Решение по дело №103/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 май 2022 г. (в сила от 10 май 2022 г.)
Съдия: Галя Петкова Иванова
Дело: 20227220700103
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 21 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 109          

 

гр. Сливен, 10. 05. 2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и седми април, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

             

                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СВЕТЛАНА  ДРАГОМАНСКА

                                            ЧЛЕНОВЕ:   ГАЛЯ  ИВАНОВА

                                                                    ИГЛИКА  ЖЕКОВА

 

При участието на секретаря РАДОСТИНА ЖЕЛЕВА и на прокурора КРАСИМИР МАРИНОВ, като разгледа докладваното от съдия ГАЛЯ ИВАНОВА касационно административнонаказателно дело № 103 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от ТД на НАП – Бургас, подадена срещу Решение № 282 от 19.11.2021 г., постановено по АНД № 977 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 563813-F585263 от 02.07.2021 г., издадено от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Централно управление на Национална агенция за приходите /НАП/, с което на „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *******, за нарушение на чл. 118, ал. 10 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18 / 2006 г. на МФ и на основание чл. 185, ал. 2, изр. 2 във връзка с чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.

В касационната жалба жалбоподателят твърди и излага съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Счита, че отговорността на търговското дружество е ангажирана законосъобразно. Моли решението на Районния съд да бъде отменено с решение, с което процесното НП да бъде потвърдено като законосъобразно.

В съдебно заседание касационният жалбоподател, редовно призован, не се представлява. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител поддържа жалбата, излага съображения в подкрепа на твърденията си за незаконосъобразност на решението на Районния съд, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, не се представлява в съдебно заседание. В представено писмено становище чрез упълномощен процесуален представител оспорва твърденията в жалбата, счита решението на Районния съд за законосъобразно, претендира присъждане на направените по делото разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Сливен, дава заключение за законосъобразност на обжалваното съдебно решение.

Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

За да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно, първоинстанционният съд, след като е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства, е направил извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване на датата и мястото на извършване на нарушението.

Решението на Районния съд е валидно и допустимо. Изводът на Районния съд, че обжалваното НП е незаконосъобразно, е правилен.

Видно от установената по делото фактическа обстановка, на 11.01.2021 г. срещу „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *******, е съставен АУАН от служител на НАП, за това, че на 04.01.2021 г. при извършена проверка в търговски обект – б.-г., находящ се в гр. С., кв. „Р.“, с.от „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *******, е констатирано, че: в обекта е въведено в експлоатация и се използва фискално устройство с изградена и работеща дистанционна връзка с НАП – електронна система с фискална памет /ЕСФП/, одобрена със свидетелство от БИМ и регистрирана в НАП; на 09.06.2020 г. ЗЛ „А.- ТП“ ЕООД с ЕИК: *******, в качеството си на данъчно задължено лице - получател по доставки на течни горива, е изпратило съобщение за доставка на гориво по акцизен данъчен документ /АДД/ с уникален контролен номер /УКН/: 0000000004728908 от 08.08.2019 г. - доставка на 2094 кг пропан-бутан, с което не е изпълнило задължението си на датата на постъпване на горивото в обекта да подаде данни в НАП за доставката на гориво по изградената дистанционна връзка с НАП, чрез наличната в обекта ЕСФП с клавиатура и баркод четец. В АУАН е посочено, че са нарушени разпоредбите на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС във връзка с чл. 59а, ал. 1, изр. 3 от Наредба № Н-18/ 2006 г. на МФ. Въз основа на съставения АУАН, на 02.07.2021 г. е издадено процесното НП.

В приложената преписка се съдържат следните относими за процесната доставка документи: служебен бон от 09.08.2019 г. – нивомерна доставка, за доставеното на 09.08.2019 г. гориво – пропан-бутан, със статус на операцията– ОК; служебен бон от 09.08.2019 г. – документална доставка, за доставеното на 09.08.2019 г. гориво по АДД номер: 0000000004728908 / 08.08.2019 г., със статус на операцията – невалиден АДД номер; служебен бон от 09.06.2020 г.– документална доставка, за доставеното на 09.08.2019 г. гориво по АДД номер: 0000000004728908, със статус на операцията – ОК.

С оглед установените факти, Районният съд правилно е приел, че обжалваното НП е незаконосъобразно.

Съгласно чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г./, всяко лице, което извършва продажби на течни горива чрез средства за измерване на разход, е длъжно да предава на НАП по установената дистанционна връзка и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия на течни горива, като за тази цел като средство за измерване от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. С разпоредбата на чл. 118, ал. 10 от ЗДДС е въведено задължение за данъчно задължено лице- доставчик/получател по доставка на течни горива, да подава в НАП данни за доставката и движението на доставените/получените количества течни горива, както и за промяната в тях, като данните следва да се подават на датата на данъчното събитие или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с квалифициран електронен подпис. В чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС е регламентирано изключение от това задължение, а именно, че данни по ал. 10 не се подават от получателя за доставки, които е отчел като получени чрез електронната си система с фискална памет. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 59а, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., според която получателят по доставка на течни горива подава ЕДП съгласно приложение № 23 за потвърждаване на полученото гориво с изключение на случаите, когато горивото се доставя в обект с ЕСФП.

По делото е установено, че: на 09.08.2019 г. в проверявания търговски обект е получена доставка на гориво – пропан-бутан по АДД с УКН: 0000000004728908; в обекта е въведена в експлоатация и се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на ЕСФП по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г.; на датата на доставката, посредством ЕСФП, към НАП, е била подадена дистанционно информация от нивомерната система, видно от служебен бон от 09.08.2019 г. – нивомерна доставка, за доставеното на 09.08.2019 г. гориво – пропан-бутан, със статус на операцията– ОК.

От изложеното се налага извод, че доставката е отчетена чрез ЕСФП, с оглед на което не е установено неизпълнение на задължение по чл. 118, ал. 10 от ЗДДС, поради констатирано наличие на изключението по чл. 118, ал. 11, т. 5 от ЗДДС.

По изложените съображения, Районният съд правилно е отменил процесното НП, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на разноски следва да бъде уважена и НАП следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касационната жалба сумата от 300 лева – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 282 от 19.11.2021 г., постановено по АНД № 977 / 2021 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „А.- ТП“ ООД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Р.” бл. ., ет. ., ап. ., сумата от 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: