Р Е Ш Е
Н И Е
906/8.10.2019г.
гр. Шумен
Шуменският
районен съд, в открито заседание, на двадесет и пети септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Л. Григорова
при секретаря Д. Христова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д.№3124 по описа за 2018 г. на ШРС, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове, с правно
основание чл.422 от ГПК, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В
молбата си до съда, ищецът „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор, излага,
че по ч.гр.д.№1862/2018 г. на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК, била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение срещу ответника С.С.М.,
ЕГН **********,***, за сумата от 364,13 лв., от която: 228,29 лв. - главница,
съгласно сключен на 11.08.2015 г. между „Провидент Файнешънъл България“ ООД и
ответника, Договор за потребителски кредит №*********, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 23,24 лв. – договорна,
възнаградителна лихва за периода от 21.10.2015 г. до 05.11.2015 г.; 14,19 лв. - лихва за забава за периода от
21.10.2015 г. до 31.05.2018 г.; 98,41 лв. - такси за периода от 21.10.2015 г.
до 05.11.2015 г., като е присъдена и законна лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ
изплащане. Ищецът твърди, че на 11.08.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответника е сключен Договор за потребителски кредит №*********, по силата на който дружеството
е предоставило на М. заем, в размер на 300.00 лева, при насрещното задължение
на последния да върне посочената сума, ведно с уговорената лихви и такси, чрез 45
седмични погасителни вноски. Ищецът твърди, че първото просрочие по кредита
било от 21.10.2015 г., а крайният срок на договора е настъпил на 05.11.2015 г. В
следствие забавата и съобразно договореното, му е начислена лихва за забава. На
28.07.2016 г. между кредитора и ищцовото дружество е сключен договор за цесия,
по силата на който процесното вземане е прехвърлено на ищеца. Ищецът бил
упълномощен да уведоми длъжника за настъпилата цесия и на последния, в
качеството му на цедиран длъжник, е изпратено уведомление за настъпилата цесия,
но пратката се е върнала в цялост като непотърсена, поради което ищецът счита,
че уведомяването следва да настъпи в настоящото производство. Поради изложеното
моли съда да постанови решение, по силата на което, да се признае за установено,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 364,13 лв., от която: 228,29 лв. -
главница, съгласно сключен на 11.08.2015 г. между „Провидент Файнешънъл
България“ ООД и ответника, Договор за потребителски кредит №*********, като вземането по договора в
последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 23,24 лв. – договорна,
възнаградителна лихва за периода от 21.10.2015 г. до 05.11.2015 г.; 14,19 лв. - лихва за забава за периода от
21.10.2015 г. до 31.05.2018 г.; 98,41 лв. - такси за периода от 21.10.2015 г.
до 05.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното ѝ изплащане.
Претендира и разноски.
В
законния едномесечен срок, предвиден в разпоредбата на чл.131 от ГПК, ответникът,
действащ чрез назначения му от съда особен представител, представя писмен
отговор, в който заявява, че счита исковете за неоснователни, за което излага правни
и фактически доводи и възражения. Излага възражения за нищожност на договорните
клаузи за лихви и такси.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се
установи от фактическа и правна страна следното: По ч.гр.д.№1862/2018 г. по
описа на ШРС, по реда на чл.410 и сл. от ГПК е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение срещу ответника, за следните суми: 228, 29 лв. -
главница, съгласно сключен на 11.08.2015 г. между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответника Договор за паричен заем №*********; 23, 24 лв. -
договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 21.10.2015 г. до 05.11.2015 г.;
14, 19 лв. - лихва за забава за периода от 21.10.2015 г. до 31.05.2018 г.; 98,
41 лв. - такси за периода от 21.10.2015 г. до 05.11.2015 г. Присъдена е и законна
лихва върху главницата, считано от 25.06.2018 г. до изплащане на вземането,
както и направените разноски в общ размер на 75.00 лева. Заповедта е връчена на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК.
При настоящия казус, в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно облигационно отношение между сочения заемодател - „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника, по силата на което соченото дружество е
предоставило заем на ответника, в размер на 300.00 лева, със задължението на
последния да върне сумата, ведно с уговорената възнаградителна лихва. Видно от
представения по делото Договор за потребителски кредит №********* от 11.08.2015
г., се установи, че на посочената дата „Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника са постигнали съглашение, по силата на
което дружеството е предоставило в заем на ответника сума в размер на 300.00
лева, при насрещното задължение на ответника да върне сумата, ведно с уговорена
фиксирана лихва в размер на 40, 98 лева. В същия договор страните са постигнали
съгласие кредиторът да предостави допълнителна услуга на заемополучателя, именувана
„Кредит у дома“, при която кредиторът е поел задължение да достави заемната
сума в дома на длъжника, като събира седмичните, дължими от длъжника, вноски
също при посещение на дома на последния. За тази услуга ответникът е поел
насрещното задължение да заплати сумата от 174, 84 лева. С посочената такса
общият размер на дължимата сума по договора възлиза на 530, 82 лева, платими
чрез седмични вноски, всяка в размер на 11, 80 лева, с изключение на последната
вноска, която се равнява на сума от 11, 62 лева. Срокът на договора е 45
седмици, като първото седмично плащане е следвало да се извърши на 18.08.2015
г., а всяко следващо седмично плащане е следвало да се осъществява всяка сряда
от съответната седмица.
Текстът
на договора е на ясен и разбираем език, като в случая е спазено изискването на
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗПК /форматът и размерът на шрифта е 12,
установено от съда при просто сравнение на текста на договора с текст с размер
на шрифта 12/. Постигането на съгласие между страните относно предмета на заема
и поемането на задължение за неговото връщане, както и предаването на сумата в
държане на ответника С.М., по делото се установяват по несъмнен и категоричен
начин /арг. от чл.27 от ОУ на подписания договор, според който ответникът е
декларирал, че с подписването на договора е получил сумата по кредита/. Самият
договор има характер на разписка за предаване на средствата, поради което и
други доказателства не са необходими. В случая по процесния договор за
потребителски кредит на ответника е предоставена в заем сума от 300.00 лева,
при уговорена лихва 29,73 % годишно и ГПР в размер на 49,00%. Лихвата по
договора е възнаградителна – за ползване на дадената парична сума. Към датата
на сключване на процесния договор са приети разпоредбите на ал. 4 и ал. 5 на
чл. 19 от ЗПК, в сила от 23.07.2014 г., според които годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения, а клаузите в договори, надвишаващи този размер, се считат
нищожни. Договореният между страните ГПР от 49,00%, не надхвърля петкратно
размерa на законния такъв за времето на сключване на договора /определения от
БНБ основен лихвен процент /0%/ и 10 пункта надбавка/.
На
следващо място, съдът намира и за неоснователни възраженията на ответника за
нищожност /неравноправност/ на клаузата именувана „Кредит у дома“. Съгласно
разпоредбата на чл.10а от ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит.
В разглежданата хипотеза уговорените между страните допълнителни такси са за
допълнителните услуги, които кредиторът е поел ангажимента да предоставя на
ответника /да събира седмичните вноски чрез посещение на представител на
дружеството в дома на длъжника/, при насрещния ангажимент на ответника да
заплати стойността на тази услуга. Ето защо заключава, че така сключеният между
„Провидент Файненшъл България“ ООД и ответника
договор за заем е действителен, респ. поражда предвидените в него права и
задължения за страните.
Няма
спор, че ответникът е спрял плащанията по договора, като съответно съобразно
уговореното и общите правила за забава на парични задължения, същият следва да
понесе и отговорността за забавеното плащане. От изготвеното
заключение по извършената ССЕ, по отношение на което съдът няма основания да се
съмнява в правилността и обективността му, се установи, че на 11.08.2015 г. на ответника
е предоставен заем от „Провидент Файненшъл България“ ООД, като общо
платените по договора суми от ответника са в размер на 140.00 лева. Последното
плащане по договора е на 21.10.2015 г. Размерът на
остатъка от задължението по договора е следното: 228, 29 лева - главница; 23,
24 лева - договорна лихва и 14, 19 лева - лихва за забава и 98, 41 лева- такси.
Предвид изложеното, съдът стига до извода, че кредиторът е изпълнил
задължението си да предаде на кредитополучателя паричната сума, предмет на
договора за заем, съобразно уговорения в договора начин /чл. 27, от договора/,
като за кредитополучателя е възникнало задължение да върне предадената парична
сума, ведно с уговорената възнаградителна лихва и такси за уговорени услуги. От приложените по делото писмени
доказателства /частно заверени преписи от Договор за прехвърляне на вземания
между „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД и „Провидент Файненшъл
България“ ООД от 28.07.2016,
Приложение № 1 към договора със списък на длъжниците и прехвърлените вземания/, се
установява, че на 28.07.2016 г. „Провидент Файненшъл България“
ООД /в качеството на
цедент/ и „Фронтекс Интернешънъл” ЕАД /в качеството
на цесионер/, са сключили договор за прехвърляне на вземания, съгласно който
цедентът прехвърля възмездно на цесионера вземания, произтичащи от договори за
заем, описани в Приложение № 1 към договора. От представеното по делото
Приложение № 1 е видно, че вземането на цедента по процесния договор за кредит,
е включено в предмета на договора за цесия от 28.07.2016г.
На основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, предишният кредитор /цедентът/ е
длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането. По делото е
представено уведомление, адресирано до ответната страна, за извършеното
прехвърляне на вземането на кредитора на ищцовото дружество. Няма данни това
уведомление да е изпращано, преди завеждане на делото, до ответника. Но, съобразно
задължителната съдебна практика, цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомление от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на
цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаване на делото, с оглед
императивното правило на чл.235, ал.3 от ГПК. Изходящото от цедента, действащ
чрез пълномощника си, уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, предл. първо от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането
поражда действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД /в този смисъл
са Решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. Т.К., II Т.О. на ВКС,
Решение №78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.д. №2352/2013 г., II т.о., ТК, Решение №3 от 16.04.2014 г. на ВКС по
т.д.№1711/2013 г., I т.о., ТК,
постановени по реда на чл.290 от ГПК/. В разглеждания казус препис от исковата
молба и приложенията към нея са надлежно връчени на ответника, като в
приложенията са както уведомителното писмо от бившия кредитор, действащ чрез
ищеца по силата на надлежно извършена упълномощителна сделка, така и изричното,
за тези действия, пълномощно от цедента. За да стигне до извода, че ищецът, в
качеството си на цесионер е надлежно упълномощен от предишния кредитор да
уведоми длъжника за настъпилата цесия, съдът се съобрази с предвиденото в
договора за цесия и по- конкретно с текста на чл.7, ал.1 от договора, според
който с подписването на договора за цесия цедентът дава съгласието си и
упълномощава цесионера да уведоми всички длъжници от негово име, в съответствие
с разпоредбите на чл.99, ал.3 от ЗЗД, за прехвърлянето на договорите за кредит.
Съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, кредиторът може да прехвърли
своето вземане, освен ако законът, договорът или естеството на вземането не
допуска това. Цесията е съглашение, в което цедираният длъжник не участва, тъй
като при този договор промяната в облигационното правоотношение се отнася само
до кредитора по вземането. Безспорно процесното вземане е прехвърлимо /няма
изрична забрана в закона или договора за това и естеството на вземането го
позволява/. В случая предвид изрично
сключения договор за цесия и уведомяването на ответника, в качеството му на
цедиран длъжник, съдът приема, че по отношение на последния е настъпил
прехвърлителния ефект на цесията, като в този смисъл носител на вземанията по
процесния договор за кредит е ищецът.
Досежно
направеното от особения представител на ответника възражение за липса на
материално правна легитимация на ищеца, поради факта, че съобщението за
настъпилата цесия не е връчено лично на длъжника, а на назначения му от съда
особен представител в процеса, съдът счита същото за неоснователно, поради
следното: ГПК предвижда ясни и изчерпателно изброени правила, приложими при
връчване на съдебни книжа на ответника, а именно търсене на ответника от
съответните длъжностни лица на отразения в НБД “Население“ постоянен и настоящ
адрес или на посочения от ищеца адрес за призоваване, респ. по отразена в
съответните регистри месторабота на ответника/длъжника/ или място на
осъществявана от последния място на стопанска дейност. Разпоредбата на чл.47,
ал.5 от ГПК, тълкувана във взаимна и логическа връзка с останалите текстове от
чл.47, гласи, че съобщението, адресирано до ответника, връчено по реда на
цитирания текст, се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му
от канцеларията на съда или общината, т.е. в случая законодателят е предвидил
т.нар. „фингирано връчване”, при което прилагането на призовката или
съобщението в цялост е приравнено на връчване. С оглед допълнителна защита
правата на ответниците законодателят, в тези случаи, предоставя и допълнителни
гаранции за защита правата на последните, като задължава съдът да им назначи
особен представител /чл.47, ал.6 от ГПК/, който следва да защити правата и
интересите им в процеса. Водейки се от текстовете на процесуалния закон, съдът
стига до извода, че особеният представител е процесуален представител на
ответника в образуваното срещу него гражданско производство, който има право
свободно да упражнява, респ. изпълнява всички права и задължения на ответника в
процеса, с изключение на тези, за които се изисква изрично пълномощно, т.е. има
т.нар. общо пълномощие /арг. от чл.29, ал.5 от ГПК/. Съгласно текста на нормата
на чл.34 от ГПК, общото пълномощно дава право за извършване на всички
съдопроизводствени действия, включително получаване на депозирани разноски и
преупълномощаване, като ал.3 от същият нормативен текст гласи, че за сключване
на спогодба, за намаляване, оттегляне или отказ от иска, за признаване на
исканията на другата страна, за получаване на пари или на други ценности, както
и за действия, представляващи разпореждане с предмета на делото, е необходимо
изрично пълномощно. В случая действието по формалното получаване на книжата по
делото, респ. на уведомлението за прехвърляне на вземанията на ищеца, не
представлява действие, за което законодателят предвижда изрично овластяване
/изрично пълномощно/. От друга страна, както е посочено по- горе, длъжникът е
търсен на отразените в регистрите адреси и не е открит нито от заповедния съд,
нито от настоящия, водещ исковото производство съд. Да се отрече възможността
ищецът, като цесионер да търси вземанията си, поради неоткриване на длъжника
дори и в образувано срещу последния исково производство, би се стигнало до
абсурдната идея кредиторът да се лиши от възможността да търси защита на
нарушеното си право. Безспорно последното би противоречало на основни принципи
на гражданското съдопроизводство. Ето защо счита, че в случая цесията е
надлежно съобщена на длъжника и носител на вземанията по процесния договор за
заем е ищеца.
От заключението на вещото лице по допуснатата ССЕ се установява,
че размерът на остатъчното задължение по договора за паричен кредит е 228, 29
лева - главница; 23, 24 лева - договорна лихва и 14, 19 лева - лихва за забава
и 98, 41 лева- такси. Падежът за изпълнение на посоченото задължение, съгласно
представените писмени доказателства е настъпил на 21.06.2016 г. Следователно
срокът за издължаване на дълга по кредита е изтекъл, от което следва, че
вземането на ищеца е изискуемо. Ответникът не е ангажирал доказателства за пълното погасяване
на дълга. Не е направил и твърдения в посочения смисъл.
Предвид изложеното
съдът счита, че така предявените искове са изцяло основателни и доказани, и
следва да се уважат.
Ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и сторените както в заповедното, така и в исково
производство разноски. Съгласно т. 12 от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на
ОСТГК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Присъдените със заповедта за изпълнение разноски не се включват в
предмета на установителния иск по чл. 422 ГПК, а представляват законна
последица от уважаването/отхвърлянето на иска, като съдът, който разглежда иска
по чл. 422 ГПК, следва да разпредели отговорността за разноски по издаване на
заповедта за изпълнение. Съдът следва да се произнесе с осъдителен диспозитив
по дължимостта на разноските в заповедното производство (т. 12 от ТР № 4/2013
г. от 18.06.2014 г. на ОСТГК на ВКС). Ето защо и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца следва да се присъдят направените по делото, включително и в
заповедното производство, разноски, съразмерно с уважената част от исковете, в
общ размер на 750.00 лева /75.00 лева- в заповедното производство и 675.00 лева
в исковото/.
Водим
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор, че С.С.М.,
ЕГН **********,***, дължи
на търговското дружество следните суми: 228,29 лв. /двеста двадесет и осем лева
и двадесет и девет стотинки/ - главница, съгласно сключен на 11.08.2015 г.
между „Провидент Файнешънъл България“ ООД и ответника, Договор за потребителски
кредит №*********, като
вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество; 23,24
лв. /двадесет и три лева и двадесет и четири стотинки/– договорна,
възнаградителна лихва за периода от 21.10.2015 г. до 05.11.2015 г.; 14,19 лв. /четиринадесет лева и деветнадесет
стотинки/- лихва за забава за периода от 21.10.2015 г. до 31.05.2018 г.; 98,41
лв. /деветдесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/- такси за периода от
21.10.2015 г. до 05.11.2015 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 25.06.2018 г. до окончателното изплащане на главното задължение,
присъдени по ч.гр.д. №1862/2018 г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА С.С.М., ЕГН **********,***, да
заплати на „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от А.В.Г.- изпълнителен директор, сумата
от 750, 00 лева /седемстотин и петдесет лева/, представляваща направените по
делото, включително и в заповедното производство, разноски, съразмерно с
уважената част от исковете /75.00 лева - в заповедното производство и 675.00
лева в исковото/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: