Р Е Ш Е Н И Е
№ ……… 20.11.2019 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав
На двадесет и втори
октомври 2019 година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА
Секретар: ТЕОДОР
ПЕТКОВ
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА
гр.дело № 1439 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ.
Ищецът *** София твърди в исковата си молба, че с
ответника са били в търговски отношения за период от две години по два договора
за доставка на стоки и продажба на изплащане сключени на 01.12.2016г. и
23.01.2018г. В изпълнение на цитираните договори и на един неформален договор в
периода от 01.12.2017 г. до 23.01.2018 г. били издавани множество фактури с
доставчик *** София и клиент &&& Ст.Загора. В последните месеци се
забелязвала трайност в невъзможността на ответника да погаси натрупаните
задължения.
Заявява, че договорът между страните от 01.12.2016 г. бил
сключен до 01.12.2017г., като издадените в периода на действие на договора
фактури били 32 бр. на обща стойност 10 825,32 лева, подробно посочени в
исковата молба. Договорът от 23.01.2018г. бил сключен до 23.01.2020г., като
фактурите издадени в този период били 22
броя на стойност 7 584,81 лв., подробно посочени в исковата молба. Фактурите
издадени между двата договора - в периода между 01.12.2017г. до 23.01.2018 г. –
21бр. били на обща стойност в размер на 10 088,52 лв.
Ищецът заявява, че многократно били провеждани разговори
с ответника, но до издължаване по издадените фактури не се стигнало, въпреки че
едномесечният срок за заплащане по всяка от фактурите, съгласно действащите
договори отдавна изтекъл, а направените плащания били крайно недостатъчни да
погасят както текущите фактури, така и тези останали дължими от стар отчетен
период.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди
ответника да заплати на ищеца сумата от общо 28 498,65 лв., ведно със законната
лихва от завеждане на исковете. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът &&& Ст.Загора не представя писмен
отговор в срока по чл.131 ГПК, не взема становище по исковата молба, не
ангажира доказателства и не се явява в съдебно заседание.
Съдът като обсъди събраните доказателства и като взе предвид фактическите
обстоятелства по делото, приема че са налице предпоставките на чл.239 ал.1 ГПК
за постановяване на неприсъствено решение.
От представените по делото съобщение и призовка се установява, че на същия
са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
От изложените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, съдът намира, че предявените обективно съединени
искове се явяват вероятно основателни. Налице е хипотезата на чл.318 от ТЗ.
От представените по делото договор за доставка на стоки и
продажба на изплащане от 01.12.2016г. и договор за доставка на стоки и продажба
на изплащане от 23.01.2018г., оборотни ведомости и заключението на
съдебно-счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и съдът
възприема като компетентно и добросъвестно се установява, че ищецът
е продал на ответника стоки, подробно описани в издадените фактури, който е
следвало да заплати едновременно с получаването на стоката, респ. с нейното
фактуриране /чл.327 ал.1 от ТЗ/, в противен случай изпада в забава. Ищецът е
изпълнил задълженията си по договора на покупко-продажба, поради което възниква задължение в тежест на ответника да
заплати покупко-продажната цена. Ответникът не е
изпълнил задължението си за заплащане на
цената. От горното се налага извода, че исковете за главница се явяват
основателни.
На основание чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по настоящото дело разноски в размер общо на 1389,95 лв. съгласно
представения списък по чл.80 ГПК /1139,95лв. държавна такса и 250лв.
възнаграждение за вещо лице/. Претендира се и адвокатско възнаграждение в
размер на 1602,20лв., но по делото липсват доказателства както за размера на
договореното между страните възнаграждение, така и за заплащането му от ищеца
на пълномощника, поради което искането за присъждане на разноски за адвокатско
възнаграждение не следва да бъде уважавано.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА &&& Ст.Загора ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Ст.Загора, ул.Никола Петков №39 ет.7 ап.38,
представлявано от М.Г. К., да заплати на
*** София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София, р-н Сердика, ж.к.Орландовци, ул.Нешо Бончев №32,
представлявано от Т. Г., сумата от
общо 28 498,65лв., представляваща
неизплатена покупко-продажна цена на стоки по договор за доставка на стоки и продажба на изплащане
от 01.12.2016г. и договор за доставка на стоки и продажба на изплащане от
23.01.2018г., за която цена са издадени в периода 11.10.2017г. до 05.04.2018г.
32 бр. фактури, ведно със законната
лихва върху главницата от завеждане на иска – 06.03.2019г. до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски общо в размер на 1389,95 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :