РЕШЕНИЕ
№ 21
гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на двадесет и втори
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ
при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно
наказателно дело № 20211880200246 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 416, ал. 6 от
Кодекса на труда (КТ). Образувано е по жалба, подадена от „Лилия – С“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Своге, ул. „Георги
Костов“ № 3, представлявано от ... Р. Т. С., действаща чрез пълномощника П.
В. П., против Наказателно постановление № 23-2100068 от 22.11.2021 г.,
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област”
(ДИТ), с което за неизпълнение на задължението по чл. 61, ал. 1 във вр. с чл.
1, ал. 2, във вр. с чл. 416, ал. 8 от КТ и на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл.
414, ал. 3, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ на търговското дружество е наложена
имуществена санкция в размер на 15 000 лева.
В депозираната жалба се излагат възражения за неправилност на
обжалваното наказателно постановление, основаващи се на неправилно
установени фактически положения. Твърди се, че лицето, във връзка с което
на дружеството е наложена санкция, не е престирало трудова сила на датата
на проверката – 07.10.2021 г., а е дошло в предприятието на жалбоподателя,
за да види дали може да се справи с работата по нова поръчка, като
1
същинското полагане на труд от лицето е започнало на ... г., когато с него е
сключен трудов договор.
В съдебно заседание жалбоподателят не изпраща представител.
Административнонаказващият орган, чрез пълномощник, дава
становище за неоснователност на жалбата. Твърди, че издаденото наказателно
постановление е правилно и законосъобразно, поради което моли то да бъде
потвърдено.
Към делото е приета административната преписка по обжалваното
наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани
свидетели.
От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни
доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа страна:
При проверка на място в обект – в цех за производство на плетиво,
находящ се в гр. С., ул. „....“ № , извършена на 07.10.2021 г. от компетентните
длъжностни лица от „ДИТ” по спазване на трудовото законодателство от
страна на дружеството, извършващо производството на плетиво – „Лилия –
С“ АД, се установило, че в обекта е допуснато до работа лицето Т. Б. В.,
която е заварена около 14,00 часа да работи на .... На същата е предоставена
за попълване декларация, която е попълнена по следния начин: лицето работи
в проверявания обект от ..... г. като ... с работно време от 7,30 до 16,15 часа,
почивни дни – събота и неделя. Диспозитивният документ не може да бъде
верен или неверен, а само автентичен и неавтентичен. По делото не е спорно
авторството на декларацията. Проверката на дейността на дружеството
продължила по документи на 12.10.2021 г. и на 18.10.2021 г. Бил е изготвен и
връчен на жалбоподателя на 18.10.2021 г. протокол от извършената проверка
с констатации по т. 5 за допуснато нарушение на трудовото законодателство -
полагане на труд без сключен трудов договор. На 18.10.2021 г. е съставен акт
за установяване на административно нарушение(АУАН) срещу „Лилия – С“
АД за това, че в качеството си на „работодател” по смисъла на § 1, т. 1 от ДР
на КТ не е уредил отношенията по предоставяне на работна сила като трудови
правоотношения, като не е сключил трудов договор с лицето Т. Б. В., на
длъжност „.....“ преди постъпването й на работа.
Видно от приложените към АНП наказателни постановления № 23-
2
003784/21.04.2021 г., № 23-003733/21.04.2021 г. и № 23-003979/21.04.2021 г.,
с тях на работодателя „Лилия-С“ АД са наложени три имуществени санкции
по две хиляди лева всяка за нарушения по чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2
от Кодекса на труда, за това че не е сключил трудови договори съответно с
лицата П. А. И., М. Б. Д. и Т. С.Г., преди постъпването им на работа. И трите
наказателни постановления са влезли в сила на 01.05.2021 г.
Въз основа на съставения АУАН директора на ДИТ е издал
обжалваното наказателно постановление (НП), с което на основание чл. 416,
ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ е наложил на
жалбоподателя имуществена санкция в размер на 15 000 лева. НП е връчено
редовно на жалбоподателя на 25.11.2021 г., видно от известието за доставяне,
а жалбата е подадена чрез „Български пощи“ ЕАД на 02.12.2021 г., видно от
пощенското клеймо.
Със Заповед № З-0058 от 11.02.2014 г. изпълнителният директор на
Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” (ГИТ) е възложил на
директорите на ДИТ да издават наказателни постановления по АУАН,
съставени от инспектори от съответната ДИТ. Със заповеди № З-0024 и № З-
0025 от 08.01.2019 г. е определен териториалният обхват на контролната
дейност на служителите в ДИТ.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока
по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН и е подадена от легитимиран субект (срещу който е
издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по
местоизвършване на твърдяното нарушение).
Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
Съставеният акт съдържа всички реквизити, посочени в чл. 42 от ЗАНН
3
и при спазване на останалите изисквания на закона – чл. 40 и чл. 41 от ЗАНН.
Актът е подписан от актосъставителя и от двама свидетели, присъствали при
установяване на нарушението, както и от П. В. П. – упълномощен от
изпълнителния директор на „Лилия – С“ АД с пълномощно с нотариална
заверка на подписа Рег. 27149 от 29.10.2018 г. на Д. А. – нотариус с Рег. № ...
на НК. П. се е запознал със съдържанието му и е получил препис от него. Бил
е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения
и обяснения, което е удостоверено с подписа му под акта, като е получил и
препис от него, където подробно е описано правото на възражение.
Фактическите констатации, отразени в акта, не се опровергават от
събраните и относими по делото доказателства. Свидетелските показания на
разпитаните по делото служители на ДИТ изцяло кореспондират със
събраните по делото други доказателства и установени факти, поради което
съдът ги счита за достоверни. Съгласно чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, редовно
съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на
противното. По делото не се представиха убедителни доказателства, които да
докажат противното.
Сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3, и чл. 52 от ЗАНН са спазени.
Издаденото наказателно постановление съдържа всички необходими
елементи по чл. 57 от ЗАНН.
В хода на административнонаказателното производство не се
констатират допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи
правото на защита на нарушителя.
Фактическата обстановка изведена в АУАН и НП е съответна и почива
на събраните в административнонаказателното производство доказателства.
Последните безспорно установяват извършване на административно
нарушение от страна на дружеството-жалбоподател по чл. 61, ал. 1 във вр. с
чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 416, ал. 8 от КТ, тъй като същото, в качеството му на
работодател, към 07.10.2021 година, в гр. Своге, ул. „Георги Костов“ № 3 не е
изпълнило задълженията си да сключи трудов договор с работника или
служителя преди постъпването на работа. Съдът не възприема твърденията в
жалбата, че Т. В. не е работила към момента на проверката, а същата е била
запознавана по това време с работата и й е провеждан инструктаж. Това е в
противоречие с декларираната от Т. В. дата на постъпване на работа – .... г.,
4
със заявеното от разпитаните по делото свидетели, включително от св. С., че
към момента на проверката Т. В. е била на ... и .... Нещо повече – последната и
преди е била служител на дружеството-жалбоподател, на същата длъжност и
не е имало какво да проверява на въпросната ... относно обстоятелството дали
ще се справи с работата или не, както се твърди в жалбата.
Наред с това, административното нарушение е извършено при
условията на повторност по смисъла на чл. 416, ал. 8 от КТ, тъй като е
извършено в едногодишен срок от влизането в сила на наказателни
постановления за нарушения от същия вид, видно от приложените към АНП
наказателни постановления № 23-003784/21.04.2021 г., № 23-
003733/21.04.2021 г. и № 23-003979/21.04.2021 г., с които на работодателя
„Лилия-С“ АД са наложени три имуществени санкции по две хиляди лева
всяка за нарушения по чл. 61, ал. 1 във връзка с чл. 1, ал. 2 от Кодекса на
труда, за това че не е сключил трудови договори съответно с лицата П. А. И.,
М. Б. Д. и Т. С. П.., преди постъпването им на работа. И трите наказателни
постановления са влезли в сила на 01.05.2021 г.
Тъй като нарушението е извършено от юридическо лице, съдът не
дължи обсъждане на субективна страна на нарушението.
При това положение законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на нарушителя на основание чл.
416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3, във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ.
В санкционната част съдът счита, че законосъобразно и справедливо
АНО е наложил имуществена санкция в размер на 15 000 лева, който е
минималният допустим размер.
Поради изложените съображения жалбата се явява неоснователна, а
обжалваното наказателно постановление като правилно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 и 5
от ЗАНН „Лилия – С“ АД следва да бъде осъдено да заплати на Дирекция
„Инспекция по труда Софийска област” юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80,00 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната
помощ във вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
доколкото делото не е с фактическа и правна сложност.
5
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-2100068 от
22.11.2021 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда
Софийска област”, с което на основание чл. 416, ал. 5 във вр. с чл. 414, ал. 3,
във вр. с чл. 414, ал. 4 от КТ, на „Лилия – С“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Своге, ул. „Георги Костов“ № 3,
представлявано от ... Р. Т. С., е наложено административно наказание
„имуществена санкция“ в размер на 15 000 лева, за извършено нарушение на
чл. 61, ал. 1 във вр. с чл. 1, ал. 2, във вр. с чл. 416, ал. 8 от КТ.
ОСЪЖДА „Лилия – С“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Своге, ул. „Георги Костов“ № 3, да заплати в полза на
Дирекция „Инспекция по труда Софийска област” сумата от 80 (осемдесет)
лева, представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.
Съдия при Районен съд – Своге: _______________________
6