Определение по дело №10219/2022 на Административен съд - Велико Търново

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 28

гр. Велико Търново, 28.10.2022 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновският административен съд, касационен състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ

                                                                     ЧЛЕНОВЕ:    ДИАНА КОСТОВА

                                                                                              ЕВТИМ БАНЕВ

                                              

изслуша докладваното от съдията Банев по КАХД № 10219/ 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. с чл. 95, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

 

Образувано е по частна жалба /именована „молба“/, подадена от Г.В.В. с ЕГН **********,***, срещу Определение № 585/ 22.06.2022 г., постановено по адм.д. 58/ 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Г.В. за предоставяне на безплатна правна помощ за обжалване на Определение № 498/ 01.06.2022 г., постановено по адм.д. 58/ 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово, с което е оставена без разглеждане жалба против мълчалив отказ за предоставяне на информация и производството по посоченото дело е прекратено. В частната жалба се сочи, че Г.В. няма юридическо образование и не може да разбере Определение № 585/ 22.06.2022 г. по адм.д. 58/ 2022 г. на АС - Габрово, за да го обжалва.

Към частната жалба са приложени молба за назначаване на безплатна правна помощ за изготвяне на жалба и процесуално представителство по делото на АС – Габрово и декларация относно семейно и материално положение и имотно състояние на Г.В.. В същите е посочено, че В. няма доходи от трудова или търговска дейност, или други доходи, няма информация за доходите на съпругата си, от много години няма връзка с нея, тъй като от 12 години е в затвора. Вписано е, че В. притежава недвижими имоти, но не може да ги индивидуализира, както и че тези имоти са възбранени от КПКОНПИ, а делото е все още висящо на първа инстанция – ВТОС. Деклараторът е отбелязал, не може да се разпорежда с имуществото си, трупа дългове за данъците му, а общините и НАП го разпродават. Посочил е и че откакто е в затвора не работи, тъй като не му се предлага работа въпреки заявеното от него желание.

 

Съдът, като взе предвид изложеното в частната жалба, представените по делото доказателства, както и фактите, служебно известни му от разглеждането на КАХД № 10216/ 2022 г. по описа на АСВТ, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Не е спорно и от наличните в делото документи се установява, че Г.В.В. изтърпява наказание „лишаване от свобода“, като към дата 08.04.2022 г. е пребивавал в затвора в град Плевен. На посочената дата В. е подал пред жалба с вх. № СДА-01-602/ 08.04.2022 г. в деловодството на АС - Габрово, жалба против мълчалив отказ за предоставяне на информация на главен директор на ГДНС МВР – Главна дирекция „Жандармерия“ в МВР – гр. София. За разглеждане на жалбата е образувано адм. дело № 58/ 2022 г. на Административен съд – Габрово, като след служебно събиране на информация с Определение № 389/ 29.04.2022 г. по посоченото дело, е оставено без уважение искането на подателя да бъде освободен от заплащане на държавна такса и му е предоставен срок за внасянето на такава. Поради неотстраняване на указаната нередовност, с Определение № 498/ 01.06.2022 г. на съдията-докладчик, жалбата е била оставена без разглеждане и производството по адм. дело № 58/ 2022 г. на АС – Габрово е било прекратено. С молба вх. № СДА-02-1027/ 09.06.2022 г., Г.В. е поискал предоставянето на правна помощ за обжалване на прекратителното определение на АС – Габрово, заедно с частна жалба срещу същото определение. С Определение № 585/ 22.06.2022 г. по адм. дело № 58/ 2022 г. на АС – Габрово, съдията-докладчик на основание чл. 213а, ал. 1 от АПК, чл. 23 и чл. 24, ал. 1 от Закона за правната помощ /ЗПП/, е оставил без уважение искането на Г.В. за предоставяне на безплатна правна помощ. По делото липсват доказателства, които да установяват датата на която определението е съобщено на молителя, в частната жалба същият твърди, че това е станало на дата 27.06.2022 година. Същото е оспорено от В. пред тричленен състав на АС – Габрово процесната с частна жалба /именована „молба“/, входирана в деловодството на ГАС на дата 30.06.2022 година. За разглеждане на частната жалба е образувано ч.к. адм. дело № 146/ 2022 г. на АС – Габрово, като след отвод на съдии, същото е прекратено и изпратено на ВАС за прилагане на чл. 133, ал. 6 от АПК. С Определение № 9076/ 18.10.2022 г. по адм. д. № 8355/ 2022 г. на ВАС, на основание чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратено за разглеждане от Административен съд – Велико Търново.

 

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи:

 

При липса на доказателства за датата на връчване на обжалваното определение, следва да се приеме, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230, предл. първо от АПК, вр. с чл. 95, ал. 5 от ГПК. От външна страна същата отговаря на приложимите в производствата от вида на настоящото, изисквания на чл. 212, чл. 213 и чл. 213а от АПК, вр. с чл. 231 от същия кодекс. Жалбата е подадена от надлежна страна, участник в производството пред едночленен състав на АС – Габрово, пред компетентния да я разгледа съд, и като такава е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

 

Съгласно чл. 23, ал. 3, вр. с чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/, правна помощ под формата на процесуално представителство по административни дела се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. По молбите за предоставяне на правна помощ съдът взема предвид: 1. доходите на лицето или на неговото семейство; 2. имущественото състояние, удостоверено с декларация; 3. семейното положение; 4. здравословното състояние; 5. трудовата заетост; 6. възрастта; 7. други обстоятелства. Безплатната правна помощ по чл. 21, т. 2 от ЗПП /подготовка на документи за завеждане на дело/, се предоставя при конкретно посочени изисквания, като принципно относими към конкретния случай биха могли да са тези по чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗПП – лицето и семейството му да отговарят на условията за получаване на месечна помощ по реда на чл. 9 и чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане или на условията за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон /по чл. 9 и сл. от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. но МТСП за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление/.

 В случая, независимо от декларираните от Г.В. обстоятелства, при произнасянето си по искането за освобождаване от държавна такса първоинстанционният съд служебно е установил, че макар голяма част от твърденията за запорирано/възбранено имущество на същия да са верни, той и съпругата му притежават недвижими имоти, върху които няма вписани тежести или възбрани, а съпругата му – и лек автомобил, който не е запориран. Отделно Г.В. би следвало да получава доход от отдаването под наем на имот, с договор вписан през 2016 г., а съпругата му развива търговска дейност като собственик на капитала и управител на „Валенс 2010“ ЕООД – гр. Велико Търново. Съгласно представена справка от Затвора Плевен, в Г.В. ежемесечно е получавал парични преводи. Тези обстоятелства са взети предвид и обсъдени, и при произнасянето на решаващия състав по искането за предоставяне на правна помощ. Изброените обстоятелства са служебно известни и на настоящия съдебен състав от разглеждането на КАХД № 10216/ 2022 г. по описа на АСВТ, също образувано по частни жалби на Г.В.В.. Освен това, при извършена справка в Търговския регистър по последно посоченото дело е установено, че В. има дялово участие в капитала на няколко търговски дружества, в част от които дружествените му дялове не са запорирани /напр. „М иМ- ГК“ ООД, „Толи-комерс“ ООД, „Джу бокс 2000“ ООД/. От представена по същото дело справка от Затвора Плевен е видно и че в качеството му на лишен от свобода, на Г.В. се осигуряват безплатни храна, ежедневно облекло, място за живеене, медицинско обслужване, такова задължение е и нормативно установено за затворническата администрация /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. 

 

При тези фактически установявания, настоящият съдебен състав намира за правилни изводите на решаващия съд, че не са налице основания за предоставянето на частния жалбоподател, на безплатна правна помощ по чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПП. 

 

На първо място, не се установява, че Г.В. няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение за правна помощ по посочените текстове от ЗПП. Както към момента на подаването на частната жалба, молбата и декларацията на същия, така и към настоящия момент, липсват данни за доходите на съпругата му. При това положение съдът изначално не е в състояние да извърши преценка относно доходите на семейството на В., съгласно изискванията на чл. 22, ал. 1, т. 1 и т. 2 и чл. 23, ал. 3, т. 1 от ЗПП и съответно дали тези доходи съответстват на условията по чл. 9 и чл. 10 от ПППЗСП, респ. на тези за подпомагане с целева помощ за отопление за предходния или настоящия отоплителен сезон, а от там - дали са достатъчни да покрият без съществени затруднения разходите за адвокатска защита. Възможността за такава пълна и обективна преценка е осуетена от бездействието на самото лице, искащо освобождаване от държавна такса и предоставяне на правна помощ.

На второ място, В. не е декларирал притежаваното от него имущество, като само е посочил, че не е в състояние да го конкретизира, но то е възбранено от КПОКОНПИ и му генерира единствено загуби, което твърдение не се подкрепя от събраните от АС – Габрово и служебно известните на настоящия състав доказателства. Обратно, установява се притежаване от В. на имоти/части от имоти, както и на дялове в капитала на търговски дружества, върху които не са наложени обезпечителни мерки, а и наличието на обезпечения поначало не препятства получаването на доходи от такъв вид имущество. От друга страна, съгласно чл. 116, ал. 6 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗПКОНПИ/, комисията не може да иска налагането на обезпечителни мерки върху имущество на физическо лице, което не подлежи на принудително изпълнение. Освен това, по молба на лицето, след налагане на обезпечителните мерки, съдът може да разреши извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имуществото, върху което е наложено обезпечение, в случаите на неотложна необходимост /чл. 119 от ЗПКОНПИ/. Молителят не е ангажирал доказателства, че няма никакво несеквестируемо имущество, нито че е поискал да му бъде разрешено по реда на чл. 119 от ЗПКОНПИ извършване на плащане на държавна такса и адвокатско възнаграждение, и такова му е било отказано.

На трето място, установява се по безспорен начин, че частният жалбоподател е получавал суми в месечен размер на минимум 150,00 лв., поне в годишен период преди постановяване на обжалваното определение. Дори да се приеме, че семейството на Г.В. не му оказва никаква финансова помощ и единствените му разполагаеми средства към момента на подаването на жалбата му и към този на произнасянето на АС – Габрово, са единствено посочените суми, следва да се има предвид, че ищецът пребивава в затворите в гр. Ловеч и гр. Плевен в един продължителен период от време. В качеството му на лишен от свобода на същия се осигуряват безплатни храна, място за живеене, медицинско обслужване, вкл. снабдяване с лекарства, при необходимост облекло и средства за поддържане на лична хигиена /чл. 84, чл. 139 и сл., чл. 149 – чл. 151 от ЗИНЗС/. Тоест В. не е извършвал разходите за живот и издръжка, които са обичайни за пребиваващите извън местата за лишаване от свобода, а в частната жалба и молбата за правна помощ не се сочат някакви извънредни разходи, които е бил принуден да посреща. Ето защо не може да се приеме, че той би бил затруднен при набавянето на средства за заплащане на адвокатски хонорар, който съобразно характера на делото /обжалване на прекратително определение/, не би бил в големи размери. При така изложеното, правилни са изводите на решаващия състав, че липсата на средства за заплащане на държавна такса и за ангажиране на адвокат, не е установена по делото.

На последно място, следва да бъдат споделени и съображенията на първоинстанционния съд, относно приложимостта в случая на чл. 23, ал. 2 и чл. 24, т. 1 от ЗПП. Поначало в съдебноадминистративните производства предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 3 от ЗПП не е задължително, а обхваща само случаите, в които страната не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това /чл. 23, ал. 2 от ЗПП/. Отделно, съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП, безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В случая от Г.В. е поискано предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 2 и т. 3 от ЗПП /подготовка на документи за завеждане на дело и процесуално представителство/, конкретно за обжалване на Определение № 498/ 01.06.2022 г., по адм.д. 58/ 2022 г. на АС – Габрово, с което производството по делото е прекратено поради невнасяне на държавна такса. Самото оспорване на такъв по вид съдебен акт, не се отличава с правна и фактическа сложност, и съгласно данните по делото, е било успешно реализирано от В.. Този вид производства се развиват в закрито заседание и не изискват процесуално представителство. Същевременно законодателно е гарантирана максимална защита на интересите на лицата, инициирали такъв вид производства, чрез разпоредбите на чл. 218, ал. 2, вр. с чл. 236, чл. 235, ал. 1 и чл. 234, ал. 2 от АПК, изискващи засилено служебно начало при събирането на доказателства и произнасянето на горната инстанция по същество, с проверка за валидността, допустимостта и материалната законосъобразност на оспорения съдебен акт. Голяма част от горните съображения важат и за главното съдебно производство, инициирано от В. – обжалване на мълчалив отказ за предоставяне на информация. Същото не предполага голяма фактическа и правна сложност на делото, а съгласно чл. 168 от АПК, при произнасянето си съдът е задължен да извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорвания отказ, на всички основания по чл. 146 от АПК. Съобразно изложеното, правилна е преценката на АС – Габрово, че частният жалбоподател не е бил затруднен да осъществи и лично адекватната си защита пред съд.

 

По изложените съображения настоящата инстанция изцяло споделя изводите на решаващия състав, постановил обжалваното определение. Не е доказано, че по отношение на Г.В. са налице предпоставките по чл. 22, ал. 1 или чл. 23, ал. 3 от ЗПП, за предоставяне на безплатна правна помощ по адм. дело № 58/ 2022 г. на АС – Габрово. Упражняването на правото на достъп до правосъдие в конкретния случая не е ограничено, доколкото В. разполага с възможности да осигури заплащането на адвокатско възнаграждение, ако желае да ползва квалифицирана правна помощ за водене на делото. Подадената от него частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

 

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. с чл. 236 от АПК, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

Оставя в сила Определение № 585/ 22.06.2022 г., постановено по адм.д. 58 от 2022 г. по описа на Административен съд – Габрово.

 

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                        

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

                                                                      ЧЛЕНОВЕ :  1.

 

                                                                                             2.