П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр.София,29.10.2012 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Специализирания наказателен съд, V-ти състав, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и дванадесета година в състав :

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ  :  МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА

                                               

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ  : А.В.

 

                                                                                         Д.Р.

 

при секретаря Л.Д. и в присъствието на прокурора Детелина Ганчева, като разгледа докладваното от председателя НОХД № 29 по описа за 2012 година на СНС и въз основа на събраните по делото доказателства,

 

П Р И С Ъ Д И :

 

            ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Р.Ф. - роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан със средно специално образование, безработен, живущ ***, ж.к………, ЕГН: **********,

  

за ВИНОВЕН в това, че:  На 16.11.2009  г., около 17,00 часа, в гр.София, ж.к. „Надежда“, до бл.445, без надлежно разрешително на публично място е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана в Р България и обнародвана в ДВ бр.89/93 г. и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999 г., изм.бр.63 от 2000 г., бр.74,75 и 120 от 2002 г. и бр.56 от 2003 г./ - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – амфетамин с общо нето тегло 2,940 гр. /два грама деветстотин и четиридесет милиграма/, на обща стойност 88,20 лв. /осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/, поставено в един брой самозалепващ полиетиленов плик, съдържащ:

1. eдин брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество амфетамин, с него тегло 0,660 гр. /шестотин и шестдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 19,80 лв. /деветнадесет лева и осемдесет стотинки/

2. един брой самозалепващо политиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,550 гр. /петстотин и петдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамен 9% /девет процента/ на стойност 16,50 лв. /шестнадесет лева и петдесет стотинки/

3. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин, с нето тегло 0,580 гр. /петстотин и осемдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/, на стойност 17,40 лв. /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/

4. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащ прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,570 гр./петстотин и седемдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент - амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 17,10 лв./седемнадесет лева и десет стотинки/

5. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,580 /пeтстотин и осемдесет гр./ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 17,40 /седемнадесет лева и четиридесет стотинки, поради което и на осн.чл.354 А, ал.2, изр.2, алт.2 във вр. с ал.1, пр.4, алт.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го,

ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ  И ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.61, т.3 от ЗИНЗС ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на така наложеното наказание в затворническо общежитие от закрит тип

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК „Задържането под стража“ на подсъдимия Р.Р.Ф. за срок от 72 часа за времето от 17.11.2009 г. до 13,00 часа на 20.11.2009 г.

 

ПРИЗНАВА на осн. чл.304 от НПК подсъдимия Р.Р.Ф. за НЕВИНОВЕН в това да е извършил деянието действайки по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител и организатор И.С.М. и участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.А., Т. Д. Г., Д.П.П., К.В.Г. и Б.Р.М., поради което го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за извършено престъпление чл.354а, ал.2, изр.2, алт.2, т.1, пр.1 и пр.2 във вр. с ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр. с чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2, вр. ал.2 от НК.

ПРИЗНАВА подсъдимия Р.Р.Ф. със снета по делото самоличност.

за НЕВИНОВЕН в това, че : От неустановена дата през месец януари 2009 г. до 16.11.2009 г. е участвал в организирана престъпна група образувана и ръководена от И.С.М. с участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.А., Т. Д. Г., Д.П.П., К.В.Г. и Б.Р.М., като „дилър“ – разпространявал наркотични вещества в изпълнение на решенията на ръководителя на организираната престъпна група, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354 А, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.София – да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества, поради което и на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия К.В.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като футболен съдия, студент в НСА,  местожителство ***,

 

за ВИНОВЕН в това, че: За времето от неустановена дата през месец януари 2009 г. до 17.12.2009 г. е участвал в организирана престъпна група образувана и ръководена от И.С.М. с участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.  А., Т. Д. Г., Д.П.П. и Б.Р. М., като „дилър“ – разпространявал наркотични вещества в изпълнение решенията на ръководителя на организираната престъпна група, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354 А, ал.1 и ал.2 на територията на гр.София – да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества, поради което и на осн. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК го,

ОСЪЖДА на Лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

ОПРЕДЕЛЯ на осн. чл.61, т.3 от ЗИНЗС ОБЩ РЕЖИМ на изтърпяване на така наложеното наказание в общежитие от закрит тип

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК „Задържането под стража“ на подсъдимия К.В.Г. за срок от 72 часа за времето от 18.11.2009 г. до 13,00 часа на 20.11.2009 г. и за времето от 25.03.2010 г. до 16.11.2010 г., за което време по отношение на същия е била постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража“ , като един ден задържане следва да се зачита за един ден лишаване от свобода.

ПРИСПАДА на осн. чл.59, ал.1, т.2 от НК времето, през което по отношение на подсъдимия К.В.Г. е била постановена мярката за неотклонение „Домашен арест“  за времето от 16.11.2010 г. до 30.03.2011 г. като два дни домашен арест следва да се зачитат за един ден лишаване от свобода.

 ПРИЗНАВА подсъдимия К.В.Г. за НЕВИНОВЕН в това да е участвал в посочената по-горе организирана престъпна група с участник Р.Р.Ф..

 

ПРИЗНАВА подсъдимата М.Б.В. – Г. родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, със средно образование, студентка в НБУ, живуща ***, с ЕГН:**********,

 за НЕВИНОВНА в това, че: На 18.12.2009 г. до 00,40 часа в гр.София, ж.к.“Света Троица“, бл.303 Б, вх.А, ет.4, ап.12, в кутия с форма на сърце, поставена в дървен шкаф в спалнята, без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1962 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.87/1996 г., Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.89/93 г. и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999 г., изм. Бр.63 от 2000 г., бр.74,75 и 120 от 2002 г. и бр.56 от 2003 г./ растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – един брой самозалепващо полиетиленово пликче съдържащо суха тревиста маса – с канабис с нето тегло 0,100 г /сто милиграма/, съдържащо наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол на стойност 0,60 лв. /шестдесет стотинки/ и случая е маловажен, поради което и на осн. чл.204 от НПК я  ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.354 А, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.  

ОТНЕМА на осн. чл.354А, ал.6 от НПК в полза на държавата иззетото наркотично вещество амфетамин с нето тегло 2,94 гр., предадено с Приемателно-предавателен протокол № 16751/03.02.2010 г. на ГУМ и амфетамин с нето тегло 2,47 гр., предадено с предадено с Предавателно-приемателен протокол  №16750/03.02.2010 г. на ГУМ.

ОТНЕМА на осн. чл.53, ал.1, б.А от НК мобилен телефон Нокия с имей 355238033950434 със СИМ карта на Вивател №89359030002004796169, иззети от К.В.Г. с Протокол за обиск и изземване от 17.11.2009 г.

ВРЪЩА на подсъдимия Р.Р.Ф. следните вещи: мобилен телефон марка „Нокия“ с имей №356866/02/402116/8 и един брой сим карта на Вивател №89359030000007876590, 2. Мобилен телефон марка „Нокия“ с имей №358090/01/262521/5 и един брой сим карта на мобилен оператор Вивател №89359030000007627357, 3. Мобилен телефон „Нокия“ с имей №354562/01/556250/8 и един брой сим карта на мобилен оператор Вивател №89359030012001095820.

ВРЪЩА на подсъдимия К.В.Г.: 1. Мобилен телефон LG със сим карта на Вивател с №89359030002004877332 и имей №358581015093369, 2.сим карта на „М Тел“ – „Прима“, 3.мобилен телефон марка „Нокия“ без сим карта с имей №356948031205172, 4. Мобилен телефон марка „Нокия“ със сим карта „Глобул Бикънект“ с №89359051100411626781, имей №35682902289997, 5. Един ключ с надпис „Н“, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 17.11.2009 г. в апартамент, находящ се гр.София, кв.“Толстой“, бл.11, вх.А, ет.2, ап.8.

ВРЪЩА на подсъдимия К.В.Г., следната сума пари, иззета от същия с Протокол за обиск и изземване от 17.11.2009 г. : 8 бр. банкноти с номинал от 100 /сто/ лева, както и 43 /четиридесет и три/ броя банкноти с номинал 50 /петдесет/ лева, който са предадени за съхранение в БНБ, съгласно Приемо-предавателен протокол от 30.09.2010 г.

ВРЪЩА на свидетеля С.Г.Ц. СИМ карта на „М Тел Прима“, предадена с Протокол за доброволно предаване от 16.11.2009 г. с №8935901990860867192.

ОСЪЖДА на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Р.Р.Ф. да заплати по сметка на СДВР сумата от 113 /сто и тринадесет лева/ лева, направени разноски по досъдебното производство  и по сметка на СпНС сумата от 265 /сто шестдесет и пет лева/ разноски направени в хода на съдебното производство по делото, подсъдимия К.В.Г. да заплати по сметка на СДВР сумата от 113 лева /сто и тринадесет лева/ направени разноски в хода на досъдебното производство и 110 /сто и десет лева/ лева по сметка на СпНС за направени разноски в съдебното производство.

            Присъдата може да се обжалва или протестира пред Апелативния специализиран наказателен съд в 15-дневен срок по реда на чл.318 и сл. от НПК, считано от днес.

 

       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ : 1.

 

   2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

МОТИВИ

към присъда

по НОХД № 29/2012 година

по описа на СпНС

 

Софийска градска прокуратура е внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд обвинение срещу Р.Р.Ф., роден на *** ***, българин, българско гражданство, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с постоянен адрес: гр.София, ж.к.”Н., бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, с ЕГН:********** за това, че: От неустановена дата през месец януари 2009 г. до 16.11.2009 г. е участвал в организирана престъпна група образувана и ръководена от И.С.М. с участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.А., Т. Д. Г., Д.П.П., К.В.Г. и Б.Р.М., като „дилър“ – разпространявал наркотични вещества в изпълнение на решенията на ръководителя на организираната престъпна група, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354 А, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.София – да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества-престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК.

Със същия обвинителен акт е повдигнато обвинение на Р.Ф. и за това, че: На 16.11.2009  г., около 17,00 часа, в гр.София, ж.к. „Н.“, до бл.***,  като действал по поръчение и в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител и организатор И.С.М. и участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.А., Т. Д. Г., Д.П.П. и К.В.Г., без надлежно разрешително на публично място е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана в Р България и обнародвана в ДВ бр.89/93 г. и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999 г., изм.бр.63 от 2000 г., бр.74,75 и 120 от 2002 г. и бр.56 от 2003 г./ - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – амфетамин с общо нето тегло 2,940 гр. /два грама деветстотин и четиридесет милиграма/, на обща стойност 88,20 лв. /осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/, поставено в един брой самозалепващ полиетиленов плик, съдържащ:

1. eдин брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество амфетамин, с него тегло 0,660 гр. /шестотин и шестдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 19,80 лв. /деветнадесет лева и осемдесет стотинки/

2. един брой самозалепващо политиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,550 гр. /петстотин и петдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 16,50 лв. /шестнадесет лева и петдесет стотинки/

3. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин, с нето тегло 0,580 гр. /петстотин и осемдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/, на стойност 17,40 лв. /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/

4. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащ прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,570 гр./петстотин и седемдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент - амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 17,10 лв./седемнадесет лева и десет стотинки/

5. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,580 /пeтстотин и осемдесет гр./ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 17,40 /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/ - престъпление по чл.354 А, ал.2, изр.2, алт.2, т.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК.

С обвинителния акт Софийска градска прокуратурата е внесла за разглеждане в Специализирания наказателен съд и обвинение срещу К.В.Г., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, със средно образование, работи като футболен съдия, студент в НСА, с адрес по местоживеене:*** за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК за това, че: За времето от неустановена дата през месец януари 2009 г. до 17.12.2009 г. е участвал в организирана престъпна група образувана и ръководена от И.С.М. с участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.  А., Т. Д. Г., Д.П.П., Р.Р.Ф. и Б.Р. М., като „дилър“ – разпространявал наркотични вещества в изпълнение решенията на ръководителя на организираната престъпна група, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354 А, ал.1 и ал.2 на територията на гр.София – да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества.

С обвинителния акт е повдигнато обвинение и на М.Б.В. – Г.А родена на *** ***, българка, българска гражданка, омъжена, със средно образование, студентка в НБУ, живуща ***, с ЕГН:**********, за това, че: На 18.12.2009 г. до 00,40 часа в гр.София, ж.к.“С.Т.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.*, в кутия с форма на сърце, поставена в дървен шкаф в спалнята, без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1962 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.87/1996 г., Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.89/93 г. и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999 г., изм. бр.63 от 2000 г., бр.74,75 и 120 от 2002 г. и бр.56 от 2003 г./ растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – един брой самозалепващо полиетиленово пликче съдържащо суха тревиста маса – с канабис с нето тегло 0,100 г /сто милиграма/, съдържащо наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол на стойност 0,60 лв. /шестдесет стотинки/ и случая е маловажен-престъпление по чл.354 А, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.

С обвинителния акт за разглеждане в СпНС са внесени обвинения за извършено престъпление по чл.321 от НК срещу останалите лица сочени като участници в организираната престъпна група и ръководителя й И.С.М., като срещу някой от участниците и ръководителя са повдигнати и обвинения по чл.354А, ал.2 от НК. Същите са се признали за виновни по повдигнатите им от прокуратурата обвинения и по отношение на тях е одобрено споразумение по реда на чл.384 от НПК с Определение на СпНС, 2-ри състав, от 15.03.2012 г.

Представителят на прокуратурата – прокурор Детелина Ганчева, прокурор при Специализираната прокуратура, поддържа така повдигнатите обвинения и намира, че същите са безспорно доказани от събраните в хода на съдебното следствие доказателства. Иска по отношение на подсъдимия Ф. да бъде наложено наказание от четири години Лишаване от С. за извършено престъпление по чл.321,ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 вр.ал.2 от НК  и пет години Лишаване от С. и Глоба в размер на 20 000 лева за извършено престъпление по чл.354 А, ал.2 от НК. Предлага на подсъдимия К.Г. да бъде наложено наказание четири години Лишаване от С. за извършено престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК, а по отношение на подсъдимата М.В. наказание глоба в размер на 100 лева за извършеното от същата престъпление по чл.354 А, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК.

Адвокат Б., защитник на подсъдимата М.В. – Г.а, иска съда да оправдае същата по повдигнатото й обвинение, тъй като в хода на съдебното производство не било доказано по несъмнен начин извършването на престъплението, за което е обвинена. На следващо място сочи, че дори съда да прецени, че подзащитната му е извършила престъплението, за което е привлечена към наказателна отговорност, то следва да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като случая е маловажен с оглед количеството открито наркотично вещество – 0,01 гр. и неговата стойност 0,60 стотинки.

Адвокат М., защитник на подсъдимия К.Г., моли съда на основание чл.304 от НПК да оправдае подзащитния му по повдигнатото с обвинителния акт обвинение. Същият намира, че съвкупния анализ на относимите към обвинението на подзащитния му доказателства, а именно показанията на двамата анонимни свидетели №03 №04, обясненията на подсъдимия Б. М., показанията на свидетеля С. Ц., както и на полицейските служители К., М., Т. и Н. и част от разпознаванията извършени в хода на досъдебното производство, не позволява да се направи категоричния извод за виновността на подсъдимия. Сочи в пледоарията си в хода на съдебните прения, че внесения в съда обвинителен акт страда от сериозни процесуални нарушения, поради което счита, че не покрива минималните изисквания на чл.246, ал.2 от НПК и ТР №2/2002 г. на ВКС.   Излага аргументи в насока липса на яснота по отношение на основните елементи в обвинителния акт, гарантиращи ефективното осъществяване на правото на защита, като индивидуализация по време, място и начин на извършване на деянието. Липсват конкретни факти за твърдяната престъпна дейност, извършвана през инкриминирания период от подсъдимия Г.. Сочи на следващо място, че обвинението за участие на подсъдимия Г. в организирана престъпна група не е доказано по несъмнен начин за сочения в обвинителния акт период, като липсват каквито и да било  доказателства – веществени, гласни или писмени, които да го свързват с участие в тази престъпна група. Твърди, че обвинителната теза се крепи единствено на косвени доказателства съдържащи се в показанията на свидетелите с тайна самоличност №3 и №4, обясненията на осъдения по делото Б.М. и показанията на свидетелите К., Т., М. и Н.. Обсъжда показанията на анонимен свидетел №3 и №4, като намира, че същите представляват производни доказателства и иска съда да не кредитира същите като излага подробни аргументи в тази насока. Прави възражение за допуснато съществено процесуално нарушение от категорията на касационните отменителни основания с оглед прочитане на обясненията дадени от осъдения М. в качеството му на обвиняем в досъдебното производство поради констатирани от съда съществени противоречия със заявеното в съдебното заседание в качеството му на свидетел, като моли съда да не съобразява решението си с тях. Сочи, че обвинителната теза не се подкрепя и от показанията на св.Ц., тъй като същия е с разколебана свидетелска годност. Сочи, че вещото лице Д-р С. е заявил, че по време на разпита на същия в досъдебното производство е възможно свидетеля да е бил под влияние на психоактивни вещества. От друга страна налице били категорични доказателства по делото, че същия е извършил престъпление по чл.354А от НК и по отношение на него важи привилегията на чл.121 от НПК.

Адвокат В., защитник на подсъдимия Р.Ф., иска от съда на осн. чл.304 от НПК да оправдае подзащитния й по повдигнатите от прокуратурата обвинения. Намира, че въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства не може да се направи категоричния извод, че подзащитния й е извършил престъпленията в извършването на които е обвинен както от обективна, така и от субективна страна. Смята, че внесения в съда обвинителен акт не отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и ТР №2/2002 г. на ВКС. Излага аргументи в насока, че обвинителната теза се крепи единствено на косвени доказателства, извлечени от показанията на двамата анонимни свидетели по делото, обясненията на осъдения по същото дело подсъдим Б.М., както и показанията на четирима полицейски служители. Тази група от косвени доказателства се опровергавала от преките такива в това число и разпитания в хода на съдебното следствие свидетел  А. Ш..Сочи се, че анонимните свидетели давали показания за факти и обстоятелства, които не са въприели лично, които са твърде общи и се базират на слухове, неконкретни са по отношение на индивидуализиране на фактите, за които свидетелстват, а по отношение на връзката между двамата подсъдими и подсъдимия И. С. те са производни. Оспорва достоверността на показанията на двамата анонимни свидетели, като сочи, че не изключва възможността те да са били притиснати от органите на полицията да дават такива показания, предвид миналото осъждане на свидетел с тайна самоличност 03. Излагат се и редица други аргументи в насока необективност на показанията на посочения по-горе анонимен свидетел. Показанията на  двамата анонимни свидетели се твърди, че се опровергавали и от показанията на всички подсъдими по отношение на които делото е приключило със споразумение, както и от показанията на полицейските служители. Намира, че приобщаване на обясненията на подсъдимия Б. М. към материалите по делото чрез прочитането им на осн. чл.281, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НПК представлява съществено процесуално нарушение и съда не следва да гради изводите си въз основа на същите. Сочи, че обвинителната теза не се подкрепяла и от показанията на свидетеля Ц., тъй като същия е с разколебана свидетелска годност, тъй като от изслушаната по делото съдебно-психиатрична експертиза ставало ясно, че не е изключено същият при даване на показания в хода на досъдебното производство да е бил под влиянието на психоактивни вещества. Намира, че процесуално-следственото действие обиск на 16.11.2009 г. извършен по отношение на подзащитният й Ф. не отговаря на изискванията на НПК, тъй като то е извършено значително по-късно от задържането му и не е било при условията на неотложност. Иска протокола за обиск да бъде изключен от доказателствената съвкупност и с оглед на обстоятелството, че двете поемни лица посочени в същия не са намерени и разпитани от съда зада бъде санирано това процесуално-следствено действие. Сочи също така, че в хода на съдебното следствие не било установено подсъдимия Ф. да е участвал в сочената организирана престъпна група и не е установена каквато и да била връзка с организатора и останалите участници в същата. Не е установено по делото, че подсъдимите Ф. и Г. са съзнавали, че се обвързват в престъпна сдружение за осъществяване на определена категория престъпни деяния. По делото не било установено активна дейност от страна на подсъдимия М. и на другите участници в групата – даване на нареждания, указания, поставяне на задачи на подсъдимите Ф. и Г. и т.н.

            Подсъдимите не дават обяснения по обвинението и искат съда да ги оправдае, тъй като не са извършили престъпленията, в извършването на които са обвинени.

             

            Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното :

 

            ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :

 

            На 16.11.2009 г. свидетелят С.С.Ц. бил задържан в 02 РУП-СДВР за държане на наркотични вещества. От него свидетелите Х.Т., М.Н. и Д.К., които работели по това време като оперативни работници в 02 РУП-СДВР, получили информация, че лице с малко име К. – К. на възраст около 24-25 години разпространява наркотични вещества в района на ж.к.”Н.” срещу 24-та поликлиника. Свидетелят Ц. разказал на оперативните работници, че след като се обади на мобилен телефон **** вдигал мъж, който отговарял на името К.. След като си уговорел с него среща лицето идвало на срещата с лек автомобил „****“, четворка, сам или заедно с друго лице от мъжки пол. Полицаите при локална полицейска операция извършили оперативно позвъняване, като св.Ц. набрал на своя мобилен телефон записания в неговия телефон със символи /четрички/ телефона на дилър с име К. и си уговорили среща за закупуване на амфетамин за тридесет лева. Срещата следвало да се състои на аптеката на СБА, находяща се във входа на бл.445. Свидетелите М.Н., Д.К. и С. Ц. отишли около 17,00 часа  с такси на уговорената среща като на място се появил младеж облечен с черна връхна дреха тип яке, сини дънки и сини маратонки, който свидетеля Ц. бил виждал няколко пъти и отговарял на същия мобилен телефон, на който позвънил. Същият започнал да се оглежда и при появата на служителите на реда се опитал да се отдалечи в обратната посока. Полицаите извикали „Стой! Криминална полиция!„ като лицето останало на място. Същите се приближили и се легитимирали. Лицето предложило на полицаите пари, като казало, че ще се обади на шефовете си зада оправят нещата. Служителите на реда предприели мерки с цел осуетяване на евентуален опит лицето да избяга или пък да изхвърли намиращите се в него предмети, като били поставени помощни средства – белезници. На място полицаите установили, че лицето се казва Р.Р.Ф., живущ ***, неизвестен на органите на реда. Полицаите изчакали патрулен автомобил и съпроводили лицето до сградата на 02 РУП – СДВР. В сградата на 02 РУП видно от приложения по делото протокол за обиск и изземване на 16.11.2009 г.  / л.51, т.6 от ДП/ за времето от 17,45 часа до 18,20 часа е извършен обиск на подсъдимия Р.Р.Ф. в присъствието на две поемни лица от същия пол – Т.Х.К. и Г.А.С..  При обиска на лицето е посочено в протокола, че в сивите боксерки, с които е обут са намерени 5 броя самозалепващи се полиетиленови пликчета с размер 4х5 съдържащи бяло прахообразно вещество на бучки, като пликчетата са сгънати и поставени в един брой полиетиленово пликче от същия размер, който се поставил в полиетиленов плик и се запечатал с картон серия А №**** и ЧВП 208 НЕКД – СДВР условно означен като обект 1. Отразено е още в протокола, че в левия джоб на дънките на лицето били намерен 1 бр. мобилен телефон Нокия в работещ режим  с посочен имей карта на Вивател, а в десния джоб на дънките били намерени други два телефона Нокия също с карти на Вивател, които били иззети. В обяснения на лицето за намерените в него вещи същият е заявил, че  пакетчетата съдържат амфетамин и са за негова лична употреба и на приятелката му.

            На 17.11.2009 г. при проведена специализирана полицейска операция на полицаи от 02 РУП съвместно с колегите им от 04 сектор при СДВР по линия „Наркотици“, около 15,00 часа подсъдимия К.Г. бил установен в заведението „Б.“, находящо се на кръстовището на бул.“С.“ и ул.“П.К.“. При извършената проверка на място се намирали лицата К.В.Г. и брат му В. В.Г., Б.Ц.Ц., Г.И. А., Г.И. В. и Р.М. Д.. При условията на неотложност бил извършен обиск на подсъдимия К.Г., като от преден десен джоб на дънките му бил иззет един брой мобилен телефон марка Нокия, модел 1203-2 с имей ***** със сим карта на Вивател със сериен номер *****, който при оперативно позвъняване изписъл абонатен номер ****. От преден десен джоб на дънките, видно от Протокола за обиск от 17.11.2009 г. са иззети и осем броя банкноти с номинал 100 лв. и 43 бр. банкноти с номинал 50 лв. Впоследствие от органите на МВР били извършени претърсвания и изземване от адресите по местоживеене на посочените по-горе лица като били иззети предимно мобилни телефони ведно с находящите се в тях сим карти. Свидетелят С.Ц. в прочетения на осн. чл.281,  ал.1, т.2, пр.2 от НПК разпит даден пред съдия по реда на чл.223 от НПК  сочи, че лицето с прякор К. е това лице, от което си закупувал няколкократно амфетамин идвал на срещите или сам или с други момчета.

Подсъдимият К.В.Г. за времето от януари месец 2009 г. участвал в организирана престъпна група с ръководител И.М. по прякор „С.“. Групата се занимавала с разпространение на различни наркотични вещества на територията на гр.София и главно на територията на ж.к.“Н.“ от 1-ва до 6-та част, ж.к.“С.“и ж.к.“Т.“. Престъпната структура била и с изградена пирамидална структура на върха, на която стоял И. „С.“ като ръководител, под него бил Д.Б.Г., приближен на И. „С.“  по прякор „Д.“, който основно зареждал с хероин и амфетамини. Под „Д.“ в структурата на организираната престъпна група се намирал Е.П.Х. с прякор „Л.М.“. Под „Л.М.“ се намирал Б.Б. с прякор Б., като двамата изпълнявали функциите на наказателна бригада на организираната престъпна група и главно били изпращани от И. „С.“ да бият момчета, които разпространяват наркотици, но не работят за него. За Л.М. работели А.А. по прякор „М.П.“ и Д.П.П. по прякор „П.“. Те разпространявали марихуана и амфетамини на територията на ж.к.“Н.“. Свидетел с тайна самоличност №03 разказва, че К. – К.Г. и Р. с фамилия Ф. също работели за И. „С.“. За К. работели Р., И. У., С.Д. и М., като последните двама разпространявали наркотици в Н. 2-ра част. Помежду си при провеждани разговори както лично, така и по телефона от една страна участниците и ръководителя на ОПГ-то и от друга  участниците на ниво „дилъри“ и лицата, който употребявали наркотици наричали наркотичните вещества по различен начин „кафе“ – означавало хероин, марихуана – „чужденец“,  амфетамини – „Алф“. С наркотици участниците в престъпната група от по-високите нива се снабдявали лично от организатора И. „С.“ и отчитали получените парични средства лично на него. Полученият наркотик – амфетамин, марихуана или хероин предавали на участниците от следващото ниво, които го разпределяли на дози и го продавали на улицата. Подсъдимите Г. и Ф. имали „депо“ – място, където разпределяли амфетамина или марихуаната, дадени им от ръководителя в квартира, която се намирала в ж.к.“Н.“, 6-та част. Участниците от по-ниските нива – „улични дилъри“ след продажбата на наркотичните вещества отчитали получените парични средства на участницито от по-виското ниво, приближени на ръководителя.

Свидетелят Б.М. в протокола за разпознаване на лица и предмети от 25.03.2010 г. като лице с прякор „К.“ е разпознал подсъдимия К.Г. и е описал и  белезите, по които го разпознава. Сочи също така, че го е виждал да си купува от И.М. с прякор „С.“ наркотично вещество амфетамин и „холандец“ /марихуана/. Виждал го е да взема и по-малки количества наркотично вещество и от Д. – прякор на осъдения по делото подсъдим П.М.. Наркотичното вещество, което подсъдимия получавал било увито в полиетиленово топче или в самозапващо се пликче. Срещите си К. – подсъдимия К. Георгив и ръководителя на организираната престъпна група И.М. по прякор „С.“ провеждали в ж.к.Н. -4-та част. Почти всяка вече подсъдимия К.Г. се виждал с осъдения И.М. на кафе „Л.“ зада му отчита парите от продажбите.

 Свидетели с тайна самоличност №03 и №04 разказват, че през 2008 г. и началото на 2009 г. свидетел с тайна самоличност № 03 е работел за ръководителя на организираната престъпна група И.М. по прякор „С.“ като разпространявал марихуана. Обаждал му се по телефона и му казвал, че му трябват 200 лева за дискотека. Посочената сума отговаряла на грамажа, който иска да му бъде даден от ръководителя на ОПГ-то. Наркотикът му бил доставян под формата на найлонова топка и той я разделял на дози от по 0,8 гр. пакетчето марихуана. Това пакетче „вървяло“ /се продавало/ по 30 лева на улицата. И. „С.“ държал Н., но впоследствие разбрал, че разпространява в цяла София. Виждал е как К. предава найлонова торба на Р., с която той тръгвал от блока в който живее през Северния парк на ж.к.“С.“ към 6-та част на „Н.“, където се намирало депото за съхранение и разпределяне на получения наркотик. Свидетел с тайна самоличност №03 твърди, че към момента на разпита му двамата подсъдими продължавали да работят – да разпространяват наркотици като автомобилът, с който се движи К. и квартирата били актуални. Сочи, че е виждал К. как лично продава марихуана на клиенти. Спирал с автомобила си пред входа на 15-то училище и продавал марихуана на учениците. Срещите на подсъдимия Р.Ф. с клиенти, които искали да купят наркотици, били пред неговия блок на катерушка тип „лодка“. Сочи, че И. „С.“ му е казвал лично, че той е позволил на подсъдимия К.Г. да разпространява марихуана и амфетамини във втора, четвърта и шеста част на Н., като разпространява материал на ръководителя на група и респ. се отчита на него. Уговорките за територията, разпространявания наркотик /вид, количество и цена/ се правели между И. „С.“ и всеки един дилър от престъпната група на по-високо ниво на четири очи. Свидетелите с тайна самоличност сочат, че К. и М. по прякор “Ш.а“, разпитан като свидетел,  по делото по искане на защитата, били „ортаци при разпространението на наркотици“.  В разпита пред съдия, който е прочетен в определена част по искане на защитата свидетел с тайна самоличност №03 сочи, че е имало случай, при който изхвърлил намиращия се в него наркотик зада не бъде заловен от полицията с него и така задлъжнял на И. „С.“. Останала известна сума да му доизплати, но казал, че се отказва от разпространението на наркотици. И. „С.“ му казал, че не може да се откаже и че ако го хване да продава наркотици за друг ще му отреже ушите. Впоследствие вратата на апартамента, в който живеел била запалена и били обгорели стените. На дължимите пари И. започнал да начислява лихви и парите се увеличили многократно. Парите не ги е върнал като И. не го е търсил и не го е заплашвал. Разказва, че  през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. подсъдимия Г. употребявал марихуана, като през 2009 г. се опитвал да я намали и рядко пушел.

 Свидетелят И.М., осъден по същото дело, тъй като се е признал за виновен, че е ръководител на организираната престъпна група за периода от неустановена дата на месец януари 2009 г. до 13.11.2009 г., както и за извършени престъпления по чл.354а, ал.2, изр.1, пр.1 и изр.2, алт.2, т.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 вр. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т1 вр. ал.1 от НК в показанията си в хода на съдебното производство по делото /л.277, т.1 от съдебното производство/ сочи, че познава подсъдимия К.Г. и брат му, който е на неговата възраст. Сочи, че в блока му има едно кафене, където е виждал подсъдимия Г. заедно с брат му. Подсъдимият Г. бил задържан 6 месеца след него, поради което твърди, че не знаел с какво се е занимавал през това време. Част от подсъдимите, които се сочело в обвинителния акт, че са участници в ръководената от него организирана престъпна група той твърди, че не познава. Пред наблюдаващия разследването прокурор бил заявил, че той и момчетата желаят да сключат споразумение, но с тях не се познавал. Свидетелят Д.П., осъден по същото дело за участие в ОПГ твърди, че не познава двамата подсъдими по делото К.Г. и Р.Ф.. Сочи, че си купувал трева и разпространявал наркотици в кратки периоди от време. Свидетелят Е.Х. с прякор „Л.М.“, също осъден за участие в организирана престъпна група с ръководител И.М. твърди, че въпреки че се е признал за виновен, не е участвал в тази група. Бил виновен само за това, че бил дилър и разпространявал трева. С подсъдимия К.Г. се запознал в ареста преди това не го е познавал. Осъденият по същото дело за участие в организирана престъпна група подсъдим Д.Г. с прякор „Д.“ сочи, че не познава подсъдимите Г. и Ф., с тях се запознал на мярката за неотклонение. Сочи, че не е разпространявал наркотици по това дело, тъй като бил хванат без наркотици и телефони. Другите осъдени по делото ги познавал, тъй като живеели около блока му и се познавали от деца. Осъдения П.М. с прякор „Д.“ сочи, че не познава подсъдимия К.Г.. С него се бил срещнал за пръв път в СДВР. Подсъдимия Р.Ф. до първото по делото заседание въобще не го познавал. Твърди, че няма такъв прякор като Д.. Въпреки, че се е признал за виновен в участието в ОПГ, твърди, че не е участвал в такава група. Осъдения А.А. също сочи, че въпреки че е осъждан за участие в ОПГ, не е участвал в такава група. Не познава подсъдимите К.  Г. и Р.Ф.. Познавал св.И.М. от квартала.

С Протокол за претърсване и изземване от 18.12.2009 г.  /л.123-124, т.1 от ДП/ в апартамент, находящ се в гр.София, ж.к.“С.Т.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, обитаван от подсъдимата М.Б.В. и в нейно присъствие е намерено в спалнята полиетиленово пликче – самозалепващо се, съдържащо суха зелена тревиста маса. Посочено е в протокола, че пликчето е намерено в кутия със формата на сърце, което е облепено с раковини, намираща се в спалнята в дървен шкаф, на втория рафт. Пликчето било с размери 3х3 см и при извършения полеви наркотест, зелената тревиста маса реагирала на характерното за канабис оцветяване. Същото било иззето и запечатано. В протокола за претърсване и изземване подсъдимата М.В. – Г.а е дала следното обяснение: „Намереното е мое, ползвам го лично, доколкото знам е марихуана.“

            Съгласно изготвената по делото физико-химична експертиза закрепена в Протокол №10/НАР-58 /л.6-7, т.6 от ДП/ нето теглото на предаденото за изследване вещество иззето от подсъдимия Р.Р.Ф. в пакетчетата е както следва: 1. -0,65 гр., 2.-0,54 гр., 3.-0,57 гр., 4.-0,56 гр., 5. - 0,57 гр. Веществото е сходно по външен вид и химически състав и представлява препарат, в който се доказва наличие на  амфетамин, кофеин и лидокаин. Съдържанието на амфетамина е 9 %. Общото нето тегло е 2,89 гр. При предварителното изследване на ЕС №1663/2009 г. е изразходвано по 0,01 грама от веществото в пакетчетата, следователно за него тегло на иззетите обекти следва да се приеме 2,94 гр.

От заключението на изготвената по делото оценителна експертиза става ясно, че иззетото при обиска по подсъдимия Р.Ф. вещество амфетамин  в общо количество от 2,94 гр. е на стойност 88,20 лева.

            Видно от физико-химичната експертиза, закрепена в Протокол №10/НАР-59 от 20.01.2010 г. на НИКК, иззетото от св.С. Ц. вещество е наркотично такова с нето тегло 2,47 гр. и бруто тегло 7,30, предадено с Приемателно-предавателен протокол №***** г. на съхранение на осн. чл.91 от ЗКНВП на ГУМ /л.30, т.6 от ДП/.

В двете посочени по-горе експертизи е посочено от вещото лице, че амфетаминът е поставен под контрол, съгласно Списък  II на Единната конвенция на ООН за психотропните вещества от 1971 г., ратифицирана от Р България и Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, Приложение №1 към чл.3, ал.2 „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина.”

Съгласно приетата физико-химична експертиза  Притокол №151/ Х-2010  от 12.10.2010 г., касаеща иззетото от дома на подсъдимата В. – Г.а вещество - представената зелена тревиста маса от всички обекти по морфология и по наличието на канабиноиди /включително и тетрохидроканабинол/ се определя като коноп /марихуана/. Веществото иззето от дома на подсъдимата е с тегло 0,10 гр. Видно от т.4 от заключението процентното съдържание на активния, наркотично действащ компенант – тетрохидроканабинол, в зелената раститална маса от обект №3.1. не е определено. Предоставеното количество от обекта е недостатъчно и е изразходвано за нуждите на качествения анализ.

Видно от заключенията и изслушаната съдебно-психиатрична експертиза, изготвена в досъдебното производство от Д-р Р.Т. и защитена в съдебно производство от Д-р Т.К. също вещо лице психиатър – нарколог, освидетелствания С.Ц. е с нормален интелект. Не страда от душевно заболяване в клиничния смисъл на понятието. Липсват също така данни за понесено душевно разстройство в смисъла на психоза. При освидетелствания е налице вредна употреба на марихуана и амфетамин. Въпреки, че към момента на инцидента за който освидетелствания свидетелства е бил повлиян от алкохола, повлияването е било от обикновен тип – лека степен и не се е отразило на годностите на освидетелствания. Ето защо освидетелствания е със запазени базисни психични годности да възприема и възпроизвежда събитията имащи отношение към инцидента.

По отношение на св.С.Ц. е изготвена и допълнителна съдебно-психиатрична експертиза с оглед представянето на медицински документи  касаещи лечението му в психиатрично заведение „Св.И. Рилски”, гр.Нови Искър, като вещото лице Д-р С. след запознаване с материалите по делото и личен преглед на св.Ц. е дал заключение, че при освидетелствания С.Г.Ц. са налице психични и поведенчески разстройства вследствие употреба на марихуана и амфетамини. Вредна употреба на марихуана и амфетамини. Посочено е още, че към периода 16.11.-19.11.2009 г.  вещото лице счита, че освидетелствания няма данни да е бил в психотично състояние, което да е повлияло на свидетелската му годност и възможността да дава достоверни показания по делото.

Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-психиатрична експертиза по отношение на подсъдимия К.В.Г.  /л.25-26, т.6 от ДП/, защитена от вещото лице Д-р Т.К. в съдебното производство, освидетелствания е с нормален интелект. Не страда от душевно заболяване в клиничния смисъл на понятието. Липсват също така данни за понесено душевно разстройство в смисъл на психоза. При освидетелствания е налице единични експериментални употреби на марихуана. При този тип употреба не се изгражда зависимост, като употребата е предимно с експериментален характер. Към момента на инкриминиране на деянието освидетелствания е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи поведението си в смисъла на чл.33 от НК. Освидетелстваният е със запазени годности за участие във фазите на наказателния процес и да дава ако желае достоверни показания.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза /л.115-116, т.7 от ДП/ по отношение на подсъдимия Р.Р.Ф. става ясно, че  същият е с нормален интелект и не страда от душевно заболяване в клиничния смисъл на понятието. Липсват също така данни за понесено душевно разстройство в смисъла на психоза. При освидетелствания е налице еденични експериментални употреби на амфетамин и  марихуана. При този тип употреба вещото лице е посочило, че не се изгражда зависимост, като употребата е с предимно експериментален характер на наркотични вещества. Към момента на инкриминираното деяние освидетелствания е бил със запазена годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си по смисъла на чл.33 от НК. Освидетелстваният е със запазени годности за участие във фазите на наказателни япроцес и да дава ако желае достоверни показания.

С определение от 15.02.2012 г. съда в различен от настоящия състав е одобрил по настоящото наказателно общ характер дело споразумение за прекратяване на наказателното производство  по реда на чл.384 от НПК, като подсъдимия И.С.М. с прякор „С.” се е признал за виновен в извършването на престъпления с правна квалификация –1. по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.1 вр. ал.1, пр.1 и пр.2, 2. по чл.354А, ал.2, изр.1, пр.1 и изр.2, алт.2, т.1, пр.1 и пр.2 вр. с ал.1, изр.1,пр.5, алт.1 вр. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.1 вр. ал.1 от НК и 3. по чл.354А, алт.2, т.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.1 вр. с чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.1 вр. ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК, за което са му наложени съответните наказания и на осн. чл.23 от НК е определено за изтърпяване едно общо най-тежко наказание в размер на една година Лишаване от С.. Подсъдимият Д.П.П. с прякор „П.” се е признал за виновен в извършването на престъпления по: 1. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, 2. По чл.354А, ал.2, изр.2, т.1, пр.1 и пр.2, т.4 вр. ал.1, изр.1, пр.4 и пр.5, алт.1 вр. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2, вр. чл.29, ал.1, б.”а” от НК наказание в размер на 11 месеца и 11 дни Лишаване от С.. По същото дело подсъдимия Д.Б.Г. с прякор „Д.” се е признал за виновен за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и на същия е наложено наказание в размер на  11 месеца и 27 дни Лишаване от С.. Подсъдимия Е.П.Х. с прякор „Л.М.” се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК, като страните са постигнали съгласие на същия да бъде наложено наказание Лишаване от С. в размер на 11 месеца. Подсъдимия П.И.М. с прякор „Д.“ се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и на същия е наложено наказание Лишаване от С. в размер на осем месеца и двадесет и два дни. Подсъдимия А.Н.А. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК като на същия е наложено наказание в размер на шест месеца и четири дни Лишаване от С..

            Гореизложената фактическа обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от показанията на М.И.Н., дадени в хода на съдебното следствие и тези прочетени на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК /л.4, т.6 от ДП/,  свидетеля С.Г.Ц., дадени в хода на съдебното производство и досъдебното производство пред съдия /л.103-104, т.7/, прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2, пр.2 от НПК, от показанията на св.Х.Л.Т., дадени в хода на досъдебното производство и прочетени на осн. чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.2 от НПК /л.2 и 3, т.6 от ДП/; от показанията на св.Б.М. Д.и в хода на съдебното производство в качеството на свидетел, показанията на св.С.Х.М. в хода на съдебното следствие и показанията му от досъдебното производство прочетени от съда на осн. чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.2 от НПК /л.100-102, т.7 от ДП/, св.Д.П.К., дадени в хода на съдебното следствие показанията на свидетели с тайна самоличност №03 и №04, от заключението по изготвените и изслушани по делото физико-химични експертизи, оценителна и съдебно-психиатрични експертизи; от прочетените на осн. чл.281 от НПК и приети писмени доказателства по делото и приобщените на осн. чл.283 от НПК веществени доказателства, в това число и тези изготвени вследствие експлоатация на специални разузнавателни средства.

 

            ОТ ПРАВНА СТРАНА :

 

            С оглед така установената фактическа обстановка съдът стигна до извода, че подсъдимия Р.Р.Ф. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354 А, ал.2, изр.2, алт.2 във вр. с ал.1, пр.4, алт.1 от НК като:  На 16.11.2009  г., около 17,00 часа, в гр.София, ж.к. „Н.“, до бл.445, без надлежно разрешително на публично място е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.87/96 г., Конвенция на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана в Р България и обнародвана в ДВ бр.89/93 г. и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999 г., изм.бр.63 от 2000 г., бр.74, 75 и 120 от 2002 г. и бр.56 от 2003 г./ - „растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – амфетамин с общо нето тегло 2,940 гр. /два грама деветстотин и четиридесет милиграма/, на обща стойност 88,20 лв. /осемдесет и осем лева и двадесет стотинки/, поставено в един брой самозалепващ полиетиленов плик, съдържащ:

1. eдин брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество амфетамин, с него тегло 0,660 гр. /шестотин и шестдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 19,80 лв. /деветнадесет лева и осемдесет стотинки/

2. един брой самозалепващо политиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,550 гр. /петстотин и петдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамен 9% /девет процента/ на стойност 16,50 лв. /шестнадесет лева и петдесет стотинки/

3. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин, с нето тегло 0,580 гр. /петстотин и осемдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/, на стойност 17,40 лв. /седемнадесет лева и четиридесет стотинки/

4. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащ прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,570 гр./петстотин и седемдесет грама/ и съдържание на наркотично действащ компонент - амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 17,10 лв./седемнадесет лева и десет стотинки/

5. един брой самозалепващо полиетиленово пликче, съдържащо прахообразно вещество – амфетамин с нето тегло 0,580 /пeтстотин и осемдесет гр./ и съдържание на наркотично действащ компонент – амфетамин 9% /девет процента/ на стойност 17,40 /седемнадесет лева и четиридесет стотинки, поради което го е признал за виновен, че е извършил престъпление с правна квалификация.

            От протокола за извършен обиск и изземване на 16.11.2009 г. / л.51, т.7 от ДП/  в 02 РУП – СДВР в гр.София става ясно, че в бельото на подсъдимия Р.Р.Ф. са намерени 5 броя самозалепващи се полиетиленови пликчета с размери 4х5 съдържащи бяло вещество на бучки. Съгласно изготвената по делото физико-химична експертиза закрепена в Протокол №10/НАР-58 /л.6-7, т.6 от ДП/ нето теглото на предаденото за изследване вещество иззето от подсъдимия Р.Р.Ф. в пакетчетата е както следва: 1. -0,65 гр., 2.-0,54 гр., 3.-0,57 гр., 4.-0,56 гр., 5. - 0,57 гр. Веществото е сходно по външен вид и химически състав и представлява препарат, в който се доказва наличие на  амфетамин, кофеин и лидокаин. От показанията на св.С.Ц., дадени в хода на проведеното по делото разследване пред съдия и прочетени в съдебното производство на осн. чл.281, л.1 от НПК става ясно, че същият си е закупувал амфетамин и друг път от това лице, което при уредената по искане на служителите на 02 РУП среща се е явило. Подсъдимият Ф. бил задържан на място, съгласно показанията на свидетелите М.Н., Х.Т. и Д.К., като му били поставени белезници на ръцете и отведен в сградата на 02 РУП, където бил извършен обиск  при условията на незабавност по правилата на НПК.  

От обективна страна по делото безспорно се установява, че с поведението и действията си подсъдимият е осъществил формата на изпълнителното деяние "държане" на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр.2, алт.2 във вр. с ал.1, пр.4, алт.1 от НК от НК. В случая подсъдимият лично е упражнявал фактическа власт върху процесното количество наркотично вещество. Безпротиворечиво е установен характерът на наркотичното вещество, държано от подсъдимия, а именно – амфетамин. Амфетаминът има наркотично действие и няма легална употреба, пазар и производство и е поставен под забрана, съгласно Конвенцията на ООН от 1961 г. за упойващите вещества ратифицирана в Р България и обнародвана в ДВ бр.87/96 г. и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Закона за наркотичните вещества е прекурсорите - "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина". Доколкото по делото не се установи подсъдимият да е държал високорисковите наркотични вещества въз основа на разрешително - лицензия за това, издадена при реда и условията на ЗКНВП, то следва да се приеме, че подсъдимия Ф. е осъществил държането незаконно, в нарушение на установения за това ред и без надлежно разрешение.

Подсъдимият е осъществявал държането на наркотичните вещества при наличието на специфичната съставомерна цел по чл. 354а, ал. 1 от НК, а именно - с цел същите да бъдат разпространени. Този решаващ извод несъмнено се налага предвид количеството на наркотичните вещества – 5 пакетчета, които са били разфасовани и опаковани по специфичния за разпространяване начин в самозалепващи полиетиленови пликчета /при това с приблизително еднакво тегло и с едно и също съдържание на активния компонент/, както и с оглед това, че е била договорена продажба на един брой полиетиленово пликче съдържащо амфетамин от св.С.Ц.. В тази връзка следва да се посочи, че за да бъде осъществено изпълнителното деяние на престъплението по чл.354 А, ал.2, изр.2, алт.2 във вр. с ал.1, пр.4, алт.1 от НК не е необходимо наркотични вещества да са били разпространени от дееца, а е достатъчно да са държани такива, с цел разпространение.

Местоизвършването на престъплението е до бл.*** в ж.к.“Н.“, гр.София, в който свидетелите Н., К. и Т. сочат, че имало аптека във самия вход, която е често посещавано място от граждани, като може да се направи извода, че е налице обективна възможност да бъде възприета продажбата на наркотици от неограничен кръг лица, което обосновава правната квалификация на деянието като извършено на публично място.  

От субективна страна държането на процесното количество наркотично вещество е осъществено от подсъдимия  Ф. виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 от НК. Подсъдимият е съзнавал обществената опасност на поведението си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Умисълът на дееца е обхващал както обстоятелствата, че упражнява фактическа власт върху наркотични вещества от вид и със съдържание, описани по-горе, така и че същите действия извършва по отношение на високорискови наркотични вещества и без надлежно издадено разрешение за това, както и че ги държи с цел разпространение и на публично място.

Съда на осн. чл.304 от НПК е признал подсъдимия Р.Р.Ф. за невиновен в това да е извършил престъплението по поръчение или в изпълнение решението на организирана престъпна група, тъй като в хода на съдебното производство от събраните доказателства не се доказа наличието на този квалифициращ деянието признак. Зада бъде осъществено това квалифициращо обстоятелства следва да са налице няколко предпоставки, които се намират в определена връзка помежду си. Първата предпоставка е да съществува престъпно сдружение, което да отговаря на определението дадено в чл.93, т.20 от НК за организирана престъпна група. От събраните в хода на съдебното следствие доказателства са установи наличието на такава организирна престъпна група с  ръководител И.С.М. и участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.А., Т. Д. Г., Д.П.П., К.В.Г. и Б.Р.М.. Същото сдружение е трайно, съществувало е за периода от януари месец 2009 г. до 16.11.2009 г. и е било стуктурирано, като се състои от повече от три лица и е създадено с цел да вършат съгласувано престъпления по чл.354 А, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.София, за които е предвидено наказание повече от три години, както и с користна цел. Втората предпоставка е организираната престъпна група да е взела решение за извършване на престъпления по чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК. Така конкретното деяние ще бъде осъществено въз основа на колективна престъпна воля, а не като деяние, осъществено въз основа на самостоятелно решение на конкретния деец. Наличието на тази предпоставка може да се изведе от събраните по делото доказателства, както от разпитаните по делото свидетели  Б.М., анонимен свидетел №03 и №04, така и от иззетите наркотични вещества от домовете и от самите подсъдими вследствие извръшени обиски, претърсвания и изземвания. Третата предпоставка е връзката на субекта на конкретното престъпление, а именно държане на наркотични вещества с цел разпространение, с организираната престъпна воля. В настоящия случай липсват доказателства, които да установяват третата изискуема предпоставка, а именно връзката на подсъдимия с конкретната престъпна организирана група, поради което не може да се приеме, че е осъществен от подсъдимия Р.Ф. посочения квалифициращ елемент на престъпното деяние. В теорията и практиката се приема, че престъплението е извършено в „изпълнение на решение на организирана престъпна група“, когато субекта на същото е участник в организирана престъпна група.  Формирано е становище, че престъплението е извършено по поръчение на организирана престъпна група, когато субекта на конкретното престъпление не е участник в организираната престъпна група.  С оглед обстоятелството, че съдебния състав стигна до заключението, че подсъдимия не е извършил престъплението по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК и го е оправдал, тъй като от доказателствения материал не може да се направи категоричен извод, че същия е участник в престъпната група следва, че няма как обективно да извърши престъплението разпространение на наркотични вешества по решение на организираната престъпна група. Следва да бъде отбелязано, че по-долу в мотивите си съда е развил своите аргументи защо приема, че подсъдимия Ф. не е извършил престъплението по чл.321, ал.3 от НК. По делото липсват каквито и да било събрани доказателства относно това по какъв начин взетото решение от организираната престъпна група ръководена от И.М. „С.“ е стигнало до субективното знание на подсъдимия Ф., както и за това подсъдимия да се е заел с реализирането му по поръчение на организираната престъпна група.  

 С постановената присъда съда е признал подсъдимия Р.Ф. за невиновен в това, че: От неустановена дата през месец януари 2009 г. до 16.11.2009 г. е участвал в организирана престъпна група образувана и ръководена от И.С.М. с участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.А., Т. Д. Г., Д.П.П., К.В.Г. и Б.Р.М., като „дилър“ – разпространявал наркотични вещества в изпълнение на решенията на ръководителя на организираната престъпна група, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354 А, ал.1 и ал.2 от НК на територията на гр.София – да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества, поради което и на осн. чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК.

По делото от съвкупния доказателствен материал не бе установено подсъдимия Ф. от обективна и субективна страна да е осъществил състава на престъплението по чл.321, ал.3 от НК. Легалната дефиниция за организирана престъпна група законодателя е дал в разпоредбата на чл.93, т.20 от НК, а именно, структурирано трайно сдружение на три или повече лица, с цел да вършат съгласувано в страната или чужбина престъпления, за които е предвидено наказание лишаване от С. повече от три години. Сдружението се приема да е структурирано и без наличие на формално разпределение на функциите между участниците, продължителност на участието или развита структура. Сдружението следва да не е за конкретно, а да е за две или повече престъпления. Както посочи и по-горе в мотивите си съда намери за установено съществуването на  предпоставките по чл.93, т.20 от НК. Установи се, че три и повече лица, а именно ръководителя И.С.М. и участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.А., Т. Д. Г., Д.П.П., К.В.Г. и Б.Р.М. са се намирали в обективна връзка помежду си, като са съставили структурирано сдружение, което освен това, от обективна страна е свързано с държане и разпространение на наркоточни вещества в страната. При изпълнителното деяние участие в организирана престъпна група деецът се обвързва в определени взаимоотношения с другите лица в групата. По делото се установява от показанията на св.С.Ц., че след като същия се обади на посочен мобилен телефон ***** отговаряло лице от мъжки пол на име „К.“. Различните пъти, когато си е закупувал наркотично вещество идвал или „К.“, или лицето, което е задържано на 19.11.2009 г. и се явило на срещата, а именно Р.Р.Ф..  Впоследствие при извършен обиск на подсъдимия К.Г.  на 17.11.2009 г. бил иззет освен другите вещи и един брой мобилен телефон марка „Нокия“, модел1203-2, ИМЕЙ ***** със СИМ карта на Вивател сериен №*****, който при оперативно прозвъняване /съгласно показанията на св.С.М. – л.100-102, т.7 от ДП/ изписал абонатен номер ***** /абонатния номер на телефона на който св.С.Ц. си закупувал наркотици – амфетамини/. Така изнесените факти в показанията на свидетелите М. и Ц., както и обстоятелството, че телефона, на който се поръчват наркотици се е намирал у подсъдимия Г. установяват престъпна връзка между подсъдимите Г. и Ф., от която обаче не може да се направи несъмнения извод за участието на подсъдимия Ф. в ОПГ. Членуването в организирана престъпна група, като една от форма на изпълнителното деяние, посочено в чл.321, ал.2 от НК, представлява изразено съгласие от дееца, устно или писмено, или пък с някакви действия за участие в дейността на организацията. Необходимо е в настоящия случай подсъдимия Ф. да е извършил действия, чрез който да се е обвързал в трайни фактически взаимоотношения с останалите членове от групата, като такива конкретни действия липсват за участие в организираната престъпна група с ръководител И.М..  

 Единствено анонимни свидетели №03 и №04 сочат, че знаят, че подсъдимия Р.Р.Ф. разпространява наркотици за подсъдимия К.В.Г. – „К.“. Възпроизведената обаче информация в техните показания не  е базирана на лични възприятия, а на това какво са чули от свои приятели и познати или същите представляват в тази си част производни доказателства. Свидетелите не са възприемали лично подсъдимия Р.Ф. да продава наркотици и да съгласува действията си за това с подсъдимия К.В. или пък да отчита пари от същите под контрола на подсъдимия Г. или с някой от останалите участници в групата или пък с ръкодителя й – осъдения И.М..  Предвид гореизложеното и с оглед забраната, закрепена в чл.124 от НПК присъдата да се основава само на показанията на свидетели, дадени по реда на чл.141 от НП, а именно на разпита на анонимни свидетели съда намира, че в производството по делото не е доказано по безспорен начин участието на подсъдимия Ф. в организираната престъпна група.

 

Съда намира, че от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че подсъдимия К.В.Г. е извършил от обективна и субективна страна престъпление по  чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, т.2 във вр. с ал.2 от НК, а именно, че: За времето от неустановена дата през месец януари 2009 г. до 17.12.2009 г. е участвал в организирана престъпна група образувана и ръководена от И.С.М. с участници Е.П.Х., Д.Б.Г., П.И.М., А.Н.  А., Т. Д. Г., Д.П.П. и Б.Р. М., като „дилър“ – разпространявал наркотични вещества в изпълнение решенията на ръководителя на организираната престъпна група, като групата е създадена с користна цел и с цел извършване на престъпления по чл.354 А, ал.1 и ал.2 на територията на гр.София – да държи с цел разпространение и да разпространява високорискови наркотични вещества.

По-горе в мотивите си съда посочи каква е дефиницията на организирана престъпна група по смисъла на чл.93, т.20 от НК, поради което не следва да я преповтаря. Установено по делото от показанията на свидетеля Б.М. и от показанията на анонимни свидетели №03 и №04, е че подсъдимия К.Г. се е снабдявал с наркотични вещества – марихуана и амфетамин от осъдения по делото организатор и ръководител на групата И.С.М. по прякор „С.“. Съда намира посочените по-горе показания за последователни, логични и кореспондиращи, както помежду си, така и с останалите доказателства по делото с изключение на показанията на осъдените по делото ръководител и членове на престъпната група, в които е изложена по-скоро защитна теза и в които не се изнасят неблагоприятни обстоятелства за същите. Посочените по-горе свидетели по идентичен начин описват структурата на престъпната група, нейния ръководител, както и дейността, с която се занимава. От показанията на анонимните свидетели става ясно, че подсъдимия Г. не е действал самостоятелно и независимо от ръководителя – И.М. по прекър „С.“, а се е подчинявал на неговите разпореждания, относно това на коя територия от ж.к.“Н.“ в гр.София да продава наркотици – марихуана и амфетамини, на каква цена, както и е отчитал получените средства от продажбите като е оставял процент определен от ръководителя от печалбата за себе. Свидетелите с тайна самоличност №3 и №4 лично и непосредствено от осъдения по делото ръководител на групата И.М., по прякор „С.“ са разбрали, че подсъдимия Г. е „негов човек“ и той му е позволил да разпространява наркотици на територията на ж.к.“Н.“. В потвърждение на факта, че подсъдимия К.Г. е разпространявал амфетамини са и показанията на свидетеля С.Ц., който разказва в прочетения от съда разпит пред съдия по реда на чл.281, ал.1, т.1 от НПК, че в продължение на два месеца – октомври и ноември 2009 г. си е закупувал наркотични вещества от лице с име „К.“, като същия разполагал и с номера на неговия телефон, а именно ****. Така сочената повтаряемост в действията на подсъдимия К.Г. по снабдяване с наркотици от осъдения И.М. „С.“, съгласно показанията на св.М. и по разпространяването им, съгласно показанията на св.Ц., краен потребител на същите, води до липса на инцидентност в неговите действия и сочи на системност при извършване престъпна дейност по разпространяване на наркотици.

Подсъдимият е съзнавал, че участва в престъпна група занимаваща се с разпространение на наркотици на територията главно на ж.к.“Н.“ от 1-ва до 6-та, независимо, че извън осъдения не е познавал част от останалите членове на тази група, а именно осъдения Д.П.,  по прякор „П.“, Е.Х. по прякор „Л.М.“, А.А. и др., както твърдят и самите осъдени в разпитите им в качеството на свидетели. С оглед характера на извършваната дейност всеки от участниците в групата е изпълнявал определени функции, като се е стремял да ограничи възможността да бъде разкрит от органите на полицията, поради което не би могло да се очаква, че ще демонстрира връзката си с останалите и ще извършва осъществява демонстративно дейност по разпространение на забранени от закона наркотични вещества. От гледна точка на приложението на закона / чл. 93 т. 20 от НК/ съдът намира, че според законодателя за да се квалифицира деянието като престъпление по чл. 321, ал. 1 от НК е достатъчно само от обективна страна групата да е структурирана от три и повече лица /в каквато насока е и Решение №54/13.03.2012 г., по н.д.№2880/2011 г., I НО/. Що се касае до изискванията за осъществяване на престъпния състав от субективна страна, не е необходимо член на групата да познава всички в нея или три и повече лица и да подържа връзки най-малко с двама, трима или повече лица. Достатъчно е всеки от членовете /подсъдимите/ да съзнава че, осъществява престъпната дейност в такава група и в условията на подчиненост и зависимост поне по отношение на едно горестоящо над него в групата лице, с чиято воля и действия съгласува своите действия. Подсъдимия Г. е осъзнавал, че извършва престъпна дейност по разпространение на наркотици в престъпна обвързаност с ръководителя на престъпнато сдрежение И. „С.“ и участника в същото П.Г. по прякор „Д.“, съгласно обясненията на осъдения по делото Б.М. в протокол за разпознаване от 25.03.2012 г. ведно с фотоалбум /л.145-149, т.2 от ДП/  и протокол за разпознаване от 25.03.2010 г. /л.150-154 от т.2 ДП/, в които сочи, че е виждал подсъдимия Г. да получава наркотични вещества, както от И. „С.“ и П.М. – „Д.“ от една страна, а от друга е виждал участника в организираната престъпна група П.М. повече от двадесет пъти да получава амфетамини и марихуана тип „холандец“ от ръководителя на групата – осъдения И.М. „С.“, като М. понякога заплащал веднага полученото наркоточино вещество или давал парите на осъдения М. по-късно. Съда не дава вяра на твърденията изложени от осъдения П.Г.М., че не познава подсъдимия К.Г., тъй като намира това твърдение за защитна теза развита от същия. На следващо място съда не кредитира тези показанията и с оглед на обстоятелството, че свидетеля Б.М. сочи, че е виждал как подсъдимия Г. взема наркотици от него, което пък кореспондира с останалия събран по делото доказателствен материал.

В конкретния казус съда намира, че има постигнато съгласие са извършване на престъпленията от най-малко трима участници, защото както се изложиха съображения по- горе независимо, че за подсъдимия К.Г. и останалите членове от групата с изключение на осъдения П.Г.М. и ръководителя И.М. липсват данни за съвместна уговорка или съгласие за извършване на престъпни действия, такова съгласуване на действията на минималния брой от три лица/ според чл. 93 т. 20 от НК/ е осъществено чрез договорката и съгласието между подсъдимия К.В.Г., осъдения И.С.М. и П.Г.М., като осъдения И.М. е уведомил анонимен свидетел №3, че подсъдимия Г. работи за него.  Действително по делото не са установени престъпни връзки между подсъдимия К.Г. и участниците в организираната престъпна група с изключения на осъдения П.М., освен тяхното познанство с оглед на обстоятелството, че повечето от тях живеят в гр.София, ж.к.“Н.“. Следва обаче да се има впредвид обстоятелството, че организираните престъпни групи представляват структурирани трайни сдружения с изградена йерархия и спазващи висока степен на консипаритвност, което в случай си личи от провежданите разговори от осъдения Д.Б.Г., закрепени в приложените по делото веществени доказателствени средства и се изграждат и ръководят по начин така, че едно лице да не познава повече от едно друго стоящо над него или под него в йерархията на сдружението, за да може при евентуално разкрИ.е на едно от лицата да не се достигне до повече от едно друго лице от групата. С оглед на горното от съдържанието на чл.321 от НК и чл.93, т.20 от НК следва, че от субективна страна е достатъчно участника в такава престъпна група да съзнава, че членува в такава група и е в отношение на подчиненост поне по отношение на едно горестоящо над него, или стоящо под него в групата лице. В този смисъл е и решението в Конвенцията на ООН за борба срещу транснационалната организирана престъпност от Милано - 2000 г., ратифицирана от РБ, по която са поети задълженията от държавата за създаването на съответна на изискванията на конвенцията правна уредба.  

По делото са събрани и доказателства относно престъпна дейност на подсъдимите по отношение държане без надлежно разрешително на наркотични вещества, както и разпространяване на същите, като са създавали необходимите условия за осъществяването на тази дейност. В осъдените както и в обитаваните от същите жилища и управлявани автомобили са намерени наркотични вещества /амфетамини и марихуана/, за които са изготвени съответните протоколи за претърсване, обиск и изземване, като извършителите са се признали за виновни в извършването на престъпление по чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК, с каквато цел е създадена и престъпната група.

 От субективна страна, деянието е извършено от подсъдимия Г. виновно, при форма на вината- пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал противоправността на престъпното деяние и е целял настъпването на обществено опасните последици, като е съзнавал и осъществяваната дейност на част от останалите членове в пирамидално структурираната група свързана с разпространение на наркотици, като групата е действала и с користна цел, а именно организатора и нейните членове да си набавят  доходи от осъществяваната престъпна дейност и неговите действия са били насочени към реализирането на общия за групата резултат.

Престъплението е осъществено от подсъдимия Г. при наличието на специфичната цел от субективна страна, а именно да реализират регулярни и немалки по стойност доходи, посредством разпространението на наркотични вещества, което води до извода за участие в групата при наличието на користна цел. За преследваната цел от престъпната група и конкретно от подсъдимия Г. чрез неговото участие в сдружението, а именно да получи голяма сума пари от осъществяванатапрестъпна дейност може да се съди и за голяма сума пари открита и иззета от него при извършен обиск на 17.11.2012 г. Иззети са осем броя банкноти с номинал 100 /сто/ лева, както и 43 бр. банкноти с номинал 50 лева или сума в общ размер от 2 950 /две хиляди девестотин и петдесет/ лева. В протокола същият е дал обяснения, че парите са предназначени за наем на помещение за дюнер. Тези обяснения на подсъдимия се потвърждават и от показанията на св.М. Ш., на които обаче съда не следва да даде вяра. По делото липсват представени каквито и да било документи удостоверяващи извършваната от подсъдимия Г. и св.Ш. търговска дейност, както и за размера на дължимия наем за помещение. Иззетата сума е твърде голяма за наем на помещение за продажба на дюнери, като житейски нелогично е обяснението на св.Ш. и подсъдимия Г. за нейното предназначение. Следва да бъде отбелязано, че съда не дава вяра на показанията на св.М. Ш., тъй като същият се сочи от анонимни свидетели №3 и №4  като лице, което също е участвало в организираната престъпна група и активно е осъществявало действия по разпространение на наркотични вещества. А и съда намира, че не може да се приеме за достоверно твърдението на св.Ш., че през целия ден  и наблюдавал действията и разговорите на подъсдимия Г., тъй като били съдружници в дейността по продажба на дюнери, още повече, че тази дейност се отличава с голяма конспиративност с оглед обстоятелството, че е престъпна такава.

С разпоредбата на чл. 321, ал. 3 НК, редакцията в ДВ бр. 27/10.04.2009 г., се въвежда квалифициращ елемент, от субективна страна "когато групата е създадена с користна цел". На подсъдимия К.Г. е повдигнато обвинение за престъпна деятелност, която е осъществена за времето от месец януари 2009 г. до 17 декември 2009 г., тоест част от инкриминирана деятелност, касае и един период, преди влизане в сила на редакцията на чл. 321, ал. 3 НК от ДВ бр. 27/2009 г., въвеждаща посочения по-горе квалифициращ елемент. Към момента на довършване на инкриминираното продължено престъпление, а именно на 17 декември 2009 г., е действала редакцията на чл. 321, ал. 3 НК, ДВ бр. 27/2009 г., поради което подсъдимия К.В.Г. следва да носи отговорност и за този квалифициращ признак. Това е така, тъй като, престъплението по чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК, а именно участието във  организирана престъпна група, създадена с користна цел и с такава да върши престъпления по чл.354А, ал.1 и ал.2 от НК е пример за продължено престъпление. Неговият състав се осъществява с едно деяние, което продължава трайно и непрекъснато за определен времеви период. То трае непрекъснато, до възникване на обстоятелство, което го прекратява. От този момент престъплението се счита за довършено, което в случая е станало при действието на редакцията на НК от ДВ бр. 27/2009 г. поради което и следва да се носи отговорност от подсъдимия и за посочения  квалифициращ признак от субективна страна.

С оглед гореизложените съображения съда е признал за виновен подсъдимия К.В.Г. в извършване на престъпление по чл. 321, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2 от НК, за което е бил обвинен от Софийска градска прокуратура с обвинителния акт. С оглед обстоятелството, че съда е признал подсъдимия Р.Р.Ф. за невиновен в извършването на престъпление по  чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК в диспозитива на присъдата съда е оправдал подсъдимия Г.  да е участвал в организираната престъпна група заедно с подсъдимия Ф..

Причините, способствали за извършване на престъпленията от подсъдимите, се свеждат до незачитането на установения правов ред, ниското му правосъзнание, желанието им да се облагодетелства по неправомерен начин.

Съда с постановената по делото присъда е признал подсъдимата М.Б.В. – Г.а за  невиновна в това, че: На 18.12.2009 г. до 00,40 часа в гр.София, ж.к.“С.Т.“, бл.***, вх.*, ет.*, ап.**, в кутия с форма на сърце, поставена в дървен шкаф в спалнята, без надлежно разрешително е държала високорисково наркотично вещество, подлежащо на контрол съгласно Конвенция на ООН от 1962 г. за упойващите вещества, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.87/1996 г., Конвенцията на ООН от 1988 г. за борба срещу незаконния трафик, ратифицирана от Р България и обнародвана в ДВ бр.89/93 г. и Приложение №1 към чл.3, ал.2 от закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите /ДВ бр.30/1999 г., изм. Бр.63 от 2000 г., бр.74,75 и 120 от 2002 г. и бр.56 от 2003 г./ растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – един брой самозалепващо полиетиленово пликче съдържащо суха тревиста маса – с канабис с нето тегло 0,100 г /сто милиграма/, съдържащо наркотично действащ компонент – тетрахидроканабинол на стойност 0,60 лв. /шестдесет стотинки/ и случая е маловажен, поради което и на осн. чл.304 от НПК я  е оправдал по повдигнатото обвинение за престъпление по чл.354 А, ал.5 вр. ал.3, пр.2, т.1, пр.1 от НК. Съда намира, че е налице хипотезата на чл.304, пр.2-ро от НПК, тъй като не се установи в хода на съдебното производство, че соченото от прокуратурата деянието е извършено от подсъдимата М.В. – Г.а. Не е установено по несъмнен и категоричен начин, че въпросната кутия под формата на сърце, в която е намерено пликче със зелена тревиста маса е собственост или пък е ползвана от подсъдимата. Не е установено също, че стаята – спалня в апартамент, находящ се в ж.к.“С.Т.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, в която е намерена кутията е обитавана именно от подсъдимата. Обвинението се крепи единствено на обяснението на подсъдимата В. – Г.а, закрепено в протокола за претърсване и изземване към датата на провеждане на това процесуално-следствено действие преди същата да има каквото и да било процесуално качеството по делото, като от него не може да се направи несъмнен извод за авторството на деянието. Както е посочил и адв.М. в пледоарията си в хода на съдебните прения е невъзможно присъдата да се крепи на предположения с оглед обстоятелството, че апартамента е обитаван и от други лица, а именно майката на подсъдимата и мъжа, с който към онзи момент е живеела на семейни начала и е осъден по делото, а именно Т. Д. Г., който на 17.12.2009 г. бил задържан в момент на разпространение на наркотични вещества – коноп, като се е признал за виновен в извършването на престъпления както следва: 1. По чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2, вр. ал.2, 2. чл.354 А, ал.2, изр.2, т.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, изр.1, пр.4, алт.4, алт.1 вр. чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и 3. Чл.354 а, ал.2, изр.2, алт.3, т.1, пр.1 и пр.2 вр. ал.1, изр.1, пр.5, алт.1 вр. чл.321, ал.3,  пр.2 и пр.3, алт.7, т.2 вр. ал.2 от НК и споразумението е одобрено от СГС по НОХД № С-316/2011 г.

 

 

ПО ИНДИВИДУАЛИЗАЦИЯТА НА НАКАЗАНИЯТА:

 

При определяне размера на наложените на подсъдимите Р.Р.Ф. и К.В.Г. наказания съда взе в предвид сравнително високата степен на обществена опасност на деянията извършени от всеки един от двамата подсъдими, с които деяния сериозно се засягат обществените отношения, гарантиращи и опазващи човешкото здраве и реда и общественото спокойствие, както и сравнително невисоката степен на лична обществена опасност на самите подсъдими. При определяне на наказанията съдът съобрази и подбудите за извършване на деянието, конкретното участие на всеки от подсъдимите в престъпното деяние, останалите смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства.

Разпоредбата на чл.354А, ал.2, изр.2, алт.2 във вр. с ал.1, пр.4, алт.1 от НК предвижда наказания Лишаване от С. от пет до петнадесет години и Глоба в размер от 20 000 лева до 100 000 лева.

Санкцията на чл. 321, ал. 3, т. 2, във вр. с ал. 2 от НК предвижда, за извършеното от подсъдимите престъпление, наказание "лишаване от С." от 3 до 10 години.

Съда определи наказанията на подсъдимите Р.Ф. и К.Г. при условията на чл.55 от НК, тъй като счете, че е налице многобройност на смекчаващите вината им обстоятелства. Съда прецени и че най-лекото, предвидено в закона наказание за посочените престъпления, би се оказало несъразмерно тежко за подсъдимите като е определил наказанията съгласно разпоредбата на чл.55 от НК. Като смекчаващи вината обстоятелства съда отчете при подсъдимия Ф. младата му възраст, обстоятелството, че е неосъждан, както и че полага грижи за болната си майка. Освен това съда съобрази и добрите му характеристични данни, който могат да се извлекат и от показанията на св.М. Ш.. При подсъдимия Г. съда е отчел като смекчаващи вината обстоятелства младата му възраст, чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни и социалната му ангажираност, а именно обстоятелството, че учи и работи, както и че развива търговска дейност, посредством което е създал работна място и за други хора. Съобразявайки се с горното, съдът наложи наказания на всеки от подсъдимите под най-ниския предвиден за престъплението размер.

Като отегчаващо отговорността обстоятелство за подсъдимия К.Г. съда отчете сравнително завишената степен на извършеното престъпно деяние. Аргументи в тази насока съдът черпи от факта, че престъпната структура е функционирала за един немалък период от време. Освен това има и няколко квалифициращи признаци на осъществяваната престъпна организирана дейност -  групата е създадена с корисна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. Съда отчете като отегчаващо вината обстоятелство и по-високото йерархично място, което подсъдимия Г. е заемал в престъпната структура, непоследствено след ръководителя на групата, над уличните дилъри на наркотици, като същия се е снабдявал с наркоточини вещества от ръководителя на ОПГ и ги е предавал на структурата под него – уличните дилъри, за които е отговарял. При тези съображения съда е наложил наказания „лишаване от С.“  за срок от ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

Съда съобразявайки посочените по-горе обстоятелства, касаещи определяне размера на наказанието на подсъдимия Р.Ф. е наложил Лишаване от С. в размер от ТРИ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА. Наложил е и кумулативно предвиденото наказание глоба под минималния размер посочен в разпродебата на чл.354 А, ал.2, изр.2-ро от НК, а именно 10 000 лева.

В  така определения размер съда е намерил, че наложените наказания ще бъдат достатъчни както за поправянято и превъзпитанието на подсъдимите Г. и Ф., така и за оказването на предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. С оглед както на личната, така и на генералната  превенция определените наказания следва да бъдат изтърпяни ефективно предвид обстоятелството, че подсъдимите продължават да осъществяват дейността си по разпространение на наркотични вещества и след тяхното задържани от органите на реда. Ефективното изтърпяване на наложените наказания са налага и с оглед на високата степен на обществена опасност на деянието и изключително честите случаи на извършването им и разпространението на този вид престъпления сред младите хора. На осн. чл.61, т.3 от ЗИНЗС съда е определил общ режим на изтърпяване на определеното наказание по отношение на двамата подсъдими с оглед обстоятелствоот, че същите са неосъждани и наложеното наказание е до пет години лишаване от С..

От приложените по делото доказателства се установява, че подсъдимия Р.Р.Ф. е бил с постановена мярказа неотклонение „Задържане под стража“ за срок от 72 часа за времето от 17.11.2009 г. до 13,00 часа на 20.11.2009 г., поради което и на осн. чл.59, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 от НК съда е приспаднал от определеното наказание горния срок.

От доказателствата по делото става ясно, че подсъдимият К.В.Г. е бил задържан за 72 часа „Задържането под стража“ за времето от 18.11.2009 г. до 13,00 часа на 20.11.2009 г. и за времето от 25.03.2010 г. до 16.11.2010 г., за което време по отношение на същия е била постановена мярка за неотклонение „Задържане под стража“, поради което и на на осн. чл.59, ал.1, т.1 от НК съд е приспаднал така посочените задържания.

На осн. чл.59, ал.1, т.2 от НК съда е приспаднал времето, през което по отношение на подсъдимия К.В.Г. е била постановена мярката за неотклонение „Домашен арест“  за времето от 16.11.2010 г. до 30.03.2011 г. като два дни домашен арест следва да се зачитат за един ден лишаване от С..

 

ПО АРГУМЕНТИТЕ НА ЗАЩИТАТА:

           

Съда намира аргументите на адв.М. и адв.В. в насока допуснати съществени процесални нарушения от прокурора при съставянето на обвинителния акт за неоснователни, тъй като същия отговаря на процесуалния стандарт на чл.246 от НПК и на Тълкувателно решение №2/2002 г. на ОСНК на ВКС.  В обвинителния акт в достатъчна степен са индивидуализирани датата, мястото и начина на извършване на престъпленията, в които са обвинени подсъдимите К.Г. и Р.Ф.. Соченото по никакъв начин  не е повлияло на възможността на подсъдимите К.Г. и Р.Ф. да разберат не само параметрите, но и фактическите и правни детайли на обвинението.  

Настоящия съдебен състав както е посочено по-горе в мотивите е възприел за достоверни и е кредитирал показанията на анонимни свидетели №03 и №04, както и тези на свидетеля Б.М., св.С.Ц. и свидетелите Д.К., Х.Т., С.М. и М.Н., тъй като показанията на тези свидетели са подробни, детайлни, последователни, непротиворечиви и логични. От съдържанието на тези показания по несъмнен и безпротиворечив начин се установи факта на участие на подсъдимия К.Г. в организирана престъпна група, ръководена на осъдения И.С.М. по прякор „С.“. Отделно от това показанията на тези свидетели безспорно се подкрепят от съставените на досъдебното производство  протоколи за оглед на местопроизшествие, както и протоколи за претърсване, обиск и изземване и протоколи за проведени разпознавания. Тази верига от доказателства обосновава безспорен извод за авторство на престъпленията, както от страна на подсъдимия К.Г., така и по отношение на подсъдимия Р.Ф.. Тези източници са взаимно допълващи се и в синхрон един с друг. Съда намира, че показанията на анонимен свидетел  №03 не са производно доказателство, тъй като същият разказва за свои лични възприятия относно поведението на подсъдимия Г. по разпространение на наркотици, както и осъществявани от същия срещи с осъдения ръководител на престъпното сдружение - И.М., по прякор „С.“. Същият сочи още, че осъдения М. лично му е заявявал, че подсъдимия Г. е негов човек и че той му е позволил да пласират наркотици на територията на ж.к.“Н.“ в гр.София. Тези показания кореспондират с показанията на анонимен свидетел №04, както и с показанията на св.Б.М. и тези на св.С.Ц., досежно начина на на пласиране на наркотици и осъществяване на комуникация по телефона с лице с име „К.“ като впоследствие този телефон е открит у подсъдимия Г.. По отношение стойността на показанията на св.Ш. съда е взел становище по-горе в мотивите си, поради което не следва да го преповтаря, като тези показания не внасят съмнение в достоверността на заявените факти от анонимен свидетел №03.

По отношение възражението на адв.М. досежно това, че с оглед заявената от свидетел с тайна самоличност №03 информация, че същия е осъществявал престъпна дейност в инкриминирания период, същият е трябвало да бъде привлечен в качеството на обвиняем, което не е сторено по делото съда намира, че съгласно Конституцията и НПК прокуратурата има суверенното право, след като прецени, че са налице достатъчно доказателства да привлече съответното лице към наказателна отговорност за извършено престъпление по НК. Досежно искането на адв.М. съда да цени показанията на този свидетел  като обяснения, в който има оговор по отношение на останалите подсъдими по делото, същото е неоснователно.Оговор може да има само в случай, че обвиняемия или подсъдимия е дал обяснения, с които уличава в извършването на престъпление останалите подсъдими. Както бе посочено по-горе анонимен свидетел №03 има качеството на свидетел по настоящото дело, а не на подсъдим поради което правилата за оговора не могат да бъдат приложени по аналогия. Вярно е, че в показанията на свидетел с тайна самоличност №03 се съдържат данни за евентуална негова съпричастност към деянието като участник в ОПГ, но както вече беше посочено, след като такова обвинение не е повдигнато, липсва процесуална възможност този въпрос да бъде обсъждан. Следва обаче да се има предвид че, независимо от процесуалното качество на анонимен свидетел №03, съда е ценил неговите показания чрез  съпоставянето им с други доказателствени източници и е констатирал съответствие между тях по релевантните факти.

Съда намира, че съставения протокол за обиск и изземване от 16.11.2009 г. следва да бъде ценен, като съда е да обосновал изводите си въз основа на него, тъй като обективираните в него процесуално-следствени действия са извършени от компетентен разследващ орган и при спазването на всички законови изисквания за провеждането му по НПК.  При този обиск са намерени пет пакетчета в боксерките на подсъдимия Р.Р.Ф., съдържащи амфетамин. При  извършеното процесуално-следствено действие не са били допуснати никакви процесуални нарушения, който да го опорочават и да го правят доказателствено негодно. От многобройните приложени по делото справки и призовки до поемните лица става ясно, че същите са търсени зада бъдат разпитани в качеството на свидетели, но по данни от техни родственици, същите се намират извън пределите на страната, като не е посочен адрес за призоваване. При извършването на обиска е спазена разпоредбата на чл.164 от НПК, а именно обиска и изземването са извършени при условията на неотложност и с участието на две поемни лица от същия пол от този на обискирания – подсъдимия Р.Ф.. Обискът съгласно отразеното в протокола, в който е закрепено това процесуално –следствено действие, е извършен за времето от 17,45 часа до 18,20 часа в сградата на 02 РУП – СДВР. От показанията на св.Х. Л. Т. и св.М.И.Н.  става ясно, че срещата с лице с прякор К. е следвало да бъде проведена около 17,00 часа в ж.к.“Н.“, така че с оглед часовото време на провеждане на процесуално-следственото действие обиск и изземване е налице условието неотложност. Възражението, че не е извършен обиск на място пред блок *** в ж.к.Н. също е неоснователно, тъй като при обиска обискираното лице следва да се съблече изцяло, аргумент в тази насока е обстоятелството, че наркотичното вещество е намерено в бельото на подсъдимия Ф., което не следва да бъде извършвано навън пред погледите на различни граждани, тъй като това би накърнило достойноството на обискираното лице. Неудачно е извършването на обиск на място и с оглед обстоятелството, че датата на провеждането на действието е 16.11.2009 г. - през зимния сезон на годината и предполага наличието на минусови температури навън.

В една част от пледоарията си адв. В. възпроизвежда мотивите на Постановление от 15.04.2010 г. на прокурор при СГП по ДП №3622/2009 г. по описа на 02 РУП – СДВР- прокурор  В.А. /л.57-58, т.6 от ДП/ досежно наличието на основания протокола за обиск да не бъде ценен като доказателство по делото, поради допуснати съществени процесуални нарушения при провеждане на обска и изземването от подъсдимия Ф.. Така посоченото постановление не е задължително за съда и изложените в същото аргументи изтъкнати от адв.В. в пледоарията й в хода на съдебното следствие съда намира за неоснователни. Представителят на прокуратурата е ревизирал с постановлението   определението на СГС, с което същия е санкционирал извършеното процесуално следствено действие като е преценил, че са били налице предпоставките на чл.164, ал.1 от НПК при условията на неотложност, като единствена възможност за събиране и запазване на доказателства. Следва да се има в предвид, че при извършване на тази дейност по съдебен контрол досежно редовността от външна страна на извършеното процесуално следствено действие, както и преценка налице ли са условията на неотложност, на съда се предоставят материалите по делото е същият преценява дали са били изпълнени предпоставките за одобряване на съответния протокол.  

По отношение възражението на защитата, че с оглед обстоятелството, че св.Ц. също е извършил престъпление по чл.354 А от НК и същия можел да се ползва от привилегията на чл.121, ал.1 от НПК следва да се има впредвид обстоятелството, че нормата на чл.121 от НПК е разяснена изрично от водещия разпита съдия при СГС, като свидетелят е заявил, че разбира правата си и задълженията и същият е пожелал да свидетелства като е изложил добросъвестно всички известни му обстоятелства по случая.

По отношение възражението изложено от адв.В. и адв.М. относно допуснато съществено процесуално нарушение от съда при прочитане обясненията на свидетеля Б.М., дадени в качеството му на обвиняем по делото съда намира същите за основателни, поради което не е коментирал и респ. не се е позовал на същите при постановяване на присъдата по делото и изграждане на мотивите си.

По отношение възражението изложено от адв.М. и адв.В., че е разколебана свидетелската годност на свидетеля С.Г.Ц. съда намира същото за неоснователно. В хода на съдебното производство по делото по искане на горепосочените защитници съда е допуснал изготвянето на допълнителна съдебно-психиатрична експертиза с оглед изследване възможността на св.Ц. да възприема правилно фактите имащи значение за делото и да ги възпроизвежда въз основа на постъпилата медицинска документация касаеща проведено лечение на лицето от 02.12.2009 г. до 11.01.2010 г. в ДПБ „Св.И. Рилски“ – гр.Нови Искър. Видно от заключението на вещото лице към периода от 16.11-19.11.2009 г. няма данни освидетелствания С.Ц. да е бил в психотично състояние, което да е повлияло на свидетелската му годност и възможността да дава достоверни показания по делото. Съгласно изготвената експертиза от Д-р Т. – вещо лице психиатър, от 16.11.2009 г. при освидетелствания е описан статус от който личи, че освидетелствания е апсихотичен, няма данни за промени във възприятно-представната сфера и наличие на налудности. На второ място освидетелствания е разпитан от дознател и съдия в описания период и не е отбелязано неадекватно или психотично поведение. От друга страна вещото лице е посочило, че видно от медицинската документация безспорно на 01-02.12.2009 г. освидетелствания е приет по спешност в ДСБ „Св.И. Рилски“ – гр.Нови Искър с диагноза – психотично разстройство, предизвикано от психоактивни вещества, с преобладаване на налудности. Тези разстройства предизвикани от психоактивни вещества са остри и се проявяват от 48 часа до 3-4 дни след последния прием на веществото. Възможно е да се проявят и по-късно /14-20/ дни след последния прием, както и значително по-късно. Психозата е твърде сходна с остър шизофренен епизод /налудности и халюцинации/, но без негативни и когнитивни симптоми. Амфетаминовите психози са неотличими от кокаиновите, но са по – продължителни. Освен гореизложеното св.Д.К., който има непосредствени впечатления от св.Ц. и неговото поведение на 16.11.2009 г. в разпита си в хода на съдебното следствие заявява, че св.Ц. бил „свеж и адекватен“, можел да се движи нормално и не залитал. Както и вещото лице е посочило, при проведените разпити както от разследващ полицай, така и от съдия не е отбелязано лицето да е имало неадекватно поведение, освен това неговите показания са логични и подредени, каквато констатация не би могла да се направи в случай, че лицето е неадекватно и дезориентирано. И не на последно място представената от адв.В. епикриза от ДСБ „Св.И. Рилски“ - гр.Нови Искър, касае период от време след около две седмици след разпита на лицето по делото.

По отношение показанията на разпитания по искане на защитника на подсъдимия К.Г. – адв.М., свидетел М. А.  Ш. /л.588-589, т.2 от съдебното производство/ съда намира, че изнесения от същия отрицателен факт, че не знае подсъдимите К.Г. и Р.Ф. да са се занимавали с незаконна дейност не доказва безспорно факта, че същите не са осъществявали престъпна дейност по разпорстранение на наркотици.  Възможно е св.Ш. да не знае за извършвана такава дейност, тъй като същата е престъпна и накузаема сурово от закона и по принцип не се афишира от лицата, които я извършват. Досежно соченото от св.Ш., че не познава лице с име И. и прякор „С.“ , както и че не се е занимавал с разпространението на наркотици съда не следва да дава вяра на показанията на същия в тази им част. Свидетел с тайна самоличност №3 сочи, че подсъдимия К.Г. и св. М. Ш. са приятели от деца и са били „ортаци“ при разпространението на наркотици, което внася съмнение в достоверността на показанията на св.Ш.. Съда дава вяра на показанията на анонимен свидетел №3, тъй като както посочи по-горе са подробни, детайлни, последователни, непротиворечиви и логични и кореспондират с останалите доказателства по делото. Недостоверни и противоречащи на нормалната логика са обясненията на  подсъдимия К.Г. дадени в Протокол за обиск и изземване от 17.11.2009 г., че откритата в същия голяма сума пари била за заплащане на наем на помещение за дюнер, тъй като сумата възлиза на  2 950 лева и е нереално висока за заплащане на наемн на помещение за дюнер.

 

 

ПО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ ДОКАЗАТЕЛСТВА:

 

Съда е отнел в полза на държавата  на осн. чл.354А, ал.6 от НПК иззетото наркотично вещество амфетамин с нето тегло 2,94 гр., предадено с Приемателно-предавателен протокол № ***** г. на ГУМ и амфетамин с нето тегло 2,47 гр., предадено с предадено с Предавателно-приемателен протокол  №***** г. на ГУМ.

Съда е отнел още на осн. чл.53, ал.1, б.А от НК мобилен телефон Нокия с имей ***** със СИМ карта на Вивател №*****, иззети от К.В.Г. с Протокол за обиск и изземване от 17.11.2009 г.

 На подсъдимия Р.Р.Ф. са върнати следните вещи: мобилен телефон марка „Нокия“ с имей №***** и един брой сим карта на Вивател №*****, 2. Мобилен телефон марка „Нокия“ с имей №***** и един брой сим карта на мобилен оператор Вивател №*****, 3. Мобилен телефон „Нокия“ с имей №***** и един брой сим карта на мобилен оператор Вивател №*****, тъй като същите не попадат в хипотезата на чл.53 от НК.

 На подсъдимия К.В.Г. съда е постановил да бъдат върнати следните вещи: 1. Мобилен телефон LG със сим карта на Вивател с №***** и имей №*****, 2.сим карта на „М Тел“ – „Прима“, 3.мобилен телефон марка „Нокия“ без сим карта с имей №*****, 4. Мобилен телефон марка „Нокия“ със сим карта „Глобул Бикънект“ с №*****, имей №*****, 5. Един ключ с надпис „Н“, иззети с Протокол за претърсване и изземване от 17.11.2009 г. в апартамент, находящ се гр.София, кв.“Т.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*, тъй като същите не попадат в хипотезата на чл.53 от НК. На подсъдимия К.В.Г. сладва да бъде върната и следната сума пари, иззета от същия с Протокол за обиск и изземване от 17.11.2009 г. : 8 бр. банкноти с номинал от 100 /сто/ лева, както и 43 /четиридесет и три/ броя банкноти с номинал 50 /петдесет/ лева, който са предадени за съхранение в БНБ, съгласно Приемо-предавателен протокол от 30.09.2010 г., тъй като същите не попадат в хипотезата на чл.53 от НК.

Съда е постановил на свидетеля С.Г.Ц. СИМ карта на „М Тел Прима“, предадена с Протокол за доброволно предаване от 16.11.2009 г. с №*****.

 

ПО РАЗНОСКИТЕ:

 

Съда е осъдил на на осн. чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия Р.Р.Ф. да заплати по сметка на СДВР сумата от 113 /сто и тринадесет лева/ лева, направени разноски по досъдебното производство  и по сметка на СпНС сумата от 265 /сто шестдесет и пет лева/ разноски направени в хода на съдебното производство по делото, а подсъдимия К.В.Г. да заплати по сметка на СДВР сумата от 113 лева /сто и тринадесет лева/ направени разноски в хода на досъдебното производство и 110 /сто и десет лева/ лева по сметка на СпНС за направени разноски в съдебното производство.

           

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

 СЪДИЯ :