Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 23.10.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II „Е” състав в публично
заседание на двадесет и седми септември две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА И.
ЧЛЕНОВЕ: П. САНТИРОВ
мл.с-я АДРИАНА
АТАНАСОВА
при секретаря Елеонора
Г.
разгледа
докладваното от съдия Сантиров гр. д. № 2134/2019 г. по описа на СГС, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК
С Решение № 4866 от 19.04.2016 г., постановено по
гражданско дело № 7256/2014 г. на Софийски районен съд, II ГО, 73 състав, частично
са уважени предявените от З.Г. Д., М.Д.С. и П.К.П. срещу З.“Л.И.“ АД активно
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ/отм./
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, както следва:
в полза на З.Г. Д. е присъдена сумата от 3000,00 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди при ПТП на 8.7.2013 г. в
гр.Благоевград, виновно предизвикано от водача на л.а. с per. №******, който е
застрахован по действащ към момента на произшествието договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва от подаването
на исковата молба - 11.2.2014 г„ до изплащане на главницата, а на осн. чл.86,
ал.1 ЗЗД и сумата от 182,87 лв„ представляваща
обезщетение за забава за плащане на главницата за периода 8.7.2013 - 11.2.2014
г., като иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45, вр. чл.52 ЗЗД е отхвърлен за
разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 20000,00 лв., а иска
по чл.86, ал. ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 1229,10 лв.;
в полза на М.Д.С. е
присъдена сумата от 1500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди при ПТП
на 8.7.2013 г. в гр.Благоевград, виновно предизвикано от водача на л.а. с per.
№******, който е застрахован по действащ към момента на произшествието договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба - 11.2.2014 г. до изплащане на главницата, а на
осн. чл.86, ал.1 ЗЗД и сумата от 91,46 лв„
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата за периода
8.7.2013 - 11.2.2014 г., като иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45, вр.
чл.52 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 16000,00 лв., а иска по чл.86, ал. ЗЗД е отхвърлен за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 975,28 лв.;
в полза на П.К.П.
е присъдена сумата от 1500,00 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди при ПТП
на 8.7.2013 г. в гр.Благоевград, виновно предизвикано от водача на л.а. с per.
№******, който е застрахован по действащ към момента на произшествието договор
за застраховка „Гражданска отговорност“ с ответника, ведно със законната лихва
от подаването на исковата молба - 11.2.2014 г. до изплащане на главницата, а на
осн. чл.86, ал.1 ЗЗД и сумата от 91,46 лв„
представляваща обезщетение за забава за плащане на главницата за периода
8.7.2013 - 11.2.2014 г., като иска по чл.226, ал.1 КЗ (отм.), вр. чл.45, вр.
чл.52 ЗЗД е отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния предявен
размер от 15000,00 лв., а иска по чл.86, ал. ЗЗД е отхвърлен за разликата над
уважения размер до пълния предявен размер от 914,33 лв.;
Със същото
решение ответното дружество З.“Л.И.“ АД е осъдено да заплати на адв. П. К. от
САК на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 473,64 лв., представляваща
възнаграждение по договор за оказана безплатна правна помощ.
Срещу така постановеното решение, в
частта, с която предявените активно субективно съединени главни осъдителни
искове искове са били частично е
отхвърлени за разликата над уважените им размери до пълните предявени размери е постъпила въззивна жалба от ищците З.Г. Д., М.Д.С.
и П.К.П., чрез пълномощника П.К., с оплаквания за неправилно приложение на
материалния закон, поддържайки, че същото е постановено в противоречие с
принципа за справедливост, прогласен от чл.52 ЗЗД. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част и уважи изцяло предявените главни искове. Пълномощникът
на жалбоподателите - адв.
П. К. от САК претендира на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за адвокатско
възнаграждение зеа оказана безплатна адвокатска помощ.
Подадена е и част
жалба от адв. К. срещу Определение от 12.09.2018 г., с което е отхвърлено
искането й за изменение на решението в частта за разноските, касаещи размера на
присъденото адвокатското възнаграждение за оказана безплатна помощ по чл. 38,
ал. 2 ЗА .
В
законоустановения срок въззиваемият ответник
З.“Л.И.“
АД, чрез пълномощника си – юриск. Р.И., с надлежно учредена представителна
власт по делото, е подал отговор на
въззивната жалба, с който оспорва същата по подробно изложените съображения.
Претендира разсноки.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирани лица - страни в процеса, като жалбоподателите са
освободени от заплащане на ДТ, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо,
постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански
дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за частично основателни по следните
съображения:
Разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ
/отм./, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви
пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото
делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил
договор за застраховка „Гражданска отговорност”, обезпечаваща неговата деликтна
отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност
на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото
лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1)
застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или
неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинно-следствена
връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на
застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка
„Гражданска отговорност” между делинквента и ответника - застраховател.
Тъй като обжалваното решение в частта,
с която са уважени частично предявените главни осъдителни искове и в полза на З.Г.
Д. е присъдено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 3000,00 лв., а на
М.Д.С. и П.К.П. обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 1500,00 лв., не
е обжалвано от ответника и същото е влязло в законна сила., то в конкретния
случай със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото съдебно
производство са установени всички материални предпоставки, обуславящи
възникването на спорното материално право. Предвид това, спорът между страните,
въведен с въззивната жалба и само по отношение, на който въззивният съд следва
да се произнесе (арг. чл. 269, изр. 2 ГПК), се съсредоточава върху
обстоятелството какъв е размерът на заместващото обезщетение за причинените на ищеца
неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие,
определен съобразно критериите по чл. 52 ЗЗД.
В тази връзка следва да се отбележи,
че от кредитирано от съда като компетентно и обективно дадено заключение на
вещото лице по изслушаната и приетата съдебномедицинска експертиза в
първоинстанционното производство, се установява, че при процесното ПТП ищцата З.Г.
Д. е претърпяля следните физически
увреждания – контузия с разкъсно-контузна рана в дясна слепоочна област на
главата и контузия с оток и болка на ляво коляно до средата на подбедрицата,
които са причинили временно разстройство на здравето неопасно за живота. Сочи
още, че при пострадалата е настъпило и мозъчно сътресение, каквато диагноза е
била поставена в болница при преглед от специалист, при което било честа
практика претърпелите такива травми да се оплакват от продължително главоболие,
световъртеж и повръщане. Дава сведения, че във връзка с получената травма
пострадала е преминала през медикаментозно лечение с вливания и прилагане на
церебропротективни кортикостероиди, антиеметични, витамини и противооточни
медикаменти, като посттравматичните симптоми са отшумели за около 3-4 седмици.
По повод травмата на крака вещото лице сочи, че същата е лекувана с риванолови
компреси и обезболяващи,
По отношение травматичните увреждания
на М.Д.С. вещото лице е посочило, че същата е претърпяла контузия с
разкъсно-контузна рана в областта на дясната скула, което е оставило белег,
като болките и страданията отшумяват за около 2-3 седмици. Сочи, че е било
приложено лечение с хирургична обработка на раната.
По отношение травматичните увреждания
на П.К.П. вещото лице е посочило, че
същият е претърпял контузия с разкъсно-контузна рана на главата на главата и
охлузна рана на дясната подбедрица, което е оставило белег, като болките и
страданията отшумяват за около 2-3 седмици. Сочи, че е било приложено лечение с
хирургична обработка на раната.
От показанията на свидетеляЗ.С. - снаха на
ищцата З., които преценени
по реда на чл. 172 ГПК настоящият състав намира за обективно дадени и кредитира
с доверие, се установява, че след инцидента е посетила свекърва си в болницата,
където я видяла с окървавено лице и дрехи и се е оплакала от силни болки. Там
видяла и ищецът П., който бил с превързана глава и ляв крак, а ищцата М.
изглеждала силно стресирана. По-късно
Зоя била качена в хирургия, където зашили главата, а в последствие била
поставена на системи, а самата пострадала се оплаквала от силно главоболие и от
болки в крака, който бил силно подут, като престоят в болницата продължил 3
дни. Сочи, че две седмици след прибирането у дома е припаднала, след което
отново посетила болницата, където бил направен дренаж на крака, а предвиждането
й ставало с патерици в продължение на 4 месеца, като първите 2-3 месеца
свидетелката й помагала в ежедневните нужди. Дава показания, че другата ищца М.
към момента на ПТП-то е била бременна в 6 /шести/ месец и била в много лошо
психично състояние, като на бузата си имала синина и рана, а след инцидента
всяка седмица ходила на гинеколог, тъй като много се страхувала. П. пък имал удар в главата и цицина, както и
рана под коляното, като катастрофата също много го стресирала.
При така установените увреждания на
ищците настоящата съдебна инстанция приема, че първоинстанционният съд неправилно по
смисъла на чл. 52 ЗЗД е преценил обстоятелствата, свързани с
определяне на справедливото обезщетение в размер на 3000,00
лв. за З.Г. Д. и в
размер на по 1500,00 лв. за М.Д.С. и П.К.П.. В тази връзка следва да се вземе
предвид, че законодателят е определил висок нормативен максимум на
застрахователното обезщетение за причинените от застрахованото лице
неимуществени вреди. Следователно, по този начин той е целял заместващото
обезщетение да отговаря на действително претъпените болки и страдания. Но
заместващото обезщетение представлява парично право, като неговата
обезщетителна функция е насочена към получаване на имуществени блага, чрез
които да бъде морално удовлетворен пострадалият, като емоционално да бъдат
потиснати изживените неблагоприятни последици от причинените му болки и
страдания. Нещо повече, понятието “неимуществени вреди”, според
последователната практика на ВКС, споделяна и от настоящия състав (Решение
№407/26.05.2010г по гр.д. № 1273/2009г.,III ГО, ВКС; Решение. №195 от
16.07.2013 по гр.дело №757/2012, IV ГО, ВКС) се включват всички телесни и
психически увреждания на пострадалия и претърпените от него болки и страдания, които
в своята цялост формират именно негативните емоционални изживявания на същия,
за които е и ноторно известно отразяването им върху психиката и създадения от
това социален и психичен дискомфорт и създават отклонения в нормална деятелност.
Ето защо настоящата съдебна инстанция приема, че всички доказателства преценени
в своята съвкупност, касаещи определяне на справедливото обезщетение по смисъла
на чл. 52 ЗЗД водят до извод, че същото за З.Г. Д. възлиза в размер на 10000,00
лв., като съдът съобрази и обстоятелството, че получената контузия - разкъсно-контузна рана в дясна слепоочна
област на главата, причинила мозъчно
сътресение, а в последствие и силно главоболие, а възстановяването от контузията
на ляво коляно е продължила в период от около 4 месеца, през който период се е
нуждаела от чужда помощ, по отношение на М.Д.С. същото възлиза на 5000,00 лв.,
като съдът отчете и обстоятелството, че следствие на инцидента същата на млада
възраст е получила козметичен дефект –белег, а и по време на инцидента е била
бременна, което води до по-силен емоционален дискомфорт, а по отношение на П.К.П. същото възлиза на
4000,00 лв., като съдът отчете и обстоятелството, че следствие на инцидента
същият на млада възраст е получил козметичен дефект.
В заключение следва да се отбележи, че
принципът за справедливост включва в най-пълна степен компенсиране на вредите
на увреденото лице от вредоносното действие като съдът следва да съобрази
всички доказателства, релевантни към реално претърпените от увредените лица
морални вреди (болки и страдания).
Върху присъдените от настоящата инстанция обезщетения в полза на
въззивниците следва да се присъди и законна лихва от датата на ПТП – 08.07.2013
г.
Тъй като правните изводи на двете съдебни инстанции не се съвпадат
напълно, решението в частта, с която са отхвърлени предявените от З.Г. Д., М.Д.С.
и П.К.П. срещу З.“Л.И.“ АД активно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 226 ал. 1 КЗ/отм./, съответно от З.Г. Д. за разликата над
сумата от 3000,00 лв. до сумата от 10000,00 лв., от М.Д.С. за разликата над
сумата от 1500,00 лв. до сумата от 5000,00 лв. и от П.К.П. за разликата над
сумата от 1500,00 лв. до сумата от 4000,00 лв., представляваща застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска
отговорност” за причинени неимуществени вреди, следствие на настъпило на
08.07.2013 г ПТП следва да бъде отменено, а така предявените искове следва да
се уважат като на З.Г. Д. се присъди обезщетение в размер на още 7000,00 лв.,
на М.Д.С. се присъди обезщетение в размер на още 3500,00 лв., а на П.К.П. се
присъди обезщетение в размер на още 2500,00 лв. В останалата обжалвана част
обжалваното решение следва да се потвърди поради съвпадане на крайните изводи
на съда.
По отношение на разноските:
При този изход на спора пред въззивната инстанция на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК,
вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА , вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т.
4 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за минималните размери на адвокатско
възнаграждение въззиваемият З.“Л.И.“ АД следва да бъде осъден да заплати в
полза на адв. П.К. от САК сумата от още 292,68 лв. за производството пред СГС,
както и сумата от 766,32 лв. в производството пред СГС, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна защита и съдействие на
ищците в двете съдебни инстанции.
С оглед изхода на делото пред въззивна инстанция и присъденото в полза
на адв. К. съразмерно на уважените искове адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна защита и съдействие на ищците в двете съдебни инстанции,
произнасянето по подадената част жалба от 1010.2018 г. срещу Определение от 12.09.2018
г. е безпредметно.
Предвид изхода на правния спор и с оглед предмета на делото пред
настоящата инстанция, ответникът З.“Л.И.“ АД следва да бъде осъден по правилата
на чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК да заплати дължимата държавна
такса за въззивната инстанция, съобразно уважения размер на исковете, а именно
от 260,00 лв., в полза на бюджета на СГС, както и сумата от 520,00 лв.
С оглед на
цената на всеки един от активно субективно съединените искове въззивното
решение постановено по търговско дело не подлежи на касационно обжалване по
правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
По изложените мотиви, Софийският
градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 4866 от 19.04.2016 г., постановено по
гражданско дело № 7256/2014 г. на Софийски районен съд, II ГО, 73 състав в частта, с която са отхвърлени предявените от
З.Г. Д., ЕГН **********, М.Д.С., ЕГН ********** и П.К.П., ЕГН **********, и
тримата със съдебен адрес:***, офис 10 – адв. П.К. срещу З. „Л.И.“ АД
с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление ***, активно субективно съединени искове с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, както следва: по отношение на З.Г. Д.,
ЕГН ********** за разликата над сумата от 3000,00 лв. до сумата от 10000,00
лв., по отношение на М.Д.С., ЕГН ********** за разликата над сумата от 1500,00
лв. до сумата от 5000,00 лв. и по отношение на П.К.П., ЕГН ********** за
разликата над сумата от 1500,00 лв. до сумата от 4000,00 лв., представляващи
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за
причинени неимуществени вреди, следствие на настъпило на 08.07.2013 г.
ПТП, ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на З.Г. Д., ЕГН **********
сумата от още 7000,00 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на ПТП –
08.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата,на М.Д.С., ЕГН **********
сумата от още 3500,00 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на ПТП –
08.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата и на П.К.П., ЕГН ********** сумата от още
2500,00 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на ПТП –
08.07.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, представляващи
застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност” за
причинени неимуществени вреди, следствие на настъпило на 08.07.2013 г ПТП,
законна лихва от датата на ПТП – 08.07.2013 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4866 от 19.04.2016 г., постановено по гражданско дело № 7256/2014 г. на Софийски районен
съд, II ГО, 73 състав в ОСТАНАЛАТА ОБЖАЛВАНА ЧАСТТ.
РЕШЕНИЕ Решение № 4866 от 19.04.2016 г., постановено по
гражданско дело № 7256/2014 г. на Софийски районен съд, II ГО, 73 състав в необжалваната част е влязло
в законна сила.
ОСЪЖДА З. „Л.И.“ АД с ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на адв. П.К. от САК на
чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 от ЗА ,
вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2014 г. за
минималните размери на адвокатско възнаграждение основание сумата от още
292,68 лв. за производството
пред СГС, както и сумата от 766,32 лв. в производството пред
СГС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна
защита и съдействие на ищците в двете съдебни инстанции.
ОСЪЖДА „З. „Л.И.“ АД с ЕИК*******,
със седалище и адрес на управление ***, да заплати на основание чл. 78, ал.
6, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК в полза на бюджета на СГС
държавна такса в размер на сумата от 260,00 лв., в полза на бюджета на СРС, държавна такса в
размер на сумата от 520,00 лв.
СЛЕД ВРЪЩАНЕ НА ДЕЛОТО първоинстанционният съд
следва да извърши преценка по реда на чл. 77 ГПК дали ответникът по делото З. „Л.И.“
АД не дължи заплащане на дължимата държавна такса в полза на бюджета на СРС по
арг. от чл. 78, ал. 6 ГПК върху уважения от СРС размер на исковете, за които
решението е влязло в законна сила.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: