№ 503
гр. Ловеч, 03.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на трети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ПЕНОВ Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500297 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба от „Юробанк България” АД, с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр***** подадена против
разпореждане № 191/18.03.2022 г., по ч.гр.д. № 207/2022 г. на РС Троян в
частта, с която подаденото от жалбоподателя заявление по чл. 410 ГПК е
отхвърлено по отношение на искането за присъждане на съдебни разноски за
платен адвокатски хонорар.
В частната жалба са направени оплаквания за необоснованост и
материална незаконосъобразност на атакуваното разпореждане, свеждащи се
до игнориране от съда на приложените към заявлението документи,
удостоверяващи заплащане на адвокатското възнаграждение (платежно
нареждане от 04.03.2022г. за сумата 390,24 лв. и фактура № 9185/10.03.2022 г.
за същата сума). В частната жалба е направено искане за отмяна на
атакувания съдебен акт и за издаването на заповед за изпълнение и за
съдебните разноски, в частност за платения адвокатски хонорар.
Частната жалба е допустима, тъй като същата е подадена в срок, против
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен
интерес от обжалване (чл. 413, ал. 2 ГПК). Едноседмичният срок за обжалване
по чл. 275, ал. 1, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК е спазен, защото, броен от датата на
връчване на атакуваното разпореждане (11.04.2022 г.), същият е изтекъл на
18.04.2022 г., в който ден частната жалба е подадена, видно от разписката на
куриера за получаване на пратката. За частния жалбоподател е налице
интерес да обжалва разпореждането, доколкото с последния акт е отхвърлено
подаденото от него заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
и изпълнителен лист (чл. 413, ал. 2 ГПК).
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Запознавайки се с приложените към заявлението документи, съдът
констатира, че сред тях не са означените в частната жалба (платежно
нареждане от 04.03.2022г. за сумата 390,24 лв., извлечение от рамков договор
между „Юробанк България” АД и Адвокатско сдружение „Димитров и
съдружници“ и фактура № 9185/10.03.2022 г. за същата сума). При това
1
положение няма как да бъде прието, че заявителят е ангажирал пред районния
съд доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение. Това е така,
защото при тази им съвкупност, може да се извърши несъмнен извод, че
заявителят е заплатил на адвокатското дружество, чиито адвокат го
представлявал в заповедното производство, договореното възнаграждение с
начислен ДДС. Самостоятелно, всеки от тези документи удостоверява
различните елементи от фактическия състав на претенцията за разноски, а
именно: договорът за адвокатска и фактурата – доказва, основанието за
възникване на вземането за заплащане на адвокатско възнаграждение в
съответния размер, с начислен ДДС (чл. 1 и § 2а. Наредба № 1/9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения), а платежното
нареждане – плащане на възнаграждението по банков път (ТР 6-13-ОСГТК, т.
1). Ето защо, при ангажиране само на единия от тях, не би могло да се
направи извод за действително сторена от страната разноска по заплащане на
адвокатско възнаграждение. Представянето на документите в посочената по-
горе доказателствена съвкупност (договор за адвокатска услуга, фактура и
платежно нареждане) следва да бъде извършено до произнасяне на съда по
заявлението, защото след това заявителят не може да извършва процесуални
действия, дължими с приключили фази на производството. В този смисъл
приложените към частната документи са несвоевременно ангажирани, поради
което същите не следва да бъдат съобразявани от настоящата инстанция при
разглеждане на частната жалба и да се изгражда извод за доказаност на
претенцията за разноски, направена със заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Ако е разполагал с тях, заявителят е следвало да ги приложи към
заявлението, за да му се присъдят разноските в заповедното производство.
Неприлагането им към заявлението не води до нередовност на сезиращия акт,
задължаващ съда да даде на заявителя указания за представяне по делото (чл.
410, ал. 2 и 3 ГПК).
По изложените съображения обжалваното разпореждане е правилно и
следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 191/18.03.2022 г., по ч.гр.д. №
207/2022 г. на РС Троян в частта, с която подаденото от жалбоподателя
заявление по чл. 410 ГПК е отхвърлено по отношение на искането за
присъждане на съдебни разноски - за платено адвокатско възнаграждение
Определението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2