МОТИВИ към
ПРИСЪДА № 164/15.12.2015 г. , ПОСТАНОВЕНА ПО НОХД № 1309/2013 г. ПО ОПИСА НА
ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против А.М.И. *** за престъпление по чл.129, ал.2
вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК.
Преди даване ход на делото, пострадалият от престъплението – св. В. С., чрез
редовно упълномощен повереник – адвокат, предяви против подсъдимия два граждански
иска - за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 2890
лева, и за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер
на 15 000 лева. Исковите суми претендира ведно със законна лихва, считано
от датата на увреждането – 18.12.2012г., до окончателното им изплащане.
Тъй като претенциите бяха своевременно предявени, в срока по чл.85, ал.3 от НПК, и от лице, активно легитимирано да претендира обезщетение за обезвреда,
съдът ги намери за допустими и ги прие за съвместно разглеждане, ведно с
наказателното производство, като
съгласно молбата на пострадалия, същият беше конституиран в качеството на граждански
ищец и частен обвинител.
В с.з. участващият по делото прокурор поддържа обвинението против подсъдимия
така, както е по обвинителния акт, като намира същото за доказано по безспорен
начин от събраните по делото доказателства. Пледира да бъде признат за виновен
по предявеното му обвинение, като му се наложи наказание от една година
лишаване от свобода, при условията на чл.54, ал.1 от НК. Поради
обстоятелството, че подсъдимият е неосъждан, предлага на основание чл.66, ал.1
от НК да се постанови отложено изтърпяване на наказанието за изпитателен срок
от три години. Гражданските искове намира за основателни и доказани, и счита,
че искът за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди следва да
бъде уважен изцяло, в пълния претендиран размер, а искът за присъждане на
обезщетение за причинени неимуществени вреди - по справедливост.
Гражданският ищец и частен обвинител В. С., редовно призован, участва лично
в съдебно заседание и чрез редовно упълномощения си повереник – адвокат поддържа обвинението против подсъдимия наред с прокурора, както и основаващите се на обвинението граждански искове. Повереникът също застъпва тезата, че
обвинението против подсъдимия е доказано по безспорен начин и счита, че следва да бъде
признат за виновен.
По отношение вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието изцяло се солидаризира
със становището на прокуратурата. Гражданските искове намира за основателни и доказани, и пледира за уважаването им в пълен
размер, както и за присъждане на направените по делото
разноски.
Подсъдимият И., също редовно призован, участва лично в с.з. Не дава
обяснения по обвинението. С оглед обстоятелството, че в нанасянето на ударите
са участвали още две лица, чрез редовно упълномощения си защитник – адвокат намира, че обвинението
не е доказано по несъмнен начин и пледира да бъде оправдан, като счита,
че събраните по делото доказателства не установяват нито авторството на
деянието от страна на подсъдимия нито механизма на извършването му. По
отношение на предявените граждански искове защитата излага, че същите следва да
бъдат отхвърлени, като неоснователни.
За да
постанови присъдата си, съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На 18.12.2012 г.
около 17.30-18.00 часа пострадалият С. и неговите приятели - свидетелят С.С. и
Д. Х., се намирали в бар „Американо” в гр. Ямбол. В един момент Х. излязъл да
пуши пред заведението. Малко след това към него решили да се присъединят и
останалите от компанията - С. и С.. Излизайки навън, последните установили, че
между Х. и подсъдимия е възникнал конфликт, както и, че Х. е ударен в областта
на окото и кърви. Затова, С. и С. откарали Х. с автомобил до спешния център при
МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – гр. Ямбол за оказване на медицинска помощ. Х. бил
приет за преглед, а С. и С. останали отвън до рампата пред Ортопедичното
отделение, за да го изчакат. В това време, около 19.00 часа, докато С. и С.
изчаквали Х., пред спешния център спрял лек автомобил. От автомобила слезли
подсъдимият А.И. и чичо му - св. И.М.И., заедно с още едно неустановено по
делото лице, и се насочили към чакащите С. и С.. Новодошлите наобиколили С. и
го притиснали до рампата, след което неустановеното лице посегнало да му нанесе
удар. С. успял да се отдръпне и побягнал към изхода, а подсъдимият и св. И.
хукнали след него. Неустановеното лице останало до С. и го притиснало с тялото
и ръцете си към рампата. Тогава подсъдимият и св. И. се върнали до рампата,
където бил С., и заедно с неустановеното лице започнали да му нанасят удари с
юмруци в областта на главата. В един момент подсъдимият му нанесъл силен
юмручен удар в областта на главата, от който С. паднал на земята, след което
заедно със св. И. подсъдимият продължил да го рита в областта на главата и
тялото. При нанасяне на един от ударите подсъдимият се засилил и ритнал С. в
областта на главата, при което последният останал да лежи безжизнен и
неподвижен. Св. В. – *** в СО, видяла случващото се, приближила се към
нападателите и опитала да ги спре, но подсъдимият я бутнал по рамото и
продължил да удря С.. Тогава В. отворила вратата на отделението и започнала да
вика за помощ, при което подсъдимият, св. И. и неустановеното лице се качили в
лекия автомобил, с който пристигнали, и напуснали мястото. С общи усилия св. В.,
*** в СО - св. Р.Г., и дежурните *** качили С. на количка и го отвели в СО,
където му била оказана медицинска помощ. След това С. бил настанен на лечение в
ХО при МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД – гр. Ямбол. За случилото се били
сигнализирани и органите на МВР. На място в СО при МБАЛ „Св. Пантелеймон” АД –
гр. Ямбол били изпратени свидетелите Х. и К. – полицаи в РУ при ОД на МВР –
Ямбол, които разговаряли с намиращия се в отделението Д. Х. и с медицинския
персонал, при което установили, че автор на нападението над Х. е подс. И..
На 21.12.2012 г. С.
бил изписан от ХО и продължил лечението в домашни условия. В продължение на
около три месеца след изписването имал силно главоболие, световъртеж, изпитвал
болки в областта на очите и челюстта, лесно се изморявал, не бил в състояние да
чете и да се подготвя за изпити. Ограничил и социалните си контакти.
Видно от заключението
на вещото лице, изготвило назначената СМЕ, в резултат на нанесения побой, на постр.
С. били причинени контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с
изпадане в безсъзнателно състояние, което увреждане е довело до разстройство на
здравето, временно опасно за живота му, както и две разкъсно-контузни рани в
областта на лявата половина на главата, двустранен периорбитален хематом с
масивен оток на тъканите и кръвоизливи в областта на дясната очна ябълка, както
и счупване коронката на горен ляв кучешки зъб, който е изкуствено изграден, и
счупване на част от дъвкателната повърхност на на ІV зъб от същата страна,
всяко от които по отделно е довело до временно разстройство на здравето,
неопасно за живота на пострадалия.
От представените по
делото фактура № **********/19.03.2015г. и касова бележка № 3 от същата дата,
издадени от д-р П,, се установява, че на 19.03.2015г. постр. С. е заплатил 1800
лева за дентални услуги „керамични корони” и за 2 бр. ед. лети корони. От
фактура № 14/23.12.2014г., издадена от „ЦУБИ МТЛ” ЕООД – гр. Ямбол и 7 бр.
фискални бонове се установява, че на 23.12.2014г. същият е направил разходи за
зъботехнически услуги общо в размер на 1090 лева.
Към момента на
извършване на деянието подсъдимият И., роден на ***г., е бил на 17-годишна
възраст е бил непълнолетен. Не е бил осъждан или освобождаван от наказателна
отговорност по реда на глава осма, раздел ІV от НК. Видно от характеристичната
справка на л.71 от ДП, същият не се е водил на отчет в ДПС, поведението му не е
разглеждано от МКБППМН, но е познат на инспекторите от ДПС.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена отчасти от
показанията на св. И.М.И., отчасти от показанията на св. Д., от показанията на
свидетелите С., Г. и А., дадени по време на съдебното следствие, от показанията
на свидетелите В. и Х., дадени както по време на съдебното следствие, така и по
време на ДП съответно пред съдия и пред орган на ДП, които бяха приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл.2 и чл.281, ал.4
вр. ал.1, т.2, предл.2 от НПК, от показанията на свидетелите С. и К., дадени по
време на ДП, съответно пред съдия и пред орган на ДП, които бяха приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.3 и чл.281, ал.5 вр. ал.1,
т.5 от НПК, от заключението и показанията на вещото лице, изготвило назначената
съдебномедицинска експертиза, от обективните находки, отразени в протокола за
оглед от 18.12.2012г. и приложения към него фотоалбум, от данните, съдържащи се в
протокола за извършено разпознаване на лица от 12.03.2013г. и приложения към
него фотоалбум, както и от писмените и от веществените доказателства по
делото, които преценени по отделно и в тяхната съвкупност, се явяват
последователни, логични, безпротиворечиви и се кредитират изцяло.
Съдът
не даде вяра единствено на показанията на св. Д. в частта им относно
обстоятелството, че на процесната дата пред бар „Американо” св. С. ударил шамар
на подсъдимия, както и на показанията на св. И.М.И. в частта им относно
обстоятелството, че нито той, нито подсъдимият са удряли пострадалия пред
спешния център на инкриминираната дата, тъй като се опровергават по
категоричен начин от показанията на свидетелите-очевидци С. и В.. Последните
съдът кредитира изцяло, тъй като са последователни, логични и
кореспондират с показанията им, дадени по време на
досъдебното производство, а преценени в съвкупност с останалия доказателствен
материал водят до единствено възможият извод относно авторството на деянието както от страна на
подсъдимия, така и от страна на св. И.. И по време на досъдебното
производство, и по време на съдебното следствие, С. категорично идентифицира подсъдимия и св. И. като две от лицата,
нанесли му побоя на процесната дата. Показанията на С. в тази им част, а и като
цяло, в т.ч. и относно развоя на събитията пред бар „Американо”, се подкрепят в
пълна степен както от показанията на св. С., дадени пред съдия по време на ДП,
които бяха приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.3
от НПК, така и от показанията на свидетеля - очевидец Н. В., дадени и по време
на съдебното следствие, и по време на ДП пред съдия, които бяха приобщени към
доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК и които
същата заяви, че поддържа и към момента. В тази насока са и данните, отразени в
протокола за извършено разпознаване на лица от 12.03.2013г. и приложения към
него фотоалбум, видно от които след извършване на деянието същата категорично е
идентифицирала именно подс. И. като един от нападателите на С., което е напълно
обяснимо, като се има предвид сравнително малкия интервал от време между
извършване на деянието, при което се е формирал мисловният образ на нападателя,
и самото разпознаване, а оттам и невъзможността за съществена промяна на
състоянието и външния вид на разпознавания. Видно от приложения по делото
протокол, разпознаването на подсъдимия от св. В. е извършено при
стриктно спазване на предвидения в НПК процесуален ред. Съобразно разпоредбата
на чл.170 от НПК, при проведения непосредствено преди
разпознаването предварителен разпит свидетелката е посочила отличителните белези на един от
нападателите, т.е., същата е имала
запазена ясна представа за това как изглежда той, и въз основа на тези белези,
го е идентифицирала в лицето на подс. А.И.. При извършване
на разпознаването е било спазено и изискването на чл.171, ал.1 и ал.4 от НПК, като са
били осигурени както поемни лица, така и снимки на три сходни с
подсъдимия по външност лица. Затова, и тъй като протоколът за това процесуално
следствено действие съдържа всички изискуеми от разпоредбата на чл.129, ал.1 и
ал.2 от НПК реквизити, той е доказателство за извършеното разпознаване.
Освен кореспондиращи с показанията им от ДП и хармонизиращи помежду си, показанията на свидетелите – очевидци
С. и В. намират опора и в показанията на свидетелите Г., Х. и К., последните
двама от които, в качеството си на полицейски служители, от разговора с
намиращия се в спешното отделение Д. Х. и с медицинския персонал в същото,
непосредствено след извършване на деянието също са установили, че именно подс. А.И.
е бил едно от лицата, нанесли побоя над С. процесната вечер. Поради това, с
оглед изолираността на показанията на свидетелите Ив. И. и Д. в горепосочените
части от останалия доказателствен материал, и като взе предвид обстоятелството,
че първият е в близко родство с подсъдимия - брат на баща му, а вторият – негов
приятел, съдът намери, че техните показания следва да се тълкуват като опит да
се оневини подсъдимия, а показанията на св. Ив. И. и като израз на желанието му
да се освободи от отговорност, поради което не следва да се кредитират.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
И от обективна, и от субективна страна подсъдимият И. е осъществил състава
на престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3
от НК, тъй като на 18.12.2012 г. около 19.00 часа в гр.Ямбол, до рампа
пред Ортопедично отделение на МБАЛ „Св.Пантелеймон” АД - гр. Ямбол, действайки в
съучастие с неустановено по делото лице и с И.М.И. ***, като съизвършител, чрез нанасяне на множество удари с юмруци и
ритници в главата на пострадалия В.М.С. ***, му е
причинил средна телесна повреда, изразяваща се в
контузия на главата със сътресение на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние и довело до разстройство на здравето, временно опасно
за живота на пострадалия, като подсъдимият, макар и непълнолетен, е могъл да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
Независимо
от наличните доказателства, установяващи по безспорен начин факта, че при
извършване на деянието подсъдимият не е действал сам, а заедно с неустановено
по делото лице и с чичо си - св. И.М.И., с които е взел задружно участие в
изпълнителното деяние на престъплението, и наличието на основание за
квалифициране на деянието като такова извършено в съучастие, под формата на
извършителство, поради липсата на обвинение за престъпление по чл.129, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, съдът не може да се произнесе
с присъда. По същите съображения, поради липсата на обвинение срещу св. И.М.И.
за престъпление по чл.129, ал.1 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, е в
невъзможност да се произнесе и по този въпрос с присъдата си.
Както вече
се посочи, авторството на деянието и участието на подс. А.И. в извършването му са
установени по безспорен начин от показанията на св. С. и В., които, по
изложените по-горе съображения се кредитират изцяло, като безпротиворечиви,
хармонизиращи помежду си и кореспондиращи с останалия доказателствен материал –
писмените доказателства и заключението на вещите лица, изготвили назначената
тройна комплексна СМЕ.
От обективна
страна
подсъдимият И. е осъществил всички признаци от състава на чл.129, ал.2 вр. ал.1
от НК. Вследствие на действията му по нанасяне на множество удари с юмруци и ритници в главата на
пострадалия В.М.С.,
на последния е причинена контузия на
главата със сътресение на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние
и довело до разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия. Т.е., обективно, в резултат
от действията на подсъдимия на пострадалия е причинена средна телесна повреда
по смисъла закона.
От субективна страна
подсъдимият е действал с евентуален умисъл. От анализа на събрания
доказателствен материал, се установява, че същият е извършил целенасочени и
съзнателни действия, които обективират пряко намерението му за нанасяне на увреждания
в областта на главата на пострадалия. И, макар да не е целял по този начин да му
причини описаното
по-горе увреждане, имайки предвид броя, силата и насочеността на ударите, съдът
счита, че същият е допускал тази възможност.
Имайки предвид поведението на подс. И. и данните за неговото развитие,
липсват обстоятелства, които да поставят под съмнение способността му да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА
ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
След редукцията на
предвиденото за това престъпление наказание по реда на чл.63, ал.1, т.3 от НК, за извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода до три години. В тази законова рамка съдът му наложи наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чийто размер определи около средния
предвиден в закона, при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността му
обстоятелства. Като смекчаващи отговорността му
обстоятелства съдът отчете младата
възраст, чистото съдебно минало на подсъдимия, липсата на данни
за извършени други противоправни прояви. От друга страна, съдът взе предвид сравнително
високата степен на обществена опасност на деянието, обуславяща се от завишената
динамика на този вид престъпни посегателства понастоящем в страната, от броя на
участващите в побоя, от броя и характера на причинените на св.С. телесни увреждания ( на С. са причинени както средна телесна повреда, така и
множество леки такива), от интензивността и продължителността на упражненото
насилие и от начина на извършване на деянието. Подсъдимият е употребил упорита престъпна воля,
нанасяйки на С. множество удари с ръце и крака,
съсредоточени главно в жизнено важна част на тялото - в областта на главата, като е продължил нанасянето на побоя и след като последният
е престанал да реагира, и въпреки опитите на св. В. да го спре, като въпреки младата си възраст, е
употребил груба сила и
неоправдана агресия спрямо 25-годишен студент. Поради
това съдът намери, че на фона на тези отегчаващи отговорността обстоятелства
изброените по-горе смекчаващи отговорността такива не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер, и не сочат за несъразмерност на предвиденото в
закона най-леко наказание от три месеца лишаване от свобода, за да обосноват
приложението на чл.55 от НК при определяне на наказанието за това престъпление,
а налагат определяне на наказанието около средния размер на предвиденото в
закона.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ.
С оглед чистото съдебно
минало на подсъдимия и размера на наложеното му наказание
лишаване от свобода, който е в рамките до три години, спрямо него не са налице законови пречки за прилагане института
на условното осъждане. Затова, и като взе предвид младата му възраст и останалите смекчаващи отговорността му обстоятелства съдът намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му наказание. От друга страна, като отчете сравнително високата
степен на обществена опасност на извършеното, която е такава по съображенията,
изложени по-горе, и сочи за завишена степен на обществена опасност на личността
на подсъдимия, тъй като деецът се характеризира и посредством
деянието си, съдът отложи от изтърпяване наложеното му наказание за максимален изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. Подсъдимият е млад човек, понастоящем студент,
и е необходимо навреме да осмисли и подложи на
оценка поведението си по-нататък, да осъзнае
тежестта на постъпките си, и същевременно да не остане с чувство на безнаказаност. Затова, съдът счете, че с
постановяване отложено изтърпяване на наказанието, но за по-продължителен
изпитателен срок, ще се изпълнят в максимална степен целите на наказанието.
ОТНОСНО ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ ОТ ГРАЖДАНСКИЯ ИЩЕЦ В. С..
Основанието за
ангажиране гражданската отговорност на подсъдимия е в разпоредбите на чл.45 и
следващите от ЗЗД, уреждащи института на непозволеното увреждане. Безспорно,
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК представлява
противоправно деяние, което е извършено виновно. Тъй като по изложените по-горе
съображения, подсъдимият И. беше признат за виновен по това обвинение, съдът
намери предявените против същия гражданските искове за доказани по основание.
По категоричен начин е доказано както наличието на вредоносен резултат – контузия на главата със сътресение
на мозъка, протекло с изпадане в безсъзнателно състояние и довело до
разстройство на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, така и наличието на причинна
връзка с поведението на подсъдимия. Затова съдът намери, че в случая
действително са налице предпоставките за ангажиране и на гражданската
отговорност на подс. И..
По отношение размера
на обезщетението за причинени от деянието неимуществени вреди е приложима и
разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, визираща принципа на справедливост. Съгласно т.2
на ПП на ВКС № 4/1968 г. понятието „справедливост” не е абстрактно и при
определянето му следва да се изхожда от конкретните обстоятелства, сред които
характерът и начина на извършване на деянието, причинените морални страдания,
начина на причиняване, тяхната продължителност и др. В случая, при определяне
на обезщетението за причинени неимуществени вреди съдът взе предвид характера на
причиненото увреждане, довело до разстройство
на здравето, временно опасно за живота на пострадалия, начина на причиняването
му – чрез нанасяне на множество удари в областта на главата на пострадалия, преживяните от последния
значителни физически и морални страдания и болки, стреса от преживяното и
свързаните с това отрицателни душевни преживявания, продължителността на оздравителния
период, обстоятелството, че в продължение на около 3 месеца след инцидента
пострадалият имал силно главоболие и световъртеж, изпитвал болки в областта на
очите и челюстта, и не бил в състояние да чете и да се подготвя за изпити,
което се отразило отрицателно на учебния процес и на социалния му живот, както
и че освен описаните увреждания, представляващи средна телесна повреда по
смисъла на чл.129, ал.2 от НК, на С. са били причинени и множество леки телесни
повреди – две
разкъсно-контузни рани в областта на лявата половина на главата, двустранен
периорбитален хематом с масивен оток на тъканите и кръвоизливи в областта на
дясната очна ябълка, както и счупване коронката на горен ляв кучешки зъб,
изкуствено изграден, и счупване на част от дъвкателната повърхност на на ІV зъб
от същата страна, всяко от които по отделно е довело до временно разстройство
на здравето, неопасно за живота му. Затова, отчитайки изложените обстоятелства,
съдът уважи претенцията на пострадалия за присъждане на обезщетение за причинени
неимуществени вреди по справедливост до размера от 12 500 лева, като искът в останалата му
част до пълния претендиран размер от 15 000 лева отхвърли, като неоснователен. Предвид
направеното искане, върху исковата сума бе присъдена и законна лихва, считано от датата
на увреждането – 18.12.2012 г., до окончателното й изплащане.
Искът за пострадалия
за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди съдът намери за
недоказан и го отхвърли, тъй като не се събраха доказателства направените от С.
разходи за дентални услуги след повече от две години от извършване на деянието
да са свързани с уврежданията именно на изкуствено изградения горен ляв кучешки
зъб и на ІV зъб от същата страна, причинени вследствие деянието на подсъдимия.
Както отбелязва и вещото лице в показанията си, в представената документация не
е отразено за лечението на кои зъби са направени разходите, за да се приеме, че
същите са пряка и непосредствена последица от деянието на подсъдимия.
ПО ВЪПРОСА ЗА ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО.
По отношение на вещественото доказателство – черна запалка, собственост на подсъдимия, съдът счете, че в случая не са налице законовите
предпоставки на чл.53 от НК за отнемането й в
полза на държавата, тъй като тази вещи, нито е била предназначена, нито е
послужила за извършване на престъплението. Затова, и на основание чл. 301,
ал.1, т.11 от НПК, съдът постанови след влизане на присъдата в сила тази вещ да
бъде върната на подсъдимия, а вещественото доказателство - 1бр. памучен тампон с червеникаво кафяво вещество, да бъде унищожено по реда на
ПАС.
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за виновен по предявеното му обвинение, на основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени направените по делото разноски
общо в размер на 190
лева, 170 лева от които вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол и 20 лева в
приход на бюджета на съдебната власт и по сметката на ЯРС. Освен това, същият
беше осъден да заплати съответната ДТ върху уважената част от гражданския иск в
размер на 500 лева. На същото
основание, отново с оглед изхода на делото, подсъдимият беше осъден да заплати и разноските, направени от гражданския ищец и частен обвинител С.,
представляващи разходи
за упълномощаване на повереник общо в размер на 1 650
лева.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: