ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 35
гр. Девня, 19.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІІ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР В. ВАСИЛЕВ Гражданско дело №
20213120101546 по описа за 2021 година
като разгледа след завръщането си на работа от ползване на платен
годишен отпуск докладваното от съдията гр.д. № 1546/2021г. на ДРС, за да се
произнесе, съобрази следното :
Производството е образувано по предявени искове от ***, ЕИК ***, с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, срещу В. Х. М., ЕГН **********, за
приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на
вземанията по Заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д № 943/2021г. по
описа на ДРС.
След като се запозна с материалите по ч.гр. д. №943/2021г. на ДРС
съдът намира настоящия процес за недопустим, тъй като не са налице
предпоставките за предявяване на исковете по чл. 422 ГПК. В хипотезата на
чл.422 ГПК специалните положителни предпоставки за допустимост на
установителния иск са: 1. Издадена заповед за изпълнение; 2. Подадено в
двуседмичен срок от връчването на заповедта на длъжника възражение по
чл.414 ГПК или връчване на издадената заповед на длъжника по реда на чл.
47 от ГПК; 3. Спазване на срока за предявяване на установителния иск за
съществуване на вземането по чл.415,ал.1 от ГПК. Правният интерес от
установяване вземането срещу длъжника е абсолютна процесуална
предпоставка, за която съдът следи служебно, ако същата не е налице,
предявеният установителен иск е недопустим. Дадените от съда, пред който е
висящо заповедното производство, указания до заявителя да предяви иск за
1
установяване на вземането си в едномесечен срок съгласно чл.415,ал.1 от
ГПК, не освобождават съда, разглеждащ предявения установителен иск по
чл.422 от ГПК, от задължението му да провери процесуалните предпоставки,
които обуславят съществуването и надлежното упражняване на правото на
иск, съдът, пред който е висящо исковото производство, не е обвързан от
констатацията на съда в заповедното производство, а е длъжен да провери
допустимостта на предявения установителен иск по чл.422 от ГПК – така
мотиви към т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на
ВКС. Видно от материалите по приложеното ч. гр. дело № 943/2021 г. по
описа на ДРС в конкретния случай процесуалните изисквания на чл. 415, ал.
1, т. 1 и т. 2 от ГПК не са изпълнени, тъй като липсва подадено възражение
срещу заповедта за изпълнение, но и същата не е надлежно връчена на
длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Според разпоредбите на чл. 47, ал.
1-5 от ГПК, приложими по препращане от чл. 47, ал. 7 от ГПК и при
връчването на заповедта за изпълнение, когато ответникът/длъжникът в
продължение на един месец не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението,
връчителят залепва уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато
до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около
нея. Когато ответникът/длъжникът не се яви да получи книжата, съдът
служебно проверява неговата адресна регистрация, освен в случаите на чл.
40, ал. 2 и чл. 41, ал. 1 от ГПК, в които съобщението се прилага към делото.
Ако посоченият адрес не съвпада с постоянния и настоящия му такъв, съдът
разпорежда връчване по настоящия или постоянния му адрес по реда на ал. 1
и ал. 2 на чл. 47 от ГПК, както и по местоработата му, съответно
местослуженето или мястото за осъществяване на стопанската му дейност,
които също проучва по свой почин. В заповедното производство съобщение е
изпратено единствено на адреса в ***, не е направена справка за месторабота
на длъжника. Предвид липсата на данни за извършена справка относно
регистрирани трудови и граждански договори на длъжника или място на
упражняване на стопанска дейност, фактическият състав на процедурата по
връчване на уведомлението за предсрочна изискуемост е незавършен, което е
пречка за приложение на фикцията по чл.47, ал.5 ГПК за редовност на
връчването чрез залепване на уведомление. Предвид изложеното, съдът
приема, че предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК не са
2
налице, а предявените установителни искове са преждевременно заведени,
тъй като ищецът още не разполага с правен интерес от търсената с тях защита
и като такива са недопустими - в този смисъл и съдебната практика -
определение по гр.дело № 13793 по описа на ВРС за 2018г.
Исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 130 ГПК, а
производството по делото – прекратено.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1546/2021г. по описа на ДРС,
на основание чл. 130 ГПК и ВРЪЩА исковата молба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненски окръжен съд в едноседмичен срок от получаване на съобщението
за постановяването му от ищеца.
Препис от определението да се връчи на ищеца.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3