Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 18.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на осемнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА
АТАНАСОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 5548
по описа за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 436, ал. 1, вр. чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба
с вх. №07330/03.04.2019 г. по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921 при КЧСИ, подадена
от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД, чрез адв. С. С.,
с надлежно учредена представителна власт по делото, против постановление от 27.03.2019
г. на ЧСИ С. П., с което е приел за събиране допълнително претендирано от
взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв. с ДДС по и.д. №20199210400278.
Жалбоподателят излага
оплаквания, че приетият в полза на взискателя от съдебния изпълнител размер на адвокатското
възнаграждение от 72,00 лв. е прекомерен по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК. Сочи,
че единственото предприето действие от процесуалния представител на взискателя
е подаването на молба за образуване на делото с посочване на изпълнителния
способ и разпоредбата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ е неприложима, а разноски за
адвокатско възнаграждение се дължат само за образуване на изпълнителното дело.
Поддържа, че
определената в полза на ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
прекомерна, тъй като неправилно при нейното изчисляване е взет предвид и
размерът на адвокатския хонорар, претендиран от взискателя. При условията на
евентуалност, ако съдът приеме, че адвокатското възнаграждение следва да бъде
включено при определянето на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ, моли съдът да
коригира същата, след като се намали размерът на адвокатското възнаграждение.
Взискателят „ДЗИ –
Общо З.“ ЕАД, е подал отговор на жалбата, в който изразява становище за нейната
неоснователност. Сочи, че след като длъжникът не е погасил дълга си в дадения
му срок за доброволно изпълнение, взискателят е извършил справки и е посочил
конкретен изпълнителен способ за удовлетворяване на вземането си. Твърди, че
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение са в предвидения в НМРАВ минимален
размер.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, частният съдебен изпълнител излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата, тъй като адвокатското
възнаграждение е определено в минималния размер, предвиден в Наредба № 1 за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като е налице активно
поведение от страна на процесуалният представител на взискателя. Поддържа, че
определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е дължима и същата следва да бъде
заплатена от длъжника.
Жалбата е подадена
в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена
срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.
435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
Съдът, след като
обсъди данните по изпълнителното производство и доводите на страните, намира за
установено следното:
Изпълнително дело
№ 20199210400278. по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921 при КЧСИ е образувано срещу
длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“ АД въз основа на молба
от 25.02.2019 г., подадена от „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, чрез адв. А. Б., за
вземания по
изпълнителен лист от 09.01.2019 г., за сумата от 577,52 лв. – главница, ведно със законната
лихва от 03.02.2016 г. до окончателното плащане и 69,10 лв. – лихва за забава. С
молбата са претендирани и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 240
лв. с ДДС.
На 25.02.2019 г.
на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че
общо дължимата сума по изпълнителното дело възлиза на 1260,97 лв., като освен
горепосочените вземания по изпълнителния лист, се дължат и 240 лв. разноски по
делото и 192,56 лв. – такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 26.02.2019 г.
В срока за
доброволно изпълнение длъжникът не е погасил задължението си, поради което с
молби от 26.03.2019 г. и от 27.03.2019
г. взискателят е поискал извършването на справка за банкови сметки на длъжника
и налагане на запор, като на основание чл. 10, ал. 2 от НМРАВ са претендирани
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв. с ДДС. С обжалваното
постановление от 27.03.2019 г., връчено на
длъжника на 28.03.2019 г., съдебният изпълнител е приел за събиране
допълнително претендирания адвокатски хонорар.
Разгледана по
същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Настоящата съдебна
инстанция намира, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по
отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и
не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се
отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за
адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба
№1/09.07.2004 г. Съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за
образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е 200,00 лв.
Според настоящият състав същото в случая се дължи кумулативно с
възнаграждението по чл. 10, т. 2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело
и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е приел
и съдебния изпълнител, тъй като длъжникът не е погасил в срока за доброволно изпълнение
задължението си и в резултат на това взискателят се е наложило да предприеме
допълнителни действия – поискал е налагане на запор на банкови сметки. Във
връзка с воденето на изпълнителното производство „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД е претендирало разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 60 лв. без ДДС, съответно 72,00 лв. с
ДДС, което е в минимално предвидения размер, съобразно последното изменение от
на чл. 10, т. 2 от НМРАВ (ДВ, бр. 7/2019 г). Непогасяването от страна на
длъжника на дълга по изпълнителното дело в случая е станало повод за
предприемане на активни действия от страна взискателя, поради което основателно
се явява искането му за направените в тази връзка разноски за адвокатско
възнаграждение.
По отношение оплакването за неправилно определена такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ, следва да се отбележи, че с обжалваното постановление от 27.03.2019 г.
ЧСИ не е начислявал допълнителна такса към първоначално определената и посочена
в поканата за доброволно изпълнение. Длъжникът не се е възползал от
възможността да обжалва определените в ПДИ разноски, поради което и въпросът за
първоначално начислената такса по т. 26 ТТРЗЧСИ не следва да бъде разглеждан в
настоящото производство.
Доколкото частната жалба се явява неоснователна, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, на взискателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство, в размер от 240 лв. с ДДС.
Така мотивиран,
Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. №07330/03.04.2019 г. по описа на ЧСИ С.П., peг. № 921
при КЧСИ, подадена от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.“
АД ЕИК ******, против постановление от 27.03.2019 г. на ЧСИ С. П., с което е
приел за събиране допълнително претендирано от взискателя „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД
адвокатско възнаграждение в размер на 72 лв. с ДДС по и.д. №20199210400278.
ОСЪЖДА Застрахователно
акционерно дружество ОЗК - З.“ АД ЕИК ******, със съдебен адрес гр. София, р-н
„Слатина“, ул. „******, - адв. С.С., да заплати на „ДЗИ – Общо З.“ ЕАД, със
съдебен адрес гр. София, ул. „******- адв. А. Б., на основание чл. 78, ал. 3,
сумата от 240,00 лв. с ДДС, представляваща разноски за адвокатско
възнаграждение в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.