Р Е Ш
Е Н И E
№174
гр.Хасково,17.05.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен съд, на осемнадесети април две хиляди и осемнадесета година, в открито съдебно заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при участието на секретаря: Г* К*……………………………………………….
прокурор:……………………………......................................................................................
като разгледа докладваното от
съдия Серафимова
в.гр.д. № 164 по описа за 2018 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 661 от 03.11.2017 г., постановено по гр.д. № 409/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково, е осъден ответникът „Крон Секюрити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Лагера, ул. „Хайдушка поляна“ №8, да заплати на ищеца Х.М.В., ЕГН: **********,***, сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие настъпила трудова злополука на 05.02.2015 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на злополуката – 05.02.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата от 2816,10 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между получаваната от него пенсия за инвалидност и трудовото възнаграждение, което би получил, ако беше здрав и работеше, за периода от 08.09.2015 г. до 15.02.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.02.2017 г. до окончателното им изплащане и сумата 1480 лв. – обезщетение за имуществени вреди, представляваща разходи за закупуване на кондиларна плака, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 16.02.2017 г. до окончателното й изплащане, като иска за неимуществени вреди до пълния предявен размер от 20 000 лв. и за имуществени такива до пълния предявен размер от 5080 лв., като неоснователни отхвърля. С решението всяка от страните е осъдена да заплати и полагаемите се разноски съобразно уважената и отхвърлената част на обективно съединените искове.
Недоволeн от постановеното решение e останал ответникът „Крон Секюрити“ ООД, който обжалва решението с оплаквания за неправилност и необоснованост, постановено при нарушаване на материалния закон и процесуалните правила. Ответникът сочи в жалбата си, че още с отговора на исковата молба поискал от съда да се произнесе инцидентно на основание чл. 17 ГПК по въпроса за валидността на представени два броя експертни решения – ЕР № 2618/08.09.2015 г. и ЕР № 1808/15.08.2016 г. В заключението по приетата съдебно-медицинска експертиза се посочвало, че определените от ТЕЛК 50 % трайна неработоспособност не отговарят на фактическото състояние на крака. Това становище било отхвърлено от първоинстанционния съд, без обаче да се изложат мотиви поради каква причина, като само се отбелязвало, че всички експертни решения са издадени при спазване на процедурата по издаването им, определеният процент на неработоспособност бил реален и отговарял на претърпяното увреждане на ищеца. От своя страна, вещото лице категорично посочвало, че решенията на ТЕЛК били в нарушение с изискванията за оценка на намалената работоспособност при този вид увреждания, не отговаряли на фактическото състояние на увредения крак и били оспорими пред НЕЛК. В обжалваното решение се посочвало и трето експертно решение – ЕР № 1533/22.08.2017 г., което не било представено по делото като доказателство, ответникът нямал възможност да се запознае с него и да вземе становище. Липсвали данни дали и кога решението е влязло в сила. Отправя се искане ЕР № 1533/22.08.2017 г. да бъде изключено като писмено доказателства по делото, тъй като не било представено в предвидения от закона срок и ред, а ако се приемело, че е представено в срок, се иска инцидентно произнасяне на основание чл. 17 ГПК по валидността на експертното решение. Също така приетите в решението факти относно срокът за имобилизация на ищеца по съдебно-медицинската експертиза на 45 – 60 дни и срок на неработоспособност за физически труд от 4 до 6 месеца не съответствали на правните изводи на съда относно валидността на решенията на ТЕЛК, според които и до ден днешен ищецът имал намалена работоспособност над 50 %. Нелогично било да се твърди, че болките и страданията, които ищецът е претърпял непосредствено след инцидента и в срока на възстановяване били същите, каквито и след това. Ето защо изводите на съда, че ставало дума за „едно продължително принудително неудобство“, били неверни. Нормалният възстановителен период при такъв вид травма бил до шест месеца. Съдът не сочел никакви мотиви относно определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди в размер на 15 000 лв., а липсата на мотиви представлявало основание за отмяна на обжалваното решение. Обосновава се, че следвало да се приложат нормите на чл. 201, ал. 1 и ал. 2 КТ, тъй като от събраните писмени и гласни доказателства се установявало, че работодателят „Крон Секюрити“ ООД изпълнил изцяло задължението си по чл. 275, ал. 1 КТ – осигурил здравословни и безопасни условия на труд за избягване на опасности за живота и здравето на работниците и служителите. В показанията на свидетелите М*, О** и Д** се сочело, че в дружеството били проведени всички видове инструктаж и на служителите многократно било обръщано внимание от потенциалните опасности, които се криели в охранявания търговски обект, като изрично се подчертавала възможността от разливане на храни и напитки. Охранителите били инструктирани за повишено внимание в района около касите на магазина, където можело да има по-чести случаи на разливания, и в района на хладилните витрини за храна и напитки. В подобни ситуации охранителите били инструктирани да изчакат непосредствено до мястото, като по този начин осигурят собствената си безопасност и тази на клиентите до пристигане на служител на магазина, който да почисти мястото, а последното трябвало да се обезопаси и да не се допуска преминаване по него. Писмените доказателства установявали, че ищецът В. преминал всички тези инструктажи. Въпреки това, гласните и писмени доказателства в тази насока не били обсъдени от съда, който само приел, че след като се касаело за закрито пространство, ищецът нямал задължение да следи състоянието на пода. Всъщност, ищецът не изпълнил установените от работодателя правила за работа и за безопасност на труда в търговския обект и бил длъжен да предвиди възможността от настъпването на вредоносния резултат. Ето защо по делото се установявало наличието на съпричиняване от страна на В., което рефлектирало върху определяне размера на претендираното обезщетение за имуществени и неимуществени вреди. Навеждат се и доводи, че решението е неправилно по отношение на присъденото обезщетение за имуществени вреди, тъй като ответникът не дължал разликата между трудовото възнаграждение, което ищецът би получавал в случай, че същият упражнява трудови функции и получената от него инвалидна пенсия. С оглед на факта, че ищецът следвало да се възстанови най-късно до шест месеца от злополуката, отговорността на работодателя за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди не следвала да се ангажира след този период. Отправя се искане решението да бъде отменено в частта, в която предявените искове са уважени. Претендират се и разноските за двете съдебни инстанции в пълен размер.
Подаден е отговор от насрещната страна в спора, Х.В., чрез адв. В.Д.. Сочи се, че въззивната жалба била неоснователна, а изложените в нея възражения противоречали на закона и събраните доказателства по делото. Правилно първоинстанционният съд приел, че искът е допустим и основателен, като обсъдил всички събрани писмени и гласни доказателства. Между страните нямало спор, че злополуката е трудова съгласно чл. 55, ал. 1 КСО. Квалификацията на злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, били отразени в разпореждането на НОИ по чл. 60, ал. 1 КСО. Имуществените и неимуществените вреди били причинени именно от трудовата злополука. Правилно районният съд приел, че ищецът преживял значителни болки вследствие счупването на долен ляв крайник в областта на бедрената кост и оперативната интервенция. Правилни били изводите на съда и че всички експертни решения са издадени при спазване на процедурата по издаването им, определеният процент на работоспособност е реален и отговаря на претърпяното увреждане. По делото се установявали предпоставките на чл. 200 КТ за ангажиране имуществената отговорност на работодателя: настъпила трудова злополука, по време на работа и на работното място, а работникът не е допуснал нарушение на трудовата дисциплина и на правилата за безопасност на труда. Размерът на обезщетението на доказаните неимуществени вреди се определял от съда по справедливост, който принцип включвал в най-пълна степен компенсиране вредите на увреденото лице от вредоносното действие. Отправя се искане въззивната жалба да бъде оставена без уважение и обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендират се и направените разноски пред въззивната инстанция.
В с.з. процесуалните представители на страните поддържат доводите, изложени във въззивната жалба и отговора към нея. Във въззивното производство не са отправяни доказателствени искания и не са събирани нови доказателства. Представени са писмени бележки по делото.
Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна в процеса и срещу подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
От фактическа страна се установява следното:
Между ищеца и ответника е съществувало валидно възникнало трудово правоотношение на основание сключен трудов договор № 3989/08.12.2014 г., изменен с допълнително споразумение № 4215/01.01.2015 г. По силата на сключения договор ищецът е заемал длъжността „охранител“, с място на работа „Крон Секюрити“ ЕООД и работно място: хипермаркет „Лидл България“ ЕООД & КО“ КД - гр. Хасково, бул. “България“, с начало на изпълнение на възложената работа от 09.12.2014 г. Трудовото възнаграждение е определено в размер на 340 лева, а с допълнителното споразумение от 01.01.2015 г. същото е увеличено на 360 лева месечно. По време на работа на 05.02.2015 г. ищецът претърпява злополука на работното си място в хипермаркет „Лидл България и Ко“ КД - гр. Хасково. Инцидентът е описан в Декларация за трудова злополука № 09-00-03/10.02.2015 г., съгласно която на 05.02.2015 г. в 18.50 часа е настъпила трудова злополука в хипермаркет „Лидл България и Ко“ КД - гр.Хасково, при която е пострадал ищецът В., като същата е настъпила в рамките на работното време на ищеца, обхващащо времето от 8.00 часа до 12.00 часа и от 13.00 часа до 20.00 часа, както и че станала на обичайното стационарно работно място. В резултат на настъпилата злополука работникът е получил счупване на долен ляв крайник, в областта на бедрената кост. Като причини за настъпването са описани наличие на хлъзгаво място от разлята вода и царевични зърна на пода. Изрично е посочено, че злополуката е станала по време на изпълнение на трудови задължения, изразяващи се в наблюдение и охраняване на периметър от магазина с цел недопускане на кражби и нападения. Декларацията е подадена от работодателя-осигурител до съответното ТП на НОИ. Проведено е било разследване на трудовата злополука от комисия при ТП на НОИ – Хасково, включваща членове: служител по осигуряването при ТП на НОИ – Хасково, главен инспектор при Инспекция по труда – Хасково, представители на работодателя и на работниците в Комитета по условията на труд. За резултатите от проведеното разследване е съставен Протокол № ТЗ-17-3/02.04.2015г., в който комисията е посочила като причина насоченото внимание на ищеца към клиентите и касите в хипермаркета и мокрият от разлятата вода под и царевичните зърна. Установени са допуснати от работодателя нарушения на чл. 247, ал. 1 от Наредба № 7 за минималните изисквания за ЗЗБУТ на работните места и при използуване на работното оборудване, чл. 17, ал. 3 и чл. 18 от Наредба № 3 за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използуване на ЛПС на работното място, на чл. 11, ал. 5 вр. чл. 10, ал. 3, т. 2 и чл. 13, ал. 1 и ал. 7 от Наредба № РД – 07 – 2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Съгласно писмо изх. № ТЗ - 144 Н7/24.04.2017 г. на ТП на НОИ - София на основание чл. 60 КСО злополуката, станала на 05.02.2015 г. с ищеца В., е приета за трудова такава по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО, за което е издадено Разпореждане № 17758/14.04.2015г. Същото не е обжалвано по реда на чл. 117 КСО и е влязло в законна сила. Съгласно епикриза от отделение по ортопедия при МБАЛ -Хасково, ищецът е постъпил на 05.02.2015 г. около 20.30 мин. в отделението и е изписан на 12.02.2015 г., като е посочено в епикризата, че е установено счупване на долния край на бедрената кост, закрито. Извършена е била операция в спешен порядък, представляваща „открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, фемур“. След изписването на ищеца от болничното заведение му е бил разрешен отпуск по болест. Съгласно ЕР № 2618/08.09.2015 г. на ТЕЛК - Хасково на ищеца е била определена 50% степен на работоспособност и степен на увреждане, като е инвалидизиран за срок от една година. Междувременно, със заповед № 4296/12.09.2015г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие трудовите правоотношения между страните са били прекратени. Следващото ЕР № 1808/15.08.2016 г. на ТЕЛК – Хасково отново установява неработоспособност и степен на увреждане на пострадалия в същия обем и отново ищецът е бил трудоустроен за срок от още една година. С ЕР № 1533 от 22.08.2017 г. са потвърдени констатациите на предходните две решения и срокът на трудоустрояване е продължен на три години.
По делото са допуснати и приети писмени доказателства, разпитани са свидетелите Д* Д*, А*М*, А*** О*, М* В., прието е заключение по съдебно – счетоводна експертиза на вещото лице Р*К* относно разликата между брутното и нетното трудово възнаграждение на ищеца и получаваната пенсия за инвалидност, прието е заключение по съдебно – медицинска експертиза на вещото лице Х. Еленски.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Районният съд е достигнал до изводите си за законосъобразността на експертните решения въз основа на цялостна преценка, която е обхванала всички изисквания за валидността на подобен вид административни актове. Тази преценка не се свежда само до обсъждане на констатациите на вещото лице относно определените от ТЕЛК 50 % трайна неработоспособност. Преценката на съда е изведена въз основа на анализ на всички доказателства по делото, по-конкретно онези от тях, които установяват оплакванията на ищеца, преживените от него болки и страдания и следоперативният възстановителен период. Правилно не е възприета другата констатация на вещото лице относно нарушение на изискванията за оценка на намалената работоспособност и оспоримостта на експертните решения пред НЕЛК, тъй като това са правни въпроси, които не са от компетенциите на вещото лице. Отговор на тези въпроси може да бъде даден само от съда.
Спорното място на ЕР № 1533/22.08.2017 г. сред доказателства по делото е резултат от неправилно проведен анализ на мотивите към решението от страна на въззивника. Посоченото експертно решение всъщност е цитирано в съдебно – медицинската експертиза по делото, защото е било предмет на проверка от страна на вещото лице при изготвянето й. В този смисъл, при обсъждане на самата експертиза, съдът неизбежно обсъжда и нейните констатации относно цитираното експертно решение. Експертното решение е представено като приложение към експертизата, ответника и неговите процесуални представители са имали възможност да се запознаят с документа и да изложат възражения, ако са имали такива, в последното по делото съдебно заседание пред първоинстанционния съд. С оглед на това възраженията на въззивника за настъпила преклузия, за изключването му като писмено доказателство по делото и за осъществяване на косвен съдебен контрол по реда на чл. 17 ГПК са неоснователни.
Във връзка с възражението за упражняване на косвен съдебен контрол следва да се подчертае, че настоящият съдебен състав не установява твърдените от въззивника пропуски. В мотивите на обжалвания съдебен акт първоинстанционният съд е взел предвид наведените от ответника още с отговора по чл. 131 ГПК доводи и се е произнесъл по валидността на експертните решения. Проверявайки обжалваното решение в тази част, въззивният съд не намира основания да ревизира тези изводи на първата инстанция. След като се запозна със съдържанието на представените решение на ТЕЛК, настоящият съдебен състав също достига до извода, че те отговарят на всички изисквания на чл. 146 АПК вр. чл. 17 ГПК. Безспорно, съставът на ТЕЛК е действал в рамките на своята компетентност, определена в Наредбата за медицинската експертиза на работоспособността (НМЕР). Актът е постановен в предписаната от закона писмена форма и съдържа предвидените за това реквизити. Не се констатират допуснати нарушения на административно – производствените правила по издаване на решенията: експертната комисия е сезирана с молба – декларация № 5627 от 07.08.2015 г., представени са декларация за трудова злополука № 09 – 00 – 03 от 10.02.2015 г., разпореждане № 17758 от 14.04.2015 г. на ТП при НОИ – София, извършен е преглед от състава на ТЕЛК на 08.09.2015 г. Във възраженията си въззивникът не сочи никакви конкретни материалноправни разпоредби, на които противоречи административният акт като основание за незаконосъобразност. Въпреки това, съдът не констатира такива, след като сравни приложимите норми на глава IV от НМЕР, както и тези на част първа от Приложение № 1 към чл. 63, ал. 1, раздел IX „Увреди на долните крайници“ и Приложение № 2 към чл. 63, ал. 3 „Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност в проценти“. Констатациите на съдебно – медицинската експертиза по делото не са достатъчни, за да опровергаят тези изводи. Вещото лице набляга върху металната остеосинтеза и контрактурата на лявото коляно, но за да определи процента трайно намалена работоспособност, ТЕЛК е изследвал още и ортопедичния статус на ищеца, и то непосредствено след инцидента, когато уврежданията са имали все още много по-ясен отпечатък върху медицинското състояние на лицето. В тази насока ТЕЛК е изследвал възможностите за самостоятелна походка на ищеца, изразената деформация в областта на лявото коляно и хипотрофията на бедрената мускулатура, което значително увеличава първоначалния обем от обективни предпоставки за определяне процента на трайно намалената работоспособност.
Що се отнася до последното основание по чл. 146 АПК – несъответствие с целта на закона, по делото липсват каквито и да било индикации за неговото наличие, поради което то също следва да бъде отхвърлено наред с останалите. В този смисъл, изводите на районния съд за валидност на експертните решения се потвърждават изцяло и в рамките на въззивния контрол.
Съдът не споделя доводите на въззивника и относно противоречие между фактическите констатации и правните изводи на районния съд относно срока на неработоспособност, възстановителния период и търпените от ищеца болки и страдания. Безспорно, последиците от едно травматично увреждане преминават през различни стадии на своето развитие, като едни са болките и страданията, претърпени непосредствено след увреждането и впоследствие в срока на възстановяване. Това не опровергава, обаче, изводите на районния съд в тази част, тъй като за да достигне до тях, са взети предвид констатациите на експертните решения на ТЕЛК, интензитета на реално претърпените болки и страдания и периода, през който същите са създавали неудобства на ищеца. Именно с отчитане на тези предпоставки е определен размера на обезщетението, като в случая е приложен принципа на справедливото обезщетение по чл. 52 ЗЗД. Съдът не е пропуснал, напротив, достатъчно подробно е обсъдил заключението по назначената съдебно – медицинска експертиза, включително и относно имобилизацията и възстановителния период. Следователно, за да определи размера на обезщетението, първоинстанционният съд е посочил при наличието на кои от установените във фактическата обстановка обстоятелства следва да бъде приложено правилото на чл. 52 ЗЗД, поради което възражението на въззивника, че в тази част липсвали мотиви към решението, е неоснователно.
Правната теория и съдебната практика са еднозначни, че груба небрежност е налице, когато работникът е съзнавал, че може да настъпят вредоносните последици, но самонадеяно се е надявал да ги предотврати (напр., решение № 1202 от 17.07.1995 г. по гр.д. № 3522/1994 г., IV г.о. на ВС; решение № 1429 от 10.11.1993 г. по гр.д. № 86/1993 г., IV г.о. на ВС; решение № 792 от 06.12.1988 г. по гр.д. № 674/1988 г., IV г.о. на ВС). Следователно, пострадалият служител трябва да е знаел, че с конкретните си действия може да причини или да допринесе за настъпването на определен вредоносен резултат, но се е надявал да го предотврати. В настоящия случай липсват каквито и да било данни в тази насока. Предприетата от В. обиколка на помещението в хипермаркета е направена в интерес на работодателя, тъй като съставлява изпълнение на част от ежедневните обичайни задължения на служителя. И двамата свидетели от страна на ответника заявяват, че подхлъзването е станало непосредствено след излизането на ищеца от помещение, разположено в близост до касите. Свидетелят Д* заявява: „…Пострадалият е излезнал от секционното помещение. Точно там на няколко метра от вратата е имало разлив на продукт, подхлъзва се и става белята…“ (л. 86 от делото). Свидетелят М*** потвърждава: „… В касова зона при излизане от социалното помещение е имало разлята течност от вакуумирана царевица… При излизане от помещението… той се подхлъзва…“ (л. 86 от делото). Погледнато от фактическа страна, пострадалият В. излиза от т.нар. секционно или социално помещение, непосредствено пред което е разлята течността. От гледна точка на житейската логика не може да се приеме, че В. е предполагал наличието на подобна течност веднага пред самата врата на помещението. От друга страна, случилото се става изключително бързо, за много кратък интервал от време, поради което за ищеца е липсвала физическа възможност да забележи или установи, че на мястото има разлив на течност от хранителни продукти. Дори и евентуално да се приеме, че вниманието на служителя е било разконцентрирано при излизането му от социалното помещение на път към касите, това може да бъде определено най-много като обикновена небрежност, но в никакъв случай не и като груба небрежност. В тази насока следва да се уточни, че съпричиняването на настъпилия резултат по смисъла на чл. 200 КТ няма такова широко значение, както е например при деликтната отговорност по чл. 45 вр. чл. 51 ЗЗД. Не всяко лошо изпълнение на служебните задължения може да бъде квалифицирано като груба небрежност, а фактологията по настоящото дело изключва наличието на такава. Ето защо въззивната инстанция приема, че в случая не е налице съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ и няма основание за изключване или намаляване отговорността на работодателя.
Възраженията относно присъденото обезщетение за имуществени вреди не намират подкрепа в нормативната уредба. Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда - неимуществена и имуществена, включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото осигуряване. Тази норма цели постигането на определен общественооправдан резултат – обезщетението има за цел репариране на вредите, които работникът понася в резултат на невъзможността да полага труда и да получава трудово възнаграждение. Пропуснатата полза за него в периода на неработоспособността намира математически израз в разликата между размера на трудовото възнаграждение, което би получил служителят, ако имаше възможност да полага труд, и полученото обезщетение по реда на общественото осигуряване. При трудова злополука обезщетение за бъдещи вреди се дължи, когато е доказана трайна неработоспособност на работника, настъпила в резултат на трудовата злополука. Тези вреди са за бъдеще време, те са установими и настъпват периодично до настъпване на промяна в обстоятелствата, водеща до прекратяване или изменение на размера на обезщетението. Такава промяна може да настъпи, например, по силата на ново експертно решение от страна на ТЕЛК. Както вече се посочи, съдът приема, че оспорваните от въззивника експертни решения са валидни и не са налице предпоставки за тяхната отмяна по реда на косвения съдебен контрол по чл. 17, ал. 2 ГПК. В срока на тяхното валидно действие както съдът, така и органът по общественото осигуряване се съобразяват с определения процент трайно нетрудоспособност и периодът, за който тя е определена. Неслучайно правото на обезщетение по реда на чл. 200, ал. 3 КТ се поражда при наличието на определен фактически състав: изисква се да бъдат постановени два отделни индивидуални административни акта - експертно решение на ТЕЛК за определяне на намалената работоспособност и разпореждане на осигурителния орган за отпускане на пенсия за инвалидност поради трудова злополука и определяне на конкретен месечен размер на пенсията. При наличието на два такива акта, които са приети по делото и се кредитират от районния съд и от настоящия съдебен състав, следва да се приеме, че обезщетението е правилно определено по размер и като период, за който се дължи.
С оглед на гореизложените съображения обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено като правилно и законосъобразно, а подадената въззивна жалба – оставена без уважение като неоснователна.
Предвид изхода на делото, без уважение следва да бъде оставена и претенцията за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя „Крон Секюрити“ ООД. От друга страна, въззиваемия чрез процесуалния си представител адв. Д., е отправил искане за присъждане на разноски за въззивното производство още с отговора на жалбата. По делото се установява, че във въззивното производство са направени разноски в размер на 1200 лв. за адвокатско възнаграждение, видно от договор за правна помощ и съдействие (на л. 22 от делото), изплатени „в брой“, поради което въззивникът следва да бъде осъден да заплати в полза на въззиваемия разноски в посочения размер.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 661 от 03.11.2017 г., постановено по гр.д. № 409/2017 г. по описа на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА „Крон Секюрити“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. Лагера, ул. „Хайдушка поляна“ №8, представлявано от управителя К**П*Р**, да заплати на ищеца Х.М.В., ЕГН: **********,***, направените пред въззивната инстанция разноски в размер на 1200 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд, в едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател : Членове : 1.
2.