Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1199
гр. Пловдив, 20.06.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на осми май, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при участието
на секретаря Сийка Радева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 620/2019г. по описа
на ПРС, XXV нак. състав, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление № 18-1030-007311/14.09.2018г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор "Пътна полиция"
– Пловдив, с което на К.Х.П. с ЕГН **********, на основание чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП,
като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр.3
от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер
на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 10 лева за нарушение на чл.100,
ал.1, т. 1 от ЗДвП.
К.П., в жалбата
си излага доводи за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно
постановление, като моли за
отмяна на последното поради
допуснати нарушения. Алтернативно
моли за отмяна на издаденото НП на основание чл. 28 от ЗАНН. Жалбоподателят
редовно и своевременно призован, не се явява в съдебно заседание, не се явява и
адв. А..
Въззиваемата
страна, редовно призована за съдебното заседание, не изпраща представител и не взема
становище.
Съдът, след
като взе предвид изложеното в жалбата и след като анализира събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен
срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното физическо лице/
и е насочена срещу подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 04.09.2018г. около 00.30 часа жалбоподателят управлявал
личния си автомобил „Фолксфаген голф“ с рег. № ***** в гр. Пловдив, бул. "Цар Борис III Обединител" срещу № 62, посока север – юг, като допуснал следните нарушения: 1.
Водачът е отказал да му бъде извършена проба за употреба на наркотици с Дрегер
Друг чек 3 000 с № 0321, след което
му бил издаден талон за медицинско изследване с бланков № 0015404, в който му
бил даден срок до 01.25 часа на 04.09.2018г. да се яви в съответното медицинско
заведение – УМБАЛ "Св. Георги", гр. Пловдив, за да даде кръвна проба
за изследване, което жалбоподателят отказал да изпълни; 2. Не представил СРМПС
част II което управлява; 3. Не представя
контролен талон. Констатираните обстоятелства актосъставителят описал в съставения акт, като ги квалифицирал като
нарушения по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 100,
ал. 1, т. 1 от ЗДвП. Бил съставен АУАН бланков № 0631148 от 04.09.2018г. Жалбоподателят
подписал АУАН, и в графата за възражения отбелязал
че няма такива. Като доказателства било иззето СУМПС № *********. Въз основа на съставения акт било
издадено обжалваното наказателно постановление /НП/, в което нарушенията били описани словно по сходен с
даденото в АУАН описание, като на същите била дадена цифрова квалификация по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП. С издаденото НП, за първото нарушение са наложени административни
наказания - глоба в размер
на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок
от 24 /двадесет и четири/ месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни
точки, за
извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено наказание в
размер на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП и за
извършеното нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП е наложено наказание в размер
на 10 лева на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 2 от ЗДвП.
Описаната фактическа обстановка се установява
по безспорен и категоричен начин от гласните доказателства – показанията на
актосъставителя А.В.С., който
установява фактическа обстановка, идентична с очертаната в НП и АУАН, и които
показания съдът намира за логични, обективни и съответни на останалите събрани
по делото писмени доказателства – АУАН и НП, талон за медицинско изследване с
бланков № 0015404, Заповед №
8121з-505/14.05.2018г. на министъра на вътрешните
работи, справка за
нарушител/водач.
При така
установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
При съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление
са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
По отношение на
нарушението по пункт 1-ви от НП настоящият съдебен състав счита, че по делото са налице категорични и безспорни доказателства за
извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. По силата на
тази законова разпоредба водач на моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с техническо
средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или не
изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Установява се
от доказателствата по делото, че на посочената и в АУАН и в НП дата
жалбоподателят е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство
Дрегер Друг чек 3 000 с № 0321 за установяване употребата на наркотични
вещества. В тази връзка му е бил издаден и талон за медицинско изследване.
Същият е получил талон за медицинско изследване, в който се е подписал че иска
да бъде изследван чрез медицинско и химическо изследване, но въпреки това не е
отишъл в посоченото лечебно заведение за да даде кръв и да бъде изследван.
Посоченото се дължи единствено и само на неговото решение. Единствено от волята
и желанието на жалбоподателя е зависело той да отиде и да даде кръвна проба с
която да докаже че действително не е употребил наркотични вещества. Предвид
горното съдът намира за правилен направения от наказващия орган извод, че
водачът е нарушил посочената по–горе разпоредба, поради което е ангажирал
неговата отговорност.
В случая се
установява с категоричност от показанията на разпитания в хода на съдебното
следствие актосъставител, че жалбоподателят П. умишлено е отказал да даде
качествена проба за алкохол с техническо средство и не е дал кръв за изследване
на наличие на наркотични вещества в кръвта му.
Следва да се подчертае, че не се ангажираха доказателства за противното,
а следва да бъде отново посочено, че съгласно изричната разпоредба на чл. 189, ал. 2 ЗДвП актовете издадени по реда
на същия закон имат презумптивна доказателствена сила до установяване на
противното и в тежест на нарушителя е при условията на пълно и главно доказване
с всички доказателствени средства да докаже, че констатациите в АУАН не
отговарят на обективната действителност. Доказателства в тази насока от
жалбоподателя не са ангажирани.
Административнонаказващият
орган /АНО/ правилно е определил по вид и размер наложените административни
наказания за нарушението на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, а именно глоба в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца, доколкото
законодателят е предвидил санкцията във фиксиран размер, поради което и тя не
подлежи на ревизиране. Настоящият съдебен състав счита, че конкретното
нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН с оглед
значимостта на охраняваните с нарушената материално правна норма обществени
отношения.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП задължава водачите на МПС да
носят свидетелство за регистрация на МПС което управляват. Безспорно е че
жалбоподателя П. е бил водач на посоченото в акта и НП моторно превозно
средство. Не беше оборена презумптивната доказателствена сила на съставения
АУАН, поради което настоящия състав приема че е доказано че на 04.09.2018г. в
гр. Пловдив, при извършената проверка не е носил свидетелството за регистрация
на МПС което управлява. Нещо повече в жалбата на се твърди да го е носил.
Поради изложеното съдът намира че жалбоподателя е извършил административното
нарушение описано в чл. 100, ал.1, т. 2 от ЗДвП и правилно е бил наказан за него на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 от ЗДвП с Глоба в размер на 10 лева.
Посочената санкционна норма е съответна на извършеното нарушение, а
предвидената в нея санкция е определена от законодателя в твърд размер поради
което не подлежи на допълнителна преценка от съда.
По отношение на нарушението по чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДвП:
Разпоредбата на чл. 100, ал. 1 т. 1 от ЗДвП гласи че водачът на
моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към него. Това предполага водачът да притажава
валидно издадено СУМПС и КТ към него и просто да не ги носи. Видно от
приложената справка за нарушител водач, жалбоподателя П. е правоспособен водач
към датата на извършеното нарушение и е имал издадено СУМПС което е било със
срок на действие 26.06.2019г. Жалбоподателя не отрича че не е представил
контролен талон към издаденото СУМПС на проверяващите, като в хода на съдебното
следствие не се събраха доказателства в обратна посока. Ето защо съдът приема
че жалбоподателя е извършил описаното нарушение и правилно е бил наказан за
него на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, пр. 2 от ЗДвП с Глоба в размер на 10 лева.
Посочената санкционна норма е съответна на извършеното нарушение, а
предвидената в нея санкция е определена от законодателя в твърд размер поради
което не подлежи на допълнителна преценка от съда.
По
отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния
максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и
възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от
наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки
съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият
момент, в чл. 6, ал. 1,т. 3 от същата, за отказ на водач,
който управлява МПС, трамвай или самоходна машина, да му бъде извършена проверка
с техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи
вещества или неизпълнение на предписанието за медицинско изследване на
концентрацията на алкохол в кръвта му се предвижда отнемане на 12 к.т.
Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП.
Според чл. 3, ал. 2 при
налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се
отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на
контролните точки настъпва по силата на закона т.е екс леге и същото има
контролно - отчетен
характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма
санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание,
нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното
нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП
на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото
обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно
броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189,
ал. 6 от ЗАНН,
като съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган
отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е
отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане
в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение.
И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила
наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат
изискванията на ЗАНН- чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази
част НП се явява правилно.
Всичко
гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на К.Х.п., поради което същата следва да
бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното ПРС, XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-007311/14.09.2018г. на Началник група към ОДМВР Пловдив, сектор
"Пътна полиция" – Пловдив, с което на К.Х.П. с ЕГН **********, на
основание чл.174, ал.3 от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания - ГЛОБА в размер на 2000 /две хиляди/ лева и лишаване от правото да управлява МПС за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца за
нарушение на чл. 174, ал.3 от ЗДвП, като
наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 12 контролни точки, на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр.3
от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер
на 10 лева за нарушение на чл.100, ал.1, т. 2 от ЗДвП и на основание чл.183,
ал.1, т. 1, пр.2 от ЗДвП е наложено наказание - ГЛОБА в размер на 10 лева за
нарушение на чл.100, ал.1, т. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на
гл. XII АПК и на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С
ОРИГИНАЛА!
СЕКРЕТАР:Н.Н.