РЕШЕНИЕ
№ 2434
гр. Пловдив, 10 12 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ - XXVIII състав, в публично съдебно заседание на единадесети
октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с
участието на прокурора
ТОДОР ПАВЛОВ, като разгледа докладваното от съдия Вълчев адм. дело № 2202
по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.203 и сл. от АПК, вр. чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Образувано е по постъпила искова молба от А.Х.Н., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника адв. Б.Д.,***, ОП „Паркиране и репартриране Пловдив“, с адрес:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов“ № 1, с която се предявява иск за осъждане
на ответника на основание чл.1 ал.1 и ал.2 от ЗОДОВ да заплати на ищеца сума в
размер на 62.40 лева, представляваща причинени имуществени вреди, сочени като
пряк и непосредствен резултат от ПАМ – принудително преместване на паркирано
пътно превозно средство, без знанието и съгласието на собственика, дадена с
устно разпореждане от 19.05.2019 г. на полицай от сектор „Общинска полиция“ –
Пловдив, отменена като незаконосъобразна с Решение № 1469/02.07.2019 г.,
постановено по АНД № 1636/2019 г. по описа на Административен съд - Пловдив.
В исковата молба се сочи, че предвид така отменената
ПАМ всички заплатени от ищеца суми във връзка с репатрирането на автомобила се
явяват платени без основание, респ., на база отпаднало такова и подлежат на
връщане от общ. Пловдив (ОП „Паркиране и репатриране – Пловдив“), но до момента
на подаване на исковата молба заплатената от ищеца сума в размер на 62.40 лв.
(60.00 за принудително преместване до наказателен паркинг в гр. Пловдив, ул.
„Константин Величков„ и 2.40 лв. – престой паркинг) към ОП „Паркиране и
репатриране – Пловдив“ не са възстановени. Твърди се, че във връзка горното за Н. възниква правен интерес от
предявяване на иска, с който се моли, съдът да осъди общ. Пловдив, ОП
„Паркиране и репатриране – Пловдив“ да заплати на последната сумата в размер на
62.40 лв., представляващи платени разноски за репатриране на лекия й автомобил,
съгласно представените фискални бонове. Претендират се и разноски по
делото.
В съдебно заседание жабоподателят се явява лично и с
адв. Д., който поддържа исковата претенция.
Ответната страна – общ. Пловдив, редовно призована, не
изпраща представител. Постъпила е молба вх. № 17453/06.10.2021 г. от ответника,
с която се изразя становище за неоснователност на исковата молба, а в
представените по делото писмени бележки се излагат подробни доводи в тази
насока. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на контролираща страна – Окръжна
прокуратура – Пловдив е на становище, че исковата молба е основателна и следва
да бъде уважена.
От фактическа страна съдът намира за установено
следното:
От данните по делото се установява, че съгласно
докладна записка, на 19.05.2019 г., в 11.00 часа, на основание чл.171 т.5 б.“б“
е репатриран автомобил с марка „Мазда“, с РВ***РС, който е паркиран пред
вход/изход на гараж, като прави невъзможно излизането на лек автомобил – Лада с
№ РВ 6277 СС. Процесната ПАМ
спрямо жалбоподателя е издадена чрез устно разпореждане от полицай при сектор
„Общинска полиция“ – ОД на МВР – Пловдив, а автомобилът е репатриран от
служител на ОП „Паркиране и репатриране – Пловдив“, където на 27.05.2019 г. е постъпила
жалбата на Н.. Принудителната административна мярка е обжалвана от последната,
във връзка с което е образувано адм. дело № 1636 по описа за 2019 г. на
Административен съд - Пловдив (приложено по настоящото дело). Делото е
приключило с постановяване на Решение № 1469/02.07.2019 г., влязло в законна
сила на 30.07.2019 г., с което
процесната ПАМ е отменена изцяло.
При така установеното от фактическа страна, на база
събраните по делото доказателства, съдът прие следното от правна страна:
Съгласно чл.203 от АПК исковете за обезщетения за
вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица се
разглеждат по реда на глава единадесета, а за неуредените въпроси за
имуществената отговорност се прилагат разпоредбите на Закона за отговорността
на държавата и общините за вреди. Чл.1 от ЗОДОВ постановява, че държавата и
общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия и бездействия на техни органи и длъжностни
лица при или по повод изпълнение на административна дейност, като исковете се
разглеждат по реда на Административнопроцесуалния кодекс. За да възникне
правото на иск за обезщетение задължително е необходимо наличието на няколко,
кумулативно определени предпоставки, а именно: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от
такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен
акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата, на
който и да е от елементите на посочения фактически състав, не може да се
реализира отговорността на държавата по реда на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ.
Доказателствената тежест за установяване на кумулативното наличие на посочените
три предпоставки се носи от ищеца, търсещ присъждане на обезщетение за
причинени му вреди. Вредите не се предполагат, а следва да се докажат от ищеца.
По силата на общата препращаща разпоредба на чл.144 от АПК, за неуредените в
този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс /ГПК /. Според чл.8
ал.2 от ГПК, страните посочват фактите, на които основават исканията си, и представят
доказателства за тях, а по силата на чл.154 ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна
да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. В тази
връзка съдът е дал изрични указания на ищеца и ответника относно разпределянето
на доказателствената тежест с Разпореждане № 5890 от 20.09.2021 г.
В разглеждания случай безспорно се установява, че
издаденият от администрацията акт, чийто адресат е ищецът, е отменен като
незаконосъобразен с влязло в сила съдебно решение. Съдът приема, че прилагането
на принудителните административни мерки са проява на правна принуда, тъй като
се основават на правни норми. Характерно е, че административната принуда не е
проява на дисциплинарна власт и на дисциплинарно наказване. Следователно,
сферата, в която тя се осъществява е извънслужебна. Основанията за прилагането
на административната принуда, субектите и обектите (органите, които я прилагат,
и правните субекти, спрямо които се прилага), мерките за въздействие, в които
тя се изразява, и редът за прилагането й са нормативно установени. Принудата е
административна, защото поначало се прилага от административни
(изпълнително-разпоредителни) органи. Когато и, доколкото, въз основа на
изричен нормативен текст се прилага от друг орган (съдебен, прокурорски), в
случая, той действа като административен. Редът за прилагане мерките за
административна принуда, в т.ч. и редът за осъществяване на контрола за тяхната
законност (безразлично дали този контрол е административен или съдебен) е
съставна част на административния процес. Или иначе казано, изпълнението на
тези задължения по своето съдържание представлява административна дейност, и в
този смисъл, ПАМ представлява властнически акт, издаден от административен
орган, и е резултат от санкционираща административна дейност. Т.е. доказана е
първата от визираните по-горе предпоставки - отменен като незаконосъобразен акт
на държавен орган, издаден при упражняване на административна дейност. При това
положение съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите
материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за
причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледа исковате претенция
така, както е заявена от ищеца. Както се каза по-горе, в настоящия случай, тази
претенция касае репарирането на имуществени
вреди, за които следва да се докаже тяхното действително настъпване и
причинно-следствената връзка с незаконосъобразното наказателно постановление.
Предявен е иск срещу община Пловдив да бъде осъдена да
заплати на ищеца същата сума от 62.40 лв. - обезщетение за причинени му
имуществени вреди (представляващи заплатени разходи за принудително преместване
(60 лв.) и за престой на паркинг (2.40 лв.), в резултат на извършени
незаконосъобразни действия по фактическото преместване на автомобила от
служители на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив). Съгласно
разпоредбата на чл.204 ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на
административния акт по съответния ред. Изключение от това правило е предвидено
в разпоредбите на ал.3 и 4 на чл.204 от АПК, където липсва изискване за
предварително произнасяне по съответния ред относно нищожността на
административния акт, респ. незаконосъобразността на действието или
бездействието. Така, съгласно изричното правило на цитираните ал.3 и 4 на
чл.204 от кодекса, нищожността на акта, респ. незаконосъобразността на
действието или бездействието се установяват пред съда, пред който е предявен
искът за обезщетение. В настоящия случай, съобразно твърденията в исковата
молба, се претендират вреди, произтичащи от незаконосъобразни действия на
длъжностни лица на ОП „Паркиране и репатриране“ при Община Пловдив при
осъществяване на административна дейност, подробно описани по-горе.
С оглед претенцията съдът намира, че следва, на първо
място, да се изясни въпросът за незаконосъобразността на действието при
разглеждане на делото по същество. Разпоредбата на чл.205 от АПК сочи като
ответник по иска за обезщетение юридическото лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. В
случая такова юридическо лице е община Пловдив, съответно правилно искът за
обезщетение е предявен именно спрямо общината.
При това положение искът се явява процесуално допустим
за разглеждане.
Следва обаче да бъде съобразено и, че в случая,
действията на служителите на общинското предприятие са осъществени въз основа
на властническо волеизявление на снабден с правомощията за това административен
орган (АО), както от министъра на вътрешните работи (Заповед №
8121з-1215/17.10.2016 г.), така и от кмета на общ. Пловдив (Заповед № 18 ОА
2593/06.11.2018 г.), като изричната разпоредба на закона – чл.172 ал. 6 от ЗДвП,
предвижда, че подадената жалба не спира изпълнението на приложената
административна мярка, т.е. предприемането на действията по фактическото
осъществяване на административната принуда е станало, не въз основа на преценка
на служителите на общинското предприятие, а въз основа на изричната разпоредба
на закона (те не са имали възможност да извършват преценка дали да изпълнят или
не наложената ПАМ). Обратно, неизпълнението от страна на служителите на ОП „Паркиране
и репатриране – Пловдив“ на постановената на основание чл.168 ал.1 и чл.171 т.5
б.“б“ от ЗДвП ПАМ, с оглед правилото на чл.172 ал.6 от ЗДвП, би било
противоправно бездействие. Последващата отмяна на волеизявлението, с което
административната мярка е наложена, няма за последица определянето на
фактическите действия по прилагане на ПАМ от страна на общината, за
незаконосъобразни, защото тяхната законосъобразност се преценява към момента на
извършването им по арг. от чл.142 ал.1 от АПК. В този смисъл следва да се
отбележи, че предприемането на действия по фактическото осъществяване на
административната принуда не е станало по преценка на служителите на общинското
предприятие, каквато компетентност те нямат, а след нареждане на длъжностно
лице по чл.168 ал.1 от ЗДвП, на което с нарочна заповед е предоставено право да
премества или нарежда преместване на паркирано пътно превозно средство. За тях
възниква единствено задължението за изпълнение на наложената мярка. Изложените
в исковата молба доводи относно извършено заплащане на паричното задължение,
произтекло от незаконосъобразната ПАМ е неотносимо към законосъобразността на
извършените действия от служителите на община Пловдив. Предвид изложеното съдът
намира, че не се установяват данни и доказателства, ответникът – община Пловдив, да е причинил или
допринесъл по някакъв начин за причиняването на твърдените от ищеца вреди. Това
има за последица неоснователност на иска, с който е сезиран съдът.
С оглед изхода на спора и предвид претенциите на
страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на ответника и същите се констатираха в размер на 100 (сто) лв., съобразно
разпоредбата на чл.25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното, Административен съд - Пловдив, ХХVІІI състав,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
исковата молба
на А.Х.Н., ЕГН **********,*** за предявявен иск на основание чл.1 ал.1 и ал.2
от ЗОДОВ за обезщетение за имуществени вреди в размер на 62.40 лева, дължащи се
на отменен ПАМ за принудително преместване на паркирано пътно превозно средство
от 19.05.2019 г. на полицай от сектор „Общинска полиция“ – Пловдив, отменен с
Решение № 1469/02.07.2019 г., постановено по АНД № 1636/2019 г. по описа на
Административен съд – Пловдив, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА А.Х.Н.,
ЕГН **********,***, да заплати на Община Пловдив сума в размер на 100.00 (сто)
лв за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Р България в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ: