Р Е
Ш Е Н
И Е № 82
гр. Габрово, 24.10.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИН КОСЕВ
при секретаря ЕЛКА СТАНЧЕВА и с участието на прокурора ……………… като разгледа
докладваното от съдия КОСЕВ Адм. дело № 133 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата /ЗДвП/.
Производството е образувано по жалба на В.К.В. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“
от Закона за движение по
пътищата № 22-0892-000126 от 02.06.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила, като допуснатите от административния орган нарушения на материалния и процесуалния закон са съществени, няма как да бъдат поправени в хода на съдебното производство и водят за отмяна на оспорената заповед. Оспорващият сочи, че в оспорената заповед са описани 2 /две/ нарушения, като твърди, че не е доказано извършването им от негова страна, нито е налице произнасяне на административния орган с влязъл в сила акт, който да доказва извършването от оспорващия на твърдяните нарушения. Дори и да е доказано извършването им, оспорващият счита, че неправилно са му наложени 2 отделни принудителни административни мерки, отнасящи се до 2 отделни нарушения, извършени по едно и също време; няма как двете мерки да бъдат изпълнени едновременно, тъй като са идентични – отнемане на свидетелството за управление на МПС. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед.
В открито съдебно заседание жалбоподателят В.К.В. не се явява и не се представлява. В депозирано по делото писмено становище се заявява, че се
поддържа жалбата, както и искането по същество.
Ответната страна Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи Габрово не се явява в открито съдебно
заседание. Представлява се от надлежно упълномощен
процесуален представител – юрисконсулт, който оспорва
жалбата, по същество прави искане за отхвърлянето ѝ. Претендира присъждане на разноски- юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът намира жалбата за допустима, като подадена от надлежна страна, срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол, и в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, указан от административния орган в оспорения акт.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност по реда чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 от АПК, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
С оспорената Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за
движение по пътищата № 22-0892-000126 от
02.06.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи Габрово, на жалбоподателя В.В. на
основание чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП е наложена следната мярка: временно
отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до
решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. В мотивите на
заповедта е посочено, че на 01.06.2022 година около 22:35 часа в община Габрово
на път ІІІ-5006 в посока кв. Радецки В. управлява лек автомобил, подробно
описан в заповедта, собственост на посочено в заповедта лице, като след
спирането му за проверка от полицейски служители е установено, че В.В. управлява
процесното МПС след употреба на алкохол, констатирано с техническо средство
Алкотест Дрегер 7510 с инв. №0025, десплея на който е отчел 0, 78 промила.
Издаден е талон за изследване №0054385 заедно със стикери с №А053919, който той
собственоръчно е подписал, че приема показанията на техническото средство. Предвид изложеното по-горе е прието, че В. е управлявал МПС след употреба на
алкохол с концентрация 0,78 промила,
което представлява нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП. В обстоятелствената
част на оспорената заповед е посочено, че В. е управлявал описания в заповедта
автомобил след употреба на алкохол, установена с техническо средство, отчело
0.78 промила.
Принудителната административна мярка по своя характер е вид административна принуда, за прилагането на която е предвиден процесуален ред, различен от реда за търсене на административнонаказателна/наказателна отговорност.
По смисъла на чл. 171 от ЗДвП принудителните административни мерки се налагат за осигуряване безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения по този закон, поради което те са от вида на преустановяващите ПАМ. Волеизявлението за прилагането на ПАМ се обективира в заповед, която има характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и се издава по реда на Глава пета, Раздел втори от АПК. Предпоставка за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача или собственика на МПС съответно на хипотезата на правната норма административно нарушение, което се установява с акт за административно нарушение /АУАН/, съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП АУАН се ползва с доказателствена сила до доказване на противното, поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка, различна от тази по АУАН, лежи върху жалбоподателя срещу заповедта за прилагане на ПАМ.
За установяване на нарушението, извършено от жалбоподателя В.В., е съставен АУАН серия GA и № 616936 от 02.06.2022 година, в който е описана фактическа обстановка относно установената концентрация на алкохол с техническо средство, идентична с тази от оспорената заповед, а като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ЗДвП.
Описаните в АУАН фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В този смисъл АУАН безспорно е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на ПАМ и съдържа фактическите обстоятелства на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. 1 от АПК, които не са оборени по надлежния ред в хода на производството пред настоящата инстанция.
В хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП може да се приложи ПАМ
„временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство“ на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на
алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо
лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с
друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез
измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или
техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно
изследване или с тест, както и който откаже да бъде
проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен
анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за
отговорността му, но за не повече от 18 месеца.
Нормата съдържа основания за прилагането на ПАМ, които са алтернативно и кумулативно дадени, но макар в оспорената пред настоящата съдебна инстанция заповед те да не са индивидуализирани като поредност на предложението в посочената разпоредба, от установените фактически основания е явно, че органът е имал предвид едно от основанията по тази норма за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС при което е констатирано наличие на употреба на алкохол с техническо средство с покозания над 0, 5 промила. Установената концентрация в случая е 0,78 промила, което представлява и административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 1 от ЗДвП, която разпоредба е посочена в представения като част от административната преписка и обсъден по-горе АУАН.
По аргумент от разпоредбата на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки, вкл. и такива от вида на процесната, се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Контролът по спазване на правилата за движение и на изискванията, определени в закона и издадените въз основа на него нормативни актове, се осъществяват от съответните служби по тази глава, съгласно чл. 170, ал. 1 от ЗДвП. Със Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година на министъра на вътрешните работи са определени структурите на МВР, които да осъществяват контрол по ЗДвП, като в т. 1, 1.3 са посочени областните дирекции на МВР, а със Заповед № 264з-894 от 06.04.2022 година на Директора на ОД на МВР - Габрово за оправомощаване на длъжностни лица от ОД на МВР - Габрово да прилагат принудителни административни мерки по ЗДвП на основание чл. 43, ал. 4 от ЗМВР и горепосочената заповед на министъра на вътрешните работи, са оправомощени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки посочените в заповедта длъжностни лица, включително Началника на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Габрово /т. 1, 1.3 от заповедта/, т. е. издателят на оспорената пред съда заповед е от компетентните длъжностни лица, които са определени да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП и в частност на основание чл. 171, т. 1, б. „б“. Възраженията на оспорващия по повод компетентността на издателя на заповедта са неоснователни. Посочените по-горе заповеди са представени по делото във вид на надлежно заверени копия и/или преписи и по посочените по-горе съображения установяват компетентност на органа – издател.
Налагането на ПАМ няма целите и функциите на административното наказание и/или на наказание по НК, поради което към мерките не са приложими разпоредбите на ЗАНН и НК, свързани с общата и индивидуалната превенция на наказанието и маловажността/малозначителността. Във всички случаи, когато се установят предпоставките за приложение на ПАМ по ЗДвП, за компетентния орган е налице задължение за прилагането ѝ, независимо от вида и тежестта на нарушенията по ЗДвП. Целта на ПАМ е да осигури безопасността на движението, да преустанови административно нарушение и създаде обективни възможности за безопасно движение от всички участници, което в случая е съобразено точно от административния орган.
Възражението на оспорващия за неправилно налагане на 2 еднакви по
вид принудителни административни мерки е несъстоятелно. В обстоятелствената
част на оспорената заповед е посочено, че В. е
управлявал описания в заповедта автомобил след употреба на алкохол, установена
с техническо средство, отчело 0.78 промила, което съставлява отделно нарушение
на разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 предл. 1 от ЗДвП, за което законът също
предвижда налагане на принудителна административна мярка съгласно чл. 171, т.
1, б. „б“ от ЗДвП, която е идентична по вид с процесната.
Процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движение по пътищата № 22-0892-000126 от 02.06.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово, е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона /чл. 172, ал. 1 от ЗДвП/ писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби, както и в съответствие с целта на закона.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на ответната страна, оспорващата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 143, ал. 3 от АПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, съобразен с вида и количеството на извършената дейност от процесуалния представител на ответната страна, както и с реалната продължителност на производството пред настоящата инстанция.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на В.К.В. *** против Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от
Закона за движение по пътищата № 22-0892-000126 от 02.06.2022 година, издадена от Началник сектор „Пътна
полиция“ при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Габрово.
ОСЪЖДА В.К.В. *** с ЕГН ********** да заплати на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - Габрово сумата от 100 /сто/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5, изр. 2 от ЗДвП.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: