Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 01.07.2020
г. гр.Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
ТЪРГОВИЩКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД ІІІ състав На първи юли 2020
година
В закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
разгледа
докладваното от Председателя
В.гр.дело № 8 по описа на съда за
2020 година
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 250 от ГПК.
Образувано по молба вх. № 2036/11.06.2020 г., депозирана от въззивника Д.Н.Ш.
***, за допълване на решение № 36/09.03.2020 г., постановено по настоящото
дело, с което решение съдът е потвърдил решение № 269/23.03.2019 г. по гр.д. № 56/2019 г. по
описа на PC-Търговище.
Молбата по чл. 250 ГПК е депозирана едновременно с въззивна жалба вх. №
2035/11.06.2020 г., чието администриране е разпоредено да бъде извършено след
приключване на производството по реда на чл. 250 ГПК (съгл.опр.№
46/11.01.2013г. на ВКС по чтд 852/2012 г.,ТК, опр. № 261/30.05.2013 г. по
чгр.д. № 2819/2013г. на ВКС, ГК, І г.о.)
В молбата за допълване на решението се излагат доводи и съображения, че в мотивите
на Решение №36/09.03.2020 г. по гр.д. №8/2020 г. съставът на Търговищки Окръжен
Съд /ТОС/ не е обсъдил всички, относими към спора факти и доказателства, както
и не се е произнесъл по всички искания, възражения и доводи, изнесени във
въззивната жалба срещу Решение №269/23.03.2019 г. по гр.д. №56/2019 г. на ТОС,
а съгласно чл.250 от ГПК, когато в мотивите на едно решение нямало произнасяне
по всички факти и обстоятелства, посочени във въззивната жалба, страната може
да поиска от съда да се произнесе с допълнително решение:
-въззивния съд в решението си е декларирал, че приема мотивите на РС-Търговище,
но районният съд не се е произнесъл по възраженията на ищеца, следователно ТОС
не е взел отношение в мотивите на решенето си доводите и възраженията на ищеца за
нищожност на заповедта за изпълнение на основание нищожно Разпореждане, което
не е в писмена форма, няма дата на издаване, няма мотиви и не е подписано от
съдия;
-в случая без да бъде извършена проверка за противоречие със закона и
добрите нрави, съдебният състав на ТРС по ч.гр.д. №1808/08.12.2017 г. е издал
заповед за изпълнение №1142/08.12.2017г. Ако е била направена проверка щяло да се
установи, „че в заявлението на „Т.С.“ ЕАД
е посочено, че се иска заплащане на топлоенергия, която не е доставена за
апартамент №7, но трябва да се заплати, тъй като не е предоставен достъп до
този имот, като е приложен протокол, който няма никаква доказателствена
стойност, тъй като е съставен и подписан от лице, което няма право да подписва
такива документи, което не е упълномощено, съгласно приложимия закон. Подписването
на този протокол може да стане само от лице, избрано с решение на Общото
събрание на етажната собственост, в който всеки живущ сам вписва името си в
протокола.“
-ТОС не е обсъдил и не се е произнесъл в мотивите на въззивното решение по възражението
на ищеца за нищожност, на основание определение №974/07.12.2011 г. на ВКС по
ч.т.д. № 797/ 2010 г., II т.о. (Приложение 2), в което съдебният състав приема:
,, ... съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със
закона и добрите нрави, което задължение му е изрично вменено с нормата на
чл.411, ал.2, т.2 ГПК, както и на основание “определение №257/18.06.2015г. по
гр.д.№1286/2015г. на ВКС, второ ГО.
-ТОС не се е произнесъл и по възражението му за нищожен протокол за отказан
достъп, съставен и подписан в нарушение на чл. 13, ал.З от Общите условия,
както и по възражението на въззивника, че „в
чл.407,ал.1 от гпк законодателя е постановил, че Разпореждането, с което Се
уважава ИЛИ отхвърля изцяло или отчасти молбата за издаване на изпълнителен
лист, може да се обжалва с частна жалба в двуседмичен срок, който за молителя
тече ОТ връчването на разпореждането“;
-„цитираните от ТОС наредби
представляват подзаконови актове, които нямат силата на закон, приет от
Народното събрание на РБългария, същото се отнася за съдебната практика, която
уж е задължителна, но няма цитирано от ТОС номер на решението, № на делото, от
кой съд е постановено това решение и производство по кой член на ГПК е“.
По изложените съображения моли съда да се произнесе с допълнително решение по реда на
чл.250 от ГПК, във връзка с постановеното решение № 36/09.03.2020 г. по
в.гр.д.№ 8/2020 г. в частите му, по които съдът не се е произнесъл в мотивите
си, посочени в настоящата молба.
Извършена е размяна, съгласно чл. 250 ал. 2 ГПК.
С срока по чл. 250 ал. 2 ГПК ответната страна „Т.С.“ ЕАД е депозирала
писмен отговор, в който се излага следното:твърденията на насрещната страна за
неправилното решаване на правния спор произлизат от тълкуване разширително и по
аналогия на материалното право и се явяват съществени и необосновани. Счита, че
дружеството след проведеното съдебно дирене е установило в условията на пълно и
главно доказване правотата на исковата си претенция. С оглед на изложеното моли
да бъде оставено без уважение искането за допълнително решение.
За да се произнесе по молбата, съдът съобрази следното:
Молбата е подадена от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по
чл. 250, ал.1 ГПК, поради което е допустима, но разгледана по същество
неоснователна по следните съображения:
С решението си ОСТ е потвърдил решението на РС-Търговище по гд № 56/2019г.,
с което е отхвърлен като неоснователен предявения иск за прогласяване нищожност
на заповед № 1142 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
08.12.2017г. , постановена по ч.гр.д. № 1808/2017г. на РС-Търговище.
Съдебното решение е непълно, в случаите когато съдът не се е произнесъл в
диспозитива по целия спорен предмет /чл. 250, ал. 1, изр. 1 ГПК/. Не е налице
непълнота на решението, ако съдът не е обсъдил в мотивите някое доказателство
по делото, или не е обсъдено възражение. Следователно с допълнителното решение
се отстранява непълнота на постановеното решение, когато то не обхваща целия
спорен предмет, поради това, че съдът не е формирал воля по отношение на част
от спорното право.
Допълването не пререшава вече решения спор по произнесения иск/искове, затова
може да се постановява от съда, който го е постановил.
С депозираната на осн. чл. 250 ГПК молба на практика се иска от въззивния
съд отново да обсъди и се произнесе по възраженията на ищеца във въззивната
жалба, които според молителя, не са обсъдени в мотивната част на решението – за
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, за необсъдени
доказателства, които обаче касаят съществото на спора. Наведеният порок, ако
такъв е допуснат, с оглед изложените по-горе съображения, следва да се разгледа
по реда на инстанционния контрол.
Доколкото се установява, че в диспозитива на решението, съдът се е
произнесъл по въведения от страните според предмет, следва да се изведе, че
искането по чл. 250 ГПК се явява неоснователно.
Липсата на обсъждане в мотивите на въззивното решение на всички, заявени от
въззивника във въззивната жалба доводи,
по никой начин не би могло да се приеме за непълнота на постановеното решение,
която да обоснове нужда от произнасяне по реда на чл.250 ГПК, а би могло да
послужи единствено като аргумент за обжалване на решението (което е сторено от
страната, подала едновременно с молбата по чл. 250 ГПК и касационна жалба срещу
въззивното решение). И това е така, тъй като на допълване (както и на
тълкуване) подлежи диспозитива, но не и мотивите на решението.
Затова, макар и с постановеното въззивно решение съдът
действително да не е коментирал конкретните цитирани в жалбата на въззивника съдебни
решения, това би могло да съставлява основание за оплакване на ответника по
реда на въззивното обжалване от неправилност на постановеното решение, поради неспазване на изискванията на чл. 236,
ал.2 от ГПК при постановяването му, но не и основание за допълване на
решението, тъй като не е налице негова непълнота, която да бъде отстранена по
реда на чл. 250, ал.2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№ 2036/11.06.2020 г., депозирана от Д.Н.Ш., ЕГН **********,***,
за допълване на решение № 36/09.03.2020 г., постановено по В.гр.д. № 8/2020 г.
по описа на Окръжен съд-Търговище, на осн.чл. 250 ал. 1 от ГПК, като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му, при наличие на
предпоставките по чл. 280 ал. 1 и 2 от ГПК,
Препис да се връчи на страните.
1.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
2.