Р Е Ш
Е Н И Е
№.......
гр.София, 08,02,2021год.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на двадесет
и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на
секретаря Йоана Петрова като разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр.
дело № 9586 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен
от Т.М.П. срещу П.на Р.П.иск с пр.кв.
чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ, с който се претендира осъждане на ответника
за сума в размер на 30000,00лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, съставляващи душевни болки и страдания, стрес, накърняване
на честта и достойнството, доброто име в обществото, ведно със законната лихва
от дата 09,12,2019год. до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че по отношение на ищцата
неоснователно е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.194, ал.1
от НК. Образувано е наказателно производство по НОХД №19840/2017год., СРС, 12 състав,
по което е постановена оправдателна присъда
от 27,06,2019год. Присъдата е протестирана от СРП, в резултат на което е
образувано ВНОХД №3641/2019год. по описа на СГС, 1 въззивен състав. С решение
№1023/09,12,2019год. постановената присъда е потвърдена. Поддържа в периода от
започване на наказателното преследване -16,02,2016год. до постановяване на
оправдателна присъда на 09,12,2019год. да е търпяла неимуществени вреди, подробно описани в
исковата молба, довели до промяна в на начина на живот на ищцата, влошаване на
здравословното и психично й състояние.
Съобразно изложеното е заявено становище за
основателност на исковата претенция. Претендира разноски.
Ответникът-П.на Р.П.в указания законоустановен
едномесечен срок по реда на чл.131 от ГПК излага становище за неоснователност
на предявените искове, тъй като не са ангажирани доказателства за претърпени от
ищцата неимуществени вреди, същите не са
в пряка зависимост от действия на прокуратурата. Релевира възражения за завишен
размер на претендираното обезщетение за неимуществени вреди и несъобразен с
изискването на чл. 52 ЗЗД.
Съобразно изложеното е заявено становище за неоснователност на исковата претенция.
При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно е между страните по делото, а това се
установява и от събраните доказателства, ищцата е била привлечена като обвиняем
за престъпления по чл. чл. 194, ал. 1 от
НК. Извършен е разпит на ищцата в
качеството на свидетел по ДП 227/ЗМК 2523/2015год. на 17,12,2015год..
С постановление от 16,02,2016год. ищцата е
привлечена, в качеството на обвиняем като е взета мярка за неотклонение
„Гаранция“ в размер на 700,00лв.
По делото е представен обвинителен акт от 09,06,2016год.
по досъдебно производство № 2523/2015г., по описа на 3 РУ-СДВР и пр.пр. № 18304/15г. по описа на СРП/л. 12/, с който е
повдигнато обвинението на ищцата за това, че на 18,05,2015год. в гр.София, в
магазин А.***ЕООД, находящ се в гр.София, ул.*****отнела, чужди движими вещи
–сумата от 1300,00лв. от владението на В.И.Н.,
без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои-престъпление
по чл.194, ал.1 от НК.
С присъда от 27,06,2019г. по НОХД №19840 по описа
за 2017 г. на СРС, НО, 12 състав /л. 43/,
ищцата Т.М.П. е признат за невиновна и оправдана по повдигнатото обвинение за
извършено престъпление, която присъда е влязла в сила на 09,12,2019год. като е потвърдена
с Решение от 09,12,2019г. по ВНОХД № 3641/2019г. на Софийски градски съд, НО, 1
въззивен състав /л. 55/.
От изслушаното по делото заключение на съдебно-психологическа
експертиза се установява, че воденото наказателно производство спрямо ищцата е
оказало негативно емоционално въздействие върху нея. Констатира се адаптационна
реакция в отговор на травматичното събитие, която е продължила за целия период
от повдигане на обвинението до постановяване на оправдателната присъда. Най-интензивна
е била реакцията при водене на
досъдебните следствени действия и
провеждане на съдебните заседания. Установява се отдръпване от социални контакти, ограничаване на
житейската активност, затваряне в собствения емоционален свят, измерено е леко
повишено невротично ниво, изразяващо се в повишена чувствителност, склонност
към потиснатост, безпокойство, тревожност и депресивитет,
засилена е психологическата потребност
от спокойствие и защита от неблагоприятни
външни въздействия, стремеж към постигане на стабилно емоционално състояние. Въпреки, че описаното емоционално състояние не може да се изключи
да се дължи и на други травматични преживявания на ищцата, то наказателното
производство срещу нея е оказало негативно въздействие.
По делото са събрани гласни доказателства, чрез
разпит на св.Л.Т., от които се установява наказателното производство да се е отразило негативно на ищцата, чувствала
се напрегната, променила се. Обвинението повлияло зле и на отношенията със служителите
й. Ограничила контактите си. Свидетелства да е присъствал на разговори между трети лица, в които
ищцата е била коментирана в негативна светлина.
При така изложената фактическа обстановка съда достигна до следните
правни изводи:
Предпоставките
включени във фактическия състав на правната норма по чл.2, ал.1 т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.7/2018/, обуславящи основателността на исковата претенция за претендирано обезщетение са свързани с установяване на
следните правно релевантни факти- повдигнато
обвинение за извършено престъпление срещу ищеца, наказателно производство по
което е приключило с оправдателна присъда, характера на претърпените
неимуществени вреди, както и причинна връзка между вредите
и деянието извършено от правозащитните органи.
Съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ за неуредените
въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските закони.
По делото бе установено, че е налице влязла в
сила присъда, с която ищцата е оправдана по повдигнато срещу нея обвинение за
извършено престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК. Посоченото обстоятелство не се
оспорва от ответника.
От
събраните по делото доказателства се установи ищецът да е претърпял
неимуществени вреди, изразяващи се в преживяно безпокойство, притеснения, страх от осъждане
и изпълнение на наказание, за което е
повдигнато обвинение и нарушена обществена репутация. Съдът намира, че е налице
и причинно-следствена връзка между причинените неимуществени вреди и
повдигнатото срещу ищеца обвинение.
Предвид
изложеното, доколкото се установи наличие на законовите предпоставки за
основателност на предявения иск, то същият следва да бъде уважен.
Обезщетението
за неимуществени вреди се обуславя от всяка отделна фактическа обстановка,
поради което съобразно общите правила на гражданското съдопроизводство, всяка
от страните следва да докаже релевантните за спора факти. Едва при ангажиране
на доказателства за наличието на претърпени неимуществени вреди и на основание
чл.52 от ЗЗД, съдът следва да определи глобално размера на дължимото
обезщетение по справедливост. В процесната хипотеза се претендира обезщетение
за неимуществени вреди в размер на 30000,00 лв.
Съгласно
т.II от ППВС № 4 от 23.12.1968 г понятието „справедливост” е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които
трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С
оглед това разбиране, при определяне на размера, съдът следва да вземе предвид
всички обстоятелства, които имат отношение към твърдените от ищеца
неимуществени вреди-това са възрастта на лицето, продължителността на
проведеното наказателно преследване, наложените принудителни мерки за
неотклонение, интензитета и продължителността на душевните болки, страдания и
неудобства с оглед тежестта и характера на обвинението, в което пострадалият е
бил обвинен.
Съгласно решение № 123/23.6.2013 г. по гр.дело № 254/14 г. на ВКС, Трето ГО,
моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетение за тях
следва да съответства на необходимото за преодоляването им, и че не е пряка
проява на справедливост, а е в дисхармония със справедливостта определяне на
парично обезщетение по-голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените
вреди, като се обсъдят всички наведени доводи и обстоятелства, обосноваващи
по-нисък размер на обезщетение. При определяне на дължимото обезщетение следва
да се държи сметка и за обществените представи за справедливост в аспект на
съществуващите обществено-икономически условия на живот.
Размерът,
в който следва да бъде уважен искът при съобразяване от страна на съда на
обстоятелствата свързани с тежестта
на повдигнатото обвинение, за престъпление по чл.194, ал. 1 от НК –кражба, което
по смисъла на чл.93, т.7 от НК съставлява тежко престъпление, предвиждащо
наказание лишаване от свобода до 8
години, продължителността на наказателното преследване, което не се спори от П.е
в периода от 16,02,2016год., когато спрямо ищеца са предприети процесуално
следствени действия до 09,12,2019год. –постановена оправдателна присъда или за период
от приблизително 3години и 10месеца, възрастта на ищцата от 50 години при
привличането й като обвиняем, обстоятелството, че няма
данни лицето да е осъждано, поради което наказателното преследване се отразява
по-интензивно, спрямо лице по отношение на което са водени множество
наказателни производства, както и с оглед отражението на извършеното спрямо ищцата
наказателно преследване и вида на установените неимуществени вреди -доказани в
хода на настоящото производство и социално - икономическият стандарт в страната
по време на провеждане на наказателното производство, съдът намира, че справедливият размер на обезщетение е 5000,00лв.,
в който размер следва да бъде уважена исковата претенция и отхвърлена за
разликата до 30000,00 лв. като неоснователна.
Същевременно по делото липсват данни, а и възражения в този смисъл от
ответната за страна продължителността на производството да е обусловена от
процесуалното поведение на ищцата, както и на процесуалния й представител
сочещо на препятстване хода на делото.
При определяне на размера на
обезщетението, съдът взе предвид като фактори обуславящи по-нисък размер на обезщетение обстоятелството, че спрямо
ищцата не е наложена най-тежката мярка
за неотклонение „задържане под стража“, а парична гаранция, която е
ирелевантна относно претърпените неимуществени вреди и същата би имала
отношение към претенция за обезщетение
за имуществени вреди. Липсват данни за връзка между наказателното
производство и влошеното здравословно състояние, като дадените в този смисъл
свидетелски показания могат да са индиция, но не
установяват по несъмнен начин причинната връзка с наказателното производството.
Наказателното производство е продължило в разумен срок за две съдебни инстанции,
с оглед характера на престъплението и извършените процесуално-следствени
действия. Изслушаното заключение на съдебно-психологическата експертиза сочи
констатираното емоционално състояние да не е продиктувано единствено от травмиращото събитие –инициирано наказателно
производство срещу ищцата, но и на други
житейски неблагополучия.
По
претенцията с пр.кв.чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за присъждане на законна лихва:
Съгласно
т.4 от ТР №3/2005год. на ОСГК на ВКС отговорността на държавата за вреди от незаконни
действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, съответно това е и началният момент на забавата, в конкретната хипотеза от
09,12,2019год. до изплащане на вземането. С оглед практиката на въззивната
инстанция по отношение претенцията за
забава, съдът не определя размер на обезщетението до датата на исковата молба.
По разноските:
Предвид изхода от спора и на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ ответникът следва да заплати на ищеца сума в размер на 10,00лв. -д.т.
Предвид изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 160,00лв. от общ размер от 1000,00лв. – адвокатски хонорар.
Предвид частичното уважаване на иска, на основание
чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ответника следва да бъдат осъден да заплати по сметка
на СГС, сума в размер на 250,00 лв. – депозит за вещо лице.
Мотивиран от изложеното
Софийски градски съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес: гр. София, бул.”*****да заплати на Т.М.П., с ЕГН **********,
съдебен адрес: *** на осн.чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ/ДВ бр.98/2012год./ сума в размер на 5000,00лв., обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, по повод повдигнато срещу ищеца обвинение,
ведно със законната лихва от 09,12,2019год. до окончателното изпащане на
вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за сумата над 5000,00лв. до пълния
предявен размер от 30000.00лв. като неоснователна.
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес гр.София, бул.”*****да
заплати на Т.М.П., с ЕГН **********, съдебен адрес: ***, на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ,
сума в размер на 170,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА П.на Република България, с адрес гр.София, бул.”*****да
заплати по бюджетна сметка на Софийски градски съд на основание чл.10,
ал.3 от ЗОДОВ
сума в размер на 250,00лв.-разноски.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: