П Р О Т О К О Л
Година 2020 Град Варна
Варненският районен съд Двадесет и
седми състав
На двадесет и осми януари Година две хиляди и
двадесета
В публично
съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: П.А.
Я.В.
Секретар: СИЛВИЯ ГЕНОВА
Прокурор: ЗДРАВКА ЗАДГОРСКА
Сложи за
разглеждане докладваното от Председателя НОХД
№ 5514/2019г. по описа на ВРС.
------------------------------------------------------
На именно повикване в 09:00
часа се явиха:
-----------------------------------------------------
ПОДС. П.Х.Ш. – явява се лично, води се от органите на
РД „Охрана“ гр. Варна и с адв. А., назначен за
служебен защитник в хода на ДП.
ОЩЕТЕНОТО ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „М.“ ЕООД С ПРЕДСТАВЛЯВАЩ И УПРАВИТЕЛ Д.И.Д. – редовно призовани, не изпращат представител.
ПОСТРАДАЛИЯТ Г.В.Г.
- редовно призован, не се явява.
ПОДС. Ш.: Желая и в настоящото производство да
ме представлява адв. А..
СЪДЪТ, като взе предвид изявлението на подс.
Ш., намира че на последния следва да бъде назначен служебен защитник, поради
което и на осн. чл. 25, ал. 1 от ЗПП и чл. 94, ал. 1,
т. 6 от НПК
О П Р Е Д Е Л И:
НАЗНАЧАВА за служебен защитник на подс. П.Х.Ш. адв. Р.В.А., определен от Председателя на ВАК.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. А.: Да се
даде ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. Ш.: Да
се даде ход на разпоредителното заседание. Получил съм обв.
акт ведно с книжата по делото.
СЪДЪТ счита,
че не са налице процесуални пречки за даване ход на разпоредителното заседание,
доколкото всички задължително участващи според нормите на НПК страни са в
съдебната зала. Съдът намира, че неявяването в днешното съдебно заседание на представляващ
ощетеното юридическо лице и на пострадалия Г., които са редовно призовани и не са
посочили уважителни причини за неявяването си, не е пречка за даване ход на
разпоредителното заседание предвид изричната норма на чл.247в, ал.2 от НПК.
Поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА
РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ
Председателят провери самоличността на
явилите се лица.
ПОДС. П.Х.Ш. - роден на ***г***, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи, ЕГН **********.
На осн. чл.272 ал.4 председателят на състава провери връчени ли са преписите и съобщенията по чл. 247б от НПК и констатира, че същите са връчени на подсъдимия на 31.12.2019г., на представляващия ощетеното юридическо лице Д.Д. на 17.12.2019г. и на пострадалия Г.Г. 09.12.2019г.
СЪДЪТ разясни
на страните правото им на отвод и процесуалните им права по НПК, както и
последствията от влязло в сила определение по въпросите на чл.248 ал.1 т.3 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за
отводи.
АДВ. А.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. Ш.:
Нямам искания за отводи.
Съдът, пристъпи към изслушване на становищата на
прокурора и лицата по чл. 247б ал.1 и 2 по всички въпроси, които се обсъждат в
разпоредителното заседание съгл.чл.248 ал.1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
По
отношение на т. 4 не можем да изразим становище, тъй като тя касае единствено
това по кой ред ще продължи настоящото производство и на този етап само
подсъдимият и защитата могат да вземат становище.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение, тъй като подс. Ш. е с МНО „Задържане
под стража“ по друго наказателно производство.
Нямам искания по
доказателствата.
По отношение насрочване на производството, то моля да бъде насрочено според изявлението на подсъдимият и защитата относно това по кой ред ще продължи производство.
АДВ. А.: Считам, че делото е подсъдно на съда и
не са налице основания за прекратяване и спиране на наказателното производство.
В хода на ДП не са допуснати съществени процесуални нарушения.
Желаем делото да
се гледа по реда на Глава 27 от НПК.
Не са налице
предпоставки делото да се гледа при закрити врати, нито да се привлича резервен
съдия или резервни съдебни заседатели. Не се налага извършването на следствени
действия по делегация, нито назначаването на вещо лице, преводач, или тълковник. Не са налице основания за изменението на мярката
за неотклонение.
Нямам искания по
доказателствата.
ПОДС. Ш.: Придържам се към казаното от моят
защитник. Желая делото да продължи по реда на Глава 27 от НПК. В хода на ДП не
са ми ограничени правата.
СЪДЪТ като взе предвид становището на страните и
материалите по делото намира следното:
Делото е образувано по внесен обвинителен акт за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 2 вр.чл. 194, ал. 1 вр.чл. 26, ал. 1 от НК, и е родово и местно подсъдно на ВРС. Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното производство.
С оглед на което и съдът по въпросите на чл.248, ал.1, т. 1 и т.2 от НПК:
О П Р Е Д Е Л И :
1.
Делото е родово и местно подсъдно на Районен съд
Варна;
2.
Няма основание за прекратяване или спиране на
наказателното производство.
Определението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Доколкото съдът е длъжен и служебно да следи за допуснати отстраними процесуални нарушения довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия или на пострадалия съдът намира, че в хода на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия П.Х.Ш. да научи за какво престъпление е привлечен в това качество.
Съображенията на съда са следните: Обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване, като главното му предназначение е да формулира недвусмислено обвинението от фактическа и от юридическа страна. Съдът, може да разгледа делото само във фактическите и юридически предели, предявени с обвинителния акт.
В обвинителния акт и по-точно в неговата обстоятелствена част, прокурорът следва да посочи престъплението, извършено от обвиняемия, като в тази насока законът - чл. 246, ал. 2 НПК конкретизира какви други съпътстващи детайли следва да бъдат отразени, а именно – “времето, мястото и начинът на извършването му, пострадалото лице и размерът на вредите“. ВКС в свое Решение от 19.02.2018г. по т.д. №6 от 2017г. е имал повод да отбележи, че Тълкувателно решение № 2/2002 год. не е загубило своето значение и този извод според ВКС не се разколебава от измененията на процесуалния закон, направени със Закона за изменение и допълнение на НПК (обн. ДВ, бр. 63/04. 08. 2017 год., в сила на 05. 11. 2017 год.). ВКС сочи още, че при дефиниране на съществените нарушения на процесуалните правила, допуснати по време на досъдебното производство, в чл. 249, ал. 4 от НПК законодателят се е ръководил именно от постановките на коментираното тълкувателно решение, като същевременно не е вложил качествено нова идея относно реквизитите и съдържанието на обвинителния акт и е оставил непроменена разпоредбата на чл. 246 от НПК. Следователно ВКС е приел, че ОА и понастоящем следва да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК, посочени по-горе.
С настоящия ОА подсъдимият Ш. е предаден на съд за престъпление : по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.
В
обстоятелствената част на ОА, касателно едно от
деянията включено в продължаваната престъпна дейност с пострадал Г., прокурорът
е посочил, че за периода от време
15.12.2018г. до 09.01.2019 г. обвиняемият изнесъл:10 литра крушова ракия, 42
градуса, реколта 2010г.; 50 литра сливова ракия, 61 градуса, реколта 2016 г.;
10 литра кайсиева ракия, 40 градуса, реколта 2013г.; 20 литра крушова ракия,
тройно преварена, 68 градуса, реколта 2017г.; 1 брой стъклена дамаджана с
вместимост 5л. и 1 брой
пластмасов галон с вместимост 19л., които в последствие продавал, а с парите си
задоволявал потребностите. Така на първо място не става ясно дали прокурорът е
приел, че деянието е извършено на неустановена дата в този период или в периода
от 15.12.2018г. до 09.01.2019 г. обв.Ш. на няколко
пъти, с отделни решения за това е изнесъл, посочените по-горе вещи. Във
фактическата обстановка е посочено още, че обв. е
извършил деянието с помощта на ключ. За какво е послужил този ключ само може да се гадае и предполага, а
обвинението съобразно диспозитива за това деяние е
повдигната да е извършено чрез използване на техническо средства ключ.
Касателно деянието с ощетено юридическо лице „Магнум –Д“ ЕООД прокурорът изрично е посочил, че времето на извършване на деянието е 30.03.2019г. т.е. от изложената фактическата обстановка става ясно, че прокурорът е приел, от фактическа страна, че деянието описано в ОА, касателно това ощетено лице е извършено на 30.03.2019 г. . С диспозитива на ОА, подс.Ш. е предаден на съд за деяние с ощетено лице „Магнум –Д“ ЕООД извършено на 20.03.2019г. Тази дата кореспондира и с датата на деянието вписано в постановлението за привличане на обвиняем в хода на ДП. Диспозитивът на обвинителния акта представлява юридическата формулировка на обвинението и напълно следва да произтича от описателната част на обвинителния акт, както и да следва нейните рамки. С диспозитива на ОА, обв.Ш. е предаден на съд за деяние извършено от него на 20.03.2019г. – т.е. за дата десет дни след приетата във фактическото обвинение. Следователно е налице противоречие между фактическото обвинение, отразено в обстоятелствената част и неговата юридическа формулировка в диспозитива по отношение на времето на извършване на деянието, което е съществен реквизит на ОА, изискван от закона / аргумент от чл.246, ал.1 от НПК/.
На следващо място във фактическата обстановка е отразено, че обв. Ш. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1 от НК, а с диспозитива на ОА е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК. В словесната част на диспозитива на ОА липсва и признакът „продължавано престъпление“, а в цифровата квалификация е налична привръзката на чл.26, ал.1 от НК. Така не става ясно и дали е повдигнато обвинение за продължавана престъпна дейност или се касае за отделни престъпни деяния.
Между съществените елементи на деянието отразени в обстоятелствената част на ОА и неговия диспозитив е недопустимо да има противоречие, каквото се наблюдава в настоящия случай. Доколкото изготвянето на ОА се явява процесуална дейност във фазата на ДП и доколкото ОА е финализиращото средство за формулиране на окончателното обвинение и единствено средство за повдигане на обвинение пред съда, съдебната практика приема, че разпоредбата на чл.249, ал.4, т.1 НПК охранява правото на обвиняемия „да бъде в подробности информиран за характера и причините за обвинението срещу него“ /чл.6, т.3 б.“а“ от ЕКЗПЧОС/. В случая, допуснатото противоречие съставлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до нарушаване правото на защита т.к води до невъзможност обвиняемият да разбере в какво точно е обвинен по отношение на времето на деянието, както и по отношение на начинът на неговото извършване. В горния смисъл е и константната съдебна практика, включително и тази на ВОС- например Определение №165/08.07.2016г. по ВЧНД №858/2016г. на ВОС, Определение по ВЧНД №189/2017г.,Определение от 10.07.2017г. по ВЧНД № 791 по описа на ОС-Варна за 2017 година, Определение по ВЧНД № 418/21.05.2018г. Ето защо съдът приема, че посоченото по-горе противоречие между обстоятелствената и диспозитивната част на прокурорския акт, липса на факти за съставомерни признаци, обосновават нарушение на това право на обвиняемия и в частност на правото му да научи в какво е обвинен, респективно „да научат за какво престъпление е привлечен в това качество“ по линия на времето и начина на извършване на деянието. Това противоречие и липса на факти няма как да бъде преодоляно от съда по правилата на НПК. Това е така, защото процесуалните действия в наказателното производство се извършват в последователност, императивно определена с процесуалните норми и гарантирането на правото на защита, е задължителна предпоставка за валидност и условие за извършване на следващото процесуално действие. Същото е отстранимо /чрез изготвяне на ОА отговарящ на изискванията на закона/, но не може да се санира в съдебната фаза. Съдът намира, че в случая не би могъл да бъде приложен института на ОФГ, тъй като не се касае за някакъв технически пропуск или техническа грешка /в какъвто смисъл е приложим визирания институт съобразно съдебната практика/, а се касае за съществено противоречие между посочения във фактите и включения в диспозитива на обвинението съществени реквизити на ОА- времето на деянието и начинът на неговото извършване . Като в този смисъл е без значение редът по който ще протече впоследствие делото в съдебната фаза. С оглед становището на съда, че на ДП е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на процесуалните права на обвиняемия, съдът намира, че не следва да взема отношения по въпросите визирани в т.4, т.5, т.6, т.7 и т.8, а именно по въпросите налице ли са основания за разглеждане на делото по реда на особените правила; разглеждането на делото при закрити врати, привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на защитник, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни следствени действия по делегация; взетите мерки за процесуална принуда; искания за събиране на нови доказателства; насрочването на съдебното заседание и лицата, които следва да се призоват за него, тъй като производството по делото не би могло да премине в по-нататъшната фаза на съдебния процес, преди отстраняване на посоченото процесуално нарушение, което безспорно изисква изготвянето на нов ОА.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 248, ал.5, т.1 вр. чл. 249, ал.1 вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 5514 по описа на ВРС за 2019 година, двадесет и седми състав.
ВРЪЩА делото на Варненска районна прокуратура, за отстраняване на допуснатите отстраними съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на обвиняемия, посочени по-горе.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест по реда на гл.22 от НПК, пред ВОС, в 7-дневен срок от днес.
ПРОТОКОЛЪТ е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 09:28 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: