ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 135
гр. гр. София, 16.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Красимира П. Костова
Членове:Красимира Хр. Райчева
Магдалена Ат. Лазарова
като разгледа докладваното от Красимира Хр. Райчева Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600135 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 22, чл.341 ал.2 НПК.
Образувано е по протест на прокурори от Специализираната
прокуратура срещу протоколно определение от 11.05.2022 г. на СНС XXIII
състав по нохд №4704/2019г., с което по отношение на подсъдимите е била
намален размера на мерките за неотклонение парична гаранция, както следва:
По отношение на подс.В. К. А. от 500 000 на 100 000 лв.,
По отношение на подс.М. Л. А. от 500 000 на 100 000 лв.,
По отношение на подс.В. В. А. от 250 000 на 50 000 лв.,
По отношение на подс.Ф. И. С. от 25 000 на 10 000 лв.,
По отношение на подс.Р. Н. К. от 25 000 на 10 000 лв.,
По отношение на подс.Е. Й. М. от 25 000 на 10 000 лв.
В протеста са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност
на определението, поради необоснованото намаляване на гаранционните
размери на посочените подсъдими, които били предадени на съд по тежки
обвинения за престъпления по чл.321, чл.255 и чл.253 от НК, за които
обоснованото подозрение продължавало да е налично, взетите мерки за
неотклонение били съобразени с доказателствата по делото, семейното и
имуществено положение на всяко едно от подсъдимите лица, съответствали
на предвидените в закона цели за осигуряването им в производството и
приключването му в разумен срок.
В срока по чл.342 ал.2 от НПК срещу протеста са постъпили
възражения от подс.Ф.С., адв.С. Н. – защитник на подс.Е.М. и подс.Р.К.,
адв.И. Л. – защитник на подс.М.А.. Оспорващите протеста излагат становища
1
за потвърждаване на определението, като развиват съображения за
настъпилите инфлационни процеси в страната и увеличаващите се разходи за
домакинствата, чистото съдебно минало, трудова и семейна ангажираност на
територията на страната, както и безупречно процесуално поведение. Според
адв.Л. не било налично и обосновано подозрение по обвиненията, опасност от
укриване и извършване на престъпление, като в този смисъл дори
определената от първостепенния съд мярка за неотклонение гаранция в
размер на 100 000 лв. по отношение на подс.М.А. се явявала прекомерна,
надвишаваща обичайното за съдебната практика, още повече, че обвиненията
били чувствително отдалечени във времето.
Настоящият състав на АСНС, след като се запозна с доводите, изложени
в протеста, мотивите на атакуваното определение и материалите по делото,
намери за установено следното:
Протестът е процесуално допустим. Разгледан по същество е
ОСНОВАТЕЛЕН.
Подсъдимите са предадени на съд на 19.12.2019 г. с обвинителен акт на
Специализираната прокуратура по пр.пр. №1394/2018г. заедно с подсъдимите
П.Г. С. и С. Т. С. / чиито мерки за неотклонение не са предмет на разглеждане
в настоящото производство/, както следва:
1.Подс.В. К. А. – за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр. ал.2
от НК, две деяния по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 от
НК, като едното и във вр. чл.26 ал.1 от НК, престъпление по чл.256 ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК, престъпление по чл.253 ал.4
вр. ал.2 пр.1 и пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
2.Подс.М. Л. А. – за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр. ал.2
от НК, две деяния по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 от
НК, едното във вр. чл.26 ал.1 от НК, престъпление по чл.256 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.3 вр. ал.1 от НК, престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал.2
пр.1 и пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК .
3.Подс.В. В. А. – за престъпление по чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.1 и пр.3
вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК.
4.Подс.Ф. И. С. – за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7
вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК,
5.Подс.Р. Н. К. – за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр. ал.2
от НК и по чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.1, пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от НК .
6.Подс.Е. Й. М. – за престъпление по чл.321 ал.3 пр.2 и пр.3 т.2 вр.
ал.2 от НК и по чл.253 ал.4 вр. ал.2 пр.1, пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.4 вр. ал.1 от
НК .
Деянията касаят периоди от началото на 2013г. до 31.08.2018г.
Въз основа на обвинителния акт е било образувано настоящото
нохд№4704/2019г на СНС XXIII състав, по което след констатирана
очевидна фактическа грешка, отстранена на 21.10.2020г. с внасяне на нов
2
обвинителен акт срещу лицата, същото понастоящем е във фазата на
съдебното следствие с провеждане разпит на свидетели.
По отношение действащите към момента мерки за неотклонение за
подсъдимите В. К. А. и М. Л. А. гаранционните размери от по 500 000 лв. са
били определени на 22.07.2021г. по внчд № 289/21г. на АСНС, след като е
била изменена действащата спрямо тях мярка за неотклонение „Домашен
арест“. За останалите подсъдими първоначално определените им гаранционни
размери са били значително редуцирани с Определение на СНС от
9.11.2021г., потвърдено от въззивната инстанция на 16.12.2021г. по внчд
432/21г., а именно на подс.В. В. А. от 500 000 на 250 000 лв., на подс.Ф. И. С.
от 50 000 на 25 000 лв., на подс.Р. Н. К. от 50 000 на 25 000 лв. и на подс.Е. Й.
М. от 50 000 на 25 000 лв. От тогава до настоящият момент е изтекъл период
от време, който според въззивната инстанция предвид развитието на
производството и доказателствата по делото не дават основание да се приеме,
че на този етап изпълняваните мерки за неотклонение следва да бъдат
смекчавани с ново намаляване на гаранционните размери, тъй като към
момента изпълняват успешно предвидените в чл.57 от НПК цели.
Основателно е възражението на представителите на държавното
обвинение, че размерът на гаранциите е бил вече коригиран и
индивидуализиран по отделно за всяко едно обвиняемо лице,
пропорционално на повдигнатото му обвинение и съобразен с имущественото
му състояние. Обвиненията на всеки един от посочените подсъдими са за
тежки умишлени престъпления и наказуеми с лишаване от свобода, ако
бъдат признат за виновни. Събраните до момента писмени и гласни
доказателства, както и заключения на експерти не разколебават обоснованото
предположение по обвиненията, при спазване и гарантиране призумпцията за
невиновност. От материалите по делото се установява, че съдебното
следствие не е приключило и понастоящем голяма част от свидетелите не са
разпитани, тъй като производството е с фактическа и правна сложност.
Обвиненията по чл.255, чл.256 и чл.253 от НК касаят усложнена престъпна
дейност, като обвинението за данъчни престъпления, за което са привлечени
подс.В. К.А. и М.А. е квалифицирано при особено големи размери и според
обвинителния акт представлява осуетяване плащането на данъчно задължение
в размер на 813 009.90 лв. На следващо място деянието вменено на подс. В.
К.А., М.А. и Ф.С. по обвинението за второто данъчно престъпление по чл.255
ал.3 вр. ал.1 т.2, т.6 и т.7 вр. чл.20 от НК касае осуетяване плащане на
данъчни задължения в големи размери – 606 600 лв., представляващи дължим
ДДС. Обвинението на подсъдимите В.К.А. и М.А. по чл.256 ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.26 ал.1 вр. чл.20 от НК касае според обвинителния акт парична сума в
размер на 7 303 371.50 лв., за която се твърди, че е неправомерно получена от
държавния бюджет чрез използването на документи с невярно съдържание,
което деяние е квалифицирано в особено големи размери. Отделно от това
предмет на обвинението за предполагаемото „изпиране на пари“ по чл.253
ал.4 вр. ал.2 пр.3 вр. ал.1 вр. чл.20 от НК, за което са привлечени при
3
условията на съучастие подсъдимите В. К. А.., М.А., Р.К., Е.М. и В.В.А.,
касае сумата 5 437 402.98 лв., която парична сума е била държана от
последния.
При това положение според въззивният състав размерът на гаранциите
на подсъдимите В. К. А., М. Л. А., В. В. А., Ф. И. С., Р. Н. К. и Е. Й. М., така
както е бил определен към 22.07.2021г. за първите двама и към 16.12.2021г.
за останалите е бил индивидуализиран и съобразен с всички обстоятелства
предвидени в чл.56 ал.3 от НПК, а именно тежестта на обвиненията и
доказателствата по тях, семейното положение, възрастта, здравословното и
имущественото състояние, като понастоящем не са налице нови
обстоятелства налагащи промяна, така както е процедирал СНС в атакуваното
определение. Именно определения размер на паричните гаранции предвид
събраните доказателства, броя, вида и естеството на обвиненията обезпечават
до момента подсъдимите за нуждите на наказателен процес, в съответствие с
предвидените в закона цели.Следва да се отбележи, че по отношение на
подсъдимите Е.М. и Р.К. е била отменена „Забраната за напускане пределите
на РБългария“, като мярката за неотклонение „гаранция в размер на 25 000
лв.“ остава единствената мярка за процесуална принуда, която да ги обезпечи
за нуждите на производството. Направените възражения от семейно и
социално естество все още остават на заден план с оглед степента на
обществената опасност на деянията, заложени в рамките на обвинителния
акт, които предстои да бъдат разгледани от съда.
Поради това настоящият въззивен състав намери протеста за
основателен, а атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно,
което следва да бъде отменено, респективно молбите относно промяна на
гаранционните размери да бъдат оставени без уважение.
Мотивиран от горното и на основаниечл.341 ал.2 НПК, АСНС V с-в
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от от 11.05.2022 г. на СНС XXIII
състав по нохд №4704/2019г., с което е бил намален размера на определените
мерки за неотклонение „гаранция в пари“ по отношение на подсъдимите: В.
К. А., М. Л. А., В. В. А., Ф. И. С., Р. Н. К. и Е. Й. М..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбите на подсъдимите В. К. А., М. Л. А.,
В. В. А., Ф. И. С., Р. Н. К., Е. Й. М. и техните защитници за намаляване
размера на определените мерки за неотклонение „гаранция в пари“ на
посочените подсъдими.
Определението е окончателно.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5