М О Т И В И:
ЯРП е предявила обвинение против подсъдимия Д. *** за
престъпление по чл.343 Б ал.1 от НК.
В съдебно заседание участващия по
делото прокурор подържа обвинението, така както е предявено. Счита, че от
събраните по делото доказателства безспорно се установява фактическата
обстановка, изложена в обвинителният акт, поради което подсъдимия следва да бъде признат
за виновен по предявеното му обвинение и му бъде наложено наказание при
условията на чл.54 от НК в размер на една година и шест месеца лишаване от
свобода, изтърпяването на което бъде отложено за срок от три години, като и
лишаване от право да управлява МПС за срок от две години.
Подсъдимият, редовно призован се
явява лично и с упълномощени защитници. Не се признава за виновен и чрез защитниците
си пледира за оправдателна присъда.
След като извърши цялостна преценка на всички събрани по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият Д. *** е
правоспособен водач на моторно превозно средство, с придобити категории
„В" и „АМ". Към 28.08.2016 г.
заемал длъжността „***" в сектор „*** в отдел „***" при ***. От
2008 год. у него се оформил синдром на зависимост към алкохола, като
употребявал такъв и на работно си място.
На 28.08.2016 г. П. бил дежурен. Същия ден след
получен сигнал за произшествие в с. Зимница, обл.
Ямбол, свид. Д.Я.Ч. - *** при *** - Ямбол, уведомил
дежурния *** - свид. К.М.И. и дежурния *** - подсъдимия
Д.И.П.. Предвид необходимостта да посетят с. Зимница, обл.
Ямбол, двамата се явили в сградата на ОД на МВР -Ямбол. След което се качили в
служебен автомобил марка „Фолксваген Мултиван" с
per. № ***, собственост на ОД на МВР - Ямбол, с който
трябвало да отидат до с. Зимница, обл. Ямбол.
Автомобила се управлявал от подсъдимият П., който по-рано през деня употребил
алкохол. Около 16:00 часа същия ден при потеглянето на автомобила от паркинга
на ОД на МВР-Ямбол, находящ се в гр.
Ямбол, ул. „*** П. предприел маневра
движение назад като леко блъснал
лек автомобил „Опел Вектра" с per. № ***, също
собственост на ОД на МВР - Ямбол.
Подсъдимият П. и возещия се на предна дясна седалка свидетел И. не
разбрали какво се е случило и продължили
пътя си към с. Зимница, обл. Ямбол. Инцидентът бил
наблюдаван от свидетелите Н.П.К. и Б.И.Б. - служители на ОД на МВР - Ямбол,
които се намирали на площадката на стълбището пред централния вход на сградата
на ОД на МВР - Ямбол. Свид. К. уведомил за случилото
се свид. Ч.. Поради което свид.
Ч. позвънил на мобилния телефон на свид. К.М.И. и
разпоредил да се върнат обратно на
паркинга на ОД на МВР - Ямбол. На място бил извикан и екип на сектор „Пътна
полиция", в състав - свидетелите А.С.А. и Д.Г.К.. При пристигането си подсъдимия
П. и свидетеля И. останали на паркинга пред
ОД на МВР – Ямбол. Около 10 минути след това
пристигнали и свидетелите А. и К..
А. изпробвал подсъдимия П. за употреба на алкохол, посредством техническо
средство „Алкотест Дрегер
7510" с фаб. № ***, което отчело наличие на
алкохол с концентрация 2,42 на хиляда. Съставен му е АУАН № ***г. на сектор „Пътна полиция"
при ОД на МВР - Ямбол, за това, че управлявал моторно превозно средство след
употреба на алкохол, който подсъдимият П. подписал без възражения. Издаден му е
талон за медицинско изследване № *** в който е отразено, че следва да се яви до
18:00 часа за даване на кръвна проба. Подсъдимия п. е придружен от А. и К. ***
, където в 18:25 часа същия ден му била взета кръвна проба.
Видно от назначената по делото химическа експертиза за определяне на
концентрация на алкохол в проба кръв - Протокол № *** на Специализирана химическа
лаборатория при „МБАЛ -Пловдив" АД - гр. Пловдив се установява, че в
кръвната проба, взета от подсъдимия П. се доказва етилов алкохол в количество
2,16 на хиляда в кръвта.
От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № ***., изготвена от д-р Е.Б. -специалист по съдебна медицина,
се установило, че към 16:00 часа на 28.08.2016 г. концентрацията на етилов
алкохол в кръвта на Д.И.П. била 2,53 промила.
От назначената по делото съдебно-психиатрична експертиза, се установява,
че подсъдимят П. боледува от психични и поведенчески
разстройства в следствие употреба на алкохол. Синдром на зависимост, но същия е
могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи
постъпките си към момента на деянието и че е психически годен да участва в
досъдебно/съдебно производство.
Подсъдимият
П. е неосъждан.
Горната фактическа обстановка съдът приема за установена от части от обясненията на подъсдимия П., от показанията на свидетелите П.П., Н.К., Б.Б., Д.Ч., А.А., П.Н., Д.К., К.И. и С. П. , от
заключенията на назначените по делото химическа, съдебномедицинска експертиза
по писмени данни и съдебно психиатрична експертиза, справка за съдимост,
протокол за оглед на местопроизшествие, АУАН № *** г., ЗППАМ № *** справка за
нарушител, разпечатка от техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с фаб. № ***, лист за преглед
на пациент, протокол за медицинско изследване.
С показанията си свидетелите П.П. и
С. П. доказват зависимостта на подсъдимия от алкохол, която продължава с
години.
Показанията на свидетеля П.Н. не допринасят за разкриване на
обективната действителност , тъй като се отнасят само до причинените щети по
автомобилите на дирекцията.
По делото няма спор, че подсъдимия П. е зависим от алкохола и че на процесната дата е управлявал служебен автомобил марка „Фолксваген Мултиван" с per. № *** с който е станало
произшествието на паркинга пред ОДМВР Ямбол.
Основния въпрос е кога подсъдимия е употребил алкохол – дали при
потеглянето си за с.Зимница или след връщането си на паркинга на ОДМВР Ямбол,
както твърди той.
Съдът кредитира напълно показанията на свидетелите Н.К., Б.Б.,
Д.Ч., А.А., Д.К. и тези на К.И., дадени в с.з. на 13.09.2017 год.,
които са логични, последователни и взаимно допълващи се. Показанията на
свидетеля К.И., дадени в с.з. на 13.09.2017 год. , че след завръщането им през
цялото време до изпробването му за употреба на алкохол са били заедно на
паркинга се подкрепят от показанията на свидетеля К.. К., като *** заявява, че
след като автомобила ,управляван от П. се връща на паркинга, той вече е бил в
дежурната стая, като П. е бил отвън, всички са били на паркинга и не е влизал
при него в дежурната.на паркинга пред ОДМВР Ямбол. Показанията на К. се
потвърждават от показанията на свидетеля Д.Ч., че при възникнало ПТП
задължително се извършва проверка за употреба на алкохол и че тази проверка на п.
е извършена в негово присъствие от пристигналите свидетели А. и К.. Това от
своя страна говори, че Ч. се е намирал на паркинга пред ОДМВР- Ямбол по това
време, а К. в стаята на дежурния. Нещо повече – според свидетеля Ч.,
най-вероятното предаването на ключовете от П. за служебния автомобил след като
се е върнал е станало от вън на паркинга. Това пък потвърждава
показанията на свидетеля К., че п. не се е връщал в дежурната при пристигането
си на паркинга, както и показанията на свидетеля К.И., че през цялото време са
били заедно с П. за времето от завръщането им пред областната дирекция до
изпробването на П. за употреба на алкохол.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Б.Б.
, тъй като описаната в тях фактология на събитията се
подкрепя от показанията на всички свидетели и от обясненията на подсъдимия.
Съдът кредитира напълно и показанията на свидетелите А.А. и Д.К. – служителите на сектор Пътна полиция, които са
изпробвали подсъдимия П. за употреба на алкохол, като уреда е отчел 2,42
промила, издали са му талон за медицинско изследване и са го придружили до МБАЛ
„Свети Панталеймон“ за даване на кръвна проба. Това
са служителите които са му съставили и АУАН за констатираното нарушение на чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП, който подсъдимият е подписал без възражения. Тези двама свидетели , въпреки че са
пристигнали десетина минути след п. и И. също са заварили подсъдимия на
паркинга пред дирекцията.
Съдът кредитира напълно и заключенията на назначените по делото
химическа, съдебномедицинска и психиатрична експертиза, като научно обосновани.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия П., в частта им в която
твърди, че след като са били върнати на паркинга оставил ключовете в дежурната,
влязъл в тоалетната и тъй като е бил притеснен е пил от „патронче“
с алкохол което е носел в себе си. В тази им част те се опровергават от
показанията на свидетелите К., който е категоричен, че при него в дежурната П.
не е влизал, от показанията на свидетеля Ч., според който предаването на
ключовете е станало от вън на паркинга и от показанията на свидетеля К.И. с
който са били непрекъснато от вън на паркинга до изпробването на п. за употреба
на алкохол.
Опровергават се и от самите действия на подсъдимия П.. След извършената
му проверка, същия е подписал съставения му АУАН за управление на МПС след
употреба на алкохол без възражения.
Видно от приложения на лист 52 от ДП Протокол за медицинско изследване П.
и там е отрекъл да е употребил алкохол.
Съдът приема за нелогични обясненията на П., че въпреки, че от 16
години е експерт в НТЛ и работата му е свързана с посещаването на
пътно-транспортни произшествия да не знае какви са действията на разследващите
и че е задължително извършването на проба за употреба на алкохол на участниците
в такива произшествия. Житейски нелогично е при положение, че си употребил
такъв след като си преустановил управлението на автомобила да не съобщиш за
това на тези които ти извършват проверка и ти съставят АУАН, на този който ти
взема кръвната проба, на следователя водещ разследването срещу теб, а да сториш
това в един много по-късен момент и то едва на 17.11.2017 год. т.е. година и
три месеца след престъплението. В обясненията си П. дори и не твърди, че е
изпил цялото „патронче“ с алкохол, а заявява, че е
пил от него. Показанията на техническото средство са отчели 2,42 промила, а
тези от химическата експертиза на взетата му кръвна проба са 2,16 промила.
Видно от назначената съдебно-медицинска експертиза това съдържание на етилов
алкохол в кръвта на п. към 16:00 е 2,53
промила. Прави впечатление, че концентрацията на алкохол, както в издишания от него въздух, така и в
кръвната му проба е с приблизително еднакви показания, което също една индиция, че подсъдимия П. е употребил алкохол преди да
започне управление на МПС. Ако употребения от П. алкохол е станало пет минути
преди да бъде изпробван, както твърди той ,
то концентрацията му щеше да е по-голяма в издишания въздух.
Индиция за обстоятелството, че П. не е
имал време да влезе в дежурната, да остави ключовете от автомобила, да влезе в
тоалетната , да отпие от „патрончето“, да пуши цигара
и чак тогава да бъде пробван за употреба на алкохол е и изгледания пет часов запис от камерите на
ОДМВР Ямбол, обстоятелство което съдът не може да не спомене, въпреки, че
оптичния носител бе повреден при изпращането му за извършване на експертиза в
НИК –МВР гр. София.
Съдът не кредитира и показанията на свидетеля К.И., дадени по време на
очната ставка проведена между него и подсъдимия П..
От една страна те са вътрешно противоречиви с показанията му дадени в
с.з. на 13.09.2017 год. за действията на П. след завръщането им пред сградата
на ОДМВР Ямбол, а от друга страна противоречат на показанията на свидетелите К.
и Ч..
Това, че никой от разпитаните по делото свидетели не съобщава, че е
усетил П. да мирише на алкохол, не е доказателство, че не е употребил такъв ,
тъй като дори и свидетелите А. и К., които са го изпробвали и когато според П. вече
е бил употребил такъв не казват, че са
усетили такъв мириз.
Съдът не споделя доводите на защитата на подсъдимия, че след като в
издадения му талон за медицинско изследване на кръвта няма подпис на служителя
който го е издал, такъв талон не е издаван и е допуснато съществено нарушение
на Наредба № 30/27.06.2001 год. Действително в посочения талон липсва подпис на
издалият го свидетел Д.К.. Това обаче не е попречило на подсъдимия да му бъде
иззета кръвна проба и това е станало в 18:25 часа на 28.08.2016 год. Проверката за употреба на алкохол на П. е
извършена съобразно чл.1, ал.2 и 3 от Наредба №30/27.06.2001 год. за реда за
установяване употребата на алкохол или друго упойващо средство от водачите на
МПС. Съгласно чл.3, ал.2 от същата наредба на подсъдимия е издаден и талон за медицинско изследване на
кръвта. Липсата на подпис на издалия талона, не е станало причина медицинското
лице да не изземе такава и което да е довело до нарушаване правото на защита на
подсъдимия. Съгласно чл.4 от същата наредба, когато е установена концентрация
на алкохол, длъжностното лице от
службата за контрол може да придружи водача до лечебното заведение, но никъде
няма въведено задължение това да бъде сторено. Проблем на самия водач е дали по
пътя до лечебното заведение ще
употребява алкохол, след като знае с каква цел отива там.
Факт е , че подсъдимия се е явил за даване на кръвна проба 25 минути
след крайния час определен му от служителите на полицията е в негова полза, но
дори и при това положение кръвната проба му е била положителна. Това е довело
до напълно законосъобразното преизчисляване на резултатите от химическото изследване на кръвната му проба
към момента на извършване на проверката от служителите на полицията, а именно 16:00
часа.
Като несъществено се приема и възражението за разминаването от 10
минути тъй като в АУАН е посочено, че е управлявал МПС около 16:10 часа, а
кръвната му проба е изчислена към 16:00 часа. Това е така, тъй като в самия
АУАН времето е посочено „около 16:10 часа“. В показанията на свидетелите К. е
към 16:10, на Б. – беше след обяд към четири часа, Ч. – към 16:00 часа, на Д.К.
– „след 16:00 часа дежурния ни извика“
Съдът не споделя доводите на защитата и че след като никой от
разпитаните по делото свидетели не споделя да е наблюдавал у П. симптоми на
тежка степен на алкохолно опиване, то той не е бил под въздействието на
алкохол. От разпитаните по делото свидетели П. и С. П. се установява, че П. има
алкохолна зависимост от дълги години.
Вещото лице е посочило , че при такива лица тежката степен на алкохолно
опиване може да се демонстрира с признаците на средна степан на алкохолно
опиване. За наличие на симптоми на средна степен на алкохолно опиване се вижда
в показанията на свидетелите Б., Ч., А. и К.И.. Първите трима свидетелстват, че
П. не е говорил нищо и пушил, а И. свидетелства, че П. е управлявал автомобила
под позволената скорост, което при положение , че отива на оглед на
местопроизшествие говори за забавени реакции.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
От всички събрани по делото доказателства по безспорен и несъмнен начин
се установява, че подсъдимият Д.И.П. е осъществил както от обективна, така и от
субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, тъй катона 28.08.2016 г., около 16.00 часа, в гр. Ямбол, на паркинг на ОД на МВР-Ямбол,
разположен пред сградата на ОД на МВР-Ямбол, находящ
се в гр. Ямбол, ул. „Преслав“ № 40, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген Мултиван" с per.
№ ***, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда - а именно 2,53 на хиляда, установено
по надлежния ред - със съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № ***., изготвена от д-р Е.Б. - специалист по съдебна
медицина
На съдебното следствие безспорно се установява размерът на алкохолната
концентрация, тъй като е бил извършен
съобразно разпоредбите на действащата към него момент Наредба № 30/ 27 юни 2001 г. за реда за
установяване на употребата на алкохол или друго силно упойващо вещество от
водачите на МПС.
При осъществяването на деянието подсъдимият е действал с пряк умисъл,
тъй като ясно е съзнавал общественоопасния и противоправен характер на извършеното, както и неговите общественоопасни последици, но въпреки това е искал
настъпването на тези последици. Това ясно съзнаване на последиците произтича от
подсъдимия П. произтича и от длъжността, която е заемал.
С оглед всичко изложено съдът
намира, че подсъдимият П. действително е осъществил както от обективна, така и
от субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК, поради
което го призна за виновен по този текст от НК.
Относно вида и размера на наложеното наказание, съдът взе предвид
следното:
За извършеното от подсъдимия престъпление законът предвижда наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от двеста до хиляда лева. При
определяне размера на наказанието съдът от една страна взе предвид чистото съдебно
минало на подсъдимия и добрите
характеристични данни, а от друга страна съобрази със зачестилите случаи на престъпления от този вид
в страната и му наложи наказание при превес на смегчаващи
вината обстоятелства под средния размер а
именно една година и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на
основание чл.66 ал.1 от НК отложи за срок от три години.
На осн. чл.343 Г вр. чл.37 ал.1 т.7 от НК, съдът лиши подсъдимия от
право да управлява МПС за срок от една година и шест месеца, като съобрази
обществената опасност на деянието и тази на дееца – високата концентрация на
алкохол в кръвта му – 2,53 на хиляда, возенето на друг човек в автомобила,
целта на управлението и мястото където е отивал и качеството му в което го е
сторил, а на основание чл.59 ал.4 от НК приспадна
времето, през което е бил лишен за същото деяние по административен ред от възможността да
упражнява това си право, считано от 28.08.2016 год
год.
Съдът намира, че това наказание,
ще мотивира подсъдимия в бъдеще да се
отнася с по-високо чувство за отговорност и да не нарушава установения в
страната правопорядък.
При този изход на делото подсъдимия бе осъден да заплати и направените
по същото разноски в размер на 271,10 лв. в приход на републиканския бюджет, по
сметка на ОДМВР Ямбол, както и сумата от 105, 12 лв. в приход на бюджета на
съдебната власт, по сметка на ЯРС.
Причини за осъществяване на деянието от страна на подсъдимия са алкохолната
зависимост и занижения самоконтрол на подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: