ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№267
гр. Пловдив, 12.06.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският апелативен съд, втори наказателен
състав, на дванадесети юни през две хиляди и двадесета година, в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИХАЕЛА БУЮКЛИЕВА ЧЛЕНОВЕ:
ИВАН РАНЧЕВ ВЕЛИНА АНТОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията Велина Антонова ВЧНД № 241 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
С протоколно определение от 02.06.2020
г. по НОХД № 281/2020 г., Пловдивският окръжен съд e приел, че не са налице
релевираните от страна на защитата нарушения на процесуалните правила по чл.
249, ал. 4, т. 1, пр. 1 от НПК, допуснати в досъдебното производство – правото
на обвиняемия да научи в какво престъпление е привлечен в това качество. Недоволен от определението, с което
е било оставено без уважение искането за връщане на делото на досъдебното
производство, е останал подсъдимият, който чрез своя защитник адв. А. е подал
жалба с искане то да бъде отменено. Пловдивският апелативен
съд, след като се запозна с приложените по делото материали и с изложените в
жалбата доводи и след като провери атакуваното определение, прие че жалбата се
явява процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С
обжалваното определение на ОС-Пловдив е било прието, че обвинителният акт
отговаря на всички изисквания на чл. 246 ал. 2 от НПК и на досъдебното
производство не са били допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, довели до ограничаване на правата на обвиняемия. Първият съд е
споделил тезата на държавното обвинение, че отпадането на част от фактите, за
които е било повдигнато обвинението на досъдебното производство във внесения
обвинителен акт, не е налагало прокурорът да изготви постановление за частично
прекратяване на наказателното производство. Наведените от защитата доводи за
неясно обвинение е приел, че следва да коментира по същество. Настоящият съд намира, че НОХД № 581/2020 г. по
описа на ОС-Пловдив е било образувано след внасяне на материалите по досъд. пр.
№ *г. по описа на сектор „И.п.“ при ОД на МВР – П., водено срещу обвиняемия К.Л.А.
за престъпление по чл. 255, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 т. 2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 НК, с обвинителен акт в
съда. Правилно в атакуваното
определение, първият съд е приел, че обвинителният акт в достатъчна степен
съдържа данни за всички елементи на вмененото на подсъдимия престъпление, като
не е установил претендираните от защитата противоречия и неясноти, които да
затрудняват правото на защита. Не
могат да бъдат споделени доводите на защитника на подсъдимия - адв. А. за
незаконосъобразност на акта на инстанцията, поради непреодоляното разминаване
между постановлението за привличане на обвиняем на досъдебното производство и
обвинителния акт, както и поради висящото обвинение за периода, за който
производството не е било прекратено. Не намират опора в материалите по делото и
оплакванията за неясно и противоречиво описано обвинение по отношение на това в кой период е избегнато
установяването и плащането на данъчни задължения по всяко едно от отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление. Настоящият съд намира, че действително,
така както претендира защитата, с внасянето на обвинителния акт в съда, от
обвинението на подсъдимия са отпаднали някои факти, за които е имал предявено
обвинение в досъдебното производство. Това, обаче, по никакъв начин не налага
извод, че е било нарушено правото му на защита, тъй като в рамките на
разширеното обвинение на досъдебното производство, подсъдимият е имал
възможност да се защитава и за по-малкото, включващо фактите и квалификацията и
на внесеното в съда обвинение. Не могат да бъдат споделени доводите на
жалбоподателя, че прокурорът е следвало да изготви постановление за частично
прекратяване на наказателното производство по повдигнатото на досъдебното
производство обвинение за периода от 01.04.2012 г. до 11.05.2012 г., с който
обвинението се различава от това по обвинителния акт. Правилно първият съд е
посочил, че се касае за хипотезата на чл. 243, ал. 9 от НПК, при която не се
съставя постановление за частично прекратяване на наказателното производство в
случаите на ново привличане на същото лице за същото деяние. В процесния случай
е било извършено прецизиране на правната квалификация на установената
фактическа обстановка, за което не е необходимо прокурорът да изготвя
постановление за частично прекратяване на наказателното производство.
Независимо дали обвинението е било изменено в досъдебното производство,
прокурорът може да внесе обвинителен акт за същото, еднакво или по-леко
наказуемо престъпление, при липсата на съществено изменение на
обстоятелствената част на обвинението. В случая разликата в обстоятелствената
част на обвинението е несъществена по арг. от ТР № 61 от 1977 г. на ОСНК, тъй
като не се касае за непредявени по съответния ред обстоятелства, които имат
значение за определяне на фактическия състав на престъплението. Конкретно,
поради стесняване на фактическата рамка при внасяне на обвинителния акт в съда,
подсъдимият не е бил изправен пред необходимост да полага нови усилия при
упражняване на правото си на защита. Не
намират опора в материалите по делото и останалите доводи на защитата за неясно
и противоречиво описано обвинение по отношение на това в кой период е било
избегнато установяването и плащането на данъчни задължения при отделните
деяния, включени в продължаваното престъпление. В обвинителния акт ясно са били
очертани разнообразни начини за извършване на формите на изпълнителното деяние
на данъчно престъпление – избягване на установяване и плащане на данъчни
задължения, като в обстоятелствената му част са налице фактически и правни
изводи за действията на подсъдимия, чрез които се твърди, че е избегнал установяване
и плащане на данъчни задължения.
Съдържат се и достатъчно данни, чрез които може да се проследи причинната
връзка между изпълнителното деяние и настъпилия резултат при действието на
фигурата на посредственото извършителство. Обвинението е цитирало и норми от
секторното законодателство, кореспондиращи с твърденията, че пасивът на данъчно
задълженото лице е бил намален неправомерно. Прокурорът е пояснил и какво има
предвид под специфичните понятия от данъчното законодателство, като обстоятелствената
част на обвинителния акт кореспондира с неговия диспозитив и в цялост очертават
всички фактически и юридически параметри на обвинението, по които съдът следва да
се произнесе. Претендираните от защитата под формата на пороци на обвинителния
акт въпроси, следва да бъдат обсъждани по същество от съда, разглеждаш делото, като
не ограничават правото на обвиняемия да разбере в извършването на какво точно
престъпление е обвинен, за да организира пълноценно защитата си. Ето защо, жалбата е неоснователна, а
обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да се
потвърди. Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 02.06.2020 г. по НОХД № 581/2020 г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив, с което е било оставено без уважение искането на защитата за
прекратяване на съдебното производство на основание чл. 249, ал. 1 вр. чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.