Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 08.10.2021г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение – въззивни състави, ІV-А състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА
КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
МАРИЯ
МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретар Ц. Добрева като
разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 3115 по описа за 2021г., взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 11.01.2021г., гр.д.2058/20г., СРС, 144 с-в
приема за установено на основание чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, чл.258,
ал.1 вр. чл.266 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, че Ц.Н.К. дължи на „П.И.“ ЕООД по
договор за посредничество за закупуване на двустаен апартамент № **, идентификатер
№ 68134.4083.267.2.28, находящ се в гр. София, ж.к. **********, обективиран в
дневник на продавача с № 5516/02.10.2018г., сумата 1 560 евро, като
стойност на възнаграждение за осъществено посредничество при продажбата на имота,
ведно със законна лихва, считано от 12.06.2019г., за което е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 26.06.2019г., ч.гр.д. 33830/19г., СРС, 144 с-в,
като осъжда ответницата да заплати на ищеца сумата 774 лв. – разноски за исково
и заповедно производство.
Срещу решението постъпва въззивна жалба
от ответника по иска Ц.Н.К.. Счита, че страните не са обвързани от договор за
посредничество. Подписаният от нея дневник за огледи няма такъв характер,
защото й било обяснено, че касае единствено извършване на огледи на собствения
й имот. Даже и да се приеме наличие на сключен договор за посредничество,
същият е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона,
накърняване на добрите нрави, липса на предмет (невъзможен предмет), на съгласие и основание, унищожаем поради грешка и измама,
както и недействителен съгласно Закона за защита на потребителите поради
нелоялна, подвеждаща и заблуждаваща потребителя търговска практика. Иска се
отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се отхвърли искът.
Въззиваемият – ищецът „П.И.“ ЕООД оспорва
жалбата.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и
правилно.
Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД.
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при
обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции
съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение,
срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство е допуснато
поисканото нови доказателствено средство – разпит на свидетел, като неотносимо.
Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към
мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.
В отговор на оплакванията
по жалбата, въззивният съд приема следното:
Според двустранно подписания дневник на
продавач № 5516/02.10.2018г., възложителят - ответницата по иска Ц.Н.К., с
посредничеството на ищеца „П.И.“ ЕООД се свързва с изброените клиенти,
извършили оглед на собствения й апартамент № 28 в гр. София, ж.к. **********. Вписано
е, че ако някой от клиентите сключи предварителен договор за покупко-продажба
или друга сделка, възложителят дължи комисионна от 2 % върху продажната цена, но не по-малко от
800 евро, за свързването на страните по сделката.
Постигнатите уговорки съответстват на същественото
съдържание и предмет на неформалния договор за търговско посредничество при
сключване на сделки, по смисъла на чл.49, ал.1 ТЗ, с елементи на договор за
поръчка по чл.286 и сл. ЗЗД.
Не се установява договарянето да е извършено в
противоречие с императивни правни норми, за да се приеме за нищожен поради
противоречие със закона по смисъла на чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Още по-малко се установява
заобикаляне на закона, вкл. на норми, които да забраняват постигане на
определен правен резултат, какъвто в случая е възнаграждението за сключена
сделка с клиент, предложен от посредника, като по друг формално законен начин се
осъществява същата забранена цел, при това със съгласуваното желание и на двете
страни. В случая не се
установява, взаимната воля на страните към момента на възникване на
правоотношението, да е била насочена към заобикаляне на конкретно нормативно
ограничение, което да обоснове приложимост на чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД.
Условията на договора изцяло съответстват и не се
отклоняват от обичайната търговска практика по сходни посреднически
правоотношения, поради което няма накърняване на добрите нрави съгласно чл.26, ал.1, предл.2 ЗЗД.
Съобразно чл.143 и чл.146,
ал.1 ЗЗП, нищожна е като неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, всяка
уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и
води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, освен ако клаузата е уговорена индивидуално. Неравноправна е неиндивидуално договорена
клауза, която не е съставена по прозрачен начин, така че за кредитополучателят да
е възможно да прецени на основание ясни и разбираеми критерии, икономическите
последици от сключването на договора. В случая, постигнатите уговорки са формулирани
по напълно достъпен, ясен и разбираем начин, поради което не са недействителни
като неравноправни.
Според мотивите
на ТР № 3/28.06.2016г., ОСГК на ВКС, когато към момента на постигне на
съгласието, предметът е фактически или правно невъзможен, сделката е нищожна поради невъзможен предмет. Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува
в реалната действителност при сключване на сделката и не
може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на
науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако
предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на
съгласието. Правната невъзможност на предмета
означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Последната може да
се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или
ограничения за обособяването на обекта. Ако предметът на
сделката стане невъзможен след нейното
сключване, при вече породено задължение, сделката подлежи на разваляне поради
невъзможност за изпълнение, която погасява задължението (чл.89 ЗЗД). За да не се стигне до невъзможност на
предмета, той трябва да е определен или поне определяем. По настоящото
дело, както вече се посочи, по време на договарянето предметът на договора е
точно определен, ясно и изчерпателно индивидуализиран, напълно осъществим и
продаваемият имот съществува, поради което не е изпълнен хипотезиса на чл.26,
ал.2, предл.1 ЗЗД.
Безспорно е подписването на дневника за възложител от
ответницата. Материализираната в него сделка не е нищожна на основание чл.26,
ал.2, предл.2 ЗЗД поради пълна липса на съгласие от възложителя, произтичаща от
неполагане на негов подпис. Не се доказва и неспособност на
ответницата да формира правновалидна воля, което да предпоставя начална
нищожност по чл.26, ал.2, предл.2 ЗЗД поради пълна липса на съгласие и съзнавана воля.
Не се
установява и несъзнателна
липса на съгласие от ответницата според правилата за унищожаемост в зависимост
от конкретния порок на нейно волеизявление при сключване на сделката поради
причина, която да пречи за формиране на осъзната и свободна воля – несъзнаван
порок на волята.
Съобразно чл.29, ал.1 ЗЗД,
измамата е основание за унищожение на договора, когато едната страна е била
подведена от другата да го сключи чрез умишлено въвеждане в заблуждение.
Следващата ал.2 предвижда, че когато измамата изхожда от трето лице, измамената
страна може да иска унищожението на договора само ако при сключването му
другата страна е знаела или не е могла да не знае за нея. В случая, не се
доказва ответницата умишлено да е въведена в заблуждение от съконтрагента си –
ответника или от трети лица относно обстоятелства от решаващо значение при
сключване на договора за посредничество. Не се установява, ответницата да е
имала невярната представа за съдържанието на договора. Няма твърдение за целево
предизвикана от други лица грешка в предмета. Не се установява, въпреки ясно съзнавано
съдържание на договора, ответницата да действа под влияние на умишлено внушена
и поддържана невярна представа, че неговите последици няма да настъпят, т.е. при
сключена сделка с клиент, предложен от ищеца, ответницата не дължи комисионна
като възнаграждение. Релевантно за спора е наличието на несъзнаван порок във
волята единствено към момента договарянето.
След като ищецът изпълнява
задълженията си да предложи на клиент имота и последва сключване на предварителния
договор от 15.01.2019г. за цена от 78 000 евро, подписан с клиента С.Л.С.,
предложен от ищеца, т.е. постигнат е
крайният желан резултат от договора за посредничество, за ответницата възниква задължението
да плати възнаграждение. Искът по чл.422,
ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 вр. чл.286 ЗЗД за признаване дължимост на
възнаграждение от 1 560 евро е основателен.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат. Въпреки неточната правна квалификация на иска като такъв за
възнаграждение по договор за изработка, вместо договор за търговско
посредничество с елементи на договор за поръчка, първоинстанционният съд
обсъжда правнорелевантните факти за спора, поради което решението е допустимо
като постановено по предявения иск. Първоинстанционното решение на основание чл.271,
ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди изцяло.
Пред настоящата инстанция въззиваемият не установява
реализирани разноски, поради което такива не се дължат.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 11.01.2021г., гр.д.2058/20г., СРС, 144 с-в.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.