РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Радомир, 28.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, І СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВЕТА П. ТАКОВА
при участието на секретаря ЕЛ. Т. З.
като разгледа докладваното от ИВЕТА П. ТАКОВА Административно
наказателно дело № 20231730200128 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №. от 27.02.2023 г. на и.д. Директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска област, Кюстендил, Перник и
Благоевград към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което
на "П. Гр.“ ЕООД, ЕИК., с.Д. л., общ.Р., представлявано от Е. С. С., с ЕГН:**********, на
основание чл.206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв. за нарушение на чл.114, т. 1, вр.чл.3, ал.2, т.2 от Закона за туризма.
Жалбоподателят " П. Гр.“ ЕООД, по подробно изложени във въззивната жалба и в
хода на пледоариите от адвокат-пълномощника си правни доводи моли да се отмени НП
като се приложи чл. 28 от ЗАНН. Не оспорва фактическата обстановка като се сочи, че
констатациите от НП отговарят на действително фактическо положение. Претендират се
направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.63д, ал.1
ЗАНН.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, моли съда да потвърди
НП като правилно и законосъобразно. Приема, че нарушението е доказано. Счита, че не е
налице маловажен случай.Претенидрат се разноски за юрисконсултско възнаграждение,
като се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение претендирано от
дружеството-жалбоподател.
1
Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срок и изхожда от лицето, което е санкционирано, поради
което се явява допустима.
По същество съдът намери следното:
От фактическа страна :
На 12.01.2023 г. служители на КЗП – Регионална дирекция София, а именно св.К.
Ш. и св. Н. К., извършили проверка в заведение за хранене и развлечения, намиращо се в
с.Из., общ.Р. на пътя, за гр.К., стопанисвано от „П. Гр.“ ЕООД. Установено е, че обектът се
обслужва от сервитьори и разполага с общо 80 места за сядане, от които 40 на закрито в
обекта. В обекта се предлагат за продажба напитки: топли, безалкохолни и алкохолни,
кухненска продукция: супи, скара, салати , мезета и десерти. На видно място в обекта няма
и след поискване не е представен документ за категоризация на обекта – Удостоверение за
опредЕ. категория или временно удостоверение за открита процедура по категоризиране на
обекта. Установено е от контролните органи, че "П. Гр." ЕООД предоставя туристическа
услуга „ресторантьорство“ в проверявания туристически обект - заведение за хранене и
развлечения, който не е категоризиран и, на който няма издадено и временно удостоверение
за открита процедура по категоризиране на обекта, с което е нарушен чл. 114, т. 1 от Закона
за туризма . За тези обстоятелства е бил съставен констативен протокол № .../12.01.2023 г.
Към депозираната въззивна жалба, с която е инициирано настоящето производство
е представено ксерокопие на вх.номер, а именно №... от 16.01.2023г. на Община Радомир,
във връзка с предприети действия от страна на управителя /депозирано заявление/за
издаване на удостоверение за категоризация на проверявания обект, поради изтекъл срок на
вече издаденото такова за обекта, констатирано от проверяващите.
Въз основа на резултатите от проверката бил съставен АУАН № ./24.01.2023 г.
срещу "П. Гр." ЕООД за нарушение на чл. 114, т. 1 от ЗТ. Актът е съставен в присъствието
на свидетели и на управителя на дружеството Е. С. .
За извършеното нарушение било издадено обжалваното НП, с което на
дружеството била наложена на основание чл. 206, ал. 1 от ЗТ имуществена санкция в размер
на 1000 лв. за нарушение на посочената норма.
Описаната фактическа обстановка се установява от приложените към
административнонаказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото, както и от свидетелските показания на разпитаните в
хода на съдебното дирене свидетели К. Ш. и Н. К., които са констатирали нарушението и
чиито показания кореспондират, както помежду си така и с целия събран по делото и в
АНП доказателствен материал.
2
Относно приложението на процесуалните правила:
Настоящият състав на решаващия съд намира ,че при провеждане на
административно-наказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, атакувания АУАН и НП са издадени в съответствие с
императивните изисквания на чл. 57 и чл. 42 от ЗАНН. Посочени са и всички факти, които
са относими към съставомерните елементи и на нарушителя е била ясна фактическата
рамка, в която следва да организира защитата си. Посочени са доказателствата, въз основа
на които е направен извод за извършеното нарушение и неговото авторство, като както в
АУАН, така и в НП са описани и доказателствата. Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган – и.д. Директор на Регионална Д към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП.
Съда обаче намира, че независимо от гореизложеното в настоящия съдебен акт и
установеното от фактическа и правна страна, то атакуваното НП следва да бъде отменено
като незаконосъобразно, тъй като съгласно разрешението дадено с ТР 1/2007 по
тълкувателно дело 1/2005 г. на ВАС, преценката за маловажност на случая е такава по
законосъобразност, то изводът, че нарушителят следва да бъде санкциониран, задължително
следва да бъде предшестван от обсъждане на въпроса позволява ли констатираната
обществена опасност да деянието ангажиране на административнонаказателна репресия
спрямо дееца.
Настоящия състав на съда споделя изцяло трайно утвърдените в практиката
принципни съображения, че при липса на изрична законова дефиниция на понятието
маловажен случай в ЗАНН, то на основание чл. 11 от ЗАНН субсидиарно приложение
следва да намери чл. 93, т. 9 от НК, според който "маловажен случай" е налице, когато с
оглед липсата или незначителността на вредни последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства, деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение
с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Според настоящия състав конкретното нарушение е именно такова, което разкрива
по-ниска степен на обществена опасност на деянието и дееца от типичните нарушения
санкционирани по чл. 114, т. 1 от ЗТ.
На първо място като обстоятелство значително смекчаващо обществената
опасност, както на деянието така и на дееца следва да се посочи, че веднага след
констатиране на нарушението деецът максимално добросъвестно е предприел действия по
отстраняването му на 16.01.2023г. веднага след проверката, която е била извършена на
12.01.2023 г. и още преди издаване на АУАН, жалбоподателят е подал заявление за
категоризация, като надлежно е представил доказателства за тези си действия .С оглед на
това съдът счита, че извършеното деяние представлява маловажен случай. При това
положение административно-наказващия орган е следвало да не налага наказание. Вярно е,
че са засегнати обществени отношения, свързани с предлагане на туристически услуги ,
3
които са от особена важност в обществото, но те не засягат правата на клинетите , като само
това само по себе си не е достатъчно да бъде наказано лице, особено при конкретните
обстоятелства по извършване на деянието. Затова и съдът намира, че с оглед цялостната
преценка на обстоятелствата по конкретното деяние, както и смекчаващите вината
обстоятелства, в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН и
като не е съобразил това административно-наказващият орган е постановил
незаконосъобразна санкция несъответстваща на тежестта на нарушението.
По изложените съображения въззивният съд счита, че обжалваното наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно и
нарушителят да бъде предупреден, че при извършване на друго административно нарушение
от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
По разноските:
Предвид императивната норма на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН настоящият състав дължи
произнасяне по направеното от пълномощника на жалбоподателя искане за присъждане на
разноски. Предвид изхода на делото – отмяна на атакуваното НП и съгласно приложения от
пълномощника-адв.Кръстанова Договор за правна защита и съдействие са претендирани
направени разноски в размер на 400 лева за адвокатски хонорар, какъвто и размер следва да
бъде присъден, предвид обстоятелството, че същият е минимален такъв с оглед
разпоредбата на чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 4 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №. от 27.02.2023 г. на и.д. Директор на
Регионална дирекция за областите София, Софийска област,Кюстендил, Перник и
Благоевград към ГД“Контрол на пазара“ при Комисия за защита на потребителите, с което
на "П. Гр.“ ЕООД, ЕИК ., с.Д.л., общ.Р., представлявано от Е. С. С., с ЕГН:**********, на
основание чл. 206, ал. 1 от Закона за туризма /ЗТ/ е наложена имуществена санкция в размер
на 1000 лв. за нарушение на чл. 114, т. 1, вр.чл.3, ал.2, т.2 от Закона за туризма.
ПРЕДУПРЕЖДАВА нарушителя, че при извършване на друго административно
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от
влизането в сила на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите гр.София, ДА ЗАПЛАТИ на "П. Гр.“
ЕООД, ЕИК., с.Д. л., общ.Р., представлявано от Е. С. С., с ЕГН:********** сумата от 400,00
лева/четиристотин лева/направени разноски по делото за адвокатски хонорар.
4
Решението подлежи на обжалване в 14–дневен срок от получаване на съобщението
за изготвянето му пред Административен съд Пловдив по реда на АПК на касационните
основания по НПК.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
5