Р Е Ш Е Н И Е
№ ………….
гр. София, 18.03.2019
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, IV-А състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
Мл. с-я ПАВЕЛ ПАНОВ
при секретаря АНТОАНЕТА ЛУКАНОВА, като разгледа
докладваното от мл. съдия Павел Панов в.гр.дело № 11743 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение №393619 от 25.04.2018г. по гр.д.№ 76226/2015г. по описа на СРС, 60 с-в, е отхвърлен предявеният от „Е.Б.“ ЕООД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:***. ********срещу „М.Х.“ ЕООД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.З вр.чл.87 ал.2 от ЗЗД за сумата от 16829,36 лв., представляваща авансово платено възнаграждение по развален договор за изработка от 08.04.2015г. и анекс към него 15.06.2015г.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от „Е.Б.“ ЕООД. Във въззивната жалба са наведени оплаквания нарушение на процесуалните правила. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е доказано изпълнение на договора за изработка от 08.04.2015г. от страна на ответника, както и че не е налице забава от страна на ответника по сключения на 15.06.2015г. Анекс към договора. Счита, че не е проведено пълно и главно доказване на исковата претенция. Сочи, че микросайтът е изработен и регистриран от трето за делото лице. Навежда доводи, че неправилно съдът е счел работата за изпълнена съобразно протокол от 20.07.2015г. Излага аргументи, че дейностите по договора не са били необходими на дружеството. Моли съда да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли иска.
В срока по чл. 263,
ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, с който се оспорва въззивната жалба. Сочи, че при наведен
довод за безполезност на изпълнението следва то да е настъпило в резултат на
виновна забава от страна на длъжника. Сочи, че ответното дружество е изпълнило
задълженията си по договора. Моли съда да потвърди обжалваното решение.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства и във връзка с изтъкнатите от страните доводи, намира следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск по чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.87 ал.2 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материални норми във връзка с правилността на решението.
По същество, настоящият въззивен състав намира, че решението на СРС е правилно, като на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:
По иск с правна квалификация чл.55 ал.1 предл.3 вр. чл.87 ал.2 от ЗЗД ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава, както и получаването на изявлението му от страна на ответника, че е развалил договора. Ответникът следва да докаже, че е изпълнил.
Правилно съдът е отделил като безспорно, че между страните е налице сключен договор за изработка от 08.04.2015г, и анекс към него от 15.06.2015г., както и изпълнение на задължението от страна на ищеца да заплати възнаграждение по договора и анекса към него.
По делото е представено съобщение от Е.Б. ЕООД, адресирано до М.. ЕООД, с което се уведомява адресатът, че възложителят разваля сключеният между страните договор на основание чл.87 ал.2 от ЗЗД. Следва да се посочи от настоящия състав, че в предпоследният абзац на съобщението е посочено, че се разваля договор от 27.02.2015г., а процесните договор и анекс са съответно от дата 08.04.2015г. и от 15.06.2015г. В този смисъл, макар и да става въпрос за техническа грешка, следва да се отбележи, че изявление на ищеца е неясно и от него не може да се направи категоричен извод, че същият е изразил воля за разваляне именно на договора за изработка, по който претендира връщане на суми в настоящето производство. Макар и достигнал до този извод, въззивният съд намира, че между страните не се спори, доколкото и ответникът не възразява, че е счел така полученото предизвестие на 10.11.2015г. за разваляне именно на процесния договор и анекс към него. Поради това настоящият състав е необходимо да изследва спорния по делото въпрос дали ответникът е изпълнил задълженията си по този договор, съответно дали е изпаднал в забава, което от своя страна би породило правото на ищеца да развали договора и анекса към него.
По делото е представен протокол от 20.07.2015г., подписан от ищеца възложител и ответника-изпълнител, в който изрично е посочено, че изпълнителят е предал на флаш памет маркетингова стратегия, графична концепция и стратегия за изпълнение в изпълнение на задълженията му по договор от 08.04.2015г. Прието е, че към датата на протокола се поддържат уеб страници и микросайтове, фирмени акаунти, планиране на СРС, СЕО. Изрично е прието, че възложителят приема изпълнението без забележки или претенции, като е констатирано, че се приема за изпълнена възложената дейност в цялост. Протоколът е подписан от представител на Евролайф, а именно – С.Г., която е подписала и самият договор и анекса към него. Възражението на ответника, че представляваното от това лице дружество не е имало нужда от предвидените услуги е ирелевантно, доколкото лицето е било с надлежно учредена представителна власт съгласно пълномощно, находящо се на лист 49 и сл. от делото. Не може да се приеме, че и пълномощникът е излязъл и извън представителната си власт, доколкото съгласно т.2 на пълномощното, лицето е упълномощено да извършва правни и фактически действия по повод сключване на сделки от името и за сметка на дружеството. Следва да се има предвид и правилото за поведение, прието в разпоредбата на чл. 301 от ТЗ, че когато едно лице действа от името на търговец без представителна власт, се смята, че търговецът потвърждава действията, ако не се противопостави веднага след узнаването. Дори да се приеме, че ищецът е узнал за действията доста след сключването на договора, както твърди самият той и свидетелката Карабашка, което обстоятелство не е доказано по безспорен начин, следва да се отбележи, че последващите действия, предприети от възложителя не са в посока противопоставяне. По никакъв начин той не е съобщил на ответника, че възразява срещу сключването на договора, съответно срещу анекса. Напротив, направено е волеизявление за разваляне на договора. Поради това, дори и да се приеме, че е налице мнимо представителство, то срещу извършените действия не е предприето противопоставяне, поради което възраженията в тази насока на ответника са неоснователни и приложение би намерила фикцията на чл.301 от ТЗ. В допълнение следва да се отбележи, че въззивният съд намира представителната власт на С.Г. за надлежно учредена, като в нейните граници е сключен договорът, съответно анексът. Няма данни по делото да съществува мандатно правоотношение между ответника и пълномощника или оттегляне на пълномощното.
Настоящият състав намира за правилно заключението на първоинстанционния съд, че ответникът е изправна страна по договора за изработка, съответно по сключения впоследствие анекс. Освен от представения протокол за приемане на работата, изпълнението на договора се доказва и от показанията на свидетелката Х., които съдът кредитира. От нейните показания се установява, че тя е съдействала за изготвяне на маркетингова стратегия, като свидетелката е помагала в изготвянето на анализ за нейния успех. Същата заявява, че е подписала договор с ищеца, но последният касае микросайт и по-конкретно неговата изработка. Изрично заявява, че предмет на договора с нейното дружество „В.К.“ не е рекламна стратегия. Съдът кредитира така дадените показания като логични и последователи, съответно кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал. От анализа на представените документи се установява, че ответникът е извършвал дейност по изпълнение на процесния договор, който е с различен предмет от сключения между свидетелката и ищеца.
От своя страна свидетелката К.дава показания единствено за вътрешната организация на „Евролайф“ ЕООД, съответно за взаимоотношенията между С.Г. и управителя във връзка с предоставяне на документи и наредени преводи. Същата съобщава, че практиката на дружеството е да извършва рекламата си от Австрия, а не чрез други фирми. Макар и показанията на свидетелката да се кредитират от настоящия състав, те не спомагат за изясняването на предмета на спора, съответно не установяват дали е налице изпълнение или не на договорното задължение на ответника. Вътрешните за дружеството дела и взаимоотношения между служители и ръководство са основание да се търси дисциплинарна или имуществена отговорност на работник или служител при неизпълнение на трудовите задължения и съответно нанесена вреда на работодателя, но те не могат да рефлектират върху възникналите правоотношения между ищеца и ответника, доколкото договорът и анекса към него, предмет на правен спор пред СГС, са подписани от надлежно пълномощен представител. Последните обвързват страната и по тях се дължи изпълнение. Ирелевантно и съответно недоказано е в настоящето производство дали ищецът като възложител има интерес изначално от сключване на такъв договор, доколкото чрез своя представител се е задължил по него. Поради тази причина той дължи изпълнение на своите задължения, съответно приемане на работата.
Съдът намира, че няма идентитет между двата сключени от ищеца договора – единия с ответника, а другия с „В.К.“, доколкото предмет на първия е организиране на рекламна кампания, а на втория – изработка на микросайт. Това заключение на съда се подкрепя и от назначената и неоспорена СКТЕ, която въззивният съд кредитира като обоснована и обективна. Съгласно заключението на вещото лице са налични предложени концепции за банери, фейсбук страница, корици и слайдери. Налице са данни и за базова оптимизация на уеб съдържание по ключови фрази и водещи позиции в резултатите при търсене в Гугъл. Вещото лице е установило, че поставените въпроси с т.2 и т.3 от експертизата съответстват с маркетинговата стратегия и в стратегията за изпълнението на рекламната кампания в интернет пространството.
Изявлението за разваляне на договора, ведно с анекса към него е пратено, съответно получено на 10.11.2015г. Срокът за изпълнение на задълженията на ответника по анекса е до 1.12.2015г. При положение, че съдът приема, че е изпълнена работата по основния договор и ответникът не е изпаднал в забава към момента на волеизявлението за разваляне на договора, както и на анекса, то не са налице материалноправните предпоставки за възникване на потестативното право да се развали договорът. Още повече, че в срока до 1.12.2015г. ответникът е изпратил и анализа на резултатите от рекламната кампания на възложителя заедно с възражението си срещу развалянето на договора, находящо се на лист 46 от делото. Поради тези съображения се явява и неоснователно възражението на въззивника, че работата е безполезна за него.
По разноските:
С оглед
изхода на делото въззиваемата страна има право на разноски, като е заявила, че
претендира 1320 лева адвокатско възнаграждение с ДДС, съгласно списък, находящ
се на л.30 от въззивното дело. Доказателства, че възнаграждението е уговорено и
съответно платено, са налични на л.31 и 32. В проведеното съдебно заседание е
направено и възражение за прекомерност по чл.78 ал.5 от ГПК. Съдът намира
възражението за неоснователно с оглед факта, че минималният размер на адвокатското възнаграждение
съобразно НМРАВ от 2004г ри тази цена на иска е в размер на 1241.86 лв. с ДДС.
Претендираното възнаграждение следва да се присъди в цялост, доколкото
разликата между уговореното и минималното е по-малко от 80 лева, а
процесуалният представител на въззиваемата страна е оспорил подробно доводите
на въззивника, взел е становище и по направените доказателствени искания с въззивната
жалба, явил се е в съдебно заседание, където е взел становище по същество.
Така мотивиран, Софийски градски съд,
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №393619 от 25.04.2018г. по гр.д.№ 76226/2015г. по описа на СРС, 60 с-в, е отхвърлен предявеният от „Е.Б.“ ЕООД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:***. ********срещу „М.Х.“ ЕООД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:*** иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.З вр.чл.87 ал.2 от ЗЗД за сумата от 16829,36 лв., представляваща авансово платено възнаграждение по развален договор за изработка от 08.04.2015г. и анекс към него 15.06.2015г.
ОСЪЖДА на основание чл.78 от ГПК „Е.Б.“ ЕООД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:***. ********, да заплати на «М.Х. ЕООД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:*** сумата от 1320 лева за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.