№ 190
гр. Варна, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Дарина Б. Баева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20243001000137 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна
жалба вх. № 2210/26.01.2024г. на „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“
ЕООД – гр. София, ЕИК *********, София, подадена чрез адв. К. Н. от АК–
гр. Варна, и въззивна жалба вх. № 2452/30.01.2024г. на „НУР ПИЛЕ“ ЕООД -
в несъстоятелност, ЕИК *********, представлявано от адв. Д. В. от ВАК,
срещу решение № 1/02.01.2024г., постановено по т. д. № 293/2023г. по описа
на Варненски окръжен съд, с което е прието за установено, по предявен иск
от Н. Ч. З., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „П Б” № 5, ет. 2, срещу „НУР
ПИЛЕ" ЕООД - в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.
Игнатиево, и „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Игнатиево, с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2
от ТЗ, че ищецът има парично вземане срещу „НУР ПИЛЕ“ ЕООД - в
несъстоятелност, в размер на сумата от 34 224.70 лв., дължима по договор за
правна защита и съдействие от 15.10.2021г., което е изключено от
допълнителен списък № 2, обявен в TP под № 20230308081127.
Във въззивните жалби се излагат съображения за Н.опустимост на
1
решението, а в условията на евентуалност- за неговата неправилност.
Оплакванията за Н.опустимост са основани на твърденията, че процесното
парично вземане не е предявено в установените в ТЗ срокове, а ищецът не е
активно процесуално легитимиран за предявяване на специалния
положителен установителен иск по чл. 694 ТЗ. По правилността на решението
са релевирани оплаквания за необоснованост, респ. неправилно изследване и
тълкуване на доказателствата по делото и нарушение на материалния закон.
Искането към въззивния съд е за обезсилване на решението поради неговата
Н.опустимост, а в условията на евентуалност, за отмяна и отхвърляне на иска
по чл. 694 ТЗ.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК са постъпили отговори
на въззивните жалби от въззиваемия Н. Ч. З., представляван от адв. В. М., в
които е изразено становище, с подробни доводи и съображения, за
неоснователност на въззивните жалби. Искането е за потвърждаване на
решението, с присъждане на съдебно-деловодни разноски за въззивна
инстанция.
Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно
упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и са процесуално
допустими.
Страните не са направили искания за събиране на доказателства във
въззивното производство.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:
Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран със
специален установителен иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, от Н. Ч. З., срещу „Нур
Пиле“ ЕООД /н./ и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД, с който е
поискано да бъде признато за установено, че Н. Ч. З. има вземане в размер на
сумата от 34224.70 лева, дължима по договор за правна защита и съдействие
от 15.10.2021г., което е изключено от допълнителен списък № 2, обявен в TP
под № 20230308081127.
Ищецът твърди, че с договор за правна защита и съдействие от
15.10.2021 г. му било възложено от синдика на „Нур Пиле“ ЕООД /н./- А А,
изготвяне и подаване на искова молба пред Окръжен съд - гр. Варна, срещу
„НУР ПИЛЕ“ ЕООД - в несъстоятелност и „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ
2
ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД, за предявяване на главен иск с правно основание чл.
646, ал. 2 т. 2 ТЗ, и евентуални такива, с правно основание чл. 647, ал. 1, т. 6
ТЗ и чл. 135 ЗЗД, във вр. с чл. 649 ТЗ, за обявяване на Н.ействителността по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на Договор за особен залог
от дата 06.11.2020 г., сключен между „Нур Пиле“ ЕООД /н./ и „Катар
Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД и осъществяване на пълно процесуално
представителство по делото в първа инстанция. По силата на договора за
правна защита и съдействие било уговорено възнаграждение в размер на
34224.70 лева, платимо по банков път в десет дневен срок от сключването на
договора. Излага, че договорът е сключен след дадено разрешение от съда по
несъстоятелността. Твърди, че след сключването на договора за правна
защита и съдействие, ищецът съставил и подал искова молба, по която било
образувано т.д. № 765/2021 г. по описа на ВОС, и е съставил допълнителна
искова молба. Преди първото по делото заседание, за което бил призован,
пълномощията му по делото били оттеглени от синдика Н Г с молба от
04.03.2022 г. По предявения иск било образуваното т.д. № 765/2021 г., по
описа на ВОС приключило с решение № 583/20.12.2022 г., с което е уважен
предявеният иск с основание чл. 646, ал. 2, т. 2 ТЗ.
В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на
въззивния съд намира, че обжалваното решение, с което искът е отхвърлен, е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като са налице всички
предвидени от закона предпоставки, включително и особените такива по чл.
694 ТЗ по отношение на срока за предявяване на специалния иск и на
активната процесуална легитимация на ищеца, и липсват процесуални пречки
за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.
Сроковете за предявяване на вземанията са различни в зависимост от
това кога е възникнало вземането – до датата на откриване на производството
по несъстоятелност или на тази дата и след нея. Вземанията, възникнали до
датата на откриване на производството по несъстоятелност (т.нар. стари
вземания), и вземанията, възникнали след датата на откриване на
производството по несъстоятелност (т.нар. нови вземания), се предявяват в
различни срокове, като само по отношение на старите вземания е приложим
преклузивният срок за предявяването им по чл. 688, ал. 1, изр. 2 ТЗ. Според
3
легалното определение на понятието „дата на откриване на производството по
несъстоятелност“, дадено в чл. 634а ТЗ, това е датата на решението за
откриване на производството по несъстоятелност, а не датата на влизане в
сила на решението или на вписването му в регистъра.
В тази връзка, възраженията на жалбоподателите, отнасящи се до
датата на откриване на производството по несъстоятелност като оправен
момент за сроковете за предявяване на вземанията, са неоснователни, по
следните съображения:
Решението, постановено по т.д. № 1066/2020 г. по описа на ВОС, с
което е открито производството по несъстоятелност на „Нур пиле“ ЕООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр. Игнатиево, и длъжника е
обявен в несъстоятелност, е от дата 22.02.2021 г. Процесното вземане за
адвокатско възнаграждение е възникнало по силата на договор за правна
помощ е от 15.10.2021г., което е около осем месеца след датата на решението
за откриване на производство по несъстоятелност, и е било предявено с молба
от 23.02.2023 г. Следователно процесното вземане на кредитора- ищец е
възникнало след датата на откриване на производство по несъстоятелност. В
този случай, при определяне срока на предявяване на това ново вземане
следва да намерят приложение правилата на чл. 688, ал. 3 ТЗ във вр. чл. 639
ТЗ, респ. възможността за предявяването му е от момента на настъпване на
падежа му до приключване на производството. Поради това срокът за
предявяване на вземането е спазен и производството по специалния
установителен иск е допустимо.
Страните не спорят относно възприетата от окръжния съд фактическа
обстановка, която е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в
хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на
ГПК. Установява се по безспорен начин, че с молба с вх. № 4780/23.02.2023г.,
в производството по несъстоятелност на „Нур Пиле“ ЕООД /н./ е предявено
вземането на Н. Ч. З., който се легитимира като кредитор по отношение
масата на несъстоятелността с парично вземане за адвокатско възнаграждение
по сключен между него и синдика на несъстоятелния длъжник договор за
правна защита и съдействие от 15.10.2021 г.. Въз основа на тази молба е
изготвен допълнителен списък на приети предявени вземания от кредитори на
несъстоятелния търговец, от действащия към онзи момент синдик Н А Г,
4
съобразно който вземането на Н. Ч. З. е прието на основание чл. 688, ал. 3 ТЗ,
при определен ред на удовлетворяване на вземането по чл. 722, ал. 1 т. 3 ТЗ-
разноски по несъстоятелността. Длъжникът „Нур Пиле“ ЕООД /н./ е подал
възражение с вх. № 5881/07.03.2023 г., на основание чл. 692 ТЗ срещу
съставения допълнителен списък. Съдът по несъстоятелността е разгледал
постъпилото възражение и се е произнесъл с неподлежащо на самостоятелно
обжалване определение № 672/05.05.2023г., с което възражението е намерено
за основателно и, съгласно чл. 692, ал. 4 ТЗ, е отречено съществуването на
паричното вземането на кредитора Н. З. за сумата от 34 224.70 лв.,
представляващо адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
по договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г., с предмет
отменителен иск по договор за особен залог на търговско предприятие от
06.11.2020 г., сключен между несъстоятелното дружество и „Катар
Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД.
С определение № 673/05.05.2023 г. по т.д. № 1066/2020 г. по описа на
ВОС, съдът по несъстоятелността е отказал одобряването на горепосочения
списък. Видно от справка в ТР, това определение е вписано по партида на
несъстоятелния търговец на 10.05.2023г., от която дата е започнал да тече 14-
дневен срок, в който за посочените в чл. 694 ТЗ лица съществува
възможността за предявяване на установителен иск за
съществуване/несъществуване на прието/неприето вземане- чл. 694, ал. 6 ТЗ.
В настоящия случай този срок изтича на 24.05.2023г. (официален
празник, неприсъствен ден), поради което по силата на чл. 60, ал. 6 ГПК за
краен момент на срока следва да се счита 25.05.2023г. Видно от
представените доказателства, исковата молба е подадена чрез лицензиран
оператор на пощенски услуги, с дата на пощенското клеймо- 25.05.2023 г.,
поради което, по силата на чл. 62, ал. 2 ГПК срокът се счита за спазен.
Безспорно е наличието на висящо производство по несъстоятелност
спрямо „Нур Пиле“ ЕООД /н./, с оглед обуславящия му характер спрямо
исковото производство. Видно от решение № 38/22.02.2021 г., постановено по
т.д. № 1066/2020 г. по описа на ВОС, е обявена неплатежоспособност на „Нур
Пиле“ ЕООД /н./, открито е производство по несъстоятелност, определена е
начална дата на несъстоятелността, считано от 01.01.2020 г., назначен е
временен синдик, на основание чл. 630, ал. 1 т. 3 ТЗ.
5
С определение № 1339/14.10.2021 г. по т.д. № 1066/2020г. по описа на
ВОС, съдът по несъстоятелността е разрешил на временния синдик А А да
упълномощи адвокат Н. Ч. З. от Адвокатска колегия– гр. Пловдив, за
изготвяне и подаване на искова молба и осъществяване на процесуално
представителство пред първа инстанция по отменителен иск с предмет:
договор за особен залог на търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен
между несъстоятелния длъжник и „Катар Мениджмънт Ейджънс“ ЕООД, при
минималното възнаграждение, съобразно Наредба № 1/2004 г за МРАВ, в
размер на 34 224.70 лева.
С последващ отчет за дейността си, постъпило по делото за
несъстоятелност с вх. № 21669/26.10.2021г., временният синдик е представил
сключения договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. с ищеца, в
който е посочено, че възнаграждението следва да бъде изплатено в 10-дневен
срок от подписване на договора. С последваща молба вх. №
22415/04.11.2021г. синдикът е представил доказателства, че въз основа на
това пълномощно е изготвена искова молба, която е постъпила в Окръжен
съд– Варна. Със същата молба е поискано от съда по несъстоятелността да
разреши синдика да се разпореди със сумата от 34 224.70 лева, като с нея се
изплати възнаграждението на адв. Н. З.. Това искане е било оставено без
уважение от съда по несъстоятелността с разпореждане № 4869/05.11.2021г.,
по съображения, че възложената работа не се изчерпва с депозиране на
исковата молба, изготвена въз основа на договора за правна помощ, т.е.
искането е отказано не поради това, че вземането не съществува, а поради
това, че към този момент довереникът не е изпълнил задълженията си по
договора в пълен обем.
Относно отложения падеж на вземането, то доколкото договорът за
правна защита и съдействие създава облигационна връзка между страните по
него, на общо основание е приложима нормата на чл. 9 ЗЗД и прогласения с
нея принцип на свобода на договаряне. Уговореното между страните по
правоотношението, че възнаграждението следва да бъде изплатено в 10-
дневен срок от подписването на договора, е израз на свободното определяне
на съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителни
норми на закона и добрите нрави, като се съобрази и обстоятелството, че
обичайно се уговаря авансово плащане на възнаграждение между адвоката и
клиента. Съгласно чл. Раздел I, чл. 2, ал. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за
6
минималните размери на адвокатските възнаграждения „заплащането на
възнаграждението е авансово и платимо към датата на сключване на договора
за правна помощ“.
На следващо място, не се спори, че договорът за правна защита и
съдействие от 15.10.2021 г., сключен между кредитора- ищец и
несъстоятелното дружество, чрез синдика, е произвел целеното с него правно
действие. По силата на този договор, с който е възникнало валидно
правоотношение по договор за правна защита и съдействие, на адв. Н. З. е
възложено предявяване на отменителен иск по договор за особен залог на
търговско предприятие от 06.11.2020 г., сключен между несъстоятелното
дружество и „Катар Мениджмънт Ейджънси“ ЕООД. Това възлагане е
извършено след разрешение на съда по несъстоятелността, дадено с
определение № 1339/14.10.2021 г. по т.д. № 1066/2020 г. по описа на ВОС,
лист. 10 от делото), от А Л А, който към този момент е бил назначен за
временен синдик на дружеството, съгласно решението за откриване
производство по несъстоятелност.
В производството пред въззивния съд жалбоподателите поддържат
възраженията си относно много ограничени, според тях, правомощията, с
които разполага временния синдик в производството по несъстоятелност,
основателността на които не могат да се извлекат от приложимите правни
норми. Правомощията по чл. 658 ТЗ се упражняват от временен синдик,
синдик (или постоянен синдик) и служебен синдик – арг. от чл. 658, чл. 666,
предл. 2 и чл. 668, изр. 1 ТЗ. Разграничението на синдиците в три вида е
въведено с изменението на ТЗ през 2000 г., когато са разширени правните
възможности на кредиторите на несъстоятелността да участват в
конституирането на изпълнителния орган на производството чрез включване
в правомощията на събранието на кредиторите, включително на първото
събрание на кредиторите, на правото да избере синдик (включително новия
синдик при смяна на синдика). В случаите, в които, според разпоредбите на
ТЗ събранието на кредиторите, респ. първото събрание на кредиторите, не
участва с обвързващо съда по несъстоятелността предложение, формирано в
резултат на осъществен избор в назначаването на конкретно лице за синдик, а
назначението е пряк резултат от акт на съда по несъстоятелността,
правомощия по чл. 658 ТЗ осъществява временен или служебен синдик.
7
Разграничението между постоянен и временен синдик е свързано не с обхвата
на правомощията им, които те имат в производството, а по това, че
постоянният синдик се назначава винаги с участието на кредиторите, чиито
вземания надхвърлят повече от половината от общия размер на вземанията.
Назначението е последица или от взето решение от първото събрание на
кредиторите, респ. от събранието на кредиторите с посоченото от закона
мнозинство при редовно проведено заседание, или от упражнена възможност
по чл. 657, ал. 1, т. 4 във връзка с ал. 9 ТЗ от кредиторите, притежаващи
повече от половината от размера на приетите вземания. Следователно,
временният синдик разполага с неизчерпателно изброените правомощия по
чл. 658 ТЗ. Доколкото синдикът е орган на производството по
несъстоятелност, а не се превръща в законен представител на
несъстоятелното дружество, то съдът по несъстоятелността също може да му
възлага конкретни действия, непредвидени изрично в разпоредбите на ТЗ,
необходими за развитието на производството.
По тези съображения, съдебният състав прави крайния извод, че по
силата на чл. 667 и чл. 668 ТЗ, правомощията на временния синдик по чл. 630,
ал. 1, т. 3 ТЗ са идентични с правомощията на постоянния синдик, избран от
събранието на кредиторите на длъжника по несъстоятелността. Процесният
договор за правна защита и съдействие от 15.10.2021 г. е сключен в момент, в
който временния синдик е разполагал с пълните правомощия на синдик по
несъстоятелността, а не с ограничените правомощия по чл. 629а, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Още повече, че в конкретния случай съдът по несъстоятелността е дал
разрешение за сключването на договор за правна защита и съдействие, като с
разрешението изрично са определени страните по договора, неговия предмет
и размера на дължимото възнаграждение на адвоката.
От събраните по делото доказателства се установява и страните не
спорят, че ищецът е осъществил действия в изпълнение на така възложената
му с договора работа, като е подал искова молба и допълнителна искова
молба, а въз основа на първата е било образувано т.д. № 765/2021 г. по описа
на ВОС. По това дело ищецът не е осъществил процесуално представителство
в пълен обем, поради причината, че с молба от 09.03.2022г. постоянният
синдик Н А Г едностранно е оттеглил пълномощията му.
Изискуемостта на процесното вземане е настъпила на уговорения
8
между страните падеж- 10 дни след сключването на договора. Предвид
обстоятелството, че до оттегляне на пълномощията си ищецът е осъществявал
действия, възложени му с договора за правна защита и съдействие от
15.10.2021 г., то той на същия продължава да се дължи пълния размер на
уговореното възнаграждение и след изявлението на оттегляне на
пълномощията. Това следва както от разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД,
съгласно която оттеглянето на поръчката не лишава довереника от правото да
иска заплащане на разноските и на уговореното възнаграждение, така и по
аргумент от общата разпоредба на Раздел I от Наредба № 1 от 07.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения- чл. 4 (в редакцията
му преди изменението с ДВ бр. 88/04.11.2022г.), който гласи: „Когато
клиентът се откаже без основателни причини от сключения договор,
внесеното от него възнаграждение не се връща“. Посочената разпоредба от
подзаконовия нормативен акт е приложима в отношенията между адвоката и
клиента по процесния договор, въпреки даденото задължително тълкуване с
решение на СЕС по дело С – 432/2022г., тъй като отрича приложимостта на
посочените в подзаконовия нормативен акт размери на минималните
адвокатски възнаграждения, т. е. прогласена е липсата на задължение за
съдилищата да прилагат пряко следващите раздели от Наредбата. С
формирана след решението на СЕС практика на ВКС е разяснена на
съдилищата възможност да ползват определените от нормативния акт
минимални размери само като ориентир при определяне на възнаграждение за
безплатна адвокатска защита по чл. 38, ал. 2 ЗАдв или при произнасяне по
възражение за прекомерност на уговореното и платено възнаграждение по чл.
78, ал. 5 ГПК, наред с множество други релеванти факти и обстоятелства и
преди всичко, при съобразяване на правната и фактическа сложност на спора.
В производството не се твърдят и съответно, не са били предмет на
доказване, основателни причини за оттегляне на възложените с
пълномощното действия, а то е извършено единствено по преценката на
възложителя.
Във въззивното производство кредиторът „Катар Мениджмънт
Ейджънси“ ЕООД – гр. София заявява възражение за прекомерност на
уговореното адвокатско възнаграждение между несъстоятелния длъжник и
адвоката, с каквото не разполага като защитен способ по предявения иск за
установяване основание и размер на дължимо адвокатско възнаграждение в
9
отношенията между клиента и адвоката. Това възражение е предоставено в
полза на страна, срещу която е направено искане за реализиране на
отговорност за съдебно- деловодни разноски по правилата на чл. 78 ГПК, във
висящ процес, за размер на платено от насрещната страна адвокатско
възнаграждение, и основателността на подобно възражение няма правна
последица, свързана с възникването и съществуване на непогасено парично
вземане за уговорено адвокатско възнаграждение, или с неговия размер, в
отношенията между адвоката и клиента.
По изложените съображения, съставът на въззивния съд прави крайния
правен извод, че уговореното от страните възнаграждение се дължи на
адвоката в пълен размер, което обосновава основателност на установителния
иск по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ.
Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по
съществото на спора първоинстанционното решение следва се потвърди.
С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни
разноски от процесуалния представител на въззиваемия, с прилагане на
списък по чл. 80 ГПК въззивниците следва да бъдат осъдени да заплатят общо
сумата 3 400 лв., представляваща заплатено от насрещната страна адвокатско
възнаграждения по договор за правна помощ. Размерът на възнаграждението
не е прекомерен съобразно вида на спора, интереса, вида и количеството на
извършената работа и, преди всичко, съобразно фактическата и правна
сложност на делото, като надвишава несъществено, с 12 лв., минималния
размер от 3 388 лв. по Наредба № 1 от 07.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, до който въззивниците са направили
искания за неговото намаляване, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, въззивниците следва да
бъдат осъдени да заплатят по сметка на Варненски апелативен съд дължимите
държавни такси по подадените от тях въззивни жалби, които не са събрани
авансово, в размер на 137. 89 лв.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, ІII- ти състав,
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1/02.01.2024 г., постановено по т. д. №
293/2023 г. по описа на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА „НУР ПИЛЕ“ ЕООД /н./, ЕИК *********, със седалище гр.
Игнатиево, и „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Игнатиево, да заплатят на Н. Ч. З., ЕГН
**********, адрес: гр. Пловдив, ул. „П Б” № 5, ет. 2, общо сумата 3 400 лв.,
или по 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева) всяко от дружествата,
представляваща направени от насрещната страна съдебно- деловодни
разноски за въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „НУР ПИЛЕ“ ЕООД /н./, ЕИК *********, със седалище гр.
Игнатиево, да заплати в полза на Бюджета на съдебната власт, по сметка на
Варненски апелативен съд, сумата от 171.13 лв. /сто седемдесет и един лева и
тринадесет стотинки/, представляваща дължима държавна такса за въззивна
жалба вх. № 2452/30.01.2024г., на основание чл. 694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА „КАТАР МЕНИДЖМЪНТ ЕЙДЖЪНСИ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище гр. Игнатиево, да заплати в полза на Бюджета на
съдебната власт, по сметка на Варненски апелативен съд, сумата 171.13 лв.
/сто седемдесет и един лева и тринадесет стотинки/, представляваща дължима
държавна такса за въззивна жалба вх. № 2210/26.01.2024г., на основание чл.
694, ал. 7 ТЗ..
Решението подлежи касационно обжалване, при условията на чл. 280
ГПК, пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11