Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Елин Пелин, 05.04.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Районен съд Елин Пелин, Пети състав, в
публично заседание на седми март през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РОСИЦА ТОДОРОВА
при
секретаря Стефка Славчева, като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 174 по
описа за 2018 година на РС Елин Пелин
и за да се произнесе, взе предвид следното:
С
исковата си молба ищците И.П.П., ЕГН ********** и Д.Л.П., ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си адв. Т. – САК, със съдебен адрес: ***, са предявили срещу
ответниците Т.Ц.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********,***, иск с правно
основание чл.108 от ЗС и иск по чл.537, ал.2 от ГПК за
признаване за установено спрямо ответниците, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в с.Л., община Е., С.
област, съставляващ УПИ с площ от 550 кв.м., който по регулационния план на
селото, утвърден със Заповед № 0-197/1968 г. и изменен със Заповед № 27/1992 г.
съставлява имот планоснимачен номер ……….в кв…., заедно с построената в имота
масивна жилищна сграда на един етаж със застроена площ от 25 кв.м. при съседи
на имота: от две страни улици, УПИ …… и УПИ ….., на основание сключен на 09.03.2016 г. Договор за покупко-продажба на наследство с Т.Ц.И., като ответниците бъдат осъдени да предадат владението върху
имота. Предявен е и иск с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, с който ищците претендират отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № …., том ., рег. № …., дело …../2016 г. на нотариус С.А. с рег. №….
с район на действие РС Елин Пелин, като акт, установяващ несъществуващи права,
тъй като ответниците сключили същия след сключване на гореописания договор за
покупко-продажба на наследство и неговото вписване. В исковата молба ищците твърдят, че
притежават процесния имот в режим на СИО на основание сключен на 09.03.2016 г. Договор за покупко-продажба на наследство между И.П.П. и Т.Ц.И., в качеството й
на единствен наследник на починалия й баща Ц. Й. И.. Заявяват, че случайно узнали за наличието на документи,
удостоверяващи право на собственост на ответника И.П.И. върху горепосочения
имот, несъвместими с действителното положение и техните права върху същия имот. Установили още, че ответниците са завзели процесния имот и го
владеели без правно основание, както и без знанието и съгласието им. Релевират също, че ответникът
И.П.И. неоснователно се позовава на акт за собственост, а именно Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот №…, том ., рег. № …., дело …. г., тъй като
същият е съставен след сключване на договора за покупко-продажба на
наследството на Т.Ц.И. и след неговото вписване по реда на чл.112, б. б от Закона
за собствеността.
В срока по реда на чл.131 от ГПК са постъпили писмени отговори от ответниците, с които заявяват, че така
предявените искове са недопустими и неоснователни, поради следните съображения: налице
е противоречие между обстоятелствата
изложени в исковата молба и петитума, доколкото иска по чл.108 от Закона
за собствеността включва задължително установителна част, и съдът е задължен да
постанови установителен диспозитив, поради което ответницата Т.И. не може да
бъде ответник единствено в частта за предаване на владението. Твърдят, че искането
за обезсилване на нотариалния акт е недопустимо в това производство. Сочи се,
че ответницата Т.И. не е сключвала цитирания договор за прехвърляне на
наследство и оспорват същия по дата, съдържание, съгласие и подписи, поради
което сочат, че същия е нищожен. Твърди се, че договорът за прехвърляне на
наследство е нищожен и като сключен при липса на предмет и в противоречие с
добрите нрави, а волята на страните е симулирана. Ако съдът приеме, че договорът
не е нищожен, то се иска същият да бъде обявен за унищожаем, тъй като е сключен
с измама – ищецът обещал на ответницата Т.Ц.И. да й предостави заем, но само
ако му бъде дадено обезпечение чрез сключването на посочения договор, като по
този начин ищецът въвел ответницата в заблуждение. Сочи се, че договорът е
унищожаем и на друго основание, като сключен поради крайна нужда и явно
неизгодни условия за ответницата Т.И., тъй като посочената цена в договора е
крайно ниска – 10000.00 лева, но тя била принудена от обстоятелствата -
множество здравословни проблеми към посочения момент, заради които имала нужда
от пари. Твърди се, че ищецът не е изпълнил нито едно от задълженията си по
договора, поради което се прави възражение за право на задържане.
В отговорите се сочи също така, че
процесните имоти не са били част от наследството на наследодателя на
ответницата Т.И., поради което дори съдът да приеме, че не е налице нищожност
или унищожаемост на сделката, то тя няма вещно-транслативен ефект по отношение
на процесните имоти. На първо място
посочения от ищеца недвижим имот не съществува, тъй като имотите
посочени в исковата молба не са идентични с имотите по цитираните от ищеца
производства и по титули за собственост,
както и че ответницата Т.И. не е получавала в наследство от своя баща такъв
имот към момента на неговата смърт. Дори да се установи идентичност на имотите,
то те не са придобивани от страна на наследодателя Ц.Й.И. и неговата съпруга в
режим на семейна имуществена общност. През 2000 г. ответницата получила от
своята майка фактическата власт върху имота
по дарение, но без писмен документ, като владението било предадено от
нейната майка без баща й да има каквито и да е претенции върху имотите. Така
ответницата Т.И. осъществявала фактическа власт върху имотите като техен
собственик и въпреки липсата на писмен документ дарение, въз основа на
осъществявано от нея необезпокоявано владение към средата на 2009 г. придобила
собствеността върху имотите по давност, като
осъществявала необезпокоявано, непрекъснато и явно владение върху
имотите, с намерението, че е собственик на същите, като в тази връзка се
оспорва съдържанието на представения констативен нотариален акт, в частта,
относно описаното обстоятелство, че имотът е придобит и по наследство, тъй като
същият е придобит от ответницата Т.И. по давност. Ето защо тъй като към момента
на разпореждане с имота ответницата И. е била негов собственик, то надлежно се
е разпоредила в полза на сина си.
От друга страна се твърди, че
дори да се приеме, че заявените в
исковата молба имоти са били част от патримониума на наследодателя Ц. Й. И. към
момента на неговата смърт, то той не е бил собственик в посочения обем. Имотите посочени в исковата
молба не са придобити от наследодателя Ц.
Й. И. в режим на СИО по време на брака му, като съпругата му починала на
19.08.2009 г. и към този момент и по силата на наследствено правоприемство,
ответницата Т.И. също е придобивала права върху имотите.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено следното от
фактическа страна:
По делото е безспорно установено, че ищците И.П. и Д.П. са съпрузи като това обстоятелство се
установява и от представеното по делото копие от Удостоверение за сключен граждански брак
серия УС-0 №263824 от 29.06.2002г..
Ищците И.П. и Д.П. се легитимират като собственици на процесния
имот с Договор за продажба на наследство, сключен на 09.03.2016 г. сключен
пред нотариус Тютюнджиев с район на действие СРС с ответницата Т.И. - единствен
наследник на починалия Ц. И.. Договорът е нотариално заверен на същата дата и
вписан в Службата по вписванията. В тази връзка е изискано и приложено
Нотариално дело с акт №…, том .., рег. №… от 09.06.2016 г. по описа на нотариус
С.Т..
От удостоверение за
наследници № ……. г. издадено от район
Люлин, Столична община се установява, че Ц. Й. И. е починал на 23.08.2011 г. и
е оставил като свой единствен наследник Т.Ц.И., а от удостоверение за
наследници № РЛН118-УГ01-3312/21.02.2018 г. издадено от район Люлин, Столична
община се установява, че И. К. И. е починала на 19.08.2009 г. и е оставила като
свои наследници – съпруга си Ц. Й. И. и дъщеря си Т.Ц.И..
Представен е протокол на СРС
от 10.06.1999 г. по гр.д. № 2062/1998 г., от който се установява, че И. К. И. и
Ц. Й. И. са получили в дял следния недвижим имот: застроено
дворно място, находящо се в с.Л., С. област, с площ от 580 кв.м.,
съставляващо парцел …..от кв….по плана на с.Л..
Видно от нотариален акт за
право на собственост върху недвижим имот на основание наследство и давностно
владение № … том .., рег. № .., дело № -…2016 г. по описа на нотариус С. А. с
район на действие Районен съд Елин Пелин, Т.Ц.И. е призната за собственик на
основание наследство и давностно владение спрямо следния недвижим имот: УПИ
находящ се в с.Л., община Е., С. област, с площ от 550 кв.м., който по
регулационния план на селото съставлява планоснимачен номер …., за който е
отреден УПИ …, заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на един етаж
със застроена площ .. кв.м.
По
делото е представен Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот с №…., том . рег. № …., дело № ……г. на нотариус С. А. с рег. №…., с който Т. Ц.И.
продала на И.П. И. следния свой
наследствен недвижим имот – УПИ находящ се в с.Л., община Е., С. област, с площ
от 550 кв.м., който по регулационния план на селото съставлява планоснимачен
номер …, за който е отреден УПИ ………, заедно с построената в имота масивна
жилищна сграда на един етаж със застроена площ 25 кв.м.
Представена е скица на имота № 176/12.02.2018
г. издадена от Община Е. и данъчна оценка, в която е отразено, че стойността на
имота възлиза на 2178,90 лева.
По делото е представена
медицинска документация на името на Т. Ц.И., справка по лице от Агенция по
вписванията на името на И.П.П., свидетелство за съдимост на името
на И.П.П., удостоверение от НСлС, писмо
изх. № 239/05.07.2018 г. по описа на РС Елин Пелин, писмо изх. №
55392/13.06.2018 г. на СРС и справки към него.
От
заключението на изготвената по делото съдебно-медицинска експертиза става ясно, че при проведен амбулаторен
преглед на неустановена дата на Т.И., същата е диагностицирана с наличие на
туморно образувание на лявата млечна жлеза. По този повод същата е постъпила за
оперативно лечение на 26.04.2016 г. в хирургическа клиника на „…..” болница.
Договорът за продажба на наследство е сключен на 09.03.2016 г.. За периода
преди и към момента на сключването му по делото не са представени медицински
документи, сочещи налично страдание /независимо какво/ и прилагана към него
терапия. Предвид горното, експертизата приема, че към момента на сключване на
процесния договор Т.И. не е била под въздействие на медикаменти.
По делото са приобщени
гласни доказателства на петима свидетели, от чиито показания стана ясно, че
през периода 2015-2016 г. ответницата Т.И. изпитвала финансови затруднения по
повод на описаното в експертизата заболяване. Същата не работела и се нуждаела
от пари, затова взела на заем различни суми
от свои близки и познати. Също така се установява, че преди 2000 година процесният
имот се владеел и стопанисвал от ответницата Т. и съпругът й Петър, които след
този период дарили имота на сина си И.И. някъде от 2002-2005 г., който го
ремонтирал и поддържал, направил в него ремонти и всички негови близки, които
посещавали имота го смятали за собственик на имота.
С оглед така установеното
от фактическа страна, съдът стигна до следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с
правна квалификация чл.108 от Закона за собствеността.
За да бъде уважен искът по
чл.108 от Закона за собствеността, ищецът носи
доказателствената тежест да установи обстоятелството, че е собственик на имота на заявеното от него придобивно основание, както и че ответникът
го владее, а в тежест на ответника – че упражнява фактическата власт върху
имота на противопоставимо на ищеца правно основание.
Правото на собственост е
абсолютно субективно право, тъй като титулярът му има призната от
закона възможност да иска от всяко трето лице да не пречи на упражняването на
правото му, както и да иска връщането
на имота от лице, което неоснователно упражнява фактическа власт върху него. Така искът по чл.108 от Закона за собствеността се състои от две искания за защита – установяване, че ищецът е собственик на процесния имот и осъждане на ответника да
му предаде владението, като съдът дължи произнасяне и по двете искания с отделен диспозитив, съгласно Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. по тълк. д. № 4/2014 г. на ОСГК.
В случая ищците по делото претендират права
върху процесния имот въз основа на Договор за продажба
на наследство, сключен на 09.03.2016 г. с ответницата Т.И. - единствен
наследник на починалия Цветан И..
Ответниците от своя страна
твърдят, че Договора за наследство е нищожен като сключен при липса на предмет
и в противоречие с добрите нрави, а волята на страните е симулирана. Ако съдът
приеме, че договорът не е нищожен, то се иска същият да бъде обявен за
унищожаем, тъй като е сключен с измама и поради крайна нужда и явно неизгодни
условия за ответницата Т.И.. Направено е и възражение за придобиване на имота
по давност от страна на ответниците, както и че към момента на откриване на
наследството имотът не е бил вече в патримониума на наследодателя Ц. И..
Предвид наведените от ответниците възражения,
съдът
следва да обсъди въпросите за наличието на
сочените от тях основания за нищожност
на Договора за продажба на наследство.
Според разпоредбата на чл.212 от Закона за задълженията и договорите: Този, който продава едно наследство
изцяло, без да посочи неговите предмети, е длъжен да обезпечи само качеството
си на наследник.
Продажбата на наследство трябва да бъде
извършена писмено и подписите на договарящите да бъдат нотариално заверени.“
Сочената правна норма поставя единствено изискване за действителност на сделка
при продажба на наследството като съвкупност
от права и задължения - писмена форма с нотариална заверка на подписите.
Законодателят не въвежда задължение продавачът да установява обема на
наследството и да индивидуализира какво включва то, а само да установи качеството
си на наследник, за да може договора да породи своето действие. От
представените по делото доказателства се установява по несъмнен начин, че тези
изисквания на закона в случая са спазени – договорът има нотариална заверка на
подписите и в същото време служи като разписка, удостоверяваща, че продавачът е
получил от купувача дължимата му се продажната цена. Изложеното мотивира съдът
да приеме, че договорът за продажба на наследство от 09.03.2016 г. отговаря на изискуемите се от закона форма и
съдържание, породил е своето действие и
има обвързваща сила за страните по него,
породил е своя вещно-прехвърлителен ефект, поради
което не страда от пороци по чл.26, ал.1 и ал.2 от ЗЗД. Ответниците, чиято е
доказателствената тежест, не установиха порок на сделката
и сочените от тях твърдения за нищожност останаха недоказани.
Във връзка с направените възраженията за
унищожаемост на сключения договор за продажба на наследство поради измама и поради крайна нужда и явно неизгодни
условия за ответницата Т.И., по делото бяха
събрани гласни и писмени доказателства и изготвена съдебно-медицинска експертиза. От
заключението на съдебно-медицинската експертизата става ясно, че за периода
преди и към момента на сключването на Договора за наследство по делото не са
представени медицински документи, сочещи налично страдание /независимо какво/ и
прилагана към него терапия. Предвид горното, експертизата приема, че към
момента на сключване на процесния договор Т.И. не е била под въздействие на
медикаменти. От събраните по делото писмени и гласни доказателства също не се
установяват основания сочещи на сключване на сделката чрез измама, крайна нужда
или неизгодни условия за продавача. Както бе посочено и по-горе продажбата на
наследство по чл.212, ал.1 от ЗЗД не изисква точно индивидуализиране на
имуществото, което се продава, а само обезпечаване качеството на наследник от
страна на продавача. Касае се за един алеаторен договор при сключването на
който не се знае какво точно имущество се съдържа в
наследствената маса, има ли или не недвижими имоти и кои са те, налице ли са определени
вземания или задължения, поради което купувачът поема известен риск при
сключването на тази сделка. В случая договорът е сключен при изискуемата форма
с нотариална заверка на подписите и при цена, която купувачът е удостоверил, че
приема и е получил при подписването на договора, който има силата на разписка,
поради което доводи в обратен смисъл останаха недоказани и неподкрепени от
доказателствения материал.
Предвид горното, възраженията
на ответниците за унищожаемост на сключения договор за продажба на наследство са
неоснователни и останаха недоказани.
За основателни съдът намира
направените от ответниците възражения за придобиване на имота по давност по
следните съображения:
Съгласно
чл.79, ал.1 от ЗС, правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Правото на
собственост ще бъде придобито от владеещия за себе си, когато постоянно е упражнявал фактическа власт върху имота при
бездействието на действителния собственик на вещта в предвидения от закона
срок. Въпросът за намерението на владелеца да държи вещта като своя може да се
изяви по различни начини – пряко отричане на съсобствеността, недопускане на
външни лица до имота, но това намерение следва да бъде категорично
демонстрирано и обективирано, чрез позитивно извършени в тази насока действия.
Като елемент на придобивната давност, владението трябва да е явно и несъмнено,
като владелецът манифестира поведение,
което да не оставя никакво съмнение, че той упражнява фактическата власт за
себе си. В случая от събраните по делото гласни
доказателства се установи, че още преди 2000 г. ответницата Т. И. е получила от своите родители процесният
имот и от този момент само тя и нейното семейство са ползвали имота и са
правили в него подобрения, владяли са го за себе си и като свой. Всички
свидетели са единодушни, че в периода след 2002 г. ответницата Т.И.
предоставила възможност на сина си - ответникът И.И. да живее в имота и да
извършва ремонти в него и никой не е смущавал владението им спрямо този имот.
Именно ответницата Т.И. и семейството й владеели през целия този период процесния
имот, който период е повече от десет години, считано от 2000 г., като
владението им е било спокойно, непрекъснато, манифестирайки поведение, че
упражняват фактическата власт за себе си, поради което несъмнено до 2010 г.
ответницата Т.И. е придобила имота по давност. В тази насока съдът кредитира
показанията на разпитаните по делото свидетели – М.Г., Н. И., Х. Д., които
заявяват, че Т. получила имота като дарение от своите родители още преди 2000
г., посещавала имота и се грижела за него, а в периода между 2000 най-късно до
2004 г. предоставила възможност на сина си – ответникът И.И. да извършва
ремонти в имота и да се грижи за него. Свидетелите заявяват, че са посещавали
имота и за да влязат в него трябвало да им отключи И.. Първоначално в имота с Т.
и преди 2000 г. имало само една ламаринена барака, но в последствие семейството
направило масивна постройка, която се ползвала от И., който правел ремонти и
влагал в имота средства и никой от свидетелите нямал съмнение дори, че имотът
му прехвърлен от неговите родители. Доколкото в настоящия казус свидетелите дават противоречиви
сведения относно годината, в която ответницата Т.И. е започнала да владее
имота, дори да се приеме, че това е станало на най-крайната дата, която се сочи
по делото – 2000 г., то давностният срок е изтекъл на 31.12.2010 г,
т.е. преди сключване на Договора за продажба на наследство от 09.03.2016 г..
Съобразявайки гореизложеното, съдът счита, че
са изпълнени законовите изисквания на чл.79, ал.1 от ЗС, тъй като по
делото се установява, че ответницата Т.И. владее имота повече от десет години преди сключване
на Договора за продажба на наследство на 09.03.2016 г.. Никой не е прекъсвал
владението й върху имота през този период, не е оспорвал правата й върху него и
не е заявявал собствени права върху този имот в периода 2000-2010 г., и дори откриването
на наследството през 2011 г. оставено от
наследодателя Ц.Й. И. не може да прекъсне тази давност, поради което не може да
се приеме, че процесният имот е бил част от наследствената маса към момента на
сключване на Договора за продажба на наследство на 09.03.2016 г.. Ето защо
снабдяването с нотариален акт за
собственост през 2016 г. по отношение на имота на основание давностно владение от
страна на ответницата Т.И. и в последствие извършената от нея продажба на имота
в полза на ответника И.И. съставляват разпоредителни действия, които са
извършени от лице, което е придобило имота въз основа на давностно владение в
изискуемия от закона срок, тъй като той
вече е бил изтекъл в полза на ответницата Т.И..
С
оглед на изложеното по-горе, настоящият състав приема, че в полза на ответната
страна към момента на сключване на Договора
за продажба на наследство на 09.03.2016 г. и предявяване на иска 10-годишната
придобивна давност е изтекла. При това положение правоизключващото възражение
на ответниците се явява основателно, тъй като ответницата Т.И. се легитимира като собственик на процесния имот по
оригинерен начин. По силата на чл.99 от Закона за собствеността,
осъществяването на това придобивно основание от своя страна е довело до невъзможност
за ищците да придобият правото на собственост спрямо процесния имот.
При
тези съображения настоящият съдебен състав намира, че предявеният
ревандикационен иск с правно основание чл.108 от Закона за собствеността
с явява неоснователен и недоказан тъй като не се доказаха трите
кумулативни предпоставки за уважаването му: че
ищците са собственици на процесния имот; че имота се намира без основание във
владение или държане на ответника И.. Посочените предпоставки трябва да
съществуват обективно, като при липсата на която и да е от тях, искът не може
да бъде уважен. Тъй като в случая не се доказаха и
трите кумулативни предпоставки за уважаване на предявения ревандикационен иск,
за ищците настъпват неблагоприятните последици и претендираното от тях право на собственост ще следва
да бъде отречено, като искът се отхвърли като неоснователен.
По предявения конститутивен иск с правна квалификация чл.537, ал.2 от ГПК.
С исковата молба е направеното искане за отмяна на Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот с № …, том .., рег. № …, дело № ……г. на нотариус С.А. с рег.№ ….с район на действие РС
Елин Пелин, сключен между ответниците, като
същото се явява недопустимо. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 2012 г. на
ОСГК, ВКС по тълк.д. № 3 от 2012 г., на отмяна по реда на чл.537,
ал.2 от ГПК подлежат само констативни
нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим
имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или
прекратява вещно право върху недвижим имот.
В случая е налице нотариален акт, с който се удостоверява извършването на правна сделка с вещни права
върху недвижим имот, а именно:
покупко-продажба. Този договор е с различна правна същност от констативния
нотариален акт и с различни правни последици. Вещно прехвърлителното действие на сделка, сключена с
нотариален акт, настъпва само тогава, когато праводателят е бил титуляр на
вещното право. Ако той не го притежава, то не настъпва и вещнопрехвърлителният
ефект на сделката.
По отговорността за
разноските:
По
отношение на отговорността за разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, с
оглед изхода на делото и направеното искане в открито съдебно заседание за
заплащане само на направените разноски за възнаграждение за вещо лице от страна
на ответниците, ищите следва да им заплатят направените по делото разноски в
размер на 180.00 лева съставляващи заплатено възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от изложеното Районен съд Елин
Пелин
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с
правно основание чл.108 от Закона за собствеността от И.П.П., ЕГН ********** и Д.Л.П., ЕГН **********,***,
с общ съдебен адрес:*** срещу ответниците Т.Ц.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********,***,
за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ½ ид.ч. от следния недвижим имот, находящ се в с.Л., община Е., С. област: УПИ с площ
от ..кв.м., който по регулационния план на селото, утвърден със Заповед №
0-197/1968 и изменен със Заповед № 27/1992 г. съставлява имот планоснимачен
номер …… в кв…., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда на един
етаж със застроена площ от 25 кв.м. при съседи на имота: от две страни улици,
УПИ …..и УПИ …… на основание сключен на 09.03.2016 г. Договор за
покупко-продажба на наследство и за ОСЪЖДАНЕ на
ответниците да
предадат владението върху ½ ид.ч.
от описания
недвижим имот.
ОТХВЪРЛЯ предявения от И.П.П.,
ЕГН ********** и Д.Л.П., ЕГН **********,***, с общ съдебен адрес:*** иск с
правно основание чл.537, ал.2 от ГПК срещу Т.Ц.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН
**********,*** за отмяна на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот с №…., том
.., рег. № …., дело №……г. на нотариус Станимир Аврамов с рег.№ 238 с район на
действие РС Елин Пелин.
ОСЪЖДА
И.П.П., ЕГН ********** и Д.Л.П., ЕГН **********,***,
с общ съдебен адрес:*** ДА ЗАПЛАТЯТ
на Т.Ц.И., ЕГН ********** и И.П.И., ЕГН **********,*** сумата от 180.00 лева /сто и
осемдесет лева/ разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: