РЕШЕНИЕ
№ 2954
гр. Пловдив, 10.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20215330120462 по описа за 2021 година
Предмет на делото са искове по чл. 124 ГПК вр. с чл. 26, ал.1 ЗЗД и и
чл. 10а, и чл. 19, ал.4 от ЗПК, както и чл. 143, ал. 1 и чл. 146 ал. 1 от ЗЗП.
Ищец Н. Г. Л. чрез адв. Е.И. иска да се прогласи за нищожна клаузата
на договор за кредит № ******* сключен с ответник „Вивус.БГ“ ЕООД с
ЕИК *********, която предвижда заплащането на такса за бързо разглеждане
в размер на 57,26 лева като противоречаща на принципа на добрите нрави,
неравноправна по смисъла на ЗЗП и като заобикаляща материално-правните
изисквания на чл. 19, ал.4 ЗПК.
Ангажират се доказателства.
Претендират се разноски по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.
Ответник „Вивус.БГ“ ЕООД с ЕИК ********* чрез юрк. Х. Г. оспорва
предявения иск.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по
делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл.
235, ал.2 ГПК, за да се произнесе взе предвид следното.
Установява се по делото, че е бил сключен договор за кредит № ******
между Н. Г. Л. и ответника „4Финанс“ ЕООД преименуван на „Вивус.Бг“
ЕООД съгласно който е отпусната сума на кредита в размер на 500 лева, при
ГПР 49,5% с падеж 17.05.2021г. и включен такса за бързо разглеждане в
раздел Условия по кредита, ред 8 – ми – сума в размер на 57,26 лева.
1
Съдът намира, че така уредената таксата за бързо разглеждане на
заявката за отпускане на кредита представлява установено задължение на
заемодателя, свързано с предоставянето и управлението на кредита.
Ответното дружество предоставя кредитно финансиране по занятие,
като тази му дейност е неразривно свързана с разглеждането на документите
(заявката), подадени от всеки потенциален клиент.
Съобразно изричната норма на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване
и управление на кредита. Предвид изложеното и след като ищецът е подал
заявление за предоставяне на паричен ресурс, което се явява задължителна и
необходима стъпка за усвояването на паричната сума, то ответникът не
следва да изисква заплащане на такса за бързо разглеждането на документите,
без оглед на това в какъв срок се разглежда заявката за кредитиране.
Впрочем, изискваната от ответника такса представлява пряк разход по
кредита и следва да бъде включен при формирането на годишния процент на
разходите ( чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 19, ал. 1 ЗПК ), което очевидно не е
извършено тъй като таксата се явява близо 10 % от главницата, с което ГПР
би нарастнал поне до 59,5% а оттук следва, че по този начин императивно
заложения в чл. 19, ал. 4 ЗПК лимит се надвишава. Тоест, налице е и пълно
разминаване между посочения в договора ГПР, дължима сума за заплащане и
действително дължимата величина в края на заемния период. Всичко това
поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо
кредитора и на практика няма информация колко точно е оскъпяването му по
кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от
Директива 93/13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер
на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните
компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата
на чл. 19, ал. 1 ЗПК.
Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави
пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да
направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че
за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, следва в договора
да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на
предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да
бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са
отчетени при формиране на ГПР.
Предвид на горното освен, че клаузата за бързо разглеждане на заявката
за кредит в процесния договор е нищожна, нищожен се явява и целия договор
за кредит, но до колкото няма искане за прогласяването му за такъв съдът не
се произнася по този въпрос.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищцат следва да се присъдят
сторените от нея разноски – 50 лева за държавна такса, а на основание чл. 38
ЗА, ал.1, т.2 ЗА в полза на адв. Е.И. ще следва да се присъдят разноски в
размер на 300 лева за адвокатско възнаграждение.
2
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА за нищожна клаузата на такса за бързо разглеждане в раздел
„Условия по кредита“, ред 8 – ми – сума в размер на 57,26 лева от сключен
договор за кредит № ***** между Н. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. П.
ул. *** № *** и „4Финанс“ ЕООД с ЕИК ********* преименуван на
„Вивус.Бг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 с у. З.Р. поради противоречието й с
чл. 10а, ал.2 ЗПК;
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 с у. З. Р. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на Н. Г. Л. с ЕГН ********** с адрес: гр. П. ул. **** № **
сумата от 50 лева разноски за държавна такса за настоящата инстанция;
ОСЪЖДА „Вивус.Бг“ ЕООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 с у. З.Р. ДА
ЗАПЛАТИ в полза на адв. Е.И. с адрес: гр. Пловдив, ул. Хан Кубрат № 2
сумата от 300 лева на основание чл. 38 ЗА, ал.1, т.2 ЗА;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
3