№ 4398
гр. С, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
при участието на секретаря ДТ
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20221110100464 по описа за 2022 година
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, І Гражданско отделение, 118-ти състав в публично
заседание на 28.02.2023 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛИЛИЯ МИТЕВА
при секретаря ДТ разгледа докладваното от съдията гр.д. № 464 по описа за 2022
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от „ТС“ ЕАД, ЕИК *** срещу А. И. А.,
ЕГН ********** и Л. И. А., ЕГН **********, с която са предявени субективно и обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2650,95 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. за имот с адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 305, вх. 2, ет. 2, ап. 77 с аб.
№174003, ID №167387 ведно със законна лихва от 06.01.2022 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 461,82 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г., сумата
от 28,95 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.10.2018 г. до 30.12.2019 г., ведно със законна лихва от 06.01.2022 г. до изплащане на
вземането, както и мораторна лихва в размер на 6,85 лв. за периода от 01.12.2018 г. до
09.11.2021 г., които суми се претендират в условията на разделност, както следва:
1/ от А. И. А. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: сумата от 1325,47 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 06.01.2022 г. до изплащане на
1
вземането, мораторна лихва в размер на 230,91 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021
г., сумата от 14,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до 30.12.2019 г., ведно със законна лихва от 06.01.2022 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 3,42 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.,
2/ от Л. И. А. – 1/2 част от горепосочените суми, а именно: сумата от 1325,47 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва от 06.01.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва в размер на 230,91 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021
г., сумата от 14,47 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.10.2018 г. до 30.12.2019 г., ведно със законна лихва от 06.01.2022 г. до
изплащане на вземането, както и мораторна лихва в размер на 3,42 лв. за периода от
01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.
Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателите
на ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Претендира наследодателите на ответниците да са били клиенти на
топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ. Посочва, че на основание чл. 139 ЗЕ
разпределението на топлинна енергия между потребители в сграда - етажна собственост се
извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в
публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди, че в рамките на процесния период дяловото
разпределение за сградата, в която се намира топлоснабденият имот, се е извършвало от „Б“
ООД. Поддържа, че съгласно общите условия за наследодателите на ответниците е било
налице задължение за заплащане на ищеца на стойността на услугата дялово разпределение,
дължимата цена за която не е била заплатена. Предвид липсата на изпълнение на падежа на
задължението за заплащане на главницата, представляваща стойност на извършена услуга
дялово разпределение, претендира заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото са постъпили писмени отговори на исковата
молба от ответниците, с които предявените искове се оспорват като неоснователни и
недоказани. Релевират възражение за давност. Твърдят, че не са титуляри на правото на
собственост върху процесния недвижим имот, както и че не се доказва да са носители на
ограничено вещно право на ползване по отношение на същия. Оспорват да са обвързани от
облигационна връзка с ответника, изразяваща се в договор за предоставяне на топлоенергия
за подгряване на вода и за топлинна енергия, отдадена от сградна инсталация. Оспорват
ищецът да е доставил топлинна енергия в обем и размер, посочени в исковата молба. Считат,
че на ищеца не се дължи сума, представляваща стойност на услугата „дялово
разпределение“, тъй като същият не е страна по договора с етажната собственост, като
поддържат, че претенцията е погасена и по давност. Оспорват дължимостта на
претендираните суми, представляващи мораторна лихва, доколкото твърдят, че не са били
поставяни в забава. Поддържат, че не е налице договор с дружеството, за което се твърди да
2
е извършвало дяловото разпределение за процесния недвижим имот в рамките на процесния
период. Молят за отхвърляне на исковете. Претендират разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Б“ ООД, ЕИК *** не оспорва исковете.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ:
Предявени са субективно съединени искове са за заплащане на дължимата цена по
договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 (Изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г.) от Закона за енергетиката, в редакцията, касаеща процесния период, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. С разпоредбата
на чл. 150 ЗЕ е предвидено, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди, се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие.
Ищецът претендира, че ответниците са клиенти на топлинна енергия. От договор за
продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от
29.03.1991 г. е видно, че И. А. И. и Ж. Д. И. са закупили апартамент №77 на етаж 2 в бл.305,
вход 2 в ж.к. М 3, гр. С. Видно от удостоверенията за наследници, издадени от Столична
община, район М ответниците са наследници на Ж. Д. И., починала на 12.06.2021 г. и И. А.
И., починал на 19.05.2009 г. Въз основа на така установените обстоятелства съдът намира за
доказано в производството, че в рамките на процесния период ответниците са били
собственици всеки на по ½ ид. ч. от имота, доколкото не се твърди и не се установява
разпореждане с имота както от наследодателите на ответниците до смъртта им, така и от
ответниците преди или в рамките на процесния период.
Предвид горните изводи съдът счита, че е доказано в производството, че всеки от
ответниците дължи заплащането на по ½ от стойността на топлинната енергия, предоставена
от ответното дружество в рамките на възникнало на осн. чл. 153 ЗЕ правоотношение по
продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия по отношение имот,
представляващ апартамент №77 с адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 305, вх. 2, ет. 2 с аб. №174003,
ID №167387.
Потребителите като страна по посоченото правоотношение дължат заплащане на
реално потребената топлинна енергия въз основа на отчетени единици от средствата за
дялово разпределение - топломери, монтирани на отоплителните тела в жилището, водомер
за топла вода и съответна част от стойността на топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация по данни от общия топломер, монтиран в абонатната станция. С разпоредбата на
чл.156 ЗЕ е установен принцип за измерване на реално доставената на границата на
собствеността топлинна енергия при уреждане на отношенията между топлопреносното
3
предприятие и потребителите на ТЕ в сграда – етажна собственост. За установяване факта
на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, по
делото са приети писмени доказателства от третото лице помагач и заключение на съдебно-
техническата експертиза. От отговора на задача 2 от заключението на вещото лице се
установява, че в рамките на процесния период за имота е доставена топлинна енергия за
отопление и БГВ, като е извършвано начисление на топлинна енергия, отдадена от сградна
инсталация. Вещото лице е установило, че за процесния период ФДР е съставила
изравнителни сметки, като дяловото разпределение и остойностяване на потребена ТЕ за
процесния имот са в съответствие с действащите нормативни изисквания и цени на ТЕ.
Според вещото лице общият разход за топлинна енергия за процесния имот за процесния
период е в размер на 2769,90 лева.
С оглед изложеното съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна
енергия съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано и
изчислено коректно. Поради това и за ответниците е възникнало задължение да заплатят
установените задължения за ТЕ в размер от общо 2769,90 лева. Доколкото обаче ищецът
претендира вземанията му за процесния период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. да възлизат
на по –нисък размер, то и съдът при съблюдаване диспозитивното начало приема за
установени задълженията на ответниците в общ размер от 2650,95 лв.
С отговора на исковата молба, всеки от ответниците е направил възражение за изтекла
погасителна давност, което следва да бъде разгледано с оглед извода за възникване на
вземанията за главница. С оглед разпоредбите на чл. 155 ЗЕ и чл. 156 ЗЕ и разясненията,
дадени с тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012г. по т.д. 3/2011г. на ОСГТК на ВКС
вземанията на топлофикационните дружества за цена на доставената на потребителите
топлинна енергия са такива на периодично изпълнение по смисъла на чл. 111, б ”в” ЗЗД,
поради което и същите се погасяват с изтичане на установената в тази норма кратка
тригодишна давност.
На основание чл. 114 ЗЗД погасителната давност започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал.2 от Общи условия за продажба
на топлинна енергия за битови нужди от “ТС” EАД на клиенти в град С, приложими към
процесния период, клиентите са длъжни да заплащат задълженията си за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят.Следователно от деня, следващ изтичане на 45 – дневния срок
за плащане е започнал да тече давностния срок за погасяване на всяко месечно задължение.
Течението на погасителната давност е спряно в периода от 13.03.2020 г. до 20.05.2020
г. на основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение в първоначалната й редакция (ДВ, бр. 28/28.03.2020 г., в сила от 13. 03. 2020 г.) и
пар. 13 от Заключителните разпоредби на ЗИД ЗМДВИП (ДВ, бр. 34/9. 04. 2020 г.).
В случая давността е прекъсната на основание чл. 116 ЗЗД с предявяването на иска –
06.01.2022 г
При съобразяване изложеното, вкл. спирането на давността, вземането на ищеца за
цена на доставената на ответниците топлинна енергия към момента на предявяване на иска е
4
погасено по давност за периода от 01.05.2018 г. до 31.08.2018 г. вкл., а за останалите
месечни задължения не е и предвид прекъсване на давността с предявяване на исковете
всички останали вземания за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. са дължими. Видно от
заключението на СТЕ за периода от 01.05.2018 г. до 31.10.2018 г. стойността на топлинната
енергия е в размер на 230, 55 лева. При съобразяване изравнителните сметки, заключението
на СТЕ и пропорционалното съотношение на общата претенция на ищеца с установения
размер на вземанията съдът на основание чл. 162 ГПК определя размера на непогасеното по
давност вземане спрямо всеки ответник за периода от 01.09.2018 г. до 30.04.2020 г. на
сумата 1251,93 лева, до който размер предявеният иск срещу всеки за стойност на топлина
енергия следва да бъде уважен, а за разликата до пълния размер 1325,47 лв– отхвърлен
поради погасяване по давност на вземанията.
Всеки ответник дължи заплащането и на по ½ от общото задължение за заплащане на
услугата дялово разпределение, определено от съда на основание чл. 162 ГПК в размер на
28,95 лева, или по 14,47 лева всеки. Съгласно разпоредбите на чл. 36 от ОУ на ищеца,
задължителни в отношенията с клиенти на ТЕ и чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г.
за топлоснабдяването таксите се заплащат от потребителите на топлинна енергия на
ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на
дружествата за дялово разпределение.
По отношение исковете с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за мораторна лихва:
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 ЗЗД, когато денят за изпълнение на задължението
е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Спрямо процесния период
приложими са Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “ТС”
EАД, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. Следователно
забавата на длъжника следва да настъпи с изтичането на 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят задълженията. а именно от 15 –ти юни на съответната година
доколкото при съобразяване на чл. 5, т.1 ОУ отоплителният сезон, съставляващ отчетния
период, за който се извършва изравнителната сметка по чл. 32, ал. 3 ОУ, приключва на 30-ти
април. В случая изравнителните сметки са изготвени след този срок, като преди издаването
им потребителят не разполага с яснота относно размера на сумата от извършеното дялово
разпределение. Предвид посоченото разпоредбите в цитираната им редакция с оглед
установените дати на издаване на общите фактури /31 юли/ се явяват неприложими в
случая, поради което на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът изпада в забава след покана,
каквато обаче нито се твърди, нито се доказва, да е отправена от ищеца до ответника.
По изложените мотиви искът по чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава
върху главницата за потребена топлинна енергия за процесния период подлежи на
отхвърляне като неоснователен.
Претенцията в частта за мораторна лихва върху вземането за дялово разпределение
също е неоснователна. В общите условия не е уговорен срок за изпълнение на това
5
задължение, поради което за да изпадне ответникът в забава е необходимо да бъде поканен
от кредитора – чл.84, ал.2 ЗЗД. По делото не е представена такава покана – за заплащане на
дължимите суми за дялово разпределение, поради което и претенцията в тази част също е
неоснователна.
По разноските
При този изход на спора, ищецът на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК има право на
разноски съразмерно с уважената част от исковете в размер на 342,64 лева от общо 425,94
лева (125,94 лв. – държавна такса, 200 лв. – разноски за вещо лице и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение), от които всеки ответник следва да заплати по 171,32 лева.
Ответниците имат право съгласно чл. 78, ал. 3 ГПК на разноски съразмерно с
отхвърлената част от претенциите, а именно всеки по 88,01 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. И. А., ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 305, вх. 2, ет. 2, ап.
77 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 1251,93 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2018г. до 30.04.2020. за имот с адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 305, вх. 2, ет. 2, ап. 77 с аб.
№174003, ID №167387 и сумата 14,47 лв. - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.12.2019 г. ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 06.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 171,32 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ
иска за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1251,93 лева до
пълния предявен размер срещу този ответник - 1325,47 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.08.2018 г. и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на
230,91 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г. върху главницата за топлинна енергия
и за сумата 3,42 лв., мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.
върху главницата за дялово разпределение
ОСЪЖДА Л. И. А., с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 305, вх. 2, ет. 2, ап.
77 да заплати на „ТС“ ЕАД, ЕИК *** на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ
сумата 1251,93 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от
01.09.2018г. до 30.04.2020. за имот с адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 305, вх. 2, ет. 2, ап. 77 с аб.
№174003, ID №167387 и сумата 14,47 лв. - главница за извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.10.2018 г. до 30.12.2019 г. ведно със законната лихва върху
двете главници, считано от 06.01.2022 г. до окончателното изплащане на сумите, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 171,32 лева - разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главница за топлинна енергия за разликата над уважения размер от 1251,93 лева до
пълния предявен размер срещу този ответник - 1325,47 лв. и за периода от 01.05.2018 г. до
31.08.2018 г. и исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва в размер на
6
230,91 лв. за периода от 15.09.2019 г. до 09.11.2021 г. върху главницата за топлинна енергия
и за сумата 3,42 лв., мораторна лихва за забава за периода от 01.12.2018 г. до 09.11.2021 г.
върху главницата за дялово разпределение
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС” ЕАД, ЕИК ***, да заплати на А. И. А.,
ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 305, вх. 2, ет. 2, ап. 77 сумата от 88,01 лева –
разноски за производството .
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТС” ЕАД, ЕИК ***, да заплати на Л. И. А.,
с ЕГН ********** и адрес: гр. С, ж.к. М 3, бл. 305, вх. 2, ет. 2, ап. 77 сумата от 88,01 лева –
разноски за производството .
Решението е постановено при участието на „Б“ ООД, ЕИК *** като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7