№ 73
гр. Кюстендил, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
първи декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ваня Др. Богоева
Членове:Евгения Хр. Стамова
Веселина Д. Джонева
при участието на секретаря Мая Др. Стойнева
като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско
дело № 20211500500415 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Двадесета „Въззивно обжалване“, чл.258 и сл.
от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Делото е образувано е по депозирана въззивна жалба вх.№********* на Ж.П. с ЕГН
********** и адрес: с.Д., обл.Б., чрез пълномощника адв.В.М. от АК – К., със съдебен адрес:
гр.К., ул.„*********, насочена срещу решение №260361/31.05.2021г. постановено от РС -
Кюстендил по гр.д.№1798 по описа на съда за 2020г., в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен предявения от Ж.П. против „***********“ ЕООД, с ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление в гр.К., ул.„********** иск за разликата над присъдените
му ********* лева до претендираните ************ евро, търсени като дължими
командировъчни суми за периода от 08.01.2020г. до 31.05.2020г.
Във въззивната жалба се претендира отмяна на решението в обжалваната му част и
постановяване на друго, с което искът да бъде уважен изцяло. Правят се оплаквания за
неправилност на атакувания съдебен акт, като се счита, че изводите на съда не
кореспондират на събраните по делото доказателства и съдът не е съобразил направеното от
ищеца оспорване на заключението по допълнителната счетоводна експертиза, поради факта,
че представеното от ответното дружество платежно нареждане за сума в размер на ********
лева е фиктивно, предвид липсата на извършен банков превод на такава сума. Сочи се също,
че съдът необосновано е изолирал показанията на свидетеля Б.М.. Прави се искане, при
отмяна на решението да бъде присъден пълният размер на дължимите се на ищеца разноски
за адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната страна не е депозирала отговор.
Окръжен съд-Кюстендил, след като се запозна с материалите по делото приема, че
въззивната жалба е допустима, доколкото изхожда от страна в първоинстанционното
производство, подадена е в срок и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на въззивна
1
проверка.
Съдебният състав, след самостоятелна преценка на събраните по делото
доказателства, в контекста на доводите и възраженията на страните, намира следното от
фактическа страна:
РС-Кюстендил е бил сезиран с предявени от Ж.П. с ЕГН ********** против
„***********“ ЕООД, с ЕИК ********** обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правно основание чл.215 от КТ за осъждане на ответното дружество да му заплати
суми в общ размер на ************ евро, представляващи дължими командировъчни пари
за периода от 08.01.2020г. до 31.05.2020г., както следва: за м. януари 2020г. – ******** евро;
за м. февруари 2020г. – ********* евро; за м. март 2020г. – ****** евро; за м. април 2020г. –
******** евро, за м. май 2020г. – ******** евро (по ******** на ден за всеки от месеците),
през който период ищецът е бил командирован да изпълнява трудовите си задължения в Ш.
и Д., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на
исковата молба в съда (07.10.2020г.) до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът е твърдял, че се е намирал в трудово правоотношение с ответното дружество,
считано от 08.01.2020г. до 31.05.2020г., като е заемал длъжността „***************“.
Посочил е, че през този период е управлявал товарен автомобил с ДКН ********* и, че в
рамките на същия период е бил командирован да изпълнява трудовите си функции в Ш. и
Д., като за всеки ден му се е следвала сума в размер на ******** за командировъчни пари,
общо в размера на претендираните суми, които работодателят не му е заплатил.
В срока по чл.131 от ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, в който
е изразили становище за неоснователност на исковете. Без да оспорва съществуването на
трудово правоотношение през исковия период, ответникът е възразил в посока, че за дните,
през които Ж.П. е бил командирован на същия не са се следвали суми от по ******** на
ден, а приложим е бил размерът по чл.31 ал.1 от Наредбата за служебните командировки и
специализации в чужбина, а именно – по ******* дневно. Също така, ответникът е възразил,
че всички дължими суми за трудови възнаграждения и командировъчни пари на ищеца са
били заплатени. Към отговора на исковата молба са били приложени 6 броя платежни
нареждания за кредитен превод за изплащане на суми с основания за плащането „заплата и
командировъчни“ за месеците януари, февруари, март и април 2020г. Представена е била и
разписка за изплащане на ръка на съпругата на Ж.П. на сума в размер на ***** евро.
В първото по делото съдебно заседание ищецът не е изложил никакви твърдения
и/или възражения относно доводите за погасяване на задълженията чрез плащане, нито е
оспорил някой от приложените към отговора на исковата молба документи.
Назначена е била комплексна съдебна автотехническа и счетоводна експертиза, от
заключението по която е установено, че дигитална карта на името на ищеца е била
поставена в тахографа на три автомобила, в това число и посочения в исковата молба, като в
същата са били отразени часовете в дейност (управление, почивка и работа), като и
изминатия пробег, на база на което е заключено, че П. е бил водач на автомобил през
процесния период. Установено е на база предоставени ведомости и копия от
командировъчните заповеди, че дължимите и начислени плащания за процесния период са в
размер на ******* лева, в това число чиста сума за получаване от възнаграждения-********
лева и по заповеди за командировка - ******** лева. На база на представените платежни
нареждания по сметка и разписката за получени ***** евро в брой, е направен извод, че
общо изплатените суми за процесния период са ****** лева или с ********* лева повече от
начислените.
Горното заключение не е оспорено от ищцовата страна, която единствено е поставила
допълнителна задача във връзка с изчисляване на комадировъчни пари, евентуално дължими
се на Ж.П. за месеците април и май 2020г. при ставка от ******* на ден, в това число и при
тази ставка за целия период.
2
Едва в становище по заключението по допълнително допуснатата от съда задача,
пълномощникът на ищеца е възразил, че сума в размер на ******** лева по едно от
приложените към отговора на исковата молба платежни нареждания не е постъпила в
сметката на Ж.П. и в хода на устните състезания е поддържал, че преводът на сума в размер
на ******** лева е „фиктивен“. Самото вещо лице е заявило, че данни за заплащане на тази
сума съществуват.
От показанията на разпитан по делото свидетел, посочен от ищеца – Б.М., е
установено, че същият е работил при ответника, поради което му било известно, че Ж.П. се
бил разбрал с ръководителя на транспорта на дружеството да му плаща по **** да вози
товари в Г. и където се налага в Европа. Свидетелят не може да си спомни кога се е провел
разговорът относно сумата, на който твърди, че е присъствал.
Районният съд, преценявайки твърденията и възраженията на страните и събраните
доказателства, е намерил за установено, че с оглед липсата на конкретни оспорвания на част
от твърденията на ищеца, може да се приеме, че през исковия период страните са се
намирали в трудово правоотношение и, че в рамките на същия ищецът е бил командирован
да изпълнява трудовите си функции в държави от ЕС. Съдът е кредитирал констатациите на
експертите относно наличие на издадени командировъчни заповеди за част от исковия
период, в това число и с посочване на конкретни размери в тях на подлежащите на
заплащане командировъчни пари, а за месеците април и май 2020г., за които такива заповеди
са липсвали е намерил, че размерът на обезщетението следва да се определи на базата на
нормативно определения минимум, съгласно чл.31 ал.1 от НСКСЧ, според която персоналът
на сухоземните транспортни средства получава командировъчни пари на ден за времето на
изпълнение на международни рейсове съгласно индивидуалните ставки, определени в
приложение №3 на Наредбата, което в т.1 предвижда на шофьори при автомобилни превози
при единична езда (какъвто е и разглежданият случай) заплащане на командировъчни пари
на ден в размер до *******. Така, съдът е приел, че полагаемата се по Наредбата сума за
командировъчни пари за този период е 810 евро за м.април 2020г. и 837 евро за м.май 2020г.,
чиято левова равностойност е съответно ***** лева и ****** лева.
КнРС е обобщил, че дължимите суми за командироването на ищеца за периода
08.01.2020г. – 31.05.2020г., са в общ размер на ******** лева (за месец януари – **** лева,
м. февруари – ******* лева, м. март – ****** лева, м. април ***** лева и м.май – ******
лева), в т.ч. начислени при работодателя по заповеди за командироване *********** лева за
периода януари – март 2020г., както и по ******* на ден за периода април – май 2020г.,
изчислени по реда на чл.162 от ГПК. При установени да са били заплатени ***********
лева, съдът е намерил че исковата претенция се явява основателна за формираната разлика
между дължимо и платено, при което е уважил исковете за сумата от ********* лева и е
отхвърлил иска за разликата над нея до претендираните общо ************ евро.
Присъдена е и законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до
изплащане на вземането.
Преценявайки гореизложеното, ОС-Кюстендил приема от правна страна, следното:
1. Относно валидността и допустимостта на първоинстанционното решение:
Въззивният съд, в съответствие с правомощията си по чл.269 от ГПК, извърши
служебно проверка на валидността на решението и прецени допустимостта му, в резултат на
която проверка намира, че решението на РС-Кюстендил е валидно - постановено е от
надлежен съдебен орган, функциониращ в надлежен състав в пределите на
правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма и е подписано от съдебния
състав, който го е постановил. Решението, в обжалваната му част е допустимо.
2. Относно правилността на решението:
Според съда, решението на КнРС в обжалваната му част, в която е отхвърлен искът
3
за разликата над ********* лева до претендираните ************ евро, е правилно и следва
да бъде потвърдено, по следните съображения:
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси, отнасящи се до
правилността на първоинстанционното решение, той е ограничен от посоченото във
въззивната жалба, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма или следи за защита интереса на определени частноправни
субекти. Следователно, извън тези две хипотези, при решаване на делото по същество
въззивната инстанция проверява законосъобразността само на посочените във въззивната
жалба процесуални действия на първоинстанционния съд и обосноваността само на изрично
посочените негови фактически констатации.
В конкретния случай, настоящият съд е сезиран с въззивна жалба, в която е наведен
един конкретен довод за необоснованост на фактическите и правни изводи на съда, а именно
– че съдът неправилно е приел, че ответникът е платил на ищеца преди предявяване на иска
сума в размер на ******** лева, тъй като от изготвената допълнителна счетоводна
експертиза било видно, че представеното платежно нареждане за тази сума било фиктивно, а
от приложена банкова разпечатка нямало постъпила такава сума. Направено е и общо и
неконкретно възражение, че съдът неправилно не е ценил показанията на свидетеля Б.М.,
без да е конкретизирано в каква посока.
По така посоченото оплакване във връзка с частичното погасяване чрез плащане,
следва да се посочи, че възражението за „фиктивно“ плащане на сумата от ******** лева е
заявено несвоевременно, а и данните по делото не създават индиция за липса на извършено
плащане. Въпросният документ, с който ответникът е противопоставил възражение за
плащане, представлява платежно нареждане за кредитен превод в полза на Ж.П., с
наредител „***********“ ООД на сума в размер на ******** лева, с основание заплата и
командировъчни за месец февруари 2020г. Документът е представен с отговора на исковата
молба. По възражението на ответника за извършено плащане на суми, в това число и на
сумата от ******** лева ищецът не е изразил никакво становище в първото по делото
съдебно заседание, не е оспорил твърдението, нито представения документ. В поредно
съдебно заседание ищцовата страна е заявила, че преводът е фиктивен и сумата не е била
получена от ищеца. Това възражение е недопустимо да бъде разглеждано, тъй като е било
несвоевременно направено, извън рамките на първото по делото съдебно заседание,
съгласно чл.143 от ГПК. В първото представено по делото заключение е посочено, че сумата
е била заплатена и тази констатация и сторените въз основа на нея изводи не са били
оспорени от ищеца. Вън от това, голословни са твърденията във въззивната жалба в посока,
че липсата на плащане се установявала от допълнителното заключение на вещото лице, тъй
като в същото е отразено, че сумата е била платена и вещото лице е заявило това изрично в
съдебното заседание при изслушването му. Що се отнася до твърдението в жалбата, че
липсата на плащане се установявала от приложена банкова разпечатка, то следва да се
посочи, че такава разпечатка не е била представяна и приемана от районния съд, нито
съставлява приложение към въззивната жалба. При тези доводи, въззивният съд счита, че
правилно в обжалваното решение е било зачетено извършеното плащане на сумата от
******** лева в полза на ищеца.
Оплакването, че районният съд неправилно не е ценил показанията на свидетеля Б.М.
не е конкретизирано в нужната степен. Ако се счете, че същото е свързано с твърдението на
свидетеля, че му е известно, че П. се е договорил с работодателя да получава по **** на ден,
за да вози товари в Европа, трябва да се изтъкне, че с основание районният съд не е дал вяра
на тези показания. От една страна, показанията на свидетеля не са конкретизирани относно
момента на постигане на въпросната уговорка. При положение, че по делото е представен
трудов договор от 06.03.2019г., мислимо е подобна уговорка да е била направена, но към
4
процесния период –януари-май 2020г. параментрите на същата да са били изменени, т.е.
няма основание посоченото да се отнесе именно към исковия период. От друга страна, както
е отбелязал и районния съд, самият ищец не твърди да му се е следвала подобна сума, а и
събраните по делото доказателства опровергават верността на твърдението на свидетеля – от
приетите заключения е видно, че в издаваните заповеди за командировки са определяни
други размери на командировъчни пари, които именно са меродавни, с оглед разпоредбата
на чл.5 ал.2 т.6 от НСКСЧ. При наличните доказателства да се кредитират показанията на
този свидетел би било необосновано и произволно.
По изложените съображения, обжалваното решение в посочената част следва да се
потвърди.
3. Относно разноските:
С оглед неоснователността на жалбата на въззивника не се следват разноски.
Въззиваемият не е направил, нито е претендирал разноски.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
П О Т В Ъ Р Ж Д А В А решение №260361/31.05.2021г. постановено от РС -
Кюстендил по гр.д.№1798 по описа на съда за 2020г., в частта, в която е отхвърлен като
неоснователен предявения от Ж.П. с ЕГН ********** и адрес: с.Д., обл.Б. против
„***********“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.К., ул.
„********** иск по чл.215 от КТ за разликата над присъдените му ********* лева до
претендираните ************ евро, търсени като дължими командировъчни суми за
периода от 08.01.2020г. до 31.05.2020г.
В останалата част решението е влязло в сила, като необжалвано.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-месечен
срок, считано от датата на връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5