Р Е
Ш Е Н
И Е
№....................
Гр. София, 10.03.2020 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТО, VI-21 състав,
в публично съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ : РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА
при
секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдията търговско дело N 486
по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от „С.И Т.- МО” ЕООД, ЕИК ********,
срещу У.С. ЕООД, ЕИК ********, осъдителен иск с правно основание чл. 87, ал.3,
вр.чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на 127269,65 лв. за вредите,
изразяващи се в направени разходи за съхранение на боеприпаси, претърпени в
причинна връзка с неизпълнението на задължението на ответника, в качеството му
на купувач по договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г. да получи закупените стоки по договора от склада на продавача в
с.Долно Камарци за периода 30.11.2017 г. до 31.07.2018 г. и развалянето на
договора поради същото неизпълнение.
Предявени са от У.С. ЕООД насрещни искове
по чл.55, ал.1 ЗЗД за връщане на сумата от 163513,96 лв., представляваща
платени на отпаднало основание от У.С.
ЕООД на С.И Т.– МО ЕООД депозит от 12580
лв. и 150933,96 лв. - цена на стоките по договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016
г., който договор е развален от продавача
Ищецът по първоначалния иск твърди, че е
сключил с ответника договор за покупко-продажба ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016
г., като купувачът не изпълнил задължението си за изтегляне на закупените стоки
в уговорения срок и в продължения такъв, поради което и дължи обезщетение за
направените разходи за съхранение на стоките , изчислима на база тяхното тегло
и продължителността на съхранението им от военно формирование В 22780 – Долно
Камарци за периода 30.11.2017 г. – 31.07.2018 г..
В отговора си ответникът оспорва
основателността на иска. Не оспорва сключването на договора с ищеца с
твърдяното съдържание, както и твърдението, че не е изпълнил задължението си да изтегли закупените боеприпаси. Твърди,
че първоначално уговорения срок за изтегляне на стоките бил продължаван на два
пъти до 30.11.2017 г. със споразумения №1/11.07.2017 г. и № 3/20.09.2017 г. и
след заплащане от ответника на неустойка и разходите за съхранение за
продължените срокове. След това обаче въз основа на искане на купувача
продавачът изпратил съгласие, с което предоставя нов срок за изпълнение, а не
продължение на срока, поради което и
ответникът –купувач счита, че за този нов срок не е в неизпълнение на
задължението за получаване на стоките. Евентуално оспорва вземанията по размер,
тъй като страните не са уговорили начина на определяне на разходите за
съхранение, а клаузата на т.4.3 от договора е нищожна, тъй като предоставя
право на продавача да и определи едностранно. Оспорва начина на изчисление, като
оспорва закупените от него стоки да отговарят на теглото, което твърди
продавача, както и оспорва изчислението на разходите за съхранение на тон да са
в твърдения от ищеца размер. На следващо
място твърди, че не дължи никакво обезщетение, тъй като с писмо изх.№
И-617/25.09.2018 г. продавачът развалил договора, поради което и с обратна сила
отпадат всички последици от него, включително задълженията да заплаща стоките и
разходите за съхранението им по време на действие на договора. Въз основа на
факта на развалянето счита, че следва да му бъдат върнати платените суми за
депозит за сключване на договора и авансово платената цена на стоките, за които
суми предявява насрещен иск, тъй като основанието за плащането им е отпаднало с
развалянето, а не съществува и основание за задържането им като неустойка
поради нищожност на клаузата на т.10.5 изр.2-ро от договора поради противоречие
с добрите нрави.
Първоначалният ищец и ответника по насрещния
иск не оспорва твърденията на ответника за заплащане на депозита и цената на
стоките по договора, както и че е договорът е развален. Счита е, че развалянето
на договора не е пречка да получи обезщетение за вредите от неизпълнението му,
като оспорва разменените изявления между страните да имат характер на
предоставяне на нов срок за изтегляне на стоките, тъй като това било възможно
едва следа заплащане на разходите за съхранението им и уговорената неустойка.
Оспорва доводите за липса на съгласие относно начина на определяне на разходите
за съхранение, като сочи, че ответникът е заплащал такива, уговорени с
допълнителните споразумения.Не оспорва извършените от ответника плащания за
депозит и цена на стоките , но счита, че сумите следва да бъдат задържани като
неустойка по силата на т.10.5 , изр.2-ро от договора, която клауза е действителна,
уговорена е при разваляне на договора по вина на купувача и отчита както функциите на неустойката, така и
спецификата на стоките, които са със специално предназначение.
.В производството е встъпило като трето
лице помагач на страната на ищеца Съвместно командване на силите, което
поддържа становище за основателност н първоначалния иск и оспорва насрещните.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз
основа на доказателствата по делото, приема следното от фактическа и правна
страна:
В тежест на ищеца по първоначалния иск е
да докаже сключването на договор с ответника с твърдяното съдържание и
развалянето му, които обстоятелства не се оспорват, както и че в причинна
връзка с неизпълнението на ответника е претърпял вреди по формата на разходи за съхранение в
твърдените размери.
В тежест на ищеца по насрещния иск е да
докаже плащането на сумата от 163513,96 лв.,което не се оспорва от ответника по
този иск.
В тежест на ответника по насрещния иск е
да докаже фактите, обуславящи възникване на право да получи и задържи платената
сума, а именно наличие на валидна клауза за неустойка при разваляне на
договора.
Не са спорни и не се нуждаят от
доказване обстоятелствата, че между страните е бил сключен договор за покупко -
продажба на техническо оборудване, че е платена сумата от 163513,96 лв., от
които 12580 лв. като депозит за сключване на договора и гаранция за добро
изпълнение и 150993,96 лв. – авансово платена цена на стоките, неизпълнение на
задължението на купувача да изтегли закупените стоки в първоначално уговорения
срок и след това, както и че договорът е развален от продавача.
Със сключения между страните договор ДПП
№64/12/2016 от 20.12.2016 г. ищецът, в
качеството си на продавач, се задължил да продаде на ответника, в качеството му
на продавач, описаните в приложение № 1 към договора стоки срещу цена от 125778,30
лв. без ДДС, която цена купувачът следва да заплати авансово в срок от 10 дни от
сключването на договора. В т.2.4 е посочено, че направеният депозит от 12580
лв. не се възстановява, а се трансформира в гаранция за добро изпълнение на
договора и подлежи на възстановяване в срок от 1 месец след подписване на
„приключвателния протокол“, че договорът е изпълнен и страните по него нямат
претенции.
В т.2.6 е предвидено, че в случай че
цената не бъде заплатена в уговорения 10-дневен срок, купувачът дължи неустойка
в размер на 0,5 % върху стойността на неплатената част за всеки просрочен ден,
но не повече от 15 %. Ако в срок от 1 месец от датата на сключване на договора
не се извърши плащане, договорът се счита прекратен, като гаранцията за добро
изпълнение се задържа от продавача, а купувачът няма да има претенции а
връщането й. В т.2.7 е предвидено, че ако купувачът заплати цитираната в т.2.1
сума в уговорения срок, но не изпълни останалите ди задължения по договора
точно и в договорения срок, гаранцията за добро изпълнение на договора се
задържа от продавача, като купувачът се отказва да има претенции за връщането
й.
В т.4.1 е предвидено, че собствеността
върху стоката и рискът от погиването й преминават върху купувача в момента на
заплащането на стойността й, като за времето от заплащане на стойността на
стоката до изтичане на срока по т.10.1 на действие на договора стоките се съхраняват беззвъзмезно
от продавача, а след изтичането му купувачът заплаща разходите за ползване на склада и за съхранението на
стоката.
Срокът на действие на договора, уговорен
в т.10.1 и шест месеца, считано от датата на издаване на нареждане за движение
на активи,в който срок купувачът е длъжен да изтегли стоките от склада на
продавача /т.10.2/.
В т.10.3 е предвидено, че при забава за
изпълнение на задължението за изтегляне на стоки купувачът дължи неустойка в размер
ан 3 % месечно за всеки започнат месец, изчислена върху стойността на
неизтеглените количества с ДДС/10.3.1/, както и стойността с ДДС на обичайните
разходи за ползване на склада и съхранение на стоката съгласно т.4.3 /10.3.2/.
Предвидена е възможност по т.10.4 за продължаване на срока на действие на
договора преди изтичането му и при условие, че купувачът заплати на продавача
уговорените неустойка и разходи за съхранение в т.10.3.1 и 10.3.2.
Съгласно т.10.5, ако след изтичане на
първоначално уговорения срок на действие по т.10.1 или продължения срок по
т.10.4 купувачът не е изпълнил задължението си за изнасяне на вещите от складовете
или е изнесъл само част от тях, договорът за покупко-продажба се разваля за
неизтегленото количество от продавача, в който случай купувачът дължи неустойка
за разваляне на договора в размера на договорената продажна цена за
неизтегленото количество вещи, като платените до момента неустойки не се
възстановяват.
Установява, че по искане на купувача
срокът на действие на договора е продължаван на два пъти до 30.11.2017 г., за
което са сключени две допълнителни споразумения от 11.07.2017 г. и 20.09.2017
г.
С писма изх.№И-132/26.02.2018 г. и
изх.№И-73/24.04.2018 г. на ищеца на ответника са предоставени допълнителни
срокове за изтегляне на боеприпасите, съответно до 30.04.2018 г. и 30.07.2018
г., като с второто писмо ответникът е уведомен, че при неизпълнение на
задължението му да изтегли стоките до определения нов краен срок, ищецът ще
счита договора за развален, считано от 31.07.2018 г.
Ответникът не е изпълнил
задължението си да изтегли стоките, поради което и изявлението за разваляне е
произвело действието и договорната връзка между страните е отпаднала с обратна
сила, считано от 31.07.2018 г. С разваляне на договора последиците му отпадат,
включително относно прехвърлянето на собствеността върху вещите, както и всички
останали задължения по договора, поради
което и никоя от страните няма как да отговаря за неизпълнение на задължения,
които са престанали да съществуват.
В хипотезата на разваляне изправната
страна може да търси само обезщетение за вреди от развалянето на договора, или неустойка за разваляне, ако е уговорена
такава, а в случай, че твърди претърпените от развалянето вреди да надвишават
уговорената неустойка – и обезщетение за разликата наред с неустойката.
Претенциите в случая са за вреди под
формата на направени разходи за съхранение на стоките в склад в Долно Камарци,
които вреди не са в причинна връзка с развалянето на договора, а с неизпълнение
на договорно задължение за получаване на стоките от купувача след придобиването
им. С развалянето на договора отпадат както правата на купувача върху стоките,
така и задължението му да ги получи и той не може да носи отговорност за
разходите по съхранението на стоки, чиято собственост се върнала в патримониума
на продавача, които в качеството си на собственик носи и тежестта от разходите
по съхранението им, включително за периода преди отпадане на облигационната
връзка, тъй като последиците от нея се заличават с обратна сила.
Следователно първоначалният иск е
неоснователен изцяло, тъй като с развалянето на договора ищецът може да търси
само обезщетение за вреди от развалянето или неустойка за разваляне, а
претендираното обезщетение е за вреди, които не са в причинна връзка с
развалянето, а с отпаднало задължение по договора.
Неоснователен е и насрещния иск за връщане на платения
депозит от 12580 лв.
С оглед волята на страните същият е
платен във връзка с договора, макар и да не се установява кога и каква точно е
била уговорката между страните при плащането му. С договора обаче страните са
се съгласили депозитът да служи като гаранция за изпълнение на задълженията на
купувача по договора, като са се съгласили продавачът да я задържи, както в
случай на разваляне на договора поради неплащането на цената /т.2.6, изр.2 и
3/, така и в случай на неизпълнение на което и да било друго задължение по
договора. /т.2.7/, които уговорки съдът тълкува като уговорки за неустойка при
разваляне, включително и при неизпълнение на друго задължение, извън това за
плащане на цената, поради което е налице основание платения депозит да бъде
задържан и иска за връщането му е неоснователен.
Основателен е обаче насрещния иск за
връщане на платената продажна цена от 150933,96 лв. с ДДС, тъй като с оглед
развалянето на договора е отпаднало основанието за получаването й.
Не представлява основание за задържане
на цената уговорката в т.10.7 от договора, установяваща право на продавача да
задържи платената цена на стоките в
случай на разваляне на договора поради неизпълнение на задължението за
изтегляне на закупените стоки от купувача в уговорения срок, като задържи и
всички платени до момента на развалянето неустойки.
Такава уговорка за неустойка съдът
приема да противоречи на добрите нрави, тъй като излича извън присъщите на
неустойката функции. По същество последиците от тази уговорка са, че продавачът
ще получи в резултат на развалянето отново правото на собственост върху
неизтеглените стоки и едновременно с това ще задържи и цената им, както и всички
неустойки и обезщетения, платени във връзка с неизпълнението на задължението за
изтегляне на стоките в уговорения срок до разваляне на договора, поради което и
в резултат ще се стигне до съществено неоснователно обогатяване на продавача за
сметка на купувача, като в случай на разваляне на договора положението на
продавача би било значително по-благоприятно отколкото при изпълнението му, при
което той би се разпоредил със стоките само и единствено срещу цената им.
Следователно такава уговорка няма за цел да обезпечи изпълнението, да обезщети
вреди и да санкционира неизпълнението, поради което и нищожна, не създава
основание за задържането на цената след разваляне на договора, поради което и
тя подлежи на връщане.
При този изход от спора право на
разноски имат и двете главни страни, които са ги претендирали.
На С.И Т.–МО ЕООД следва да се присъди
адвокатско възнаграждение в размер на 369,29 лв. за адвокатско възнаграждение
във връзка със защитата по насрещния иск.
На У.С. ЕООД следва да се присъдят
разноски за държавна такса от 6037,35 лв. и за адвокатско възнаграждение от
6697,16 лв. или общо разноски в размер на 12734,51 лв., като съдът намира за
неоснователно възражението на първоначалния ищец за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение, тъй като защитата е осъществявана както по
първоначалния, така и по насрещните искове.
Третото лице няма право на разноски по изричната
разпоредба на чл.78, ал.10 ГПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ предявения от С.И Т.– МО ЕООД, ЕИК ********, гр.София, ул.********срещу
У.С. ЕООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** иск с правно
основание чл. 87, ал.3, вр.чл.82 ЗЗД за заплащане на обезщетение в размер на
127269,65 лв. за вредите, изразяващи се в направени разходи за съхранение на
боеприпаси, претърпени в причинна връзка с неизпълнението на задължението на
ответника, в качеството му на купувач по договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016
г. да получи закупените стоки по
договора от склада на продавача в с.Долно Камарци за периода 30.11.2017 г. до
31.07.2018 г. и развалянето на договора поради същото неизпълнение.
ОСЪЖДА
С.И Т.– МО ЕООД, ЕИК ********, гр.София, ул.********да
заплати на У.С. ЕООД, ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД сумата от 150933,96 лв., представляваща
платена на отпаднало основание цена по договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г.,
който е развален, както и на основание чл.78, ал.1 и 3 ГПК сумата от 12734,51 лв., представляваща разноски по делото за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД за връщане на платения
по разваления договор ДПП№64/12/2016 от 20.12.2016 г. депозит от 12580 лв.
ОСЪЖДА У.С.
ЕООД, ЕИК ********, със седалище и
адрес на управление:*** да заплати на С.И
Т.– МО ЕООД, ЕИК ********, гр.София, ул.********разноски в размер на 369,29 лв. за адвокатско възнаграждение,
съобразно отхвърлената част от насрещния иск.
Решението е постановено при участието на Съвместно командване на силите,
като трето лице – помагач на страната С.И Т.– МО ЕООД.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: