№ 20756
гр. София, 14.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА
при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА
като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско
дело № 20231110124383 по описа за 2023 година
Производството е по реда на гл. 25 от ГПК.
Образувано е по искове , предявени от Й. В. П. срещу ответник „П.П.П
„ гр. София за признаване за незаконно и отмяна на прекратяването на
трудовото му правоотношение, извършено със Заповед №Д-30/10.03.2023г. на
ответника-работодател,на основание чл. 344, ал.1, т.1 ГПК , за възстановяване
на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „помощник машинист-
локомотивен“ в Л.Д.София – чл. 344, ал.1, т.2 КТ , както и за заплащане на
обезщетение за оставане без работа за периода 11.03.2023г.-10.09.2023г. в
резултат на незаконното уволнение –чл. 344, ал.1, т.3 КТ вр. с чл. 225 КТ ,
заедно със законна лихва от датата на исковата молба до окончателно
изплащане на сумата.
С исковата си молба ищецът Й. В. П. твърди, че е работил по трудово
правоотношение с ответника „П.П.П“-София на длъжност „помощник-
машинист, локомотивен“ в Л.Д. София, р-н София. Твърди, че трудовото му
правоотношение било прекратено със Заповед за дисциплинарно уволнение
№ Д-30/10.03.23г. на Директора на ППП-София. Ищецът оспорва заповедта
като незаконосъобразна , като поддържа, че изложените в нея фактически
обстоятелства не отговарят на действителността, че обясненията във връзка с
дисциплинарното производство са изискани от него само формално , както и
че не е извършено от работодателя разследване на спорните въпроси , преди
да бъде ангажирана отговорността му. Сочи още, че деянието му не
осъществява състав на дисциплинарно нарушение , както и че тежестта на
наложеното наказание не съответства на тежестта на извършеното.
Твърди, че вследствие на незаконното уволнение е останал без работа.
Моли съда да отмени уволнението, да го възстанови на заеманата до
1
уволнението длъжност, както и да осъди ответника да му заплати
обезщетение за оставане без работа в размер на 6900 лева за периода
11.03.2023 г. – 10.09.2023 г.
Ответникът Поделение "Пътнически превози София" към
БДЖ"Пътнически превози"ЕООД твърди, че е спазил процедурата по
налагане на дисциплинарното наказание, а по същество - че вмененото
нарушение е извършено от ищеца виновно и наложеното наказание е
съответно.
Като съобрази становищата и доводите на страните, както и
представените и приети по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Не е спорно между страните по делото и се установява от представените
писмени доказателства, вкл. посредством показанията на допуснатия до
разпит на ответника свидетел, че ищецът Й. В. П. е бил в трудово
правоотношение с ответника по силата на трудов договор №1/04.01.2022г. ,
по силата на който ищецът заемал длъжността „помощник- машинист“,
локомотивен 1 ст., Л.Д. София в П.П.П –София , при „БДЖ-Пътнически
превози“ЕООД . Не се спори между страните по делото и се установява от
приложената Заповед №Д-30/10.03.23г., че на осн. чл. 188,т.3 от КТ , вр. с чл.
190, ал.1, т.7 от КТ, , чл. 187, ал.1, т.8 КТ , и чл. 187, ал.1, т.10 КТ на ищеца е
наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Процесната заповед е връчена на ищеца на същата дата- 10.03.23г. при
отказ, удостоверен с подпис на двама свидетели.
В обжалваната заповед като основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца е посочено , че на дата 07.03.23г. ищецът в
качеството на помощник-машинист , заедно с машиниста Димо Д са били
назначени да обслужат влак № 3622 от гара Бургас до гара София с
електрически локомотив №10 80-054, като при пристигане на влака на гара
Тулово, поради прекъсване на влаковото движение, е било необходимо
извършване на маневра с цел прегариране на локомотива на опашката на
влака .След извършване на маневрата от локомотивната бригада и след
прикачване на локомотива , към ищеца и машиниста приближил П. Т.- Н-к
гара Тулово , който бил ръководител на движение и уведомил локомотивната
бригада , че влакът е натрупал закъснение поради закупуване на кафе от
бригадата от кафе –автомата пред приемното здание на гарата. След
отправената забележка в уволнителната заповед е посочено, че ищецът
заедно с машиниста Д са влезли във физическа саморазправа с П. Т. , като
многократно му нанесли удари в областта на лицето. Посочено е , че по
случая са проведени разследващи мероприятия и е изготвен писмен доклад,
като са изискани и обясненията на ищеца П.. Установено било, че Д и П.
нанесли удари в областта на лицето на П. Т.- началник –гара Тулово , като
физическата саморазправа била прекратена след намесата на И.Д. Било
поискано писмено обяснение от ищеца с писмо с № 93-03-140/09.03.23г. на
2
инж. А , като на ищеца било наложено с процесната заповед наказание
„уволнение“ за нарушение на трудовата дисциплина- злоупотреба с доверието
и уронване на доброто име на предприятието , както и за неизпълнение на
други трудови задължения , предвидени в закони, нормативни актове, или
при възникване на трудовото правоотношение. В атакуваната заповед на
работодателя е посочено, че преди да наложи дисциплинарно наказание
„уволнение“ , е взел предвид , че на ищеца Й. П. е наложено дисциплинарно
наказание „предупреждение за уволнение“ със Заповед № Д-156/16.09.22г. ,
което не е било заличено по см. на чл. 187, ал.1 КТ към датата на
извършване на процесните нарушения.
Приложено по делото е искане за даване на обяснение на осн. чл. 193,
ал.1,КТ до ищеца , връчено му на 09.03.23г. срещу подпис, към което са
приложени и писмените обяснения на Й. П. от същата дата. Изготвен е
доклад по случая от инж. А.А , и.д. Началник ,Л.Д. София от 10.03.23г. до
Директор ППП-София с предложение за налагане на дисциплинарно
наказание „Уволнение“ на ищеца, както и доклад от 09.03.23г. на инж. А. А
със заключение , че ищецът е нарушил „Правила за етично поведение на
БДЖ-ППП“ЕООД , за което следва да му бъде потърсена строга
дисциплинарна отговорност.
От показанията на разпитания по делото свидетел П. К. Т. се установява
изложената в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение“ на ищеца фактическа обстановка. Свидетелят заявява, че е бил
нападнат от машиниста и помощник –машиниста – ищеца по делото на
посочената дата на гара Тулово , където е изпълнявал служебните си
задължения като Началник-гара , при което е бил обиждан и ударен от
помощник-машиниста поради направена от негова страна преди това
забележка, че влакът закъснява, като свидетели на нападението са станали и
пътниците на влака.
От заключението на допуснатата от съда счетоводна експертиза се
установява, че за последния пълен отработен месец на ищеца –февруари
2023г. брутното му трудово възнаграждение е било в размер на 1415,42лева.
Представено от ищеца по делото и прието е съдебномедицинско
удостоверение от 08.03.23г. от специалист по съдебна медицина при МУ-
София, с което е удостоверено, че при извършен по искане на ищеца преглед
на дата 08.03.23г. е било установено, че в средата на лявата предмишница
има дълбоко охлузване, преминаващо в повърхностна рана с неправилна
форма и общ размер около 1,8/0,9см. , покрити с тънка кръвениста коричка.
Охлузването и раната са разположени на фона на по-обширно мораво
кръвонасядане , съчетано с оток на площ около 6,5/4,5см., като зоната е
болезнена при докосване. В заключение е посочено, че описаните
травматични увреждания са получени в резултат от твърд тъп предмет , и
могат да бъдат получени при предпазване от удар със заповеден диск , по
начин и според твърденията на прегледаното лице.
3
Гореизложената фактическа обстановка обуславя следните правни
изводи:
Съгласно разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, дисциплинарното
наказание се налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват
нарушителят, нарушението и кога е извършено, наказанието и законният
текст, въз основа на който се налага. Съгласно трайната практика на ВКС,
разпоредбата на член 195, ал. 1 от КТ, с която се определят елементите на
заповедта за дисциплинарно наказание, е императивна. Липсата на един от
тях е достатъчна, за да се приеме, че дисциплинарното наказание е незаконно.
Мотивирането на заповедта за дисциплинарно уволнение е относимо, както
към изискването на член 193, ал. 1 от КТ - преди налагането на наказанието
работодателят да изслуша работника или да приеме писмените му обяснения,
така и към предвидените в член 194, ал. 1 от КТ срокове за налагане на
дисциплинарните наказания. За прилагането на тези императивни норми
съдът следи служебно. В издадената Заповед за дисциплинарно наказание,
нарушенията, които се твърди да е извършил ищецът, са точно
индивидуализирани. Обстоятелствата са изчерпателно описани като
конкретни действия, извършени от ищеца, посочена е датата на
извършването им, както и вътрешноведомствените актове, които се твърди да
са били нарушени. Посочени са правни квалификации на нарушенията.
Законодателят поставя като предпоставка за законното осъществяване
на уволнението мотивирането на заповедта, защото чрез отразяване на
обстоятелствата, при които е било извършено дисциплинарното нарушение се
очертават фактическите основания, с оглед на които се доказват
дисциплинарните нарушения. Само в пределите на посочените в заповедта на
работодателя обстоятелства се изяснява има ли нарушения и какви са те. В
случая нарушението е индивидуализирано по време и начин на извършването
му.
Заповедта за наложеното дисциплинарно наказание „уволнение” е
издадена от директора на ППП –София, т.е. от лице, притежаващо
работодателска власт. В този смисъл, тя е издадена от компетентен орган по
чл. 192, ал. 1 КТ.
Заповедта е издадена при спазване на изискването на чл. 193, ал. 1 КТ,
с която разпоредба на работодателя е вменено задължение в стадия на
установяване факта на нарушението на трудовата дисциплина и преди
налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или
служителя или да приеме писмените му обяснения. В случая, това изискване
на закона е спазено от ответника, защото преди да предприеме налагане на
наказанието, работодателят е поискал от ищеца писмени обяснения, касаещи
конкретния случай, след което работодателят е издал заповедта, с която е
наложено дисциплинарно уволнение, поради което възраженията на ищеца в
тази насока за неспазена процедура по чл.193 от КТ ,са неоснователни.
При отсъствие на процесуални нарушения, които да водят до отмяна
4
на уволнението, съдът следва да разгледа спора по същество, като се
произнесе в рамките на възраженията, наведени от ищеца за
незаконосъобразност на уволнението:
Ищецът въвежда доводи по същество за незаконосъобразност на
уволнението и поради обстоятелството, че наложеното наказание не
съответства на тежестта на извършените нарушения.По същество ищецът
навежда доводи , че е бил провокиран за физическа саморазправа от
свидетеля П. К. Т., както и че самият той е пострадал и има физически
наранявания , за които представя медицинско .
С оглед представените по делото писмени и гласни доказателства
посредством разпита на св. Т. , доколкото цитираните в обжалваната заповед
нарушения на трудовата дисциплина по същество не се оспорват , съдът
приема същите за извършени от ищеца.
За доказване на факта, че посочените в заповедта действия съставляват
нарушения на трудовата дисциплина, работодателят е ангажирал редица
писмени доказателства- доклади , гласни доказателства, както и заповед №Д-
156/16.09.22г. , с която на ищеца е било наложено наказание
„предупреждение за уволнение“ за друго нарушение на трудовата
дисциплина , описано в цитираната заповед, извършено преди процесните
нарушения.
Осъществените дисциплинарни нарушения по тежест, значимост и
последици, както и отношението на ищеца към тях обосноват правомерност
на наложеното от субекта на дисциплинарната власт наказание „уволнение”, с
оглед критериите по чл. 189, ал. 1 КТ. Касае се за неизпълнение на
задължения на ищеца, произтичащи от трудовия му договор и длъжностна
характеристика, както и за действия , които по същество представляват
злоупотреба с доверието на работодателя и уронват доброто име на
предприятието- именно нанасянето на обиди и физическа саморазправа по
време на работа. Възраженията на ищеца , че не е провокирал възникналия
конфликт и че самият той е пострадал физически, не променят укоримостта и
противоправността на извършените от него нарушения на трудовата
дисциплина. Следва да бъде отбелязано за пълнота на изложението, че
ищецът е ангажирал по делото доказателства единствено за физическо
нараняване, което е получил, и за което може да търси правата си в друг
процес, като обаче в настоящото производство с оглед на ангажираните от
ответника писмени и гласни доказателства се установи , че с поведението си
ищецът е провокирал възникналия конфликт, като осъществените от него
действия съставляват състави на вменените му с процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина.
По изложените съображения настоящият състав приема, че наложеното
на Й. В. П. дисциплинарното наказание „уволнение” е законосъобразно. От
това следва извод за неоснователност на иска по чл. 344, ал.1, т.1 КТ, което
обуславя неоснователността и на другите два иска - по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3
КТ. Ето защо всички съединени искове следва да бъдат отхвърлени.
5
На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника
направените по делото разноски, а именно- разноски за юрисконсултско
възнаграждение на осн. чл. 78, ал.8 ГПК в минимален размер на 100лева .
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Й. В. П. , ЕГН ********** против „ П.П.П“
град София , БС 1111, гр. София, р-н „Сердика“, ул. „111 , за признаване на
уволнението извършено със Заповед № Д-30/10.03.2023г. на Директора на П
„ПП-София „ за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на заеманата
преди уволнението длъжност „ помощник- машинист, локомотивен“ в Л.Д.
София, -р-н София към ППП-София при БДЖ ПП ЕООД, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение от 6900 лв.,
представляващо обезщетение за времето, през което ищецът е останал без
работа поради уволнението за период от шест месеца, считано от датата на
прекратяване на трудовото правоотношение, а именно 11.03.2023г. до
10.09.2023г. както и законна лихва от дата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане на задължението , на основание чл. 344, ал. 1,
т. 1, 2 и 3 КТ, във вр. чл. 225, ал. 1 КТ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Й. В. П. , ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ П.П.П“ град
София , БС 1111, гр. София, р-н „Сердика“, ул. „111 разноски в размер на
100 лева, за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок , считано от 14.12.2023година.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6