№ 11818
гр. София, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20231110167164 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на П. Й. Р., с ЕГН: **********, подадена
чрез пълномощника му – адв. М. П., против 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код
по БУЛСТАТ: ********* с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул. Никола
Генадиев № 1, представлявано от Венелина Николова – директор, с която се
иска съдът да осъди ответника да заплати на ищеца следните суми: 1/ сумата
от 2100 лева – главница, представляваща незаплатено трудово
възнаграждение в договорен с Анекс № Д01-192 от 10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.
увеличен размер, равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г.,
за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г. и 2/ сумата от 74.24 лева –
обезщетение за забава за периода от 01.09.2023 г. до 07.12.2023 г., както и
законната лихва върху главницата, считано от датата на исковата молба –
07.12.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и
направените разноски.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил в трудово правоотношение
с ответника, считано от 31.08.2021 г. по силата на трудов договор РД-08 №
887-2070/31.08.2021 г. като заемал длъжността „учител по математика“ с код
по НКПД 23305004 и място на работа гр. София при 8 часов работен ден и
трудово възнаграждение от 1460 лева месечно. На 14.09.2022 г. към трудовия
договор било сключено допълнително споразумение и възнаграждението на
ищеца било увеличено на 1533 лева, считано от 01.09.2022 г.
Впоследствие обаче поради влошаване на здравословното му състояние
1
на ищеца се наложило да напусне работа – като подал писмено едномесечно
предизвестие. Така със Заповед РД -08 № 517-2361 от 16.06.2023 г.
работодателят прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 326, ал.
1 от КТ.
На следващо място се твърди, че с Анекс от 10.08.2023 г. към КТД за
системата на предучилищното и училищното образование от 06.12.2022 г.
било уговорено увеличение на месечните трудови възнаграждения на заетите
в сферата на образованието, равняващ се на 15 % от работната заплата към
01.01.2023 г. – чл. 28 от КТД – като увеличението било със задна дата от
01.01.2023 г.
Поради това на 20.10.2023 г. ищецът отправил заявление до ответника
за заплащане на дължимото се увеличение от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г.,
когато и трудовият договор бил прекратен. Ответникът обаче тълкувайки
превратно разпоредбите на приложимото законодателство и на КТД отказал
да заплати исканото увеличение.
Ищецът обаче излага подробни доводи, че процесната сума му се
дължи, доколкото към 01.01.2023 г. бил служител при ответника и продължил
да е такъв до 16.06.2023 г., като увеличението макар и договорено на
10.08.2023 г. било с обратна сила – именно от 01.01.2023 г. В тази връзка се
поддържа, че анексът имал обратна сила, доколкото чл. 54, ал. 1 от КТ
позволявал на КТД да има действие с обратна сила. Такова принципно
положение следвало и от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане
на труда - § 3 от ПЗР. В тази връзка и ищецът счита, че макар да е бил с
прекратен трудов договор към датата на анекса, увеличеният размер на
трудовото възнаграждение му се дължи за времето, когато все още е заемал
длъжността учител.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат увеличени.
С исковата молба са представени: копие от трудов договор РД-08 №
887-2070/31.08.2021 г., допълнително споразумение към него, копие от
заповед РД -08 № 517-2361 от 16.06.2023 г., уведомление по чл. 62, ал. 5 от
КТ, копие от трудова книжка, справка за начислени удръжки, заявление до
ответника и отговор от последния.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника 125-то СОУ „Боян Пенев“, чрез
адв. Д. Г., е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се
оспорват като неснователни и недоказани.
В тази връзка на първо място не се оспорва, че ищецът действително е
бил в трудово правоотношение с ответника като е бил учител по математика,
считано от 31.08.2021 г. до 16.06.2023 г., когато трудовият договор бил
прекратен въз основа на предизвестие от работника. Не се оспорва и че с
Анекс от 10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и
училищното образование от 06.12.2022 г. било уговорено увеличение на
месечните трудови възнаграждения на заетите в сферата на образованието,
равняващ се на 15 % от работната заплата към 01.01.2023 г., с обратна сила –
считано от 01.01.2023 г.
Според ответника обаче на това увеличение имали право единствено все
2
още ЗАЕТИТЕ в системата на предучилищното и училищното образование
лица към датата на сключване на анекса – 10.08.2023 г. – на основание чл. 27,
ал. 2 от КТД. Ищецът обаче към тази дата вече бил с прекратен трудов
договор, поради което нямал качеството „заето лице“ в образователната
система и нямало възможност да му бъде заплатено процесното увеличение. В
тази връзка се оспорва възможността да обратно действие на увеличението
спрямо вече напусналите системата лица – като отново се сочи аргумент от §
3 от Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Такава
възможност не предвиждал противно на доводите на ищеца и чл. 54, ал. 1 от
КТ.
На последно място се оспорва и претенцията за обезщетение за забава,
като се посочва, че дори сумата да се дължала, то ответникът не бил изпаднал
в забава от сочената от ищеца дата, доколкото нямало фиксиран срок, в който
увеличението да се заплати.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени. Представят
се писмени доказателства: трудово досие, КТД и анекс към него, както и
фишове за заплата.
В хода на производството по делото е извършена и приета съдебно
счетоводна експертиза с вх. № 153064/10.05.2024 г.
Представени са допълнително и служебни бележки от синдикални
организации.
В съдебно заседание, проведено на 21.05.2024 г. процесуалният
представител на ищеца по делото поддържа исковата молба и иска същата да
бъде уважена.
Ответната страна излага доводи за неоснователност на претенцията.
От страните са представени писмени бележки.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено следното:
Страните по делото не спорят, а и от представените по делото: копие от
трудов договор РД-08 № 887-2070/31.08.2021 г., допълнително споразумение
към него, копие от заповед РД -08 № 517-2361 от 16.06.2023 г., уведомление
по чл. 62, ал. 5 от КТ и копие от трудова книжка, се установява, че П. Й. Р. е
работил по трудово правоотношение при ответника като е заемал длъжността
„учител, общообразователен предмет /математика и информатика/ в
прогимназиален етап“, с код по НКПД 2330 5004 – като трудовият договор е
бил със срок на изпитване от 6 месеца, а след това за неопределено време –
при основно възнаграждение от 1300 лева и 351 лева добавка за стаж –
брутни размери.
Впоследствие с допълнително споразумение от 13.05.2022 г. трудовото
възнаграждение е увеличено – при основно такова от 1460 лева и добавка за
стаж от 408.80 лева – брутни размери.
Със заповед № РД -08 № 517-2361 от 16.06.2023 г. трудовото
правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ –
3
считано от 16.06.2023 г.
Видно от приложени три броя служебни бележки ищецът е бил в
процесния период /а и преди и след него/ член на синдикалната организация
към Синдиката на българските учители и редовно е плащал членския си внос.
Страните не спорят и че след прекратяване на трудовото
правоотношение на ищеца обаче между МОН, Съюза на ръководителите в
системата на народната просвета в България, Сдружението на директорите в
средното образование в Република България, Синдиката на българските
учители към КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“,
Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите
синдикати в България е сключен анекс № Д 01-192/ 10.08.2023г. към
Колективния трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и
училищното образование № Д 01-269/ 06.12.2022 г. Видно от сключения
анекс № Д 01-192 от 10.08.2023 г. КТД бил променен чл. 27 и считано от
01.01.2023 г. като били увеличени индивидуалните основни работни заплати
на педагогическите специалисти и непедагогичския персонал в системата на
образованието.
С анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността
„старши учител” да бъде в размер на 1736 лева, считано от 01.01.2023 г.
Съгласно ал. 3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите
специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между
старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се
увеличават с не по-малко от 15 %.
Съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и
училищното образование № Д 01-269/ 06.12.2022г., постигнатите между
страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се
прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните
организации и за работодателите – членове на организациите на
работодателите - страни по договора.
На последно място по делото е изготвена ССчетЕ, съгласно която
размерът на брутното възнаграждение на ищеца съобразно увеличението,
регламентирано в Анекс № Д 01-192/10.08.2023 г. към КТД би възлизало на
2256,58 лева месечно, формирано, както следва: основна заплата 1762,95
лева (1533,00 лева х 1,15 = 1762,95) и клас прослужено време (28%) 493,63
лева. Така за процесния период от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г. незаплатената
разликата в брутното трудово възнаграждение на ищеца възлиза на общо
1946.14 лева, а в нетното възнаграждение на 1573.55 лева.
От своя страна обезщетението за забава върху сумата от 1946.14 лева за
периода от 01.09.2023 г. до 07.12.2023 г. възлиза на 69.51 лева, а само за
периода от 20.10.2023 г. до 07.12.2023 г. – на 34.75 лева.
От своя страна ако като база се използва нетното възнаграждение от
1573.55 лева – то обезщетението за забава за периода от 01.09.2023 г. до
07.12.2023 г. възлиза на 56.20 лева, а само за периода от 20.10.2023 г. до
07.12.2023 г. – на 28.10 лева.
Експертизата не е оспорена от страните като не са поставени
4
допълнителни въпроси, нито е искана повторна експертиза. Поради това и
доколкото липсват данни за заинтересованост на вещото лице съдът намира,
че експертизата следва да бъде кредитирана.
На последно място видно от заявление с вх. № РД 15 109-432/20.10.2023
г. ищецът е отправил искане към ответното училище да му бъде заплатено
полагащото се със задна дата увеличение на заплатата предвид анекса към
КТД. Ответникът обаче е отказал – видно от писмо от 23.10.2023 г.
Останалите писмени доказателства са неотносими към процесния спор
/като част от тях са послужили за изготвяне и ССчетЕ/, поради което и съдът
не ги обсъжда.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание по чл.128 от КТ, вр. с чл.245 от КТ и
чл.54 от КТ и по чл. 86, ал. 1 от КТ.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово
правоотношение с ответника, размера на претенциите си и изпадане на ответника в забава.
В доказателствена тежест на ответника е да установи плащането на
дължимото се трудово възнаграждение.
По основателността:
В настоящия случай страните не спорят по наличието на трудово
правоотношение помежду им, датата и основанието за прекратяването му,
нито по увеличението на трудовите възнаграждение на педагогическите
специалисти – съгласно цитираните по-горе КТД и анекс към него от
10.08.2023 г.
Не се спори и по размера на увеличението и конкретния размер,
съгласно ССчетЕ, с който се увеличава трудовото възнаграждение на ищеца.
Съгласно чл. 128, т. 2 и чл. 245 от КТ работодателят дължи плащане на
договореното трудово възнаграждение за извършената от работника/
служителя работа. Това е основно задължение на работодателя като насрещна
престация за предоставената му и използвана от него работна сила на
работника или служителя. Разпоредбата на чл. 57 от КТ предвижда, че
колективният трудов договор има действие спрямо работниците и
служителите, които са членове на синдикалната организация – страна по
договора.
В случая по делото е установено несъмнено, че в процесния период
01.01.2023 г. – 16.06.2023 г. ищецът е работил по трудово правоотношение
при ответника на длъжността „учител, общообразователен предмет
/математика и информатика/ в прогимназиален етап“, като страните са
обвързани от разпоредбите на колективния трудов договор за системата на
предучилищното и училищното образование № Д 01-269/ 06.12.2022 г.
/предвид членството на ищеца в синдикална организация към СБУ в същия
период/.
5
В тази връзка и основният спорен по делото въпрос се свежда до това
дали процесното изменение на КТД, направено с анекс № Д01-192/ 10.08.2023
г., с което са определени нови по-високи размери на работните заплати на
служителите със задна дата /считано от 01.01.2023 г./ се прилага и за тези
работници или служители, които към датата на приемане на анекса вече са с
прекратено трудово правоотношение.
С приемането на Закон за държавния бюджет за 2023 г. (обн. ДВ. бр.66/
01.08.2023г.) и § 2 от Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 4/
2017г. за нормиране и заплащане на труда (обн. ДВ. бр.75/ 01.09.2023 г.),
законодателят е постановил същите да се прилагат считано от 01.01.2023 г. С
това е преуредил вече възникналите в предходен момент правоотношения
между правните субекти. Също така приетото изменение на КТД с анекс №
Д01-192/10.08.2023 г. предвижда нов размер на основните възнаграждения,
приложим считано от 01.01.2023 г., за работните заплати на заетите в
системата на образованието.
Следва да се съобрази и че колективният трудов договор за системата
на предучилищното и училищното образование, сключен между посочените
синдикални организации и МОН е многостранен договор, с няколко
насрещни страни, всяка от които е направила волеизявление за увеличаване
на основните трудови възнаграждения на работещите в сферата на
предучилищното и училищното образование, считано от 01.01.2023 г.
Поради това съдът приема, че според анекса, ефектът на договореното е
с обратно действие – считано от 01.01.2023 г., а не от датата на сключването
му – 10.08.2023 г. Принципно страните по един договор може да се съгласяват
за постигане на различни правни резултати, но такива, които са разрешени от
закона. В тази връзка следва да се прецени дали законът разрешава правният
ефект на преговорите и постигнатите споразумения на синдикално ниво в
бранша да бъде отнесен към задна дата. Тук съдът съобразява разпоредбата на
чл. 54, ал. 1 от КТ, който гласи, че КТД влиза в сила от деня на сключването
му, доколкото в него не е уговорено друго и прие, че разпоредбата не е
императивна, доколкото разрешава на страните по КТД да договарят относно
началния срок, от който ще породи действие договора. Затова и обсъжданият
по настоящото дело анекс не противоречи на закона и следва да бъде зачетен.
Следователно посочените разпоредби се прилагат по отношение на
лицата, които към момента на влизане в сила на нормите /01.01.2023 г./ са
отговаряли на изискванията на закона – да са страни по трудово
правоотношение, обхванати от действието на КТД по силата на членственото
си правоотношение.
С придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици
за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията
на чл.14 от ЗНА. Затова ищецът, който е полагал труд в процесния период
има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата
и КТД увеличение на работната заплата.
Последващото прекратяване на трудовото му правоотношение, не засяга
правното му положение към по-ранния момент на приложимост на
6
промяната. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени
съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да
се приеме, че считано от 01.01.2023 г. е увеличено възнаграждението за
длъжността, която е заемал ищецът. По тези съображения съдът приема искът
за главница за доказан по основание.
Само в допълнение следва да се отбележи и че през процесния период
от 01.01.2023 г. до 16.06.2023 г. ищецът е полагал действително труд за
ответника, което обстоятелство не се оспорва от последния. Предвид и реда
за приемане на Закона за държавния бюджет за съответната година – то ако
същият е бил приет своевременно лицето е щяло да получи полагащото му се
увеличение още в началото на учебната година. Поради това и забавянето на
бюджетната процедура, което от своя страна е рефлектирало върху редица
обществени сектори в това число в системата на образованието не може да
служи за основание ищецът да бъде поставен в по-неблагоприятно положение
спрямо останалите свои колеги, с които са работили едновременно, но чиито
трудови правоотношения не са били прекратени към м. август 2023 г.
Досежно размера на иска за главница съдът съобразява заключението по
ССчетЕ – съгласно която сумата възлиза на 1946.14 лева – брутен размер. За
разликата до пълния размер от 2100 лева или за сумата от 153.86 лева искът
следва да бъде отхвърлен.
По иска за обезщетение за забава – същият следва да се приеме за
основателен от датата на поканата – 20.10.2023 г. до 07.12.2023 г. – в размер
на 34.75 лева – като за разликата следва да бъде отхвърлен.
Доколкото по делото е предявен иск за възнаграждение, но и такъв за
обезщетение за забава липсва основание за допускане на предварително
изпълнение.
На последно място настоящият състав се запозна и с приложените към
писмените защити на страните по делото две решения на ОС Бургас –
Решение № 431/10.05.2024 г. по в.гр.д. № 388/2024 г. /в смисъла на настоящия
съдебен акт/ и Решение № 369/22.04.2024 г. по в.гр.д. № 409/2024 г., което
застъпва тезата на ответника. Предвид наличната противоречива практика на
въззивната инстанция /макар и в друг съдебен район и доколкото делата не
подлежат на касационен контрол/ - на този етап /до утвърждаване на
практика на СГС/ настоящият състав възприема Решение № 431/10.05.2024 г.
по в.гр.д. № 388/2024 г. на БОС.
По исканията за разноски на страните:
Разноски в настоящото производство претендират и двете страни като
предвид изхода на делото такива се дължат и на двете страни:
Ищецът претендира разноски за адвокат от 983 лева, които са
действително извършени. Възражение за прекомерност на същите от
ответника не е въведено /видно от протокола от о.с.з./. Поради това с оглед
уважената част от исковете на ищеца се дължи сумата от 895.58 лева.
Ответната страна претендира 600 лева – отново разноски за адвокат
действително извършени. Предвид изхода на делото на ответната страна се
7
дължи сумата от 53.36 лева.
Предвид изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
и разноски в полза на съда – за държавна такса от 79.24 лева и от 164 лева –
възнаграждение на вещо лице.
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ: ********* с
адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул. Никола Генадиев № 1, ДА
ЗАПЛАТИ на П. Й. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес, следните
суми: 1/ сумата от 1946.14 лева – главница, представляваща незаплатено
брутно трудово възнаграждение в договорен с Анекс № Д01-192 от
10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното
образование от 06.12.2022 г. увеличен размер, равняващ се на 15 % от
работната заплата към 01.01.2023 г., за периода от 01.01.2023 г. до 16.06.2023
г. и 2/ сумата от 34.75 лева – обезщетение за забава върху сумата от 1946.14
лева, за периода от 20.10.2023 г. до 07.12.2023 г., както и законната лихва
върху главницата, считано от датата на исковата молба – 07.12.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането КАТО ОТХВЪРЛЯ исковете за
следните суми и периоди: 1/ за сумата от 153.86 лева – разликата между
уважения размер на главницата до пълния претендират такъв от 2100 лева и 2/
за сумата от 39.49 лева – разликата между уважения размер на обезщетението
за забава до пълния претендиран такъв от 74.24 лева, както и за периода от
01.09.2023 г. до 20.10.2023 г. досежно обезщетението за забава поради
неоснователност на претенциите в отхвърлените части.
ОСЪЖДА 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ: ********* с
адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул. Никола Генадиев № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на П. Й. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр.
София, адрес сумата от общо 895.58 лева адвокатско възнаграждение в
настоящото производство по гр.д. № 67164/2023 г. на СРС съобразно
уважените искови претенции.
ОСЪЖДА П. Й. Р., с ЕГН: ********** и адрес: гр. София, адрес ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на 125-то СОУ „Боян Пенев“, с
код по БУЛСТАТ: ********* с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул. Никола
Генадиев № 1 сумата от общо 53.36 лева адвокатско възнаграждение в
настоящото производство по гр.д. № 67164/2023 г. на СРС съобразно
отхвърлените искови претенции.
ОСЪЖДА 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ: ********* с
адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул. Никола Генадиев № 1 ДА ЗАПЛАТИ на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК по сметка на Софийски РС сумата от 79.24
лева за държавна такса и сумата от 164 лева – възнаграждение за вещо лице
по уважените искове.
8
УКАЗВА на 125-то СОУ „Боян Пенев“, с код по БУЛСТАТ: *********
с адрес гр. София, ж.к. Младост 1, ул. Никола Генадиев № 1 да внесе
възложените в негова тежест разноски по сметка на съда, в едноседмичен
срок, считано от влизане на решението в сила, КАТО ГО
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че в противен случай съдът ще издаде служебно
изпълнителен лист вкл. за сумата от 5 лева за издаване на листа и ще
пристъпи към принудително събиране на вземанията.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Софийски
градски съд, в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9