пряк умисъл.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл.
Обвиняемият съзнавал, че спрямо него е издадена заповед за защита от
домашно насилие, но въпреки това искал и целял настъпването на вредните
последици от несъобразяването на поведението си с постановения спрямо
него съдебен акт. С ясната представа за общественоопасния характер на
поведението си, респ. за неговата фактическа и правна недопустимост,
последният грубо е игнорирал вменените му със съдебния акт задължения-да
приближава на разстояние по-малко от 100 метра жилището, в което св.А. А.
и св.Г. Й. живеят, предвиждайки общественоопасните последици - а именно
че по този начин няма да изпълни заповедта. Обвиняемият е манифестирал
пренебрежението си спрямо съдебната заповед и е решил, че не следва да се
съобрази с нея и по този начин не я е изпълнил. В тази насока, съдът взе
предвид заключението на назначената на досъдебното производство СППЕ,
съгласно която въпреки че подсъдимият страда от лека умствена лека
недостатъчност, същият е в състояние да се ориентира в елементарна среда и
ситуация, притежава известна практичност, разбира морални категории
„правилно-не правилно", „редно-нередно", „позволено- непозволено".
Подсъдимият може да разбира свойството и значението на извършени от него
4
елементарни действия от битовата сфера и въпреки че понятията при него са
елементарни, той правилно е възприемал това, което става около него. Липсва
илюзорно и халюцинаторно възприемане на околната действителност. Може
да възприема, запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за
делото и засягат бита. Касае се за волеви и целенасочен акт на вменяем човек.
Подсъдимият е бил наясно и е имал потенциал да разбере какво е било
вмененото му задължение. В тази връзка е заключението и на СППЕ, която е
категорична, че както към момента на връчване на заповедта за незабавна
защита, така и към датата на инкриминираното деяние, същият е разбирал
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките
си.
Поради изложеното и след като прецени, че обвинението е доказано
по несъмнен начин, съгласно разпоредбата на чл.303, ал.2 от НПК, съдът
призна подс.Н. Д. за виновен в извършването на престъплението по чл.296,
ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Подсъдимият не е осъждан, за престъплението по чл.296, ал.1 вр. чл.26,
ал.1 от НК се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или
глоба до пет хиляди лева и от деянието не са причинени, подлежащи на
възстановяване имуществени вреди.
Към инкриминирания период подсъдимият е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а НК с наложено административно
наказание глоба в размер на 1000.00 лв. с решение по н.а.х.д.№385/2017 г. на
ВрРС, влязло в сила на 27.05.2017 г. За събиране на тази глоба е издаден
изпълнителен лист от 29.05.2017 г., като е образувано изп.дело
№*********/2018 г., образувано на 26.01.2018 г. С разпореждане на
публичния изпълнител от 06.10.2022 г. към изпълнителния лист са
присъединени други задължения. С разпореждане за присъединяване от
06.10.2022 г. към изп. дело са присъединени за изпълнение други
задължения. Междувременно обаче, още на 26.01.2021 г. /считано от
26.01.2018 г.-датата на образуване на изпълнителното дело/, безпрепятствено
са изтекли двата последователни срока - двугодишния давностен срок за
изпълнение на глобата по чл.82, ал.1, б.”а” ЗАНН и едногодишния
реабилитационен срок по чл.86, ал.1,т.3 НК, съгласно задължителните
предписания, дадени в т.7 от ТР№2/28.02.18 г. по т.д.№2/17 г. на ОСНК на
ВКС. След като осъдените, чието наказание глоба не е изпълнено, поради
изтекла давност, могат да бъдат реабилитирани, то те могат да бъдат и
освободени от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание. Фактът на неизтърпяване на наказанието в този случай, не
съставлява отрицателна предпоставка по чл.78а, ал.1, б.“б“ от НК, поради
което не би следвало да е такава и за неосъжданите, но вече освобождавани
от наказателна отговорност по същия ред. При това положение в случая няма
законова пречка за повторно приложение на чл.78а НК спрямо подсъдимия
Д..
При така изложените съображения и като краен резултат, съдът с
присъдата си призна подсъдимия за виновен в извършване на престъпление
5
по чл.296, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, след което го освободи от наказателна
отговорност и на основание чл.78а, ал.1 НК му наложи административно
наказание глоба в минимален размер от 1000.00 лева. При преценката,
относно размера на това наказание се отчетоха смекчаващи вината
обстоятелства, а именно-чистото съдебно минало на подсъдимия,
имущественото състояние на подсъдимия /безработен/, здравословното му
състояние - същият страда от лека умствена недостатъчност, но може да
разбира свойството и значението на извършените от него елементарни
действия от битовата сфера и да ръководи постъпките и може да възприема,
запаметява и възпроизвежда фактите, които имат значение за делото. От
друга страна се взе предвид отегчаващото вината обстоятелства, а именно
лошите му характеристични данни.
С така определения размер на наказанието, съдът счита че ще се
постигнат целите на наказанието, визирани в чл.12 от ЗАНН и чл.36 от НК –
генералната превенция ще въздейства предупредително спрямо другите
членове на обществото, а индивидуалната - възпитателно и възпиращо спрямо
подсъдимия да не върши други престъпления.
При този изход на делото, съдът на основание чл.301, ал.1, т.11 НПК постанови
веществените доказателства - 1 бр. СД на л.25 от том I на ДП и 1 бр.СД на л.27 от том II на
ДП да останат по делото и да бъдат унищожени, ведно с унищожаване на делото.
На основание чл.189, ал.3 НПК съдът осъди подсъдимия Д. да заплати в полза на
държавата, по сметка на ОД МВР - Враца сума в размер на 745. 50 лева, представляваща
направени разноски в хода на досъдебното производство.
При гореизложените мотиви съдът постанови присъдата си.

21.04.2023 г. РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6
Съобщи за изтекли лични данни