№ 105
гр. Пловдив, 10.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори ноември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Магдалина Ст. Иванова Наказателно дело за
възобновяване № 20215000600464 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на РБ за
възобновяване на НОХД № 1054/2021 г. по описа на Районен съд – Стара
Загора, отмяна на постановената по него присъда и връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
В съдебно заседание искането се поддържа от представителя на
Апелативна прокуратура - Пловдив по изложените в него съображения.
Осъденият С. Х. Л. и неговият защитник адв. М. Т. изразяват
становище за неоснователност на искането и алтернативно – ако
наказателното производство бъде възобновено, делото да се върне за ново
разглеждане на районния съд от стадия на разпоредително заседание.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна с
приложените по делото материали и като съобрази становището на страните,
за да се произнесе, взе предвид следното:
1
Искането на Главния прокурор на РБ е процесуално допустимо,
тъй като е постъпило в законоустановения в разпоредбата на чл. 421, ал. 1
НПК срок, а съдебният акт, чиято отмяна се иска по реда на възобновяването,
е влязъл в законна сила и не е проверен по касационен ред.
Разгледано по същество, искането е основателно по следните
съображения:
С присъда № 16 от 01.07.2021 г. по НОХД № 1054/2021 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора подсъдимият С. Х. Л. е признат за
виновен в това, че на 29.11.2011 г. в гр. *, противозаконно е присвоил чужда
движима вещ – лек автомобил марка „*“, модел „*“, с номер на шаси – * и с
регистрационен № *, на стойност 22 174 лв., собственост на „*“ ЕООД гр. *,
представлявано от К. И. И., който владеел на основание договор за финансов
лизинг № *, сключен на 12.05.2011 г. между „*“ЕООД гр. * и „*“ ЕООД гр. *,
чрез управителя С. Х. Л., като обсебването е в големи размери, поради което и
на основание чл. 206, ал. 3 вр. с ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 4 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК
е осъден на “лишаване от свобода” за срок от една година, изтърпяването на
което, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено с изпитателен срок от три
години, считано от датата на влизане в сила на присъдата. С присъдата
подсъдимият е осъден да заплати и направените по делото разноски за
възнаграждение на вещи лица.
Присъдата не е обжалвана и протестирана и е влязла в сила на
17.07.2021 г.
Присъдата е постановена при допуснато нарушение на
материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.
От приложената по делото справка за съдимост се установява,
че С. Х. Л. е осъждан, както следва:
- с влязла в сила на 07.07.1999 г. присъда по НОХД № 222/1999
г. на РС – Плевен за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 вр. чл. 194,
ал. 1 вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, за което му е наложено наказание обществено
порицание;
- с влязла в сила на 20.11.2006 г. присъда по НОХД № 78/2004 г.
на РС – Враца за извършено на 08.05.2001 г. престъпление по чл. 333 вр. чл.
330, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 НК, за което му е наложено наказание осем
месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за
2
изтърпяване с изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК;
- с влязло в сила на 03.07.2007 г. протоколно определение по
НОХД № 306/2007 г. на РС - Враца, с което е одобрено споразумение за
решаване на делото, с което е признат за виновен за престъпления по чл. 206,
ал. 3 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено в периода от м. ІІ до м. ІV 2006
г. и по чл. 316 вр. чл. 309, ал. 1 НК, извършено през м. ІІ 2006 г. и са му
наложени наказания, съответно - четири години един месец и осемнадесет
дни лишаване от свобода и шест месеца лишаване от свобода. На основание
чл. 23, ал. 1 НК му е наложено едно общо най-тежко наказание в размер на
четири години един месец и осемнадесет дни лишаване от свобода, за
изтърпяването на което е определен първоначален общ режим, на основание
чл. 46, б. Б от ЗИН. На основание чл. 59, ал. 1 НК от така наложеното общо
най-тежко наказание е приспаднато времето, през което Л. е бил с мярка за
неотклонение задържане под стража и домашен арест.
- с определение по реда на чл. 383, ал. 2 НПК вр. чл. 25, ал. 1 вр.
чл. 23, ал. 1 НК на С.Л. е наложено едно общо най-тежко наказание измежду
наложените му по НОХД № 78/2004 г. на РС – Враца и по НОХД № 306/2007
г. на РС – Враца в размер на четири години един месец и осемнадесет дни
лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване.
Определението е влязло в сила на 19.07.2007 г.
За осъждането по НОХД № 222/1999 г. на РС – Плевен С.Л. е
реабилитиран по право, на основание чл. 86, ал. 1, т. 3 НК.
Съгласно чл. 86, ал. 2 НК реабилитация по право не настъпва за
престъпление, извършено от пълнолетно лице, което е било веднъж
реабилитирано по право, включително и като непълнолетно (в този смисъл са:
Решение № 51/21.03.1996 г. по н.д. № 656/1995 г. на ВКС, І н.о.; Решение №
201 от 18.06.2013 г. на ВКС по н. д. № 573/2013 г., I н. о.; Решение № 383 от
16.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1310/2014 г., III н. о.).
Съгласно чл. 88а, ал. 2 НК когато наложеното наказание
лишаване от свобода е повече от една година и лицето не е освободено от
изтърпяването му на основание чл. 66, ал. 1 НК, срокът по чл. 88а, ал. 1 НК не
може да бъде по-малък от десет години.
Определението по НОХД № 306/2007 г. на РС – Враца в
производство по чл. 383, ал. 2 НПК, с което, на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл.
3
23, ал. 1 НК по реда на чл. 306, ал.1, т. 1 НПК, на С.Л. е наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на четири години един месец и осемнадесет
дни лишаване от свобода, е влязло в сила на 19.07.2007 г. Дори и да се
приеме, че към датата на влизането му в сила Л. е изтърпял наложеното му
общо най-тежко наказание, поради извършеното приспадане на времето, през
което същият е бил с мярка за неотклонение задържане под стража или
домашен арест по делата, по които наложените му наказания са групирани, то
предвиденият десетгодишен срок по чл. 88а, ал. 2 вр. ал. 1 НК е започнал да
тече от влизане в сила на съдебния акт и е изтекъл към 19.07.2017 г.
Следователно, към датата на престъплението по НОХД №
1054/2021 г. на РС – Стара Загора – 29.11.2011 г., подсъдимият С.Л. не е бил
реабилитиран по чл. 88а, ал. 2 вр. ал. 1 НК, поради което не са били налице
предпоставките на чл. 66, ал. 1 НК за отлагане изтърпяването на наложеното
му наказание лишаване от свобода с изпитателен срок. Няма данни и за
съдебна реабилитация по реда на чл. 87 НК.
При това положение, като е постановил присъда, с която на
основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено изтърпяване на наложеното на
подсъдимия Л. наказание лишаване от свобода, районният съд е допуснал
съществено нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1 пр.
1 вр. ал. 1, т. 1 НПК, което е основание по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК за
възобновяване на наказателното производство по НОХД № 1054/2021 г. по
описа на Районен съд – Стара Загора, отмяна на постановената по него
присъда № 16 от 01.07.2021 г. и връщане на делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд от стадия на разпоредително заседание.
С оглед на изложеното, Пловдивският апелативен съд
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 1054/2021 г. по описа на Районен
съд – Стара Загора, отменя постановената по него присъда № 16 от 01.07.2021
г. и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия
на разпоредително заседание.
Решението не подлежи на протест и обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5