Определение по дело №2661/2023 на Административен съд - Пловдив

Образувано е по жалба на К.П.Ч., ЕГН ********** с искане за прогласяване нищожността на Заповед № АБ-49/20.08.1992г. на кмета на община-Раковски.

Ответникът – кмет на Община-Раковски, чрез процесуален представител по пълномощие, в писмено становище намира жалбата за недопустима.

Във връзка с допустимостта на жалбата съдът изследва обстоятелството, дали жалбоподателят е активно легитимиран да оспори процесния административен акт или не, включително и с искане за прогласяването му за нищожен, в качеството му на носител на вещни права по отношение на имот, засегнат от разработката, направена с процесната заповед. Касае се до абсолютна положителна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, като при липсата й оспорването е недопустимо, съгласно чл. 159, т. 4 от АПК.

Съдът като обсъди доказателствата по делото, във връзка със становищата и възраженията на страните, приема следното.

Оспорената заповед № АБ-45/20.08.1992г., с която на основание чл. 39, ал. 1, т. 1 от Правилника за прилагане на Закона за единния кадастър и чл. 32, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за териториалното и селищно устройство е одобрен кадастрален, застроителен и регулационен план на село Белозем, област Пловдив, приет на Експертен съвет при ОбС-Раковски с Протокол № 5 от 24.07.1992г., Решение I, е издадена от кмета на община-Раковски.

Съгласно трайната съдебна практика характеристиките и предназначението на заповеди за одобряване на кадастрални, застроителни и регулационни планове я определя като индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 214, ал. 1 от ЗУТ. Ето защо тя подлежи на съдебно оспорване.

Активна легитимация за обжалване притежават онези лица, които са засегнати от разпоредителната част на оспорения административен акт. Това се отнася както до случаите, в които актът се оспорва като незаконосъобразен, така и в случаите, в които се претендира нищожност на акта.

Задължително условие за допустимост на оспорването е актът да засяга лицето, което го обжалва, като елементът "засягане" е предпоставка за възникване на процесуалния правен интерес от търсената съдебна защита. По смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България "засегнати" са онези лица, които са носители на материалноправни последици от волеизявлението на органа, респективно, в чиято правна сфера се отразява неблагоприятно порочният административен акт. Процесуалноправният интерес от съдебното обжалване следва да е насочен към премахване на неблагоприятни правни последици, респ. към предотвратяването им или към постигането на благоприятни правни резултати. Във всеки отделен случай релевантно за установяване на процесуалноправния интерес е наличието в правната сфера на жалбоподателя на субективното право или защитения от правото интерес, засегнат с акта. Административният акт следва да засяга правната сфера на жалбоподателя, а не други чужди права. Интересът следва да е личен и непосредствен.

В конкретната хипотеза жалбоподателят се легитимира като собственик на нива от 7,800 дка, находяща се в землището на с. Болярино в местността „Селото“ по силата на Решение № О344В/08.09.2008г. на Общинска служба по земеделие и гори-гр.Раковски, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на К. П.Ч. в съществуващи стари реални граници на посочения имот.

От събраните по делото писмени доказателства и от заключението по СТЕ не може да се обоснове правен интерес за К.Ч., поради следното:

Във връзка със служебното начало съдът е назначил СТЕ, която да бъде изготвена от вещо лице – архитект, което, след запознаване с приетите по делото доказателства и извършване на проверка там, където е необходимо, да отговори на следния въпрос: С одобрения с оспорената заповед кадастрален, застроителен и регулационен план на с. Белозем, засяга ли се нива от 7,800 дка, находяща се в землището на село Болярино в местността Селото при граници /съседи/: П.Г., И.С., река, дворно място на П.К.Ч., правото на собственост върху който имот е възстановено на наследниците на К. П.Ч. в съществуващи стари реални граници с Решение № О344В от 08.09.2008 г. на Общинска служба по земеделие и гори – гр. Раковски.

За изготвяне на заключението експертът е съобразил: Заповед № АБ-45/20.08.1992г. на Кмета на община Раковски, с която се одобрява кадастрален, застроителен и регулационен план на с.Белозем; Разписна книга към Заповед № АБ-45/20.08.1992г. на Кмета на община Раковски; Графична част – 5 части към Заповед № АБ-45/20.08.1992г. на Кмета на община Раковски; Решение №0344В от 08.09.2008г. на Общ.служба по земеделие и гори - гр.Раковски; Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 30.04.1943г., т.1, рег.№ 115, д. № 79 от 1943г. Вещото лице е констатирало, че с Решение №0344В от 08.09.2008г. на Общ.служба по земеделие и гори - гр.Раковски е възстановено правото на собственост на наследниците на К. П.Ч. в съществуващи реални граници на следния имот - нива от 7,8 декара, находяща се в землището на с.Болярино, местност Селото, при граници /съседи/: П.Г., И.С., река, дворно място на П.К.Ч.. Съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 30.04.1943г., т.1, рег.№ 115, д. № 79 от 1943г. гореспоменатият имот представлява парцели II, III и VI от кв.48 по плана на с.Болярино. Действащият към онзи момент план на селото е одобрен с Указ №1766/1930г. за дворищната регулация и Указ №264/1930г. за уличната регулация. Действащият сега кадастрален и регулационен план на с.Болярино е одобрен със заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на община Раковски.Той е с обхват с.Болярино в неговите регулационни граници. Кметът на Община Раковски е възложил служебно изготвяне на помощен план по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ за процесния имот. Вещото лице е получило графичната част на гореспоменатият помощен план по реда на чл.13а от ППЗСПЗЗ, изготвен от инж.Чивчибашиев. Експертът приема, че този помощен план представлява комбинирана скица – съвместно графично изображение в обхвата, касаещ процесния имот, между действащия сега кадастрален и регулационен план на с.Болярино, одобрен със заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на община Раковски и предходния план на селото, одобрен с Указ №1766/1930г. за дворищната регулация и Указ №264/1930г. за уличната регулация.

В заключението, както и при защитата му в съдебно заседание, вещото лице поддържа становище, че имот - нива от 7,8 декара, находяща се в землището на с.Болярино, местност Селото, при граници /съседи/: П.Г., И.С., река, дворно място на П.К.Ч., който представлява парцели II, III и VI от кв.48 по плана на с.Болярино, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 30.04.1943г., т.1, рег.№ 115, д. № 79 от 1943г., попадат в кв.55 по действащият сега кадастрален и регулационен план на с.Болярино, одобрен със заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на община Раковски. Тъй като одобрените с обжалваната заповед кадастрален, застроителен и регулационен план на с.Белозем, е с обхват с.Белозем в неговите регулационни граници, а процесният имот, който представлява парцели II, III и VI от кв.48 по плана на с.Болярино, съгласно Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 46 от 30.04.1943г., т.1, рег.№ 115, д. № 79 от 1943г., попада в кв.55 по действащия сега кадастрален и регулационен план на с.Болярино, с обхват с.Болярино в неговите регулационни граници, одобрен със заповед № АБ-101/05.12.2001г. на кмета на община Раковски, експертът е извел извод, че с одобрения с оспорената Заповед № АБ-45/20.08.1992г. на Кмета на община Раковски план не засяга имота на жалбоподателя - нива от 7,8 декара, находяща се в землището на с.Болярино, местност Селото, при граници /съседи/: П.Г., И.С., река, дворно място на П.К.Ч., правото на собственост върху който имот е възстановено на наследниците на К. П.Ч. в съществуващи реални граници с Решение №0344В от 08.09.2008г. на Общ.служба по земеделие и гори-гр.Раковски.

Както е изтъкнато в Тълкувателно решение № 3/16.04.2013г., Тълкувателно дело № 1/2012г. на I и II колегия на ВАС, нищожният акт не поражда валидни правни последици, както и валидни правни задължения. Във всички случаи при оспорване на административните актове с искане за прогласяване на нищожност, трябва да се докаже пред съда, че е налице засягане на или предстоящо засягане на права или законни интереси. Правният интерес следва да е правомерен, личен и обоснован, както и да е налице към момента на предявяване на претенцията пред съда. С горепосоченото тълкувателно решение върховните съдии са приели, че при оспорване на административни актове с искане за обявяване на нищожност правният интерес за оспорващия следва да се преценява към момента на подаване на жалбата.

От съдържанието на оспорената заповед, от приетото по делото заключение на вещото лице по допусната СТЕ, така и от приложените писмени доказателства, се установи, че относно жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорването на процесния административен акт с искане за обявяване на нищожността му.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е процесуално недопустима, като подадена от лице, за което липсва правен интерес от оспорването, поради което и на основание чл. 159, т. 4 от АПК следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото - прекратено.

По изложените съображения съдът,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на К.П.Ч., ЕГН ********** с искане за прогласяване нищожността на Заповед № АБ-49/20.08.1992г. на кмета на община-Раковски.

ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело № 2661/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.

Съдия: