Решение по дело №9043/2019 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е 

 

Номер  1782                             24.07.2020г.                                              град Бургас

                                                                        

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, шести граждански състав

На двадесет и пети юни през две хиляди и двадесета година

В публичното съдебно заседание в следния състав:

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина Петкова

 

 

Секретар Илияна Гальова

като разгледа докладваното от съдията Р. Петкова

гражданско дело номер 9043 по описа за 2019 година

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по повод исковата молба на Б.А.В., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, с която е предявил против ответника ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Бучер” № 87, обективно кумулативно съединени искове с правно основание параграф 22 от ПРЗ на КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 84, ал. 3 вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника като застраховател по сключена за лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. №  А 8068 КВ, управляван от Мерсим Бохадинов Шакиров /баща на ищеца - починал/ застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 02115000922963 със срок на действие от 30.03.2015г. до 29.03.2016г. да заплати на ищеца като брат на Митко А.В. /пътник в същия автомобил, починал вледствие долуописаното ПТП/ сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени ищеца неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания поради смъртта на брат си, причинена вследствие на ПТП на 24.09.2015г. около 7.15 часа на главен път гр. Бургас – гр. Варна, около с. Старо Оряхово, настъпило между горепосочения лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. №  …… КВ, управляван от М. Б. Ш. и лекотоварен автомобил „Форд“, с рег. …, управляван от М. К. К., като образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство по досъдебно производство № 3205/2015г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР- Варна /пр. № 3488/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна/ за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“от НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на ПТП – 24.09.2015г. до окончателното й изплащане. Претендира присъждане на разноските по делото.   Ангажира доказателства. В съдебно заседание ищеца, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа исковата си претенция и моли съдът да я уважи. Представя писмени бележки.

В подадения по реда на чл. 131, ал. 1 от ГПК писмен отговор, ответното дружество, чрез упълномощения си представител е заявил, че оспорва да е причинен деликт само от починалия водач лек автомобил „Фолксваген Голф” –М. Б. Ш., като се навеждат съображения за съпричиняване на вредоносния резултат и от водача лекотоварния автомобил „Форд“, управляван от М.К.К., както и от починалия брат на ищеца, който е бил без предпазен колан. Ответника не оспорва, че към датата на настъпване на процесното ПТП за горепосочения автомобил  „Фолксваген Голф” е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност”. Ответникът е оспорил предявеният иск и по размер поради възражения за прекомерност на претендираното от ищца обезщетение, за което е изложил подробни съображения. Направил е и правопогасяващо възражение за погасяване на претенцията за законна лихва по давност. Претендира за присъждане на разноските по делото. В случай, че исковете бъдат уважени изцяло или частично моли да не понася отговорност за разноските, за което излага съображения по чл. 78,ал. 2 от ГПК. Ангажира доказателства. В съдебно заседание ответникът, чрез упълномощения си адвокатски представител поддържа писмения си отговор и моли съдът да отхвърли исковете. Представя писмени бележки.

            Бургаският районен съд, след като взе предвид исканията и доводите на страните, обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като съобрази закона, намира за установено  следното :

Видно от данните по делото с влязло в законна сила постановление от 13.02.2017г. на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК –поради смъртта на дееца, е прекратено образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство по досъдебно производство № 3205/2015г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР- Варна /пр. № 3488/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна/ за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“от НК, вследствие на ПТП на 24.09.2015г. около 7.15 часа на главен път гр. Бургас – гр. Варна, около с. Старо Оряхово, настъпило между горепосочения лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № …. управляван от М.Б.Ш. и лекотоварен автомобил „Форд“, с рег.  …..КА, управляван от М.К.К.. В мотивната част на постановлението е посочено, че вина за настъпване на ПТП и последвалия вредоносен резултат – смъртта на няколко лица, между които на самия водач М. Ш. /баща на ищеца/ и М. А.В. /брат на ищеца/ е единствено на водачът М. Ш., починал вследствие същото ПТП.

По делото страните не спорят, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т, 4 от ГПК съдът е обявил  за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към датата на настъпване на процесното ПТП на 24.09.2015г. за лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. №  …, управляван от  М.Б.Ш. и ответното дружество ЗД„БУЛ ИНС” АД е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застахователна полица № 02115000922963 със срок на действие от 30.03.2015г. до 29.03.2016г.

По делото се установява, че ищецът е брат на починалия вследствие ПТП М. А.В., като двамата са деца на водача, причинил същото ПТП- М. Ш., като двамата братя са родени от съжителството на баща им с майка им Г. Н. В. Установява се, че родителите М. Ш. и Г. В. имат общо шест деца.

По повод отправено от ищеца до ответното дружество като застраховател по горепосочената застраховка „Гражданска отговорност“ искане от 19.01.2019г. за изплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за причинени неимуществени вреди, вследствие смъртта на брат му М. В. от процесното ПТП, с писмо от 05.02.2019г. ответникът е отказал изплащане на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, по съображения, че е счел, че не се установени особено близки отношения между ищеца и починалия му брат и действително претърпени от смъртта му вреди.

По делото са ангажирани свидетелски показания, като e разпитанa свидетелката  Г. В.- майка на ищеца, която заявява, че с починалия й съпруг М. Б. Ш. / А. Б. В./ имат общо шест деца, между които ищеца Б. и починалия М…. Свидетелката сочи, че тя и съпругът й са живеели заедно с децата си на един адрес, като по –принцип Б., който е по-голям, роден през 1988г. се е грижил за М…, род. 1996г. и когато са били малки, той е взимал М… от училище и постоянно се грижел за него. Заявява, че двамата братя постоянно са били заедно и заедно са пораснали, като след смъртта на брат си, ищецът постоянно плачел за него, често си го спомнял и не можел да го забрави. Сочи, че Б. тежко приел смъртта на баща си и на брат си, като не е обвинявал баща си за смъртта на брат си. От показанията й се установява, че и М… и Б. имали свои деца, като детето на М… се родило след неговата смърт. Сочи, че  Б. построил къща в двора на родителите си и живеел със семейството си – жена си и децата си там.

Във връзка с възраженията на на ответника за наличие на съпричиняване от страна на постадалото лице М. В. на вредоносния резултат, по делото е извършена съдебно- автотехническа експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, от чието заключение се установява, че по време на настъпване на процесното ПТП пострадалият М. В. е бил на задната седалка на управлявания от баща му лек автомобил, без данни в коя част на задното купе се е намирал. Вещото лице сочи, че с оглед данните, че задните колани са били провиснали следва извода, че те са били ползвани от возещите се на задната седалка. Независимо от това от експертизата се установява, че в случая с оглед механизма на ПТП, поставянето на предпазния колан не би могло  да предпазили пострадалия от фаталните на живота телесни увреждания, тъй като ударът с насрещно движещия се автомобил е бил толкова силен, че пострадалият е загинал почти веднага.

С оглед гореустановената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

Предявени са искове с правно основание параграф 22 от ПРЗ на КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 84, ал. 3 вр. с чл. 86 от ЗЗД.

Съгласно чл. 223, ал. 1 от КЗ /сега отм./, действащ към датата на процесното ПТП, с договора за застраховка „Гражданска отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Това означава, че с оглед цитираната законова норма обезвредата, която по принцип се дължи от самия застрахован виновен  за настъпилото ПТП водач, може да бъде търсена и директно от застрахователя  съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ /сега отм., в сила до 01.01.2016г./.

Съгласно чл. 226, ал. 1 от КЗ /сега отм., в сила до 01.01.2016г./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

За да се ангажира отговорността на ответния застраховател по сключената за лекия автомобил застраховка „Гражданска отговорност”, в тежест на ищеца е да докаже, че водачът на горепосочения лекия автомобил е осъществил спрямо увреденото лице – негов брат фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, съгласно, която норма всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да е налице  фактическия състав на деликтната отговорност по чл. 45 от ЗЗД, следва да са налице следните предпоставки: противоправно поведение на делинквента, настъпването на твърдяните от ищцата вреди, причинна връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди, и вина у причинителя.

Съгласно презумцията на ал. 2 на чл. 45 от ЗЗД  вината на дееца се счита за налична до доказване на противното. В случая презумпцията на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД не е оборена, тъй като вината на водача, причинил процесното ПТП се установява от данните по делото. Тъй като характерът на отговорността на ответния застраховател, с когото е сключена задължителната застраховка „Гражданска отговорност” е функционално обусловена от деликтната отговорност на застрахования - пряк причинител на увреждането, и застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и причинителят на вредата, следва извода, че  доказателствената тежест за опровергаване на вината носи ответника. За установяване на останалите предпоставки на деликтната отговорност, доказателствената тежест съобразно чл. 127, ал. 1 от ГПК носи от ищцата - при условията на пълно и главно доказване.

Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗЗД обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

В случая,  ищецът като брат  на починалия М. В. е извън кръга на лицата, посочени в Постановление № 4/25.V.1961 г. на Пленумът на ВС, с което ВС се е произнесъл, че правилното прилагане на закона изисква за неимуществени вреди да бъдат обезщетявани само най-близките на пострадалия - неговите низходящи /деца/, съпруг и възходящи /родители/, и то след като се установи, че действително са претърпели вреди. Наред с това ищецът не е от лицата от кръга на Постановление № 5/24.ХІ.1969 г., с което Пленумът на ВС е признал право на обезщетение и на отглежданото, но неосиновено дете, съответно на отглеждащия го, както и на лицето, което е съжителствало на съпружески начала с починалия при непозволено увреждане, без да е бил сключен брак, ако това съжителство не съставлява престъпление и не противоречи на правилата на морала.

Ищецът се е основал претенцията си за претендираното обезщетение на ТР № 1 от 2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК.

За  да е правоимащ по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016Г г. на ОСНГТК следва да се установи категорично при пълно и главно доказване наличие на особена близост, която да е породила за ищеца такива морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и време нормално присъщите за съответната родствена връзка, в случая между с брат си, за да е налице изключение от разрешението, залегнало в горепосочените две постановления на Пленума на ВС. В горепосоченото Тълкувателно решение е прието, че обезщетение на „членове на семейството” - съпругът/ата, лицето, с което живее с пострадалия в ангажирана, постоянна и стабилна интимна връзка в общо домакинство, братята и сестрите, възходящите и низходящите до втора степен, като се запазят и разрешенията в Постановление № 4/61 г. и Постановление № 5/69 г. на Пленума на ВС следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания. Посочено е, че връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.

В настоящия случай за доказване на твърденията си ищецът е ангажирал свидетелски показания, които са дадени от неговата майка, която е майка и на брат му. Съдът намира, че показанията й следва да се преценяват при условията на чл. 172 от ГПК, отчитайки изключително нейна изключителна близката й родствена връзка с ищеца и брат му и нейната заинтересуваност от изхода на делото. Същата заяви, че е била налице изградена близка емоционална връзка между ищеца и пострадалия му брат, като ищецът е помагал на брат си в детството им, взимал го е от училище и се е грижил за него, а след смъртта му е тъгувал и плакал за него. Тези обстоятелства обаче съдът намира, че са обичайните такива  с оглед на традиционните за българското общество семейни отношения и ценности при загубата на близък роднина. Въпреки доказателствената тежест, която носи ищецът не доказа наличието на цитираното в Тълкувателното решение изискване за изключителност на отношенията между тях, а именно, че освен обичайните в детството им грижи на по-големия към по-малкия брат, помежду им е била такава трайна и дълбока емоционална връзка, вследствие на която да поради смъртта на починалия брат, за ищеца да са настъпили сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания, освен обичайните страдания, присъщи за родствената им връзка.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е материалноправно легитимиран по смисъла на ТР № 1 от 2018г. на ВКС по тълк. д. № 1/2016Г г. на ОСНГТК да получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на неговия брат М. В. при процесното ПТП, тъй като между тях не се установи да са се създали специални, особено близки, съзнателни и трайни отношения, различни по интензитет и продължителност и неприсъщи на обичайните братски отношения на взаимна обич, разбирателство, духовна и емоционална близост.

Ето защо, искът  за присъждане на исканото обезщетение за твърдените от ищеца претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат му при процесното ПТП, предявен срещу ответното застрахователното дружество следва да се отхвърли като недоказан и неоснователен, поради липса на материалноправна легитимация на ищеца.

Тъй като главният иск за обезщетяване на вреди е недоказан и неоснователен, то и акцесорната претенция за лихви също се явява неоснователна и следва да се отхвърли.

Поради отхвърляне на исковете, на основание чл. 78, ал. 3 и чл. 80 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените по делото разноски, възлизащи в общ размер от 846 лв.

Мотивиран от горното, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от ищеца Б.А.В., ЕГН:**********, с постоянен адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно основание параграф 22 от ПРЗ на КЗ вр. с чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ и чл. 84, ал., ал. 3 вр. с чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника с ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Бучер” № 87 като застраховател по сключена за лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № ….., управляван от М. Б. Ш… /баща на ищеца - починал/ застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № 02115000922963 със срок на действие от 30.03.2015г. до 29.03.2016г. ДА ЗАПЛАТИ на ищеца като брат на М. А.В., ЕГН: ********** /пътник в същия автомобил, починал вледствие долуописаното ПТП/ сумата от 5 000лв., представляваща обезщетение за претърпени ищеца неимуществени вреди за понесени душевни болки и страдания поради смъртта на брат си, причинена вследствие на ПТП на 24.09.2015г. около 7.15 часа на главен път гр. Бургас – гр. Варна, около с. Старо Оряхово, настъпило между горепосочения лек автомобил „Фолксваген Голф”, с рег. № …., управляван от М. Б. Ш. и лекотоварен автомобил „Форд“, с рег. …., управляван от М. К. К., като образуваното срещу неизвестен извършител досъдебно производство по досъдебно производство № 3205/2015г. по описа на Четвърто РУ на ОД на МВР- Варна /пр. № 3488/2015г. по описа на Окръжна прокуратура – Варна/ за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. с ал. 3, б. „б“ вр. с ал. 1, б. „в“от НК е прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК, ведно със законната лихва върху главницата, считано от настъпване на ПТП – 24.09.2015г. до окончателното й изплащане, както  и на основание чл. 78, ал. 1 и чл. 80 от ГПК направените по делото разноски в размер на 212лв.

ОСЪЖДА Б.А.В., ЕГН:**********, с постоянен адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на  ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, бул. „Джеймс Бучер” № 87 на основание чл. 78, ал. 3 ГПК направените по делото разноски в общ размер от 846 лв.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаският окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ Р.Петкова

Вярно с оригинала:

И.Г.