Р А З П О Р Е Ж Д А
Н Е
Днес,
03.08.2017 г., Камелия
Ненкова, съдия-докладчик при Районен съд - Бургас, 44-ти наказателен състав,
като се запознах с материалите по НОХД № 1313/2017 г. по описа на БРС и с повдигнатото при условията на
задочно производство срещу Х. Р. М., с ЕГН: **********,
роден на **.**.****г. в гр. С. Я., К. М., марокански поданик, адрес в Р. Б.:
гр.Б., ул."Ц. С.л", № **, вх.*, ет.*, ап.*, адрес в К. М.: гр.К.,
кв."Б. Р.и", вила №** на **.**.****г., разведен, неосъждан, и
с обвинение спрямо същия за престъпление по чл. 182,
ал.2 от НК, а именно за това че :на 30.08.2013г. в гр. Б. не е изпълнил съдебно решение №
103/29.01.2013г. по гр. д. № 10006/2012г. по описа на БРС, относно лични
контакти с малолетното си дете Х. М., като не го е върнал на майка му в
определеното в съдебното решение по горното дело време, като деянието представлява
особено тежък случай и като се запознах със събрания в досъдебното
производство № 1858/2013 г. по описа на І РУ
при ОД на МВР- Бургас, пор. № 3687/2013 г. по описа на БРП,
доказателствен материал и след като обсъдих въпросите-предмет на проверката,
съгласно чл.248, ал.2 от НПК намирам, че
не са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание. Образуваното съдебно производство следва да се прекрати и делото да
се изпрати на Районна прокуратура – Бургас. Съображенията за това са следните:
Между основните права на обвиняемия в
наказателния процес по чл. 55 от НПК е и правото му да участва лично в
наказателното производство във всичките му фази (досъдебна и съдебна) чрез
даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, правене на
искания и пр. Институтът на „задочното производство”, установен в чл. 269 НПК, представлява едно ограничаване на възможностите за
пълноценно упражняване на правото на защита. За да се приложи законосъобразно той обаче, е
необходимо преди това съответните
органи, изпълняващи функцията на процесуално ръководство, да са положили достатъчни като интензитет усилия, за да обезпечат правото на
защита на обвиняемия. По този
начин се създадат гаранции, че това право не е само
декларативно, а има реално покритие.
Правата на обвиняемия ще са нарушени съществено тогава, когато
действията по повдигане и предявяване на обвинението са извършени при
неспазване на законовите изисквания – в това число и ако е проведено задочно производство, без да
са били налице предпоставките за това.
В настоящият случай досъдебното производство, по което е внесен
обвинителен акт срещу Х. Р. М., е проведено и приключило
в негово отсъствие на основание чл.269,
ал.3, т.4, б.”б”, вр. Чл. 206 от НПК,
т.е. съгласно ал.3 на чл. 269 НПК- „
Когато това няма да попречи за разкриване на обективната истина, делото може да
бъде разгледано в отсъствие на подсъдимия, ако:
Т. 4. (предишна т. 3 - ДВ,
бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г.) се намира извън пределите на
Република България и:
а) местоживеенето му не е
известно;
б) не може да бъде призован по други причини;
в) е редовно призован и не е
посочил уважителни причини за неявяването си
и съгласно разпоредбата на чл. 206, ал.1 от НК – „Когато няма да попречи за разкриване на обективната
истина, разследването може да се проведе в отсъствие на обвиняемия при
условията на чл.
269, ал. 3, т. 1, 2 и 4”.
Видно от материалите по делото е,
че лицето не живее на посочените адреси в Република България, където е било
търсено в хода на досъдебното производство. Видно от справка за задгранични
пътувания /стр. 38 от ДП и стр.26 от делото/, то на 02.07.2013 г. лицето е
напуснало пределите на РБългария през
ГКПП Малко Търново и няма данни за завръщането му обратно в пределите на
РБългария. Видно от писмо с изх. №
5272/1313/2017 г. от 19.05.2017 г. /стр.
29 от делото/, от Началника на 01 РУ при
ОД на МВР-Бургас, то последният уведомява съда, че лицето Х.Р.М. към настоящия момент не е обявено за общодържавно
издирване; като същото е било обявено за такова с тел. № 127 от 04.01.2017 г.,
но е бил издирен, връчена му е призовка и е бил разпитан в качеството на
обвиняем и е бил снет от издирване /за
последното по делото липсват каквито и да било писмени доказателства,
при все че с Постановление от 29.08.2016 г. лицето е било привлечено като
обвиняем задочно при хипотезата на чл.269, ал.3, т.4, б.”б”, вр. Чл.
206 от НПК, т.е. няма как да е било разпитано в
качеството на обвиняем/.
В хода на досъдебното
производство е било отправено предложение за изготвяне на молба за правна помощ
за извършване на действия по разследване на територията на К. М. по ДП №
3687/2013 Г. по описа на БРП, изпратена
до ВКП / стр. 77 от делото/. Видно от молба за правна помощ – стр. 118 от ДП,
то чрез ВКП до компетентните власти на Кралство Мароко е била изпратена такава
молба /14.04.2014 г./, като от съдържанието на същата се установява, че освен
че е описано за какво престъпление се води производство в РБългария е поискано от компетентните
Марокански власти да бъдат извършени
следните следствени действия и да бъде предоставена следната информация:
1. Да бъде установена,
издирена и разпитана в качеството на свидетел малолетната българска гражданка- Х. М., с известен адрес в К. М.: гр.К.,
квартал „Б. Р.", вила № **, съгласно приложения към молбата конкретен въпросен лист.
2. Да бъде установен и издирен
Х. Р. М., с
ЕГН: **********, с известен адрес в К. М.: гр.К. р.",
вила № **, като му се връчат следните документи и книжа:
- Призовка за извършване на
процесуално – следствени действия с негово участие - привличане в качеството на
обвиняем: предявяване на материалите по разследването;
- Копия от приложимите
текстове на Наказателния процесуалния кодекси на Република България, съобразно
конкретна молба на наблюдаващия делото прокурор.
3. В случай, че горепосочените
лица не бъдат намерени на посочения адрес, да се установи местонахождението в К.
М. на М. и Х. М., след което на Х. Р. да бъде връчена посочената в т.2 призовка, а Х. М. да бъде
разпитана съобразно приложения към молбата конкретен въпросен лист
Моли се обвиняемият да бъде
уведомен, че съгласно чл.2 когато това няма да попречи за разкриване на обективната
истина разследването може да бъде проведено в отсъствие на обвиняемия,
ако:
т.1 не е намерен на посочения от него адрес или е променил същия,
без да уведоми съответните органи;
т.2 местоживеенето му в
страната не е известно и след щателно
издирване не е установено;
т. 3. редовно е призован, не е
посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.
254, ал. т. 4. се намира извън пределите на Република България и :
а) местоживеенето му не е
известно;
б) не може да бъде призован по
други причини; в) е редовно призован и не е посочи
причини
за неявяването си.
Процесуално - следствените действия са насрочени е посочено, че са
насрочени за 30.07.2014 ., от 10.00 часа в Република България, град Б., Първо РУП,
ул. „Г. К.", № **, ет.*, кабинет № **, при старши разследващ полицай Т. П..
За резервни дата са посочени -12.08.2014 г. или 16.09.2014 г. в 10.00 часа на същото място.
Моли се г-н М. да депозира пред
компетентните власти намерението си да
се яви на някоя от посочените в призовката дати - 30.07.2014 г. в 10.00 часа резервните дати - 12.08.2014 г. или 16.09.2014 г. в 10.00 ч. за насрочените процесуално - следствени действия с
негово участие.
Към книжата е била приложена и
разписка /отрязък/, потвърждаваща извършеното връчване, в което обвиняемият
трябва да избере един от посочените варианти, като последното се върне
своевременно. Видно от последстващите документи по делото, то поръчката е била
преведена на френски език, ведно с всички приложения към същата и изпратена на
компетентните власти на Мароко.
Видно от находящия се на стр. 108 /в
превод от френски език/ протокол за уведомяване съдържанието на съдебен
акт, от 26.09.2014 г., то поръчката е
била изпълнена от компетентните власти на К. М.
и лицето Х. М. се е явило пред компетентния орган, посочило е отново, че
живее на адрес: в К. М.: гр.К., кв."Б. Р.", вила №**. Представило е
националната си лична карта и му е бил проведен разпит, съгласно посочените
въпроси. Видно от отговорите, които е депозирало лицето, то последното посочва,
(е потвърждава, че съдебният документ, отнасящ се до него му е бил прочетен и
му е било връчено копие от същия, преведено на френски език, и че последният е
на разположение на съдебните власти, за да отговори на зададените му въпроси в
документа. Посочва, че с дъщеря си Х. е напуснал пределите на Р България на
02.07.2012 г. /като тук съдът намира,че става въпрос за техническа грешка и
годината е 2013 г./, сочи, че дъщеря му
живее с него от влизането му в Мароко, в неговата къща и под негова опека на
посочения адрес и че ходи на училище в четвърти клас /начално училище/, като
живее с него и неговата майка и има лична бавачка, която се грижи за нея и
отношението към дъщеря му е много добро.
При така изнесените обстоятелства,
наблюдаващият прокурор е счел, че съдебната поръчка е била изпълнена е с
Постановление от 30.06.2016 г.
/стр.137 от ДП/, е намерил, че са налице предпоставките за
привличане на лицето като обвиняем по реда на задочното производство по смисъла
на чл.269, ал.3, т.4, б.”б”, вр. Чл.
206 от НПК и е разпоредил да му
бъде назначен служебен защитник и лицето да бъде привлечено като обвиняем. За
служебен защитник на лицето е била определена адв. Н. А.- БАК, като с
Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 29.08.2016 г. /стр. 144 от ДП/, Х. Р. М., с ЕГН: **********, роден на **.**.****г. в гр. С. Я., К. М.,
марокански поданик, адрес в Р. Б.я: гр.Б., ул."Ц. С.", № **, вх.*,
ет.*, ап.*, адрес в К. М.: гр.К, кв."Б Р", вила №** на **.**.****г.,
разведен, неосъждан, е бил
привлечен задочно в качеството на обвиняем с обвинение спрямо същия за
престъпление по чл. 182, ал.2 от НК, а
именно за това че :на
30.08.2013г. в гр. Бургас не е изпълнил съдебно решение № 103/29.01.2013г. по
гр. д. № 10006/2012г. по описа на БРС, относно лични контакти с малолетното си
дете Х. М.б, като не го е върнал на майка му в определеното в съдебното решение
по горното дело време, като деянието представлява особено тежък случай.
Посочено е, че задочната процедура е по реда на чл.269, ал.3, т.4,
б.”б”, вр. Чл. 206 от НПК. Постановлението е било подписано от служебния защитник на
лицето и от разследващия орган, като посочената в него дата е 19.09.2016 г.
/стр.145 от ДП/.
След
приключване на разследването е бил внесен и обвинителният акт спрямо лицето,
предмет на настоящото производство и в горецитирания смисъл.
Съдът
с оглед на изложената по-горе фактология по издирване и установяване на лицето,
намира, че въобще не може да се приеме, че
са били налице предпоставките на задочното производсто, още повече на чл.269,
ал.3, т.4, б.”б”, вр. Чл. 206 от НПК – че лицето се Т. 4.се намира извън пределите на Република
България и: б) не може да бъде
призован по други причини;
Лицето е с установен адрес по делото в М.- в К. М.: гр.Кенира, кв."Б. Р.", вила №**, живее там
с майка си и дъщеря си, видно от заявеното от него самия при изпълнената
съдебно поръчка по ДП в горепосочения смисъл. Нещо повече в разпита си лицето е
заявило, че е на разположение на съдебните власти и е проявило процесуална активност.
Следователно по никакъв начин не може да се приеме, че лицето няма установен
адрес по делото, макар и извън пределите на РБългария, както и че същото е било надлежно уведомено за
датата на своето привличане като обвиняем. Напротив, видно от съдържанието на
съдебната поръчка са посочени три дати през 2014 г. за привличане на лицето
като обвиняем, а същото е било провлечено в това му качество почти две години
след това – през 2016 г.- с Постановление за привличане в качеството на
обвиняем от 29.08.2016 г. /стр. 144 от
ДП/, Х. Р. М., с ЕГН: **********, е бил привлечен в това му качество задочно по
посечените по-горе текстове, като постановлението е било подписано от
служебния защитник на лицето и от разследващия орган, като посочената в него
дата е 19.09.2016 г. /стр.145 от ДП/. Не
става ясно защо привличането е станало две години след посочените дати и то на дата,
за която лицето по никакъв начин не е било информирано при все че има известен
и установен адрес по делото в Кралство Мароко. Неясно е и кака органите на ДП
са решили, че е налице хипотезата на задочно производство по смисъла на чл. чл.269,
ал.3, т.4, б.”б”, вр. Чл. 206 от НПК. че лицето се Т. 4.се намира извън пределите на Република
България и: б) не може да бъде
призован по други причини; Какви са тези причини остава напълно
неясно.
Гореизложеното
съдът намира, че се явява съществено
нарушение на процесуалните правила, гарантиращи правото на защита – аргумент в
този смисъл и от Решение № 634 от
23.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 681/2008 г., I н. о., което нарушение обаче
е отстранимо, поради което съдебната фаза на процеса следва да се прекрати и
делото да се върне на БРП за отстраняването му.
Съгласно чл. 269, ал. 1 НПК присъствието на подсъдимия е задължително, когато повдигнатото обвинение е
за тежко престъпление, т.е за него е предвидено наказание лишаване от свобода,
надвишаващо пет години. В случая не се касае за тежко умишлено престъпление, но
при всички положения, за да даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия по
някое от основанията по чл. 269, ал. 3 НПК, е необходимо в определението си
съдът да посочи конкретните доказателства, въз основа на които установява
определен фактически състав за задочно производство. Следва да се има предвид,
че провеждането на задочно производство, без да
са били налице основанията за това, накърнява правото на защита на подсъдимия и
следва да се цени като съществено процесуално нарушение.
За престъпления, за които е
предвидено наказание не повече от пет години лишаване от свобода, присъствието
на подсъдимия не е задължително. Това означава, че след като е редовно призован
личното му участие в процеса зависи от собственото му решение, поради което
неявяването му в съдебно заседание не може да бъде санкционирано. Видно от
изложеното по-горе в хода на ДП въобще
за посочената дата на привличане лицето не е било известено и няма представа за
същата, като датите на съдебната поръчка са две години преди това, при все че
лицето е с известен адрес в чужбина и е било лишено от възможността да
присъства при привличането му в качеството на обвиняем и да даде обяснения по
обвинението.
Въпреки че присъствието на
подсъдимия не е задължително за престъпления, които не са тежки, редовното му
призоваване е абсолютно процесуално изискване за даване ход на делото и всяко
нарушение на това изискване накърнява грубо правото на защита, поради което
представлява съществено процесуално нарушение. /Решение № 373а/1985 г. на III
НО на ВС, Решение № 259/1988 г. на III НО на ВС/. В случая това нарушение е
извършено от органите на ДП, които без да призоват лицето са извършили
привличането му като обвиняем.
На следващо място,
трябва да бъде изяснено какъв е характерът на причините за неявяването, за да
бъде направено адекватното процесуално усилие да бъдат преодолени. Ако
подсъдимият е редовно призован на адреса, посочен по делото, но не се явява,
без да сочи извиняващи отсъствието си причини, то тогава следва да се търсят подходящи
средства за преодоляване на това недобросъвестно процесуално поведение, но в
случая лицето за датата на привличането си въобще не е било известено по
какъвто и да било начин. Съдебната практика е последователна, че се допуска съществено процесуално нарушение,
ако не е направено всичко необходимо за
неговото издирване и призоваване.Напр. Решение № 367/1975 г. на I НО на ВКС.
В
случай, че съдът прецени, че отсъствието няма да попречи на разкриване на
обективната истина, трябва да провери дали са налице останалите предпоставки за
задочно разглеждане на делото на някое от основанията по чл. 269, ал. 3 НПК.
Макар да е установил, че подсъдимият не може да бъде намерен на адреса / а това
в случая и не е установено/, за да предприеме такова съществено отклонение от
принципа на личната защита, както и да гарантира стабилността на присъдата,
съдът следва да положи максимални усилия в разумен срок да установи актуалното
местоживеене на подсъдимия. Това се отнася и до органите на ДП, които в случая
не са положили надлежни усилия в тази насока.
В тази връзка следва да
се има предвид, и че само по себе си неустановяването на нова адресна
регистрация не е равносилно на неустановеното местоживеене, като предпоставка
за задочно разглеждане на делото, тъй като под „местоживеене” се разбира
фактическата връзка с определено място, включително и извън пределите на
страната, която позволява надлежно призоваване по делото Решения № 541/87 г. на
II НО, № 561/1988 г. на I НО на ВС, № 471/1990 г. на I НО на ВС, № 720/1992 г.
на I НО на ВС, № 147/1993 г. на II НО на ВС, № 188/1995 г. на I НО на ВС. Решение № 423/1993 г. на I НО на ВС. Решение № 4/09 г. на І Н.О. В случая е абсолютно ясно лицето на какъв
адрес живее в Кралство Мароко
В хипотезата по чл. 269, ал. 3, т. 3 (нова, ДВ бр. 32/10 г.) НПК се допуска
разглеждане на делото в отсъствие на подсъдимия, когато е редовно призован, не
е посочил уважителни причини за неявяването си и е изпълнена процедурата по чл.
254, ал. 4 НПК – обвинителният акт да е връчен на подсъдимия с уведомление, че
при неявяване делото може да продължи в негово отсъствие. Трите условия
задължително трябва да са налице в кумулативна даденост. И в този случай, за да
се проведе задочно производство, съдът предварително трябва да е направил
преценката, че това няма да попречи на разкриването на обективната истина. По ДП в някои документи и сочена и тази
хипотеза /която също не е налице/, но е
било приложена тази по т. 4.
Задочното производство съществено се отразява на
упражняването на регламентираните в чл. 55 НПК основни права на обвиняемия
/подсъдимия/, между които да участва лично във всичките фази и стадии на
наказателния процес, да дава обяснения по обвинението, да представя
доказателства, да прави искания и възражения. По принцип ограничаването на
правото на лично участие на обвиненото лице в наказателното производство
е допустимо при категорични данни, че то не желае да се възползва от него или
се укрива с цел да избегне реализиране на наказателна отговорност. Задочното
производство е „търпимо само в процесуална ситуация на доказан отказ на
обвиняемото /подсъдимото/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на
бягство от правосъдието” Решение № 53/10 г. на I н.
О. Решение № 470/09 г. на III н. о. На
ВКС; В този смисъл Решение № 23/1988 г. на І НО на ВС Решение № 272/1991 г. на
ІІІ НО на ВС; / .
Когато подсъдимият е извън страната, разглеждането на
делото в негово отсъствие е допустимо в хипотезите на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. а–в НПК, ако съдът прецени, че това няма да
попречи на разкриването на обективната истина. В случая по чл. 269, ал. 3, т.
4, б. „а” НПК се изисква да бъде установено, че подсъдимият се намира извън
страната, но местоживеенето му не е известно /в случая М. е ясно къде живее и
на какъв адрес/. Втората хипотезата по чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "б" НПК предпоставя известно местоживеене на подсъдимия в чужбина и обективна
невъзможност да бъде призован /видно от съдебната поръчка на посочения адрес в
Мароко лицето е призовавано без проблеми при връчването/. Такава невъзможност
би била налице в случаите, когато между България и съответната държава няма
сключен договор за правна помощ, поради което не би съществувало фактическо и
правно основание за призоваването на граждани в качеството им на подсъдими.
Когато обаче бъде установено, че подсъдимият е в чужбина в страна, с която
България има сключен договор за правна помощ или е приложима Европейската конвенция за
взаимопомощ по наказателноправни въпроси/какъвто е настоящият случай/,, ход на
делото в отсъствие на подсъдимия може да бъде даден, само ако е редовно
призован и не е посочил уважителни причини за неявяването си (чл. 269, ал. 3,
б. "в" НПК). Едва при тези условия е същият може да бъде привлечен в
качеството на обвиняем при условията на задочност.
Предвид изложеното следва да се приеме, че не
са били налице предпоставките на чл. чл.269, ал.3, т.4, б.”б”, вр. Чл. 206 от
НПК. че лицето се Т. 4.се намира извън
пределите на Република България и: б)
не може да бъде призован по други причини; Какви са тези причини остава
напълно неясно. Следователно не са били налице предподставките за провеждане на задочно досъдебно производство срещу лицето М., което се явява съществено нарушение на
процесуалните правила, гарантиращи правото на
защита – аргумент в този смисъл и от Решение
№ 634 от 23.12.2008 г. на ВКС по н. д. № 681/2008 г., I н. о., което нарушение обаче е
отстранимо, поради което съдебната фаза на процеса следва да се прекрати и делото да се върне на БРП за отстраняването му.
Така мотивиран и на основание чл.249,
ал.2, във връзка чл.248, ал.2, т.3 НПК съдията – докладчик
Р А З П О Р Е Ж Д А М
ПРЕКРАТЯВАМ съдебното производство по НОХД № 1313/2017 г. по описа на БРС.
ВРЪЩАМ делото
на Районна прокуратура – Бургас за отстраняване на нарушението, констатирано в
мотивите на настоящото разпореждане.
Разпореждането подлежи на
обжалване и/или протест в 7-дневен срок от получаване на препис от същото пред
Бургаски окръжен съд.
Препис от разпореждането да се
изпрати на адв. А. и на БРП.
Районен съдия: