РЕШЕНИЕ №14
гр.Силистра,
12.04.2022 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административният съд гр.Силистра,в публично заседание
на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и втора година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Маргарита
Славова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Румяна Пенева и с участието на прокурор при ОП гр.Силистра Г.В.,като разгледа докладваното от с-я М.Славова КАНД №9 по описа на съда за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С
Решение №232/22.12.2021г.,постановено
по АНД №728/2021г.,Силистренският районен съд е потвърдил
Наказателно постановление №38-0002158/30.07.21г. издадено
от Директора на Регионална дирекция„Автомобилна администрация“ гр. Русе,с което
на „Теодеа Транс“ЕООД с.Калипетрово,област
гр.Силистра, е наложено административно наказание по вид „имуществена санкция“,в
размер на 200 лева на основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтП),
за нарушение на чл.6 ал.7 т.3 б.“б“ от Наредба
№11/31.10.2002г. за международен автомобилен превоз на пътници и товари (Обн.ДВ,бр.108/02г.,посл.изм.ДВ,бр.57/21г.)
Производството е образувано по касационна жалба на “ТЕОДЕА ТРАНС“ ЕООД,подадена от управителя
П.Т.П.,с искане да бъде отменено обжалваното решение на СРС. С бланкетната жалба само информира съда, че не
е доволен от решението,но в постъпила Писмена защита с вх.№302/21.02.22г., излага
оплаквания за незаконосъобразност на съдебния акт, като твърди,че било налице
разминаване между фактическото обвинение и приложената санкционна норма.Акцентира
върху довод за неправилно квалифициране на деянието по ал.7 на чл.6 от Наредба
№11/02г., тъй като счита, че правната разпоредба, приложима към фактите по
делото, била тази на ал.8 на чл.6 от с.н.Това нарушение било накърнило правото
му на защита, поради което настоява за отмяна на съдебния акт.Развива доводи и
за неправилно приложение на материалния закон като счита, че случаят е
маловажен, което, като не било преценено от съда, довело до нарушение на закона.С
оглед на тези оплаквания моли за отмяна на съдебното решение и, съответно на НП.
Ответникът по касация - Регионална дирекция „Автомобилна администрация” гр.Русе, чрез
директора, депозира становище за неоснователност на жалбата. Моли за
потвърждаване на оспорения съдебен акт,като заявява и възражение по чл. 78 ал.5 ГПК,вр. с чл.63д от ЗАНН независимо,че касаторът не
претендира съдебни разноски, а законният представител на дружеството лично
упражнява процесуалните права пред съда (няма данни за упълномощаван адвокат).
Представителят на Окръжна прокуратура гр.Силистра счита,че обжалваното решение е
законосъобразно, а касационното оспорване - неоснователно.Дава заключение за
оставяне в сила на съдебния акт.
Производството е по реда на Глава XII
/чл.208 u сл./ АПК,вр.с чл.63в ЗАНН.
Силистренският административен съд,след обсъждане на
жалбата, доказателствата по делото и становищата на страните,прие следното:Касационното основание, което е заявено
и поддържано пред настоящата инстанция е за нарушение
на материалния закон (чл.63в ЗАНН,вр. с чл.348
ал.1 т.1 НПК/.Въведеното оплакване за не-правилна квалификация на фактите по
чл.6 ал.7 от Наредба №11/2002г.,който регламентирал условията, при които възниквало
процесното задължение за доказване на финансова стабилност, а бездействието, за
което бил санкциониран превозвачът, се субсумирало
под чл.6 ал.8 от с.н.,уреждащ реда, по който следвало да бъде изпълнено горното
нормативно задължение, се счита за съществено нарушение на
административно-наказателните производствени правила,допуснато от АНО. Същото
не само не било отстранено от СРС, а напротив - задълбочено, с потвърдителния му краен акт. Поддържа се и аргументът за
маловажност на деянието, по който въззивният съд се бил произнесъл неправилно. Настоящият контрол следва да бъде извършен при условията на
чл.218 ал.2 АПК,като за правилното приложение на материалния закон, съдът следи
и служебно.
Констатираната при извършена проверка
на 28.06.2021г. на оспорващото дружество, по документи, представени пред
Областен отдел „Автомобилна администрация“ Силистра, простъпка, поставила в ход
административнонаказателната процедура с АУАН №291704 (чл.36 ЗАНН) е описана: при подаване на справка за доказване на
финансова стабилност на фирма […],притежаваща Лиценз на Общността №17692 за
международен автомобилен превоз на товари, валиден до 29. 06.2027г. […]превозвачът „Теодеа Транс“ЕООД не е подал пред Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ ежегодната справка […],в срок до 15.06. 2021г.- преди изтичане на срока на договора за застраховка
„Обща гражданска отговорност“, който е бил до 10:00 часа на 15.06.2021г. Посочени
са подробно и останалите релевантни факти за установеното административно
нарушение, а именно: че упълномощено лице (л.11-л.12 АНД/СРС) е подало Справка
по образец, представляващ Приложение №3 към чл.6 ал.8 от Наредба №11/02г. за
доказване на финансова стабилност на превозвача и същата е с вх.№30-13-26-5348
от 18.06.2021г.,с приложена към нея Застрахователна полица
№0700-750-2021-00018/07.05.2021г., копие от която няма представено по делото,
но страните не спорят по този факт. В срока от чл.44 ал.1 ЗАНН,касаторът подал
възражение до АНО, с което е настоявал, че правнозначимата
за финансовата стабилност на дружеството застраховка е сключена значително
преди изтичане на предходната,а двата дни закъснение за ин- формиране на ИААА,били
с ниска/несъществена степен на обществена опасност, щом главното обстоятелство -
финансовата стабилност на дружеството, съгласно дефиницията от чл.6 ал.1 от с.н.,
била налице. В процесното пред СРС наказателно постановление възражението е
било обсъдено и прието за неоснователно от ответния по касация орган, което
сочи на липса на процедурно нарушение, както пра-вилно е установил и съдът.
Последният е приел, че при подаване на справката за
доказване на финансова стабилност на ЕООД“Теодеа
Транс“,притежаваща лиценз на Общността №17692 за международен автомобилен
превоз на товари,превозвачът не е подал пред ИААА ежегодната справка в срок до
15.06.2021г., съгласно нормативната регламентация от чл.6 ал.7 т.3 б.“б“ от Наредба
№11/02г.,т.е. преди изтичане на срока,за който е сключен договорът за
застраховка.Главният съставомерен факт е безспорен,
като просрочието е от 3 дни, което се счита за незначително от касатора.Съдът
не е възприел довода за маловажност на нарушението, преценявайки, че в случая
отговорността на превозвача е обективна, безвиновна,
а изпълнението на задължението е стриктно, императивно разписано, с оглед
охраняваните,чрез изпълнението му,особено важни обществени интереси,вкл. в
периметъра на общия пазар на Европейския съюз (ЕС),доколкото лицензираната
дейност е за международни автомобилни товарни превози,т.е. с обхват извън територията
на България. Макар и формално по своя вид (нарушението е на просто
извършване,чрез бездействие) съдът е счел,че не разкрива белези на по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с типичните случаи на същото
нарушение (по дефиниция- безрезултатно),защото всяко подаване на справката за
финансова стабилност на лицензиран превозвач след изтичане на нормативния
срок,попълва неговия фактически състав, без значение дали забавянето е от 1, 15
или повече дни. Релевираното деяние е в пряка
корелация със задължението на националния лицензиращ орган да предприеме
действия по отнемане на лиценза в деня, следващ датата на неизпълнение на
въпросния ангажимент от чл.6 ал.7 т.3 от Наредба №11/2002г.,с оглед на носените
от него високи отговорности, свързани с регламентацията на обществените превози
на товари с автомобилен транспорт в границите на Европейската общност.В
контекста на горните завишени изисквания към предметния обхват на дейността на
касатора, съдът правилно е приел, че случаят не може да бъде преценен като
маловажен по чл.28 ал.1 ЗАНН.
Относно поддържаното и пред
настоящата инстанция възражение за неправилна правна квалификация на установените
факти по чл.6 ал.7 от Наредба №11/ 2002г., вместо по ал.8, щом съставомерната справка се подавала в одобрен образец, представляващ
Приложение №3 към чл.6 ал.8 от с.н. - от задълбочените мотиви на районния съд
се установява,че същото е получило законосъобразен отговор с оспореното
решение. С приложената разпоредба на чл.6 ал.7 т.3 от Наредба №11/02г. е
регламентиран предметният и времеви обхват на процесното задължение за ежегодно
доказване на финансовата стабилност на превозвача,а разпоредбата, която
настоява да бъде приложена касаторът, регулира начина/средствата, посредством
които същата се доказва.В контекста на последната следва да се отбележи, че „Теодеа Транс“ЕООД е изпълнило точно законовото изискване
като е подало приложената на л.13 от делото на СРС справка (не е нарушил реда и
формата за доказване на обстоятелството от чл.7 ал.2 т.3 ЗАвтП), но не е спазил
крайния срок за това доказване съгласно чл.6 ал.7 т.3 б.“б“ от Наредба №11/02г.
Правилно съдът е установил, че съгласно чл.106а ал.1 т.6 б.“в“ ЗАвтП, на
превозвач, който е престанал да отговаря на изискванията за финансова
стабилност,се налага принудителна административна мярка от вида:„временно
спиране на дейността на превозвача по извършване на обществен превоз на пътници
или товари“,като преценката на ответния орган в контра-пункта
„отговаря-неотговаря“ може да бъде извършена единствено съгласно разписаните
правила в Наредба №11/2002г., т.е. при подаване на справката в срока от чл.6
ал.7 т.3 от с.н.Ето защо крайният извод на въззивната инстанция за точно
приложение на закона по отношение на релевантните факти, се споделя от
касационния състав.
С
оглед на гореизложеното се приема, че оспореното съдебно решение е постановено
при вярно установяване на относимите към предмета на доказване факти и след
правилна преценка за приложението на закона, при липса на касационни основания
за неговата отмяна, воден от което и на основание чл.221 ал.2 пр.1 АПК, във връзка
с чл.63в ЗАНН, Административният съд гр.Силистра
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение №232/22.12.2021г., постановено
по АНД №728 по описа на Силистренския районен съд за 2021 година.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.