Р Е Ш Е Н И Е № 31
Гр. Сливен, 23.03.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет
и шести февруари две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВ
БАКАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ИГЛИКА ЖЕКОВА
ДЕТЕЛИНА БОЗУКОВА
при участието на прокурора Христо Куков
и при секретаря Радостина Желева, като разгледа
докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 2 по описа за 2020 година, за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по
касационна жалба срещу решение № 463/05.11.2019 г. по АНД № 986 по описа на
Районен съд - Сливен за
2019 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С Решение № 463/05.11.2019 г. по АНД №
986/2019 г. на Районен съд - Сливен е отменено Наказателно постановление № 432677-F435462/03.04.2019
г. Началника на Отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП, с което на Едноличен
търговец М.С.М. с фирма „Б. – М.М.“, със седалище и адрес ***, за нарушение по чл.
41 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС
и на основание чл. 185 ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
Недоволен от така постановеното
решение е останал касационният жалбоподател ТД на НАП, която чрез наказващия
орган го обжалва в срок, като в жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност
на същото. Неправилно било прието от съда, че нарушението е формално, а законът
не предвижда вреди на фиска или друг вредоносен резултат, за да се ангажира
административнонаказателната отговорност на търговеца. Нарушението се дължало
на неположена дължима грижа от страна на задълженото лице. Моли съда да отмени обжалваното решение и
потвърди наказателното постановление.
В с.з. касационният жалбоподател, редовно
и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен гл. юрк Ж. Д.,
която поддържа жалбата и моли съда да я уважи на посочените в същата основания.
Претендира юрисконсултско възнаграждение.
В с.з. ответникът по касационната
жалба, редовно и своевременно призован, се представлява от надлежно упълномощен
адв. Д. Д., който оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли. Заявява, че към
настоящия момент деянието, за което е наложена административната санкция, вече
не е съставомерно. С изменението на наредбата, задължението за извеждане на месечни
отчети вече оставало само за търговците на горива.
В с.з. представителят на Окръжна
прокуратура Сливен застъпва становище за основателност на касационната жалба и незаконосъобразност
на атакувания съдебен акт. Заявява, че следва да се оценява правната уредба,
действала към момента на извършване на нарушението, а доказателствата по делото
сочели на неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Настоящата съдебна инстанция, след
като обсъди доводите в жалбата, изслуша и взе предвид становищата на страните и
анализира събраните по делото доказателства както пред първата инстанция, така
и пред настоящата касационна такава, намери касационната жалба за подадена в
срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
Предвид събраните по делото писмени и
гласни доказателства, настоящият състав прие за безспорно установена и доказана
следната фактическа обстановка:
При извършена на 27.10.2018 г.
проверка от длъжностни лица – инспектори по приходите при НАП в обект „К. – а.“
в гр. С., кв. „Р.“, ул. „С.. И. Р.“ № ., стопанисван от ЕТ „Б. – М.М.“ било
констатирано, че в обекта има монтирано и регистрирано фискално устройство и се
съхранява книга за месечни финансови отчети, но не е съхранен месечен отчет за
м. март 2018 г. Проверяващият приел, че търговецът не е изпълнил задължението
си в 7 – дневен срок след изтичане на всеки месец да отпечата съкратен отчет от
фискалната памет на монтираното в обекта ФУ за периода. Описаното било
квалифицирано като административно нарушение по чл. 41 ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС в съставения на 31.10.2018
г. Акт за установяване на административно нарушение с № F435462.
Въз основа на съставения акт, началник
отдел „Оперативни дейности“ – Бургас при ЦУ на НАП издал Наказателно
постановление № 432677-F435462/03.04.2019 г., с което на Едноличен търговец М.С.М.
с фирма „Б. – М.М.“, със седалище и адрес ***, за нарушение по чл. 41 ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ, във вр. с чл. 118 ал. 4 от ЗДДС и на
основание чл. 185 ал. 2, изр. второ, във вр. с чл. 185 ал. 1 от ЗДДС наложил
имуществена санкция в размер на 500,00 (петстотин) лева.
За да отмени Наказателното постановление,
Районният съд е приел, че не е допуснато нарушение, тъй като същото е
малозначително и с позоваване на нормата на чл. 28 от ЗАНН отменил санкционния
акт.
Решението на Районен съд Сливен е
законосъобразно. Съображенията на настоящата инстанция в тази насока са
следните:
От доказателствата по делото е
установено по безспорен начин, че при извършена на 27.10.2018 г. проверка от инспектори
по приходите в стопанисван от ЕТ „Б. – М.М.“ обект „К. – а.“ е установено, че
търговецът не е отпечатал и съхранил в книгата за дневни финансови отчети такъв
за м. март 2018 г. Нарушението е квалифицирано от наказващия орган като такова
по чл. 41 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на МФ. Съгласно действащата към
процесния период редакция на тази разпоредба, в 7 – дневен срок от изтичане на
всеки месец и година, лицето по чл. 3 отпечатва съкратен отчет на фискалната
памет на всяко устройство в обекта за съответния период. С изменение,
обнародвано в ДВ, бр. 52/2019 г., чл. 41 ал. 1 от Наредбата , изменен и е със
следното съдържание: В 7 – дневен срок след изтичане на всеки месец и година,
лицето по чл. 3, използващо ЕСФП отпечатва съкратен отчет на фискалната памет
от всяка ЕСФП в обекта за съответния период. Според чл. 2 ал. 2 от Наредбата, видовете
фискални устройства са електронни касови апарати с фискална памет (ЕКАФП),
фискални принтери (ФПр) и електронни системи с фискална памет (ЕСФП) за
отчитане оборотите от продажби на течни горива със средства за измерване на
разход, които са одобрени по смисъла на Закона за измерванията или са с оценено
съответствие по смисъла на Закона за техническите изисквания към продуктите.
Следователно, към настоящия момент разпоредбата, квалифицираща процесното
деяние като противоправно такова е отменена и същото не съставлява
административно нарушение. Приложение намира нормата на чл. 3 ал. 2 от ЗАНН,
съобразно която ако до влизане в сила на наказателното постановление последват
различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по –
благоприятна за нарушителя.
Предвид горното, като е отменил
наказателното постановление, Районният съд е постановил законосъобразен съдебен
акт, който следва да бъде оставен в сила.
Предвид изхода на делото,
неоснователна е претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на
разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание
чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл. първо от АПК,
Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 463/05.11.2019
г. на Районен съд Сливен, постановено по АНД № 986/2019 г. по описа на същия
съд.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.