РЕШЕНИЕ
гр.София, 04.10.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на тридесети септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
СИМОНА УГЛЯРОВА
с участието на секретаря Красимира Динева и в
присъствието на прокурора Радка Стоянова след като разгледа докладваното от
съдия Борисова ВНОХД № 2544/2019 год. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано
е по въззивна жалба на подсъдимия Д.С.П., чрез адвокат А.Л., упълномощен защитник
срещу присъда от 13.02.2019 г. постановена по нохд № 2052/2018 г. по описа на
СРС, НО, 94 състав, с която подсъдимия е признат за виновен по повдигнатото му
обвинение за извършено престъпление по чл.183, ал.1 НК за това, че за периода
от 01.03.2013 г. до 01.09.2017 г. включително, в гр. София след като е бил
осъден с решение № 25 от 05.03.2007 г. по гр.д. № 676/2006 г. на СРС, БК, 89
състав, влязло в законна сила на 29.05.2007 г., да издържа свои низходящи –
сина си Б.Д.П., ЕГН **********, да му заплаща чрез неговата майка и законен
представител В.Б.А.месечна издръжка в размер на 70,00 /седемдесет/ лева,
съзнателно не изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 54 /петдесет и четири/ месечни вноски, в размер на 70,00
/седемдесет/ лева всяка, като общия размер на дължимата сума за издръжка за
периода от 01.03.2013 г. до 01.09.2017 г., включително възлиза на сумата от
3780,00 /три хиляди седемстотин и осемдесет/ лева, за което му е наложено
наказание „Пробация“ при следните пробационни мерки: „Задължителна регистрация по
настоящ адрес“ с периодичност на срещите два пъти седмично за срок от една
година и шест месеца; „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за
срок от една година и шест месеца и „Безвъзмезден труд в полза на обществото“ с
продължителност 200 /двеста/ часа годишно за срок от една година.
На
основание чл.189, ал.3 НПК подсъдимия П. е осъден да заплати направените по
делото разноски в хода на досъдебното производство в размер на 74,06 лева и
направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 40,00 лева.
С
депозираната въззивна жалба се твърди, че първоинстанционната присъда е
неправилна, незаконосъобразна и евентуално несправедлива, т.к. е постановена
при съществено нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че при нейното
постановяване са допуснати процесуални нарушения свързани със събирането,
проверката и оценката на събраните доказателства по делото. Моли за отмяна на
първоинстанционната присъда и постановяване на нова такава, с която подсъдимия
бъде признат за невиновен. Алтернативно се моли за изменение на присъдата като
при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.“в“ НК като се наложи по-леко наказание
„глоба“ на подсъдимия П..
С
жалбата не се правят искания за събиране на доказателства.
С
определение, постановено по реда на чл.327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие.
В хода на съдебното
производство пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия,
адвокат А.Л. редовно призован не се
явява.
Представителят на
Софийска градска прокуратура моли да се потвърди първоинстанционната присъда
като правилна и законосъобразна. Твърди се, че същата е постановена в
съответствие със събраните по делото доказателства, от които се установява
извършеното престъпление от подсъдимия П.. Заявява, че подсъдимия П. е извършил
деянието виновно, като правилно първата инстанция е подчертала, че няма
доказателства за това, че подсъдимият не е имал възможност да изпълни своето
законово задължение, а по делото не са събрани доказателства и не е установено,
че същия няма възможност да полага труд.
Подсъдимият Д.П.,
редовно призован не се явява.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, доводите и възраженията
на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на
чл. 314 от НПК, намери за установено следното:
За да постанови присъдата си контролираната съдебна
инстанция е провела прецизно съдебно следствие. При пълната служебна
проверка на присъдата въззивният съд намира, че фактическата обстановка
е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на съда е обективирана ясно, което позволява
осъществяване на проверка на изведените фактически констатации.
Въззивната съдебна инстанция изцяло споделя
възприетата от контролираната съдебна инстанция фактическа обстановка, а именно:
Подсъдимият
Д.С.П. е роден на ***г***, българин, български гражданин, реабилитиран,
разведен, с основно образование, работи, живущ *** ЕГН **********.
Подсъдимият
Д.П. и свидетелката В.А.сключили граждански брак, по време на който на
20.11.2000 г. се родил синът им - свидетелят Б.Д.П.. След раждането на детето
отношенията между двамата съпрузи се влошили и с решение № 25/05.03.2007 г. постановено
по гр. дело № 676/2006 г. по описа на СРС, ГО, 89 състав, влязло в законна сила
на 29.05.2007г., бракът между подсъдимия П. и свидетелката А.бил прекратен.
Родителските права по отглеждане и възпитание на детето Б.П. били предоставени
на майката В.А., а подсъдимият Д.П. бил осъден да заплаща на малолетния си син
чрез неговата майка и законен представител месечна издръжка в размер на 70, 00
лева, считано от 24.02.2006 г. След постановяване на съдебния акт подсъдимият
прекъснал всякакви връзки и не поддържал отношения със сина си и майка му, като
спорадично изплащал по банков път на свидетелката В.А., в качеството й на
законен представител на Б.П., дължими суми за издръжка. Нерегулярното изплащане
на дължимите суми за издръжка на сина й станал повод през 2008 г. свидетелката В.А.да
подаде молба пред ЧСИ И.Ч.peг. № 783 в Регистъра на КЧСИ за образуване на
изпълнително дело. От месец март 2013 г. подсъдимия П. напълно преустановил
изплащането на дължимата от него месечна издръжка на сина си. Предвид горното
свидетелката В.А.подала жалба пред Софийска районна прокуратура, като подала и
молба - искане от 12.04.2017 г. на основание чл. 3 и чл. 4 от Наредбата за
определяне на реда за изплащане от Държавата на присъдена издръжка присъдената
издръжка да се изплаща от Държавата, поради неизпълнение от страна на
подсъдимия на задължението му за заплащане на издръжка.
От
заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-оценителна
експертиза се установява, че размера на дължимата от подсъдимия издръжка за
периода 01.03.2013 г. - 01.09.2017 г. е общо сумата от 3 780,00 лева, представляваща
54 пълни месечни вноски, всяка в размер на по 70,00 лева.
Така
установената фактическа обстановка правилно е установена от първия съд, въз основа
на приетите по делото от същия писмени и гласни доказателствени средства и
писмени доказателства по реда на чл.283 НПК, както и на средствата за тяхната
проверка, а именно: показанията на свидетелката В.А./вкл. и частично приобщени
от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК/,
показанията на свидетеля Б.П. /вкл. и частично приобщени от досъдебното
производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. чл. 1 т. 1 НПК/, писмените
доказателства - препис на решение № 25/05.03.2007 г. по гр. дело № 676/2006 г.
по описа на СРС, ГО, 89 състав /л. 7 ДП/, справка за съдимост, писмо изх. №
2383/21.04.2017 г. от ЧСИ И.Ч.до СО, район "Красна поляна", ведно с
констативен протокол, заверен препис на декларация от В.А., молба - искане,
заверен препис на изпълнителен лист, заверен препис на справка за банкови
сметки на физическо лице от регистър на банковите сметки и сейфове, воден при
БНБ, заверен препис на справка от Регистър на трудовите договори, воден при
НОИ, справка от имотен регистър /л. 41 ДП/, справка от НАП /л. 42 ДП/, справка
и удостоверение от СДВР, ОПП /л. 43 и л. 44 ДП/, материали по изпълнително дело
№ 20189250400503, водено при ЧСИ Р. Г.- Ч., peг. № 925 КЧСИ, справка от ГД
"ИН" /л. 17 от съдебното следствие/, заключение на съдебно-оценителна
експертиза /л. 49 и сл. ДП/, както и всички останали приети по делото
доказателства.
При
преценката на събраната доказателствена съвкупност, районния съд е обсъдил същата
детайлно и обстойно, както поотделно, така и в нейната съвкупност в съгласие със
задължението си установено в разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК, поради което е
достигнал до логични фактически и правни изводи, които са релевантни към
предмета на доказване по делото.
При проверка на доказателствената съвкупност
въззивната инстанция намира, че районния съд правилно е дал вяра на показанията
на свидетелите В.А.и Б.П., т.к. същите макар и да са лица, които имат интерес
от изхода на делото, то е видно, че техните показания в случая не са
заинтересовани, а преценени в съвкупност с приобщените в хода на делото писмени
доказателствени средства и писмени доказателства се открояват със своята
обективност и логичност при изнасяне на фактите и обстоятелствата относими към
предмета на делото. Това е така на свой ред и защото чрез решение №
25/05.03.2007 г. постановено по гр. дело № 676/2006 г. по описа на СРС, ГО, 89
състав, влязло в законна сила на 29.05.2007г. се установява момента на
прекратяване на брака между подсъдимия П. и свидетелката А., както и
основанието и размера на дължимата от него издръжка за непълнолетния му син,
към този момент. Вярно е в случая, че се наблюдават противоречия в показанията
на разпитаните по делото свидетели А.и Б.П. при изясняване на обстоятелството
относно момента, от който подсъдимия е преустановил плащането на дължимата се
от него издръжка, но същите са били
преодолени посредством приобщаване на показанията им дадени в хода на
досъдебното производство по реда на чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 НПК от
районния съд, а в последствие са били и подробно обсъдени в мотивите към
атакувания акт, като въззивния съд ги споделя изцяло. В тази насока следва да
се посочи, че по делото не са представени от страна на подсъдимия никакви
писмени доказателства, от които да се установи, че същия е извършил плащане на дължите
парични месечни вноски на своето дете посредством неговата майка, поради което
и данните в обясненията на подсъдимия П., че
е предавал на ръка парични суми при лични срещи със свидетелката А., не
са подкрепени с никакви писмени доказателства по делото.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че
обясненията, дадени от подсъдимия П. пред първия съд, представляват негова
защитна теза и не следва да бъдат кредитирани, с оглед обстоятелството, че се
оборват от останалата доказателствена съвкупност по делото. От друга страна
неговите обяснения остават изолирани от събрания по делото доказателствен
материал. Заявеното от него, че е плащал издръжка, но е бил прекратил нейното
изплащане единствено през период, в който е останал без работа, се оборва от
показанията на свидетелката А.. Това е
така и поради установеното чрез данните в показанията на свидетеля Б.П., който
заявява, че за първи път вижда своя баща – подсъдимия П. по време на съдебното
заседание пред първата инстанция. По делото не се установи подсъдимия П. да е
давал парични суми на ръка на свидетелката А., за което по делото данни и
доказателства липсват. При това положение правилно контролирания съд е отчел
двойствената природа на обясненията на подсъдимия, както в светлината на
тяхната гласна доказателствена сила, която имат, а така също и че служат за
изграждане на защитната му версия относно случилото се за деянието, за което е
предаден на съд, чрез изготвения и внесен в съда обвинителен акт от страна на
държавното обвинение.
Не може да бъде упрекнат първия съд и при извършения
от него доказателствен анализ на приобщените към материалите по делото писмени
доказателства, т.к. в изпълнение на своите задължения е дал обективна и прецизна
оценка на същите отчитайки обстоятелството, че същите изхождат от компетентен
орган, съставени са в кръга на неговите правомощия и са изискани от съда по
надлежния за това ред, поради което и липсва основание за съмнение относно
тяхната истинност. От друга страна същите съпоставени със събраните по делото
гласни доказателствени средства подкрепят възприетата от първия съд фактическа
обстановка, както и допринасят за отстраняване на несъществените противоречия в
показанията на разпитаните по делото свидетели, както и оборват защитната
версия на подсъдимия.
Правилно и
законосъобразно в случая е дадена вяра и на заключението на вещото лице
изготвило съдебно оценителната експертиза, защото същото е дало едно пълно,
обективно и безпристрастно заключение във връзка с поставените му въпроси.
При така установената правилно фактическа обстановка
от районния съд, както и възоснова на законосъобразно изведените фактически
изводи възоснова на приетите доказателства по реда на чл.283 НПК, първата
съдебна инстанция е достигнала и до правилни и законосъобразни правни изводи,
както от обективна, така и от субективна страна. Това е така, защото от
обективна страна подсъдимия П. след като е бил осъден с Решение от № 25 от 05.03.2007 г.
по описа на СРС, постановено по гр. д. № 676/2006 г., БК, 89 състав, влязло в законна
сила на 29.05.2007 г., да заплаща издръжка на свои низходящ – малолетния си син
Б.П., той не е изпълнил това свое задължение за повече от две вноски, а именно
- за периода от 01.03.2013 г. до 01.09.2017 г. включително или общо 54
пълни месечни вноски всяка по 70,00 лева, като общата дължима сума е в размер
на 3780,00 лева. Решението е влязло в законна сила на 29.05.2006 г., поради
което и за подсъдимия, който е осъден да заплаща месечна издръжка на свой
низходящ, задължението за изпълнение е възникнало именно от датата на влизане в
сила на това решение.
От субективна страна и според настоящия въззивен състав,
деянието е извършено при форма на вина - пряк умисъл или така, както правилно е
възприетото от районния съд, съобразно субективното отношение на дееца към
деянието и неговите общественоопасни последици, което се основава на установените
факти от обективна страна. Ето защо деецът е съзнавал общественоопасния
характер на деянието си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е целял тяхното настъпване. Той е съзнавал, че е длъжен да изплаща
издръжка на сина си, чрез неговият законен представител – неговата майка, но
въпреки това не е заплащал такава, съзнавайки, че по този начин го лишава от
средства за покриване на ежедневните му нужди.
Въззивният
съд при извършената от него проверка на контролирания съдебен акт по реда на
чл.314 от НПК не констатира не само липса на мотиви, но също така не констатира
и превратно тълкуване на събраната и приобщена доказателствена съвкупност по
делото съобразно разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК. Напротив прави изключително
впечатление мотивираността на съдебния акт, от страна на първоинстанционния съд,
който е основал своето вътрешно убеждение при пълното, обективно и всестранно
изследване на всички релевантни и правно значими факти и обстоятелства за
предмета на доказване по делото. По този начин районния съд достатъчно мотивирано
и задълбочено е изследвал доказателствата по делото, при което е достигнал до законосъобразни
и правилни изводи, които кореспондират с действителната фактическа ситуация.
Ето защо доводите, възраженията и твърденията изложени във въззивната жалба пред въззивния съд, от страна на защитата на
подсъдимия следва да бъдат оставени без уважение, като неоснователни.
В
конкретния случай районния съд правилно е отчел отегчаващите и смекчаващи
вината обстоятелства за подсъдимия П., при което законосъобразно е определил
вида и размера на наказанието. Районния съд изключително справедливо е
индивидуализирал вида на наказанието, възползвайки се от предоставената му
възможност от страна на законодателя за алтернативност на наказанието, което да
бъде наложено едно лице, което е осъществило от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл.183, ал.1 НК. Ето защо и в тази насока първата съдебна
инстанция не може да бъде упрекната в дейността й и по определяне на вида на
наказанието, като в тази насока законосъобразно е отчетено обстоятелството, че
подсъдимия не се отличава, като лице с висока степен на обществена опасност, а
и извършеното от него престъпление не е тежко умишлено по смисъла на чл.93, т.7 НК, т.к. за същото е предвидено наказание „Лишаване от свобода“ за срок до една
година или наказанието „пробация“. При преценката си за избор на наказание,
което да съответства на обществената опасност на дееца и извършеното от него
деяние, законосъобразно е наложено на подсъдимия П., наказанието „Пробация“ със
следните пробационни мерки: на основание чл.42а, ал.2, т.1 НК „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от една
година и шест месеца; на основание чл.42а, ал.2, т.2 НК „Задължителни
периодични срещи с пробационен служител” също за срок от една година и шест
месеца, както и на основание чл. 42а, ал.2, т. 6 НК „Безвъзмезден труд в полза
на обществото“ в размер на 200 часа годишно за срок от една година. По този
начин действително биха се постигнали целите на наказанието по чл.36 НК,
особено в случая би се постигнала специалната превенция спрямо подсъдимия.
В
заключение законосъобразно на основание чл.183, ал.3 НПК са възложени в тежест
на подсъдимия П. и направените по делото разноски в хода на досъдебното
производство, поради което и е осъден да заплати такива в размер на 74,06 лева,
както и е осъден да заплати направените в съдебната фаза на първоинстанционното
производство разноски в размер на 40,00 лева.
С оглед изложеното и при осъществената в цялост служебна проверка на
обжалваната присъда постановена от районния съд, не бяха констатирани
неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на
процесуалните правила или необоснованост на атакувания съдебен акт от въззивния
съд, даващи основание за изменение или отмяна на присъдата, поради което същата
следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК,
Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен
състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда от 13.02.2019
г., постановена по НОХД № 2052/2018 г., по описа на СРС, НО, 94 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.