О П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 873, 16.05.2019
година, град Варна,
ТЪРГОВИЩКИ РАЙОНЕН СЪД, ОСМИ
СЪСТАВ
На шестнадесети
май две хиляди и деветнадесета
година:
В
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ХРИСТИНА СЯРОВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ГРАЖДАНСКО ДЕЛО № 627 по описа за
2019 г. на РСТ,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.140, ал.1 от ГПК
Постъпила е искова молба от Й.Д.М.
***, против Център за специална образователна подкрепа гр.Търговище, с правно
основание чл.357 от КТ, за отмяна на Заповед № РД-07-2/01.03.2019г. на Началника
на РУО-Търговище, с която и е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение
за уволнение” на осн. чл.188, ал.1 КТ във вр. с чл.187, т.7, т.8 и т.9 от КТ,
като незаконосъобразна.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на ответната страна-„ Център за специална образователна подкрепа
гр.Търговище, представлявано от назначения по реда на чл.29, ал.4
от ГПК особен представител адв.Ю.К., с който счита иска за недопустим, предявен
срещу ответник, който не е пасивно легитимиран, алтернативно излага съображения
за неоснователност.
След
извършена служебна проверка, съдът счита че предявеният иск е допустим. Изложените съображения от
ответната страна, че искът е заведен срещу ненадлежен ответник, съдът счита за
неоснователни.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 30.03.2012г. по тълк. д. №
1/2010 г., ОСГК ВКС, е прието, че надлежен ответник по исковете по чл. 344, ал.
1 КТ, предявени от работник или служител, чийто трудов договор е сключен при
условията на чл. 61, ал. 2, изречение първо КТ е работодателят, а не
горестоящият спрямо него орган; че съгласно чл. 344, ал. 4 КТ споровете относно
законността на уволнението са трудови, а такива по легалната дефиниция,
съдържаща се в чл. 357 КТ, са споровете между работника и работодателя относно
възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовите
правоотношения; че изключение от това правило в закона не е предвидено,
включително и в случаите, при които трудовото правоотношение е възникнало при
условията на чл. 61, ал. 2 КТ. Прието е, че процесуалната легитимация на
страните е абсолютна процесуална предпоставка за правото на иск, поради което
за наличието и съдът следи служебно. Така приетото разрешение е приложимо и при
трудов спор за законността на дисциплинарни наказания "забележка" и
"предупреждение за уволнение", наложени от Регионалния инспекторат по
образованието на директор на училище - спорът е трудов, поради което надлежна
страна е работодателят, с когото е възникнало трудовото правоотношение.( В този смисъл и Решение № 445 от 8.01.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1060/2011 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Светла Цачева).
Следва
да бъдат допуснати приложените с исковата молба писмени доказателства, които
съдът счита за относими и необходими към предмета на делото. Следва да бъде
насрочено открито съдебно заседание, за което да се призоват страните, като
ответникът бъде задължен да представи трудовото досие
на ищеца, прономеровано и прошноровано, с опис на
документите в него.
Следва
да се уважи искането на ответника за ангажиране на гласни доказателства – трима
свидетеля при режим на водене за съдебното заседание.
На страните следва да се съобщи проект за
доклад по делото и същите да бъдат приканени да постигнат спогодба по делото,
както и да бъдат напътени към медиация или друг способ за доброволно уреждане
на спора.
Въз
основа на горното, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОДАДЕНАТА искова молба с предявен иск по чл.357 от КТ, е редовна и допустима.
ДОПУСКА
представените с исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА
публично съдебно заседание за 14.06.2019г., от 10.00 часа, за която дата
и час да се призоват страните.
ЗАДЪЛЖАВА
ответника да представи трудовото
досие на ищцата, прономеровано и прошноровано, с опис на
документите в него.
ДАВА
възможност на ответника да ангажира гласни доказателства – трима свидетеля при
режим на водене за съдебното заседание
СЪОБЩАВА ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО
ДЕЛОТО:
1.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права – Ищцата твърди че на 01.03.2019г. й е връчена Заповед за налагане на дисциплинарно наказания „предупреждение за уволнение“. Непосредствено преди това депозирала писмени обяснения по реда на чл.193 от КТ, с които обосновала подробно становището си за липса на извършени от нея нарушения по КТ. Считам,че процесната заповед е издадена в нарушение на материалния закон и като такава се явява незаконосъобразна.Твърдя,че не е допуснала вменените й нарушения на трудовата дисциплина и същите не покриват фактическия състав на посочените правни основания- чл.187,т.7, 8 и т.9 от КТ по следните съображения:
На първо място счита, че от пространственото описание -допуснал да се причинят „значителни вреди“ чрез неполагане на необходимите грижи по ръководенето, управлението, стопанисването и опазването на повереното имущество не дава яснота, под коя правна норма е подведено това нарушение. В системата на образованието са налични редица нормативни актове, които регламентират задълженията на директора. Такива задължения съществуват и в длъжностната характеристика, за заеманата от нея длъжност. Институцията, която представлява има държавен статут, респективно имуществото е публична държавна собственост. Не са посочени, в какво се изразяват вредите, в какъв размер са, за да се приеме, че е осъществила от фактическа и правна страна визираното нарушение.Не отговаря на обективната истина, че не са представени документи за извършени разходи.
От заповедта не става известно с кое свое действие или бездействие е допуснала, съдържащите се в училищната документация лични данни, да са станали известни на трети лица, в нарушение на ЗЗЛД. Не й е известно до тази документация кой и как е предоставил достъп, при условие, че има поставени катинари на вратите и решетки на прозорците.
В титулната част на заповедта е посочен текста на чл.187,ал.1 т.9 от КТ. В заключителната част на същата, няма мотиви в какво се изразява нарушението на тази правна норма.
Релевира доводи, че нормата на чл. 194, ал. 1 от КТ съдържа два срока : двумесечен от откриване на нарушението и едногодишен от извършването му, съотношението между които е, че ако е изтекъл двумесечния от откриване на нарушението не може да се приложи едногодишния, а ако е изтекъл 1-годишният срок от извършването му, той поглъща 2-месечният от откриването му. Откриване на нарушението по смисъла на чл. 194 ал. 1 КТ означава узнаване от субекта на дисциплинарна власт на нарушението на трудовата дисциплина, установено със съществените му признаци - субект на нарушението, време и място на извършването му и съществените признаци на деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като нарушение. В нормата на чл. 194, ал. 2 от КТ е предвидена друга начална дата за течение на сроковете по ал. 1, но само в случаите, в които дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, свързано с възложената работа и установено с влязла в сила присъда или наказателно постановление, какъвто не е настоящия случай. Липсват и основанията по чл. 194 ал. 3 КТ за спиране на сроковете по чл. 194 ал. 1 КТ. Така, както е структурирана заповедта, за нея съществува неяснота, за кое допуснато нарушение, й е наложено наказанието.
Отделно от това: Хипотезата на чл.
187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1. злоупотреба с доверието на
предприятието, 2.уронване на доброто име на предприятието и 3.разпространяване
на поверителни за предприятието сведения. Злоупотреба с доверието на
работодателя, оказано при възлагане изпълнението на работата за длъжността по
см. чл. 187, ал. 1, т. 8, преда. 1 КТ, може да се прояви в различни форми,
чиято обща характеристика е злепоставяне на отношенията на доверие между
работник или служител и работодател. Злоупотреба с доверието на
работодателя е налице, когато работникът или служителят, възползвайки се от
служебното си положение, е извършил преднамерени действия, с цел извличане на
имотна облага за себе си или за трето лице. Не става ясно каква
имотна облага е извлякла, възползвайки се от служебното си положение и
същевременно допускайки преднамерени действия.Това нарушение е изначално лишено
от предмет и остава недоказано от страна на наказващия орган.
Доброто име на предприятието е нарушение. с което работодателят е злепоставен от работника или
служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази
неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на
предприятието. Не става ясно с кое свое
действие или бездействие е допуснала това нарушение.
Предвид това моли съда да постанови решение, с което да признае процесната заповед за незаконосъобразна и я отмените като такава. Претендира разноски.
2. Правната квалификация на
претендираните от ищцата права – чл.357 ат КТ във вр. с чл.188 от КТ и чл.187, т.7, т.8 и т.9 от КТ.
3. С
отговора ответникът оспорва изцяло основателността на иска.
4.
Обстоятелства които не се нуждаят от доказване – няма такива.
5.Доказателствената тежест, че наложеното
дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“ е правилно и
законосъобразно, пада изцяло върху работодателя – ответник.
НАПЪТВА
страните към постигане на спогодба или медиация като способ за доброволно
уреждане на спора.
ПРЕПИС
от отговора да се изпрати на ищеца.
ПРЕПИС
от определението да се изпрати на страните заедно с призовките за първото по
делото заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: