№ 194 от 21.07.2021 г., гр. Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на седми юли две
хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА
АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Антоанета Масларска и с
участието на прокурор Йордан Георгиев, като разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно
административнонаказателно дело № 195 по описа
за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр.
с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е
образувано по касационна жалба от „Г.г.” ЕООД, с ЕИК *********, чрез процесуалния му представител по пълномощие адвокат Р.А., срещу
Решение № 260149/25.05.2021 г., постановено по административнонаказателно дело
№ 1213/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил, с което е потвърдено
Наказателно постановление (НП) № 10-0001066/23.09.2020 г., издадено от директора на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил при Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”. С
посоченото наказателно постановление на дружеството на основание чл. 75а, ал. 2
от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ) е наложена имуществена санкция в размер на 2000,00 лева. В жалбата са
наведени касационните основания по чл. 348,
ал. 1, т. 1 и 2 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК). Твърди се, че деянието е
квалифицирано неправилно като нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, вместо по
чл. 75а, ал. 5 от същия закон. Като съществено нарушение на процесуалните
правила се приемат лаконичните мотиви в оспореното решение, за които се сочи,
че не съдържат отговор на възраженията във въззивната жалба и анализ на
събраните доказателства. Иска се
отмяна на решението и на наказателното постановление. Претендират
се направените разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
„Г.г.”
ЕООД не се представлява в съдебното заседание по делото.
Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, чрез процесуалния си представител по пълномощие
юрисконсулт М. Г., оспорва касационната жалба като неоснователна и
претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната
жалба е допустима. Подадена е от страна с право на касационно оспорване по
смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен
контрол и в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на въззивно обжалване е НП №
10-0001066/23.09.2020 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” –
гр. Кюстендил, с което на „Г.г.” ЕООД, с ЕИК *********, в качеството му на местен работодател
по смисъла на § 1, т. 11 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗТМТМ, на основание чл. 75а, ал. 2 от същия закон е наложена имуществена
санкция в размер на 2000,00 лева за това, че от 13.03.2019 г. и към периода на
извършената проверка – 03.04.2020 г. – 16.04.2020 г., ползва предоставената от
Й. Р., гражданин на Република Северна Македония, роден на *** г.,
работна сила без за същия да е разрешен достъп до пазара на труда. Съдът е
установил от фактическата страна на спора, че на 03.04.2020 г. и 16.04.2020 г.
служители на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил извършили проверка по
документи на „Г.г.” ЕООД по спазване на изискванията на ЗТМТМ. При проверката е установено,
че дружеството е сключило Трудов договор № 006/13.03.2019 г. с Й. Р.– гражданин
на Република Северна Македония, за длъжността „общ работник, строителство на
сгради”, и ползва предоставената от него работна
сила, без същия да има право на достъп до пазара на труда. Видно от писмо с
рег. № 536700-615/08.04.2020 г. от началника на група „Миграция” при Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, Й. Р.няма разрешен
статут на пребиваване в Република България. В писмо с рег. № 10-10-1912/30.03.2020
г. от зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта е посочено, че за Й.
Р.не е даван достъп до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост като
нает по трудово правоотношение в „Г.г.” ЕООД на основание чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ
и не е издавано разрешение за работа като командирован специалист, и същият не
е регистриран за извършване на краткострочна заетост без разрешение за работа. Въз
основа на резултатите от проверката до дружеството е отправена
покана с изх. №20033167/11.05.2020 г. по описа
на Дирекция „Инспекция по труда” – гр. Кюстендил, за съставяне и връчване на
акт за установяване на административно нарушение (АУАН), получена на 12.05.2020
г. от Р.А.. На посочените в поканата дата и час за съставянето на акта не се е
явил представител на дружеството и това обстоятелство е отразено в протокол от 26.05.2020
г. На същата дата срещу „Г.г.” ЕООД е съставен АУАН № 10-0001066/26.05.2020 г.
за нарушение по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Актът е връчен на 08.09.2020 г. на
Зоран Павловски – управител на дружеството към тази дата. Освен това на 09.07.2020
г. на таблото за обявления и на официалната интернет страница на Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил е поставено съобщение за съставянето на акта.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното НП, в което са
възпроизведени фактическите констатации по същия. В
производството пред районния съд са разпитани длъжностните лица при Дирекция
„Инспекция по труда” – гр. Кюстендил,
извършили проверката, и същите потвърждават изложените в процесния АУАН
обстоятелства. Районният
съд е потвърдил наказателното постановление по съображения за
законосъобразност. Приел е, че в административнонаказателното производство не
са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а по същество – че
административното нарушение е доказано.
В пределите
на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведените
в жалбата касационни основания настоящият касационен състав намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо, а преценено за съответствие с материалния закон – правилно.
Неоснователно е наведеното в касационната жалба възражение за
съществено нарушение на процесуалните правила поради наличието на лаконични
мотиви в обжалваното съдебно решение. Съдържанието на решението отговаря на
изискванията на чл. 339 от НПК. Изложените от районния съд мотиви са точни и
ясни, и дават конкретен отговор на всички повдигнати в производството спорни
въпроси.
Правилен
е изводът на районния съд за липса на формални предпоставки
за отмяна на наказателното постановление, тъй като при реализирането на
административнонаказателната отговорност на „Г.г.” ЕООД не са допуснати
съществени процесуални нарушения, водещи до опорочаване на производството.
Процесните АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове и от
компетентни органи. Видно от доказателствата по административнонаказателната преписка, нарушението е открито при извършване на
проверка по документи на 03.04.2020
г. и 16.04.2020 г. Процесният АУАН е съставен на 26.05.2020 г., т.е. в тримесечния срок по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН. Спазен е и шестмесечният срок по чл. 34, ал. 3
от ЗАНН за
издаване на наказателното постановление. Съставеният АУАН и
издаденото въз основа на него НП съдържат реквизитите съответно по чл. 42
и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Фактическите обстоятелства, относими към процесното
деяние, както и към съставомерните елементи на нарушението по чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ, са посочени ясно в акта и в
наказателното постановление.
Специална
норма на чл. 79 от ЗТМТМ въвежда особени правила за връчване на АУАН, но не и
за неговото съставяне. За последното, с оглед разпоредбата на чл. 79, ал. 5 от
ЗТМТМ, намират приложение правилата на чл. 40 от ЗАНН. Процесният АУАН е
съставен в отсъствието на законния представител на дружеството в нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН. В
случая до управителя на „Г.г.” ЕООД, на
актуалния адрес на управление на дружеството, е изпратена покана за съставяне на АУАН, която е
връчена на Р.А.. Същият е процесуален представител на дружеството
в съдебното производство по оспорване на издаденото НП, но не е упълномощен да го
представлява, включително да приема книжа, във връзка с дейността му. С оглед ненадлежното връчване на поканата е било
неприложимо изключението по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за съставяне на акта в
отсъствието на законния представител на „Г.г.” ЕООД. Посоченото нарушение обаче не е съществено, тъй като не е довело до
нарушаване правото на защита на дружеството, доколкото на управителя
му е връчен препис от акта и той е имал възможност да направи възражения при
подписването му и в посочения в чл. 44, ал. 1 от ЗАНН (ред., ДВ, бр. 51
от 2007 г.) тридневен срок от подписването му.
Правилен е и изводът на районния съд за
доказано нарушение. От приетите като доказателства по делото трудов договор и
разчетно-платежни ведомости се установява факта на предоставяне на работна сила
от Й. Р.в полза на „Г.г.” ЕООД, в качеството му на местен работодател по
смисъла на § 1, т. 11 от ДР на ЗТМТМ. Видно
от писмото с рег. № 536700-615/08.04.2020 г. от началника на група „Миграция” при
ОД на
МВР – Кюстендил, Й. Р.няма
разрешен статут на пребиваване в Република България. Съгласно писмото с рег. №
10-10-1912/30.03.2020 г. от
зам.-изпълнителния директор на Агенцията по заетостта за Радичевски не е даван
достъп до пазара на труда за осъществяване на трудова заетост като нает по
трудово правоотношение в „Г.г.”
ЕООД на
основание чл. 7, ал. 3 от ЗТМТМ и не е издавано разрешение за работа като
командирован специалист, и същият не е регистриран за извършване на
краткострочна заетост без разрешение за работа. Налице е нарушение по чл. 75а,
ал. 2 от ЗТМТМ, за което правилно е ангажирана отговорността на „Г.г.” ЕООД. Неоснователно е възражението
в касационната жалба за приложимост на санкционния състав
на чл. 75а, ал. 5 от ЗТМТМ. От доказателства по делото е видно, че не е налице
предвидения в посочената разпоредба признак от обективната страна на деянието,
а именно – предоставяне на работна сила при условията на чл. 8, ал. 1 от ЗТМТМ от
чужденец, който няма право на достъп до пазара на труда. Наложената с
процесното НП имуществена санкция е в минималния размер, предвиден в
санкционната разпоредба на чл. 75а, ал. 2 от ЗТМТМ. Предвид характера на
нарушението и обществените отношения, които то засяга, не се касае за маловажен
случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Осъждането на „Г.г.” ЕООД да заплати на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение
в размер на 80,00 лева е в съответствие с разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Изложените
съображения обуславят извод за правилност на решението на районния съд, поради
което същото следва да бъде оставено в сила.
На
основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН „Г.г.”
ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”
юрисконсултско възнаграждение за касационното производство в размер на 80,00
лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН и чл. 63, ал. 5 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260149/25.05.2021
г., постановено по АНД №1213/2020 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.
ОСЪЖДА „Г.г.”
ЕООД, с ЕИК *********, да заплати на Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда” юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 (осемдесет)
лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.