Присъда по дело №197/2019 на Окръжен съд - Ловеч

МОТИВИ: Подсъдимият Е.М.Х., ЕГН ********** е предаден на съд за престъпление по чл. 346 ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1 от НК , затова че през нощта на 06/07.2017 г. в гр. Ловеч, на улица „Цар Иван Александър” № 5 противозаконно отнел чужда МПС – л. а. „Форд Фокус”с чешка регистрация  № ***, от владението на Й.Н.Н.,***, без негово съгласие, с намерение да го ползва  и е последвала повреда на превозното средство – щета в размер на 3384,82 лева и за престъпление по чл. 343 ал. 3, предл. 1, предл. 5 и предл. 7 във връзка с чл. 342 ал. 1 пр.3 от НК затова че на 07.12.2017 г. около 05.30 часа на път LOV 1052/с. Баховица- гр. Ловеч/ при км10+700 на прав участък, в местност „Крушака”, землище на с. Баховица, област Ловешка, при управление на МПС – л. а. „Форд Фокус” с чешка регистрация  № ****, собственост на Й.Н.Н.,***,  в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,12 промила в нарушение на забрана по чл. 5 ал. 3 т. 1, предл. 1от ЗДП за управление на превозно средство с концентрация над 0,5 на хиляда,  без да има необходимата правоспособност съгласно чл. 150а ал. 1 и ал. 2 т. 6 от ЗДП – категория „В”, нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 1 от ЗДП- въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява, при движение на прав участък от пътя след моментно завъртане на кормилния кръг на волана в посока, обратна на часовниковата стрелка под ъгъл по-голям от осем градуса и използване на спирачната система, загубил устойчивост на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице  - на В. С.А.  ЕГН ********** и Н. Д. Х. ЕГН **********.

         В съдебно заседание И.Т.Й., като наследник на починалата А. бе конституирана като частен обвинител в процеса.

         Освен това като частен обвинител в процеса бе конституирана и В.Х.Т., като наследник на починалия Х..

         Съдът прие за съвместно разглеждане с наказателния процес, предявения от Й.Н.Н. граждански иск срещу подсъдимия Х. за сумата от 3384,82 лева имуществени вреди и същия бе конституиран като граждански ищец в процеса.

         Делото се разгледа по реда на глава 27 от НПК – съкратено съдебно следствие – чл. 372 т. 2 от НПК.

         В съдебно заседание представителят на обвинението подържа същото, така както е предявено с обвинителния акт. Излага подробни съображения като счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че подсъдимият е осъществил обективните и субективни признаци от състава на двете престъпления за които е предаден на съд. Моли настоящата инстанция за престъплението по чл. 343 ал. 3 от НК да му определи наказание над средния размер определен в закона и да намали същото с една трета. За престъплението по чл. 346 ал. 2 от НК същото моли наказанието да бъде определено около средния размер и намалено с 1/3 като съдът приложи и разпоредбата на чл. 23 ал. 1 от НК и същото да бъде изтърпяно реално.

         Процесуалният представител на частния обвинител Й. в съдебно заседание счита, че са налице достатъчно доказателства и без самопризнанието на подсъдимия, които установяват вината му по повдигнатите му обвинения. Сочи, че в резултат на ПТП са загинали двама младежи, които току-що са навършили пълнолетие. Излага, че доверителката му е загубила дъщеря си и внучето си, за което е щяла да се грижи. Счита, че са налице отегчаващи вината обстоятелства. Намира, че безспорно е налице пияно състояние  и без правоспособност. Изтъква, че подсъдимият има много присъди, поради което моли настоящата инстанция да го осъди, като му наложи наказание в максимален размер и за двете престъпления, да ги намали с 1/3, като заплати и разноските по делото за адвокатски хонорар.

         Процесуалният представителна частния обвинител Т. в съдебно заседание моли настоящата инстанция да се произнесе с присъда, с която да признае подсъдимия за виновен в повдигнатите му обвинения. Счита, че от събраните на досъдебното производство доказателства се установява, че безспорно неговата вина. Сочи, че единствено не може да се съгласи с становището на прокуратурата, че сина на доверителката му се е качил доброволно в лекия автомобил. Излага, че същия към онзи момент е бил ученик в ППМГ – гр. Ловеч, като е показвал отлични резултати, участвал е в множество състезания и олимпиади по математика, бил е уважаван от съучениците си и учители, показвал е дисциплина и сериозно отношение към поставените му задачи. С оглед на доказателствата по делото моли настоящата инстанция да наложи наказания в максимален размер и за двете престъпления, като не следва да  прилага разпоредбата на чл. 55 от НК.

         Частният обвинител Т. в съдебно заседание посочва, че имат с подсъдимия роднинска връзка, но никога децата й не са имали обща връзка с него, не са се движили в неговата компания и са страняли от него. Излага, че синът й не е пиел, нито е пушел, като подсъдимия не се е обърнал към тях да им каже какво е направил. Излага, че братът на пострадалия Х., който се е грижел за него не е добре здравословно към настоящия момент, като не може да преодолее факта, че година и пет месеца „брат му беше убиец на деца”.

         Гражданският ищец Н. в съдебно заседание иска да му бъдат заплатени парите за лекия автомобил.

         Защитникът на подсъдимия в съдебно заседание посочва, че са признали фактите по обвинителния акт. Счита, че престъплението е тежко и е причинена загубата на двама млади хора. Моли настоящата инстанция да определи наказание, което да намали с една трета и по двата текста от НК.

         Подсъдимият Х. в съдебно заседание посочва, че не желае да каже нищо.

         От събраните на досъдебното производство гласни и писмени доказателства – показанията на разпитаните свидетели Й., Т., Н., М., Н., Д., Й., Т., В.,Е., Н., заключенията на вещите лица по допуснатите експертизи, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Подсъдимият Е. ***, собственост на баща му.

         Пострадалият Й.Н. притежавал двуетажна къща, намираща се в  кв. „Гозница” на гр. Ловеч, на улица „Цар Иван Александър” № 5 и ползвал втория етаж. На първия етаж живеел свидетелят Г., който бил негов наемател. В началото на 2017 г. Н. закупил от свидетеля И. лек автомобил „Форд Фокус”с чешка регистрация  № ****. Същият не бил регистриран в КАТ – Пътна полиция.

         Подсъдимият Х. и свидетеля Н. се познавали и били в добри отношения.

         Пострадалият Н. Д. Х. бил първи братовчед на подсъдимият Х.. През 2017 г. бил ученик в 12 глас на ПМГ – гр. Ловеч. Притежавал СУМПС № *********, категория  „В” и „М” от 20.07.2017 г. Не притежавал собствен лек автомобил. Бил добър ученик, участвал в състезания, като „никога не е бил любител на автомобилите”.  Майка му, свидетелката В.Х. *** гр. Ловеч пострадалия имал баба, при която ходел да помага, като за него се грижел брат му К. Т..

         С пострадалата В. С. А.подсъдимият Х. живеел на семейни начала. Същата била бременна в деветия месец. Двамата преимуществено, живеели в посочения по-горе апартамент.

         Свидетелят Н. имал сестра – свидетелката С. Н..

         На 04.12.2017 г. последната се запознала с подсъдимият Х., по повод на размяна на мобилни телефони. Свидетелката Н. желаела да взема новозакупен от подсъдимия Х. мобилен телефон и срещу него да му предаде собствения си такъв и да доплати. Двамата и свидетеля Н. се срещнали на посочената по-горе дата в кафене „Иглика”, намиращо се на пазара в гр. Ловеч около 17.30 часа. Свидетелката Н. видяла телефона и документите и решила да го вземе, като се уговорили да се срещнат, за да даде на Х. собствения си мобилен телефон, тъй като не го носела в момента. 

         На 06.12.2017 г. подсъдимият Х. отишъл на работното място на Н.  около 16.00 часа и й съобщил, че брат й, свидетелят Н. не е добре. Двамата, с лекия автомобил на свидетелката, веднага отишли в квартал „Гозница” в дома на Н.. Там вече била пристигнала линейката и лекарят и съобщил, че брат й е получил инсулт и ще го откарат в болницата в гр. Ловеч, където първоначално същия бил приет в „Спешното отделение”, а след това в „Неврологичното отделение”, с придружител майка му. През този период от време подсъдимият Х., управлявайки личния автомобил на свидетелката Нешева два пъти ходил до дома на Н., за да му вземе лични вещи , като свидетелката Н.му дала ключовете за втория етаж от къщата и от стаята на брат си, както и до дома на майка му, за да я закара в болницата. Ключовете на лекия автомобил, описан по-горе, останали в стаята му, която обитавал на втория етаж. Лекарите обяснили на свидетелката Нешева, че на следващия ден брат й ще бъде откаран в болницата в гр. Плевен за операция. Подсъдимият Х. и свидетелката Н. се разбрали на 07.12.2017 г. да се чакат пред териториалното поделение на НОИ в гр. Ловеч, за да пътуват за гр. Плевен. Свидетелката Н. поискала от подсъдимия Х. да й върне ключовете от дома на брат си и той първоначално ги върнал, но след това предложил да ги вземе отново, за да може, ако се наложи да реагира във връзка лечението и транспортирането на свидетеля Н. до гр. Плевен. Свидетелката Н. се съгласила и му дала отново ключовете, които били за втория етаж на къщата и стаята на свидетеля Н.. През нощта на 06.12.2017 г. свидетелят Генов чул скърцане на вратата и дюшемето от втория етаж. Предположил, че това е подсъдимият Х., тъй като знаел, че свидетелка Н.му е оставила ключовете за него. На сутринта същия свидетел установил, че лекия автомобил на Н. не бил на мястото си, където същия го паркирал, а именно на тротоара пред къщата.

         Свидетелката Н. Д. била сестра на подсъдимия Х. и първа братовчедка на пострадалия Н.Х..***, но на 04.12.2017 г. пристигнала в гр.Ловеч и отседнала в апартамента, в който живеел подсъдимия Х., тъй като както бе посочено по-горе същия бил на баща им.  На 06.12.2017 г. Д. се обадила на пострадалия Х. да отиде при нея в жилището и той пристигнал там около 21.00 часа.  Двамата вечеряли, разговаряли и след това легнали да спят. По-късно били събудени от подсъдимия Х., който пристигнал в апартамента, заедно с пострадалата А.. Разговаряли, след което същия заявил, че ще ходят до тяхна наследствена къща в с. Славяни. Свидетелката Д. отказала, а пострадалият Н. Х. тръгнал. Уговорили се последният в 07.30 часа да е в апартамента, за да отиде на училище. На 07.12.2017 г. след като се събудила свидетелката Д. установила, че пострадалия Н. Х. го няма  и започнала да му звъни на мобилния телефон, но не получила отговор. Около 09.00 часа на същия ден в апартамента пристигнал служител на полицията, който я уведомил, че пострадалия Н. Х., пострадалата А. и подсъдимия Х. са катастрофирали. Междувременно в 05.37.18 часа на 07.02.2017 г. подсъдимия Х. се обадил на тел. 112 от мобилния си телефон и съобщил за катастрофа станала на пътя с. Баховица – гр. Ловеч. На място пристигнала Бърза помощ и полиция, която констатирала смъртта на В. А.и Н. Х.. Подсъдимият Х. също бил с видими наранявания в областта на главата и говорел несвързано. Бил откаран в ЦСМП – гр. Ловеч, а после приет в МБАЛ – гр. Ловеч.

         От заключението на вещото лице по съдебно –медицинската експертиза на труп на Н.Х. се установява, че в резултат на ПТП са му причинени масивно охлузване по цялата дясна половина на лицето и на част от главата в същата половина, деформация на главата , поради счупване на черепни кости, кръвонасядане в дясната раменна област, кръвонасядане на меката черепна покривка, натрошаване на черепната кутия, масивно кръвонасядане на меките мозъчни обвивки на черепната кутия, масивно кръвонасядане ма меките мозъчни обвивки на големите и малките мозъчни полукълба, кръв в мозъчните стомахчета, кръв в гръдната кухина, разкъсване на белия дроб, разкъсване на слезката и черния дроб, като е налице съчетана черепно-мозъчна, гръдна и коремни травми, които са довели до бърза и неминуема смърт.

         От заключението на вещото лице по съдебно-медицинската експертиза се установява, че в резултат на ПТП на пострадалата В. А. е причинено разкъсно-контузна рана на главата, кръвонасядане в предната гръдна стена, счупване на гръдната кост, счупване на всички ребра двустранно, пълно прекъсване на гръдната аорта, разкъсване на белия дроб вляво, откъсване на сърцето от съдовете, счупване на гръбначния стълб, разкъсване на матката, което е довело до отделяне на плода от нея, кръв в коремната кухина и разкъсване на черния дроб. Непосредствена причина за смъртта на А. е острата кръвозагуба, вследствие травматично разкъсване на важен кръвоносен съд – аорта, тъй като същата е несъвместима с живота.

         От заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза се установява, че участъкът от пътя в района на който е станало ПТП е прав, след десен завой, с нормална асфалтова настилка, без видими неравности и дупки. Ширината на пътното платно е 5,70 метра , разделено на две ленти за движение с едва забележима осева линия. От двете страни на пътното платно има банкети с ширина от 1- 1-20 метра. Максимално разрешената скорост е била 90 км/ч.  Около 05.30 часа  на 07.12.2017 г. времето е било с много добра видимост за сезона, без валежи и вятър. Към момента на ПТП не е имало в този участък движение на други ППС. Автомобилът е бил технически изправен. От същото се установява, че лекият автомобил, движейки се по пътя с. Баховица – гр. Ловеч, при км 10+700, в м. „Крушака”, землището на с. Баховица със скорост от 105,26 км/ч е променил направлението на движението си, видно от последващо отлагане на спирачни следи върху настилката, без да е била налице пречка за продължаване на движението в неговата пътна лента, чрез моментно завъртване на кормилния кръг на волана в посока, обратна на часовниковата стрелка, под ъгъл по-голям от осем градуса. Този факт, съчетан с употребата на спирачки е довел до загуба на напречната устойчивост на превозното средство, вследствие на което лекият автомобил е навлязъл в насрещната лента за движение, излязъл от пътя, насочил се е към затревената площ, като последвал удар в крайпътно дърво. В резултат на това лекият автомобил получил деформации основно в дясната част – деформиран преден десен калник, силно деформирана предна дясна врата, като външната й ламарина е била отделена от конструкцията, деформирана задна дясна врата. Тялото на пострадалата Александрова е било намерено в задната част на автомобила между предните и задните седалки. Този механизъм на ПТП настоящата инстанция приема за безспорно установено, с оглед събраните по делото писмени доказателства.

 По делото като веществено доказателство е била иззета и черна плетена шапка  с надпис на латиница „Термал”, която е била заклещена между ламарината на тавана в горния десен край на предното панорамно платно.

.От заключението на съдебно-медицинската експертиза за изследване на веществени доказателства е видно, че във вътрешната част на шапката са открити около 10 на брой къси човешки косъма, кестеняви на цвят, които произхождат от глава. При направеното лабораторно изследване на тези косми се установява, че е налице морфологично сходство с космите, иззети от като сравнителни образци от косата на подсъдимия Х. и същите не могат да произхождат от починалия Н.Д.. Следователно подсъдимият Х. е би с тази шапка по време на станалото ПТП.

От заключението на вещите лица по назначената комплексна съдебно медицинска и техническа експертиза се установява, че първоначалният удар на автомобила с дървото, който е страничен кос е бил с най-голям интензитет. В процеса на протичането му елементите които са се деформирали са навлезли навътре към купето в посока отпред на зад и от дясно на ляво. Върху намиращите се в лекия автомобил пострадали Александрова, Х. и подсъдимия Х. са действали инерционни сили с основна компонента ударната преносна инерционна сила, която е била насочена напред и надясно, като никой от посочените по-горе лица не е бил с предпазен колан.Отчитайки действието на инерционните сили, установените травми получени и от тримата, включително счупване на носните кости, разкъсно-контузната рана в челната област, масивната разкъсно-контузна рана в тилната област на подсъдимия Х.  безспорно се установява, че последният е управлявал лекия автомобил, пострадалия Х. е бил седнал до него на предната седалка, а пострадалата Александрова  на задна лява седалка. Както бе посочено  по-горе този извод на съда се подкрепя от нараняванията получени от всеки един от намиращите се в лекия автомобил лица, в резултат на ПТП. Н. Х. е получил травматичните увреждания в дясната страна на тялото, подробно описани по-горе в резултат от удара му в прилежащата дясна част на купето на лекия автомобил, когато същия се е ударил с дясната си част в крайпътното дърво. Охлузването, което е получил на главата е в резултат на удар върху пръсналото се стъкло на предна дясна врата на колата и преобръщането й на таван, като краката му са останали в посока на предната дясна врата. Веселина Александрова е получила описаните по-горе увреждания в резултат на удар върху облегалката на предната дясна седалка и преобръщането на лекия автомобил на таван, вследствие на което краката й са останали в посока към задната лява врата. Тялото на подсъдимия Х. в резултат на удара с крайпътното дърво се е преместило напред и надясно, след което е последвал удар на главата му върху предното обзорно стъкло и тавана на купето с последващо достигане на главата в процеса на преобръщане на лекия автомобил по таван до мястото на захващане на черната плетена шапка, описаната по-горе между ламарината на тавана в горния десен край на предното панорамно платно.

От всичко изложено по-горе настоящата инстанция приема, че по делото безспорно е установено, че подсъдимият Х. е управлявал лекия автомобил.

От заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза безспорно се установява, че причината за настъпилото ПТП са неправилните действия на Х., изразяващи се в описания по-горе механизъм, а именно моментно завъртане на кормилния кръг на волана в посока, обратна на часовниковата стрелка по ъгъл по-голям от осем градуса и използване на спирачната система, вследствие на което лекия автомобил е загубил напречна устойчивост и е последвало навлизане в насрещната лента за движение, след това излизане от пътното платно и удар в крайпътно дърво. В резултат на него са починали Н.Х. и В. А.. Следователно същият при управление на лекия автомобил е нарушил разпоредбата на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, които задължават водачите на МПС да контролират непрекъснато превозното средство.

От заключението на вещото лице по стоково-икономическата експертиза е видно, че причинените щети на лекия автомобил са в размер на 3384,82 лева.

         От така установената фактическа обстановка настоящата инстанция приема, че подсъдимият Х. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. чл. 346 ал. 2, предл. 1 във връзка с ал. 1 от НК, като през нощта на 06/07.2017 г. в гр. Ловеч, на улица „Цар Иван Александър” № 5 противозаконно отнел чужда МПС – л. а. „Форд Фокус”с чешка регистрация  № ****, от владението на Й.Н.Н.,***, без негово съгласие, с намерение да го ползва  и е последвала повреда на превозното средство – щета в размер на 3384,82 лева.

         От обективна страна същият е осъществил изпълнителното деяние, като през нощта на 06/07.2017 г. е взел ключовете на лекия автомобил от стаята на свидетеля Н. и я привел в движение, като след настъпилото ПТП е последвала повреда на същата. Доказателства в тази насока са показанията на свидетелите Г., Н.и Н.. От показанията на свидетелят Й.Н. се установява, че той никога не е предоставял лекия си автомобил да го управлява подсъдимия Х., тъй като е знаел, че  той не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и преди да получи инсулт, лекия автомобил е бил паркиран пред дома му, като ключовете за него е бил оставил в стаята където живее. В тази връзка са и показанията на свидетелката Н., от които е видно, че същата не е разрешавала на подсъдимият Х. да ползва или управлява лекия автомобили, не му е давала ключовете от къщата, с уговорката да вземе ключовете за последния. От показанията на свидетеля Г. се установява, че свидетелката Н. е дала ключовете за къщата на подсъдимия Х., както и че същия през нощта е чул „някакво движение отгоре, вратата скърца и дюшемето също скърца”, като същия не е ставал, а е предположил, че това е подсъдимия Х. и на следващия ден лекия автомобил не се е намирал пред дома на Н..

         От субективна страна подсъдимият Х. е действал виновно, при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. Този извод на съда се подкрепя от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

         При определяне на вида и размера на наказанието,  което следва да се наложи на Х. за това престъпление, съдът прецени сравнително високата обществена опасност на деянието, произтичаща от начина му на извършване, високата такава на самия деец, с оглед на миналите му осъждания, които сочат на трайно изградено противоправно поведение, мотивите и подбудите за извършването му. Съобразявайки тези обстоятелства, съдът за това престъпление му наложи наказание от три години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а ал. 1 от НК намали същото с ½ или му определи наказание от две години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

         Съдът прие, че в резултат на престъплението на свидетеля Н. са били причинени имуществени вреди в размер на 3384, 82 лева/видно от заключението на вещото лице по съдебно автотехническата –оценителна експертиза/л. 178- л. 187 том 2/. С оглед на това осъди подсъдимият Х. да му заплати тази сума.

         От изложеното по-горе настоящата инстанция приема, че подсъдимият Х. е осъществил обективните и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 343 ал. 3, предл. 1, предл. 5 и предл. 7 във връзка с чл. 342 ал. 1 пр.3 от НК като на 07.12.2017 г. около 05.30 часа на път LOV 1052/с. Баховица- гр. Ловеч/ при км10+700 на прав участък, в местност „Крушака”, землище на с. Баховица, област Ловешка, при управление на МПС – л. а. „Форд Фокус” с чешка регистрация  № *****, собственост на Й.Н.Н.,***,  в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта над 1,12 промила в нарушение на забрана по чл. 5 ал. 3 т. 1, предл. 1от ЗДП за управление на превозно средство с концентрация над 0,5 на хиляда без да има необходимата правоспособност съгласно чл. 150а ал. 1 и ал. 2 т. 6 от ЗДП – категория „В” нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 1 от ЗДП- въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява при движение на прав участък от пътя след моментно завъртане на кормилния кръг на волана в посока, обратна на часовниковата стрелка под ъгъл по-голям от осем градуса и използване на спирачната система, загубил устойчивост на автомобила и по непредпазливост причинил смъртта на повече от едно лице  - на В. С.А.  ЕГН ********** и Н. Д.Х. ЕГН **********.

         От обективна страна подсъдимият Х. е осъществил изпълнителното деяние, като при управление на лек автомобил – л. а. „Форд Фокус” с чешка регистрация  № *****, собственост на Й.Н.Н.,***, нарушил правилата за движение – чл. 20 ал. 1 от ЗДП- въпреки задължението си като водач да контролира непрекъснато превозното средство, което управлява при движение на прав участък от пътя след моментно завъртане на кормилния кръг на волана в посока, обратна на часовниковата стрелка под ъгъл по-голям от осем градуса и използване на спирачната система, загубил устойчивост на автомобила, вследствие на което причинил смъртта на две лица. Доказателства в тази насока са протокол за оглед на местопроизшествие на л. 28 – л. 31 от том първи, фотоалбум към него /л. 32 – л. 42, том първи от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства /л. 48 - л. 50, том първи, фотоалбум към него л. 52 – л. 57, том първи от ДП/, протокол за оглед на веществени доказателства  и фотоалбум към него /л. 67 – л. 71 том първи от ДП/, разписки за доброволно предаване, писмо от Община – гр. Ловеч/л. 106 том първи ДП/, писмо от Националния институт по метеорология и хидрология, филиал Плевен/л. 110, том първи/, писмо от Районен център по трансфузионна хематология Плевен/ л. 114, том 1/, показанията на свидетелката Й., свидетелката Т., К.Х. /л. 63, том 2/,  свидетелката Д., Р. Ц., И. Т., В., П., Н.,  протокол за освидетелстване на лице /л. 84, том втори/ и фотоалбум към него, заключението на вещото лице по съдебно-медицинските експертизи,  заключение на вещите лица по съдебно химическата/токсилогична/ експертиза/л. 118, том втори ДП/, заключението на вещото лице по фоноскопската експертиза, протокол за вземане на образци/л. 140, том втори/, съдебно медицинска експертиза за изследване на веществени доказателства/л. 150 том втори/, заключението на вещите лица по тройната автотехническа експертиза,  заключенията на вещото лице по съдебно автотехнически-оценителни експертизи, съдебно-медицинска експертиза по писмени данни, заключението на вещите лица по комплексната медико автотехническа експертиза. Анализът на изброените по-горе доказателства, които са събрани по предвидения от НПК ред подкрепят самопризнанията на подсъдимия Х., направени в съдебно заседание, независимо от факта, че на досъдебното производство, същият не се  признал за виновен, като е заявил,че не е извършил престъплението.По делото безспорно е установено обстоятелството, че подсъдимия Х., заедно с пострадалите Александрова и Х., с лекия автомобил „Форд Фокус”, чешка регистрация на 07.12.2017 г. са се намирали на път с. Баховица – гр. Ловеч. Безспорно е установено, че подсъдимият Х. в резултат на ПТП е получил наранявания, включително разкъсно контузна рана челно. От протокола за оглед на местопроизшествието безспорно се установява, че е иззета черна плетена шапка с надпис Терминал, която е била защипана между ламарина тавана и предно панорамно стъкло, от която са иззети косми, които съдебно-медицинската експертиза установява, че произхождат от подсъдимия Х. и  непроизхождат от пострадалите А. и Х.. Освен това нараняванията на последните, с оглед на механизма на ПТП и комплексната автотехническа експертиза изключват пострадалия Н. Х. да е управлявал МПС.

         Подсъдимият Х. е управлявал лекия автомобил в пияно състояние, което се установява от заключението на вещите лица по съдебно-токсикологичната експертиза - 0,73 промила и без съответната правоспособност съгласно разпоредбата на чл. 150 а ал. 1 и ал. 2, т. 6 от ЗДП, тъй като същият не е притежавал СУМПС.   

         Причината за настъпилото ПТП и в резултат на него смъртта на две лица е в резултат на нарушаване от страна на подсъдимия Х. на чл. 20 ал. 1 от ЗДП, а именно подсъдимия Х. не е изпълнил задължението си като водач на да контролира непрекъснато превозното средство, което е управлявал, както съдът е приел по-горе, което се установява от всичко прието от съда по-горе.

         От субективна страна подсъдимият Х. е действал виновно, по непредпазливост – не е предвиждал настъпването на обществено опасните последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди. Доказателства в тази насока са изброените по-горе.

         При определяне на вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия Х., съдът взе под внимание високата обществена опасност на деянието, с оглед на постоянно увеличаващия се брой на този вид престъпления, високата такава на самия деец, с оглед на миналите му осъждания, които сочат на трайно изградено противоправно поведение. В резултат на ПТП са загинали двама млади хора, включително и нероденото дете на Х..

         Отчитайки посоченото по-горе за това престъпление съдът наложи на подсъдимия Х. наказание от десет години лишаване от свобода, като на основание чл. 58а ал. 1 от НК намали същото с 1/3 или му определи едно наказание от шест години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим.

         На основание чл. 23 ал. 1 от НК определи на подсъдимия Х. едно общо наказание за двете престъпления от шест години и осем месеца лишаване от свобода. Отчитайки високата обществена опасност на деянието, както и съдебното минало на подсъдимия Х., съдът на основание чл. 24 от НК увеличи така определеното общо наказание с една година като определи на същия едно наказание от седем години и осем месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален „строг режим”. Настоящата инстанция приема, че така наложеното наказание е справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

         На основание чл. 59 ал. 1 от НК съдът приспадна времето, през което подсъдимия Х. е задържан.

         При горния изход на процеса съдът осъди Х. да заплати на И.Й. сумата от 1000 лева разноски по делото и на адвокат Я.С. сумата от 1500 лева, на основание чл. 13 ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения. Освен това подсъдимия Х. следва да заплати по сметката на ОД на МВР – гр. Ловеч сумата от 4660,84 лева за разноски поделото и на Окръжен съд – гр. Ловеч сумата от пет лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Веществените доказателства по делото - Черна плетена шапка с надпис на латиница „Термал”, опакована в кафяв хартиен плик; Бял хартиен плик, съдържащ сравнителни образци от косми от Е. М. Х.; Бял хартиен плик, съдържащ коса от Н. Д. Х.;  Десен сенник от л.а. Форд Фокус;  Ляв сенник от л.а. Форд Фокус; Парче тапицерия от тавана на л.а. Форд Фокус, след влизане на присъдата в сила, следва да бъдат унищожени.

Вещественото доказателство -Таблет марка „Турнус" ведно със сим-карта, след влизане на присъдата в сила, да се върне на И.Т.Й., наследник на починалата В. С. А..

Вещественото доказателство - Лек автомобил „Форд Фокус", с чешка регистрация № **** – на съхранение в базата на ОД МВР – Ловеч, след влизане на присъдата в сила да се върне на Й.Н.Н..

При горните съображения съдът постанови своя съдебен акт.

                                                        ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: