Р Е Ш Е Н И Е № 260038
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. ПЛОВДИВ, 22.02.2021 г .
Пловдивският апелативен съд, търговско отделение в открито
заседание от пети
февруари през две хиляди и двадесет и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕСТОР СПАСОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ БРУСЕВА
РАДКА ЧОЛАКОВА
при участието на секретаря Катя
Митева, като разгледа докладваното от съдия Радка Чолакова, възз.търг.дело №710 описа на
ПАС за 2020 г.,
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв.
от ГПК, образувано по подадена въззивна жалба от З.Б.И. АД, чрез процесуалния му представител
адвокат М.Г., срещу постановеното
решение №71 от 29.06.2020 г. по търг.дело №122/2019 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик
в осъдителните му части, с които е осъдено застрахователното дружество да
заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди на Й.Х.Д. за
разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. /или за 10 000 лв./ и на Т.И.П.
за разликата над 15 000 лв. до 20 000 лв. /или за 5 000 лв./.
Жалбоподателят е останал недоволен от
така постановеното решение в обжалваните му части, като го счита за неправилно
и незаконосъобразно, постановено в нарушение на материалния закон и
процесуалните правила. Не е съгласен с изводите на първоинстанционния съд.
Според него присъдените застрахователни обезщетения са със завишени размери,
неотговарящи на критериите на материалния закон и не съответстващи на
уврежданията, които са различни за
двамата пострадали, както и не са съобразени с изводите на вещите лица от
назначената съдебна експертиза по делото.
Моли
да се отмени решението в обжалваните осъдителни части, след което се отхвърли
исковата претенция съответно над 10 000 лв. и над 15 000 лв.
Претендира разноските.
Срещу
въззивната жалба е постъпил отговор от Й.Х.Д. и Т.И.П., чрез пълномощника им адвокат
Г.Б.Х., в който се изразява становище за неоснователност на оплакванията във въззивната
жалба и се моли да не се уважава. Претендира разноски за въззивното
производство.
Съдът,
след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените оплаквания, както
и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на
жалбоподателя на 20.08.2020 г. Въззивната жалба е подадена
чрез куриер на 03.09.2020 г. Ето защо е депозирана в срок от надлежна
страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Отнася се до размера на присъдено застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, както следва: по
отношение на Й.Х.Д. за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. /или за
10 000 лв./, по отношение на Т.И.П. за разликата над 15 000 лв. до 20 000
лв. /или за 5 000 лв./.
Видно от данните по делото, Й.Х.Д. и Т.И.П. претендират заплащане на застрахователно обезщетение по
чл.432, ал.1 КЗ за причинените им неимуществени вреди – болки и страдания от
телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от 25.08.2018 г., причинено от
противоправно поведение на А. Х. Н. при управление на лек автомобил с марка М., с рег.№** **** **, застрахован при ответното З.Д.
със застраховка Гражданска отговорност.
Ищецът Й.Х.Д.
твърди, че в резултат на посоченото ПТП са му причинени телесни увреждания –
счупване на гръдна кост, травми на корема и таза. В резултат на уврежданията
през първите няколко месеца от инцидента страдал от интензивни болки в областта
на фрактурата и обща отпадналост. Не можел
да извършва нормални движения и да става самостоятелно от леглото,
значително се затруднили битовите му нужди, като в ежедневието си разчитал на
помощта на семейството си. Увредата на гърдите внесла значителен дискомфорт,
изпитвал болка при дишане и издишане,
при кашлица и при промяна на движението на тялото. Предвид преживения стрес
имал проблеми със съня и понижени
емоционални настроения.
Ищцата Т.И.П.
твърди, че в резултат на ПТП е получила счупване на гръдна кост, както и счупване на 8-мо и 9-то ребро в ляво. През първите няколко месеца
след инцидента страдала от интензивни болки в областта на фрактурата и обща
отпадналост. Битовите и нужди били значително затруднени, като в ежедневието си
разчитала изцяло на помощта на близките
си. Изпитала значителен дискомфорт, болка при дишане и всяко движение.Трудно
намирала подходяща поза за сън и почивка. Имала проблеми със съня и понижено
настроение.
При
тези твърдения са претендирали застрахователно обезщетение първият -
30 000 лв., а втората - 40 000
лв., като претенциите им са уважени частично – по 20 000 лв. за всеки един
от тях.
С оглед
оплакванията във въззивната жалба, в настоящото производство следва да се
прецени завишени ли са присъдените суми в съответствие с критериите за
справедливост и събраните по делото доказателства.
От
констатациите на комплексната съдебно автотехническа и медицинска експертиза се установяват уврежданията
на ищците в резултат на ПТП. Ищецът Й.Х.Д. е получил травма на други интраабдоминални органи,
без открита рана в корема, неразместено счупване на гръдна кост /закрито/ на костен прозорец -
фрактура на стернума в средна част, малки контузионни огнища в двете белодробни
основи, контузия на главата. Проведено му е
консервативно лечение с медикаментозни средства. Не е подлежал на
имобилизация. Зарастването на счупената кост следвало да е за около три-четири
седмици. Възстановяването му е продължило около 3-4 месеца. Най-силни болки е
изпитвал по време на инцидента, при
оказването на първа помощ, при приемането му в болница и при инвазивните
медицински мероприятия, като в резултат
на проведената медикаментозна,
обезболяваща терапия към края на третата седмица те са се редуцирали постепенно,
като се има предвид, че при промяна на положението на гръдния кош, при вдишване
и кашляне болката се усилвала. Установява се и, че при този вид счупване
клиничната картина се характеризира със силна болезненост в областта на
счупването и затруднение при дишането с възможност за задържане на секрети и
развитие на възпалителни процеси. Установява се, че няма усложнения, вкл. последващи
заболявания, че инцидентът не се е отразил на хернията и извършената след
това операция не е в причинна връзка с
него.
По отношение на ищцата Т.И.П. се
установява, че тя е получила травма на други интраабдоминални органи, без открита рана в корема, счупване на гръдна кост
/закрито/, счупване на две ребра в ляво, двустранни плеврални изливи,
хемоторакс в десния плеврален синус,
контузия на главата и лява глезенна става. Проведено и е консервативно
медикаментозно лечение. Възстановяването е продължило около 3-4 месеца. Клиничната картина и изпитаните болки са същите, както са
описани при първия ищец.
Съдът
кредитира тези констатации, тъй
като са изготвени на база медицинска
документация и преглед на страните. Ето защо, следва да се приемат настъпилите
увреждания, степента
им, механизма на настъпване, период на лечението им.
Разпитана са и свидетели за
състоянието на ищците в резултат от ПТП. От показанията на свидетеля В. Г.,
живееща на съпружески начала с първия ищец, се установява състоянието
му в болницата и след изписването му. Като го видяла на другия ден след
произшествието бил в изключително тежко състояние, гърдите и тазът го боляли,
плачел. След изписването тя се грижила за него в къщи. Почти три месеца бил на
легло със страшни болки и не можел да се движи. При дишане и обръщане също имал
болки. Наложила се операция от херния. Понастоящем пак е изнервен. Не спи
спокойно, често бълнува, става на сън, изпитва болки.
От
показанията на свидетеля С.Д., живеещ на
съпружески начала с втората ищца, се установява, че след изписването и от
болницата той се грижил за нея, тъй като лежала на легло около три месеца.
Помагал и за всичко. Оплаквала се от болки
в гърдите, не можела да диша. Инцидентът и се отразил психически доста зле, до ден днешен е зле.
Съдът
следва да вземе предвид тези свидетелски
показания, които са от свидетели, полагали ежедневни грижи за ищците след изписването им от болница след инцидента,
имащи непосредствени впечатления.
Така при преценяване на събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност се установяват настъпилите увреждания
на ищците в резултат на ПТП. В тази връзка се потвърждават твърденията им в исковата
молба за причинените им вреди. Установява се клиничната картина при настъпилите
счупвания на гръдна кост, придружена и със счупване на две ребра за втората
ищца, която е една и съща за двамата. Характеризира се със силна болезненост в
областта на счупването и затруднение при дишането с възможност за задържане на
секрети и развитие на възпалителни процеси. Установява се продължителността на
оздравителния процес – 3-4 месеца от инцидента. Липсват усложнения. Няма
влошаване на състоянието им. Към настоящия момент и за в бъдеще не се очаква те
да страдат от болков синдром или други оплаквания като последица от получените
травми, освен от преходни болки при промяна на времето.
Размерът на обезщетението за неимуществени
вреди за претърпени болки и страдания в резултат на увреждането от ПТП следва
да се определи по критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД на база
преценка на конкретните обективно съществуващи
обстоятелства, установени по делото, като се
отчетат причиненото телесно увреждане, интензитета
му, влиянието му върху личността на пострадалия, времето за възстановяване, изпитаните
болки при възникване на ПТП, на лечението и към настоящия момент, жизнеспособността
на пострадалия, нормативно определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната, както и да се обсъдят всички обстоятелства, имащи
значение в конкретния случай. При отчитане на всички тези критерии, справедлив
размер в съответствие с чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 20 000 лв. за всеки ищец. Причинено
им е трайно затрудняване движението на снагата, продължило повече от
един месец, което по своя характер води към средна степен на увреждане, което е
с едни и същи клинични картини, характеризиращи се с един и същи болков синдром
със силен интензитет, с една и съща
продължителност на оздравителния процес. В този случай няма пречка да
бъдат присъдени еднакви по размер обезщетения.
До този извод е стигнал и
окръжният съд, поради което неговото решение следва да бъде потвърдено.
С оглед гореизложеното, въззивна жалба се явява неоснователна относно приложението на чл.52 от ЗЗД. Изводите на първоинстанционният съд съответстват на събраните
доказателства, вкл. и на констатациите
на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза по делото. Ето
защо и тъй като не се установяват оплакванията във въззивната жалба, същата
следва да се остави без уважение, като се потвърди постановеното решение в
обжалваните му осъдителни части досежно размера на присъденото обезщетение.
По отношение на разноските -
Ответниците са претендирали
разноските, като са приложили списък по чл.80 от ГПК, както и 2 договора за правна помощ и вносни бележки
към тях. Ето защо и с оглед резултата на делото, на първия следва се присъдят
1000 лв., на втората – 700 лв.
Ето защо, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №71 от
29.06.2020 г. по търг.дело №122/2019 г. по описа на Окръжен съд Пазарджик в
осъдителните му части, с които е осъдено застрахователното дружество З.Б.И. АД да
заплати застрахователно обезщетение за неимуществени вреди – болки и страдания
на Й.Х.Д. за разликата над 10 000 лв. до 20 000 лв. и на Т.И.П. за разликата над 15 000 лв. до
20 000 лв., причинени в резултат на
ПТП от 25.08.2018 г., причинено от А. Х. Н. при управление на лек автомобил с марка М., с рег.№** **** **, застрахован със
застраховка Гражданска отговорност при З.Б.И. АД.
*** АД да заплати на Й.Х.Д. направените разноски за
въззивното производство в размер на 1000 лв., и на Т.И.П. - 700
лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: