Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 260393 10.02.2020
година град Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ
На трети декември през две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: ЖИВКО ЖЕЛЕВ
Секретар Величка Динкова
като разгледа докладваното от съдията Живко Желев
гражданско дело номер 18101 по
описа за 2019 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.108 ЗС.
Ищецът П.В.Р. твърди, че е наследник на В.П.Р., който
в съсобственост с б. си Й.П.Р. бил закупил земеделски имот – нива от 500 кв.м.
в землището на гр. П.*********, представляващ пи №*** от кв.** по плана на кв.
„В. ********“. Поддържа се, че със заповед на председателя на ОНС П. от
30.10.1980г. били оценени и отчуждение 390 кв.м. от имота на стойност 2340 лв.
С втора заповед от 11.12.1980г. била извършена допълнителна оценка на 97 кв.м.
от имота на стойност 580лв., като ищецът поддържа, че тази площ е била включена
в отчуждените 390 кв.м. Твърди се, че остатъкът от 110 кв.м. до общата площ на
имота от 500 кв.м. не бил отчуждаван и по наследство бил собственост на ищеца.
Твърди, че макар имотът да бил закупен от двамата б., вторият от тях се бил
дезинтересирал от него и към момента на отчуждаването само б. на ищеца владеел
имота. Към настоящия момент неотчуждената част от имота била включена в имот с
идентификатор ****** по кадастралната карта. С оглед тези обстоятелства ищецът
моли да бъде признат по отношение на ответната община за собственик на 110/8826
ид.ч. от така описания имот, както и да бъде осъден ответника да предаде
владението върху тях.
Ответникът Община Пловдив твърди, че относно
отчуждаването на имота е налице водено административно производство при което
претенцията на ищеца е била отхвърлена. Освен това се поддържа, че недвижимият
имот с идентификатор ******** е внесен в капитала на търговско дружество и не е
собственост на общината. Счита иска за
неоснователен.
Съдът намери за установено от фактическа страна
следното:
С договор за покупко-продажба, обективиран в
нотариален акт № ******** на н.****** Й.П.Р. и В.П.Р. закупили от С.П. недвижим
имот - нива от 500 кв.м. в местността „*********“,
П. землище, представляваща пл. № ******** „В.***“ при граници: *********** /лист 6/. Съгласно
заключението на съдебно-геодезическата експертиза в запазения кадастрален
картон 9/18 изготвен около 1954г. закупеният имот пл.№**** по графични данни е
с площ от 487 кв. м. като е онагледен на приложение № 1 между точки 1,2, 3,1 /лист 113/.
Ищецът П.Р. е наследник по закон – с. на купувача В.Р.,
видно от представеното удостоверение
/лист 8/.
Установява се, че със заповед № СД-1137/30.10.1980г.
на ОНС Пловдив е бил отчужден имот пл. № ******** находящ се на ул. Т.,
собственост на В.Р. и Й.Р. – описан като празно място от 390 кв.м. Определена е
оценка на имота в размер на 2340лв. Този имот, съобразно заключението на
експертизата е отразен в РП одобрен със заповед 482/03.08.1972г., като относно
него е предвидено да попадне изцяло под продължение на улица „********“ с
ширина от 30 м. / лист 114/. Площта на
имот №***е 390 кв.м., като видно от комбинираната скица – приложение №6 към
експертизата, така отразените граници съвпадат с част от очертанията на имота
съобразно описанието в нотариалния акт от *****г. /лист 118/. На
11.12.1980г. била издадена още една заповед на ОНС под № СД-166 с която е
постановено оценяване на допълнително 97 кв. м. от имот пл.№ ** отчужден с
предходната заповед СД – 137 и е определен общ размер на обезщетението 2922 лв.
/ лист 57/.На собствениците на отчуждения имот е било определено също обезщетение
чрез предоставяне на жилище със заповед по чл.100 ЗТСУ от 04.05.1981г. / лист 58-61/.
Представена е и молба на В.Р. от 14.11.1980г. съдържаща искане за оценка на
подобренията в имот ** – постройки и трайни насаждения, като молителят се е
позовал на това, че е оценено само дворно място от 390 кв.м. Тази молба
предхожда заповед СД -166 от 11.12.1980г. въз основа на която е било заплатено
определеното обезщетение /л.101/ .
Установява се от скица приложение №6 към заключението
на вещото лице, че при нанасяне на границите на имота описан в нотариалния акт
от **** г. върху действащата кадастрална карта на гр. П., част от него оцветена
в жълто на скицата и заключена между точки 7,8,6 попада в имот с идентификатор **********
/ лист 118/. Съгласно представената скица от 28.01.2020г. имотът с този
идентификатор е с обща площ 8826 кв.м., като за негов собственик е посочен „МДОЗС
– П.“ ЕООД. Като документ относно собствеността е посочен акт за общинска
собственост вписан под номер № *********** от ******** на СВ /лист 23/.
Установява се от представените писмени доказателства, че преди съставяне на
кадастралната карта въпросният имот е съставлявал парцел *** в кв.** по плана на гр. П., като по
силата на акт за държавна собственост № ***** от 11.12.1990 г. е бил
предоставен за оперативно управление на о.д. – П., съгласно заповед РД
-09-481/10.07.1990г. на Министерството на Народното здраве и социалните грижи и
решение №********г. на Бюрото на Министерския съвет /лист 84 и 86/.
През 1999 г. имотът е бил актуван като публична общинска собственост / лист 87 - 88/. С решение на Общински съвет – П. под №315 по
протокол 29 от 19.10.2000г. имотът бил обявен за частна общинска собственост,
като е включен в капитала на вписаното с решение №10364/29.03.2000г. на
Пловдивския окръжен съд ЕООД с общинско имущество „ОДОЗС – П.“ / лист 88, 89 и 92 /. С решение от 22.01.2009г. наименованието на едноличното дружество е
било променено на „МДОЗС – П.“ ЕООД /
лист 93/.
При така установените факти се налагат следните правни
изводи:
Съгласно чл.108 ЗС собственикът може да иска своята
вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това.
С иска за ревандикация се брани невладеещия собственик
срещу владеещия несобственик, като целта на претенцията е да се установи със
сила на пресъдено нещо по отношение на ответника, че ищецът е собственик, както
и да се постанови възстановяване на фактическата власт върху имота.
Когато ответникът не е собственик и не осъществява
фактическата власт върху имота, искът не може да бъде уважен като в
установителната, така и в осъдителната си част.
Установи се, че частта от закупената
от наследодателя на ищеца нива, която според твърдението му, не е била включена
в заповедите за отчуждаване попада в имот, който понастоящем е част от капитала
на юридическо лице със статут на търговец. Следователно имотът е престанал да
бъде собственост на ответната община и съставлява част от имуществото на
търговското дружество.
Следователно насоченият срещу Община
Пловдив иск е неоснователен, тъй като имотът не е в нейния патримониум, нито тя
упражнява фактическа власт над него, независимо че притежава едноличното
търговско дружество.
Изложеното е достатъчно да обоснове
отхвърлянето на предявения иск. За пълнота следва да се отбележи още, че съдът
намира за неоснователни доводите на ищеца, че е налице неотчуждена част от
имота, извличани от съдържанието на цитираните по-горе две заповеди на ОНС П.. Видно
е от заключението на вещото лице, че площта на нивата закупена от б. Р. през
1958г. е 487 кв.м., което съответства на графичното ѝ отразяване в
кадастралния лист. Записаната в нотариалния акт площ от 500 кв.м. е обяснима с
грешка при измерването, още повече, че от приложенията на нотариалния акт не се
установява при сделката да е била представена скица. Отчуждителната заповед за
имот №** сочи, че площта му е 390 кв.м. което е съответно на отразените към
момента на издаването ѝ негови граници в плана от 1978г., както и в
предходния от 1972г. /лист 114 и 115/. Когато към площта от 390 кв.м. се прибавят
допълнително оценените 97 кв.м., които са предмет на заповед № 166/1980г. се
получава изчислената графично от експерта площ на стария имот №*** - закупен от
б. Р. през 1958г. От това следва, че издадената по-късно заповед №166/1980г. на
ОНС допълва първоначалната заповед за отчуждаване, в потвърждение на което е и
обстоятелството, че в нея е налице изрично позоваване на преходната заповед.
Следователно с последващия акт, не е дадена оценка на подобрения в имота, в
какъвто смисъл са доводите на ищеца, а е приведена площта на отчуждения имот в
съответствие с наличните в кадастъра данни относно него. Ето защо не може да се приеме тезата, че след
издаването на двете заповеди е останала неотчуждена част от имота.
Предвид така изложеното съдът
намира, че искът следва да се отхвърли.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, ищецът дължи на ответника деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100лв.
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.108 ЗС, предявен от П.В.Р. ЕГН **********
с адрес *** за признаване на ищеца за собственик, на основание наследяване, на
110/8826 ид.ч. от имот с идентификатор ********* по кадастралната карта на гр.
П., с административен бул. ************, както и за осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението на тези идеални части.
ОСЪЖДА П.В.Р. ***, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, сумата 100лв.
/сто лева/, представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването пред Пловдивския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./Ж.Желев/
Вярно с оригинала
ВД