О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
№1244
гр. Пловдив, 30.07.2020г.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІII
гр. състав, в закрито съдебно заседание на тридесети юли през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
като разгледа
докладваното от съдията Цветкова в. ч. гр. д. № 1262 по описа на съда
за 2020г. и взе
предвид следното:
Производството е по чл. 122 от ГПК.
С определение № 6496 от
25.06.2020г., постановено по гр. д. № 6273/2020г. по описа на Пловдивския
районен съд,
IX гр. с., е повдигнат
спор за подсъдност пред Окръжен съд Пловдив за определяне на компетентния съд,
който да се произнесе по искова молба на Агенция Ритт ГмвХ против С.И.И..
Пловдивския окръжен съд
след като се запозна с материалите по приложеното дело, намира следното:
В Районен съд
Ивайловград е подадена искова молба от Агенция Ритт ГмвХ /австрийско
чуждестранно дружество/ чрез адв. С.С. от САК против С.И.И. *** чрез адв. Ц.Т. ***,
с която са предявени обективно съединени искове по чл. 422 от ГПК, за
признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца: сумата от 1700 евро, в
левова равностойност 3 324, 91 лева, във връзка с даден паричен заем от
2000 евро от 25.07.2016г., частично погасен /с 300 евро/ на 28.12.2017г.;
сумата от 2010 евро, в левова равностойност 3 931, 22 лева, във връзка с
даден паричен заем от 2000 евро и платена такса за бърз превод – 10 евро от
22.12.2016г.; сумата от 568, 33 лева лихва за забава върху сумата от 2000 евро
за периода 25.07.2016г. до 28.12.2017г.; сумата от 748, 43 лева върху сумата от
2010 евро за периода 22.12.2016г. до 05.11.2018г., 289, 66 лева лихва за
забава върху сумата от 1700 евро за
периода 28.12.2017г. до 05.11.2018г., ведно със законната лихва върху
главниците, считано от датата на подаване на заявлението – 07.11.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените разноски в
заповедното и в исковото производство.
Обстоятелствата, на
които се основава иска, са следните: Твърди се, че ответницата получила две
суми като паричен заем от ищцовото дружество, представлявано от едноличния
собственик и управител Й. Р., за които нямало сключени писмени договори, а
плащанията били извършени по банков път.Ответницата била канена многократно по
телефон и чрез електронна поща да върне предоставените й суми, като било налице
частично изпълнение по единия заем при направени отстъпки от ищеца за по-дълъг
срок за доброволно плащане и недължимост на лихви за забава.С Телепоща
ответницата била поканена и й била дадена последна възможност за доброволно
плащане в 7-дн. срок, като покана в тази насока била отправена и чрез
електронна поща.След изтичането на срока било подадено заявление по реда на чл.
410 от ГПК, като от страна на длъжника било подадено възражение против
издадената заповед за изпълнение, прието по реда на чл. 423 от ГПК.С тези
обстоятелства е обоснован интереса от предявяване на иска по чл. 422 от ГПК.
С определение № 25 от
16.03.2020г., постановено по гр. д. № 17 по описа за 2020г. Ивайловградски
районен съд е прекратил производството по делото и е изпратил същото по
подсъдност на РС Пловдив, като е приел с оглед изложените обстоятелства в
исковата молба, че се касае за неизпълнение задължение по договор за
предоставяне на неформален паричен заем, сключен между С.И. Д., ЕГН **********,
в качеството й на потребител и „Агенция Ритт ГмвХ“, като кредитор, тъй като
няма данни отношенията между страните да са свързани с търговска или
професионална дейност на длъжника.
С определение № 6496 от
25.06.2020г., постановено по гр. д. № 6273/2020г. на Пловдивски районен съд, е
повдигнат спор за подсъдност.Акцентирано е, че не във всички случаи на сключен
между търговец и физическо лице договор, физическото лице, получател на съответната стока или услуга, има
качеството на потребител.В случая няма данни ищцовото дружеството – заемател да
осъществява по занятие дейност по предоставяне на финансови услуги, а напротив,
изложените твърдения в исковата молба сочат на сключен договор за заем по см.
на чл. 240 и сл. от ЗЗД.Взето е предвид
и обстоятелството, че между страните не е уговорено задължение за заплащане на
възнаграждение от заемополучателя за предоставения му за временно ползване
финансов ресурс под формата на договорна – възнаградителна лихва, поради което
не може да се направи извод, че чрез предоставяне на заемните средства, е
предоставена финансова или друга услуга на заемополучателя.
Изложените съображения в
горепосочения смисъл се споделят и от настоящия състав на съда.Не са наведени
твърдения в исковата молба и няма данни по делото, обуславящи извод, че се
касае за предоставена финансова услуга по см. на § 13, т. 12 от ДР на
ЗЗП.Съответно не може да се приеме, че в случая физическото лице – ответник по
делото, като получател на стока или услуга, има качеството на потребител.Предявените
искове с оглед изложените обстоятелства от ищеца, се основават на чл. 240 и сл.
от ЗЗД.И доколкото не се касае за потребителски спор, компетентен да ги
разгледа е Районен съд Ивайловград, в района на който е постоянният адрес на
ответника – арг. от чл. 105 от ГПК.
Предвид гореизложеното компетентен съд да разгледа предявените искове е
Районен съд Ивайловград и делото следва да се изпрати на същия съд.
По изложените съображения и на основание чл.
122 от ГПК Пловдивският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛЯ местно компетентен съд –
Районен съд Ивайловград за разглеждане на правния спор по предявената искова
молба вх. № 776/02.03.2020г. от Агенция Ритт ГмвХ /австрийско чуждестранно
дружество/, Код по Булстат: ДДС-номер: ATU69312139, със седалище и адрес на управление: Австрия, 3300 Амстеттен, ул.
„Антон-Хан № 8д, представлявано от Й. Р. чрез адв. С.С. от САК против С.И.И. ***,
със съдебен адрес:***, кантора 1 чрез адв. Ц.Т. ***.
ИЗПРАЩА делото на Районен съд Ивайловград.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: