М О
Т И В
И
към решение по НАХД №390/2019г.по описа на Районен
съд П. - четвърти състав.
Районна
прокуратура- П. е внесла в Районен съд- П. постановление за освобождаване от наказателна
отговорност по реда на чл.78а от НК срещу: И.С.А., родена на *** ***, с
постоянен адрес ***, неосъждана, ЕГН: ********** за престъпление по чл. 343, ал.1,
б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК.
Предявеното
против обвиняемата обвинение е затова, че
на 15.06.2017 г. в гр. П., област Варна, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил „***, нарушила правилата за движение – чл.
20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“, с което по непредпазливост причинила
средна телесна повреда на С. Е. М., изразяваща се в счупване на костите в
областта на дясната предмишница в долна трета/ счупване на дясна лъчева кост на
типично място/, което обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за период от около 3 – 3.5
месеца.
В
съдебно заседание представител на РП- Варна, ТО- П. не се явява.
Защитника
на обвиняемата адв. Ж.Г. излага, че по делото не са събрани категорични
доказателства, от които да се достигне до извод за виновност от страна на
подзащитната му. Излага също, че обвиняемата е нямала виновно поведение, което
да обоснове произнасяне на осъдително решение. Оспорва се заключението на
съдебно техническата експертиза, като се твърди, че същата не отговаря на
изискванията на закона.
Обвиняемата
излага, че не е виновна и моли да бъде оправдана.
От фактическа
страна съдът счита за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемата И.А.
била правоспособен водач на моторно
превозно средство, като притежавала свидетелство за правоуправление №*********
с валидност до 06.08.2017г.
Свидетелката С. М. ползвала лек автомобил „***, но тъй
като нямала свидетелство за управление на моторно превозно средство ползвала
услугите на нейни познати, които шофирали автомобила, когато същия й бил
необходим.
На
14.06.2017г. св.М. се уговорила с обв.А.,
последната да управлява автомобила на следващия ден, тъй като св.М. искала да
отиде до село Ветрино, област Варна.
На 15.06.2017г. обв.А. отишла пред блока, в който св.М.
живеела, находящ се в град П., област Варна, кв. ***. Горепосоченият автомобил
бил паркиран на паркинга пред входа на блока, като след пристигането си обв.А.
заела шофьорското място, а св.М. седнала до нея на предна дясна седалка.
Обв.А. стартирала автомобила, като
спуснала ръчната спирачка, натиснала педала за газта и рязко потеглила. В
резултат на рязкото потегляне обв.А. не могла да овладее автомобила, при което
преминала с автомобила през бордюра на паркинга и блъснала
колата в бетонната стена на жилищен блок №10.
След като
МПС се ударило в бетонната стена то спряло там, като преустановило своето
движение.
Обв.А. и св.М.
излезли от автомобила, като М. почувствала силна болка в областта на дясната си
ръка.
Малко след
това покрай тях пеш преминала св.Р. С. Р., която видяла, че лек автомобил ***
се бил ударил в стената на блока, от който автомобил се издигал пушек, както и
видяла това, че св.М. била пострадала. Тогава тя решила да помогне на св.М.,
като й предложила да я откара до болницата. Междувременно на място дошла и
майката на св.М., а именно св.Б. Г.,
която видяла катастрофата от прозореца на дома си. Преди да откара св.М. в
болницата, св.Р., по молба на св.М., преместила катастрофиралия автомобил до
намиращ се в близост до паркинга пред блок №10 трансформатор. След това св.Р.
докарала микробуса си, който бил паркиран до един от магазините в района на
пътния инцидент, като в него се качили тя, св.М., св.Г. и обв.А.. Св.Р. ги
откарала до ЦСМП- П., където на св.М. бил извършен преглед, а малко по- късно
от болничното заведение изпратили св.М. за изследвания в МБАЛ „Св.Анна“ АД-гр.
Варна.
В хода на
разследването е била назначена и изготвена съдебно-медицинска експертиза, която
е установила, че в резултат на възникналото пътно произшествие на 15.06.2017г.
пострадалата С. Е. М. е получила счупване на костите в областта на дясната
предмишница в долна трета /счупване на дясна лъчева кост на типично място/,
което е обусловило трайно затруднение в движенията на десния горен крайник за
период от около 3-3,5 месеца.
По делото е
била изготвена е съдебно авто- техническа експертиза, от която се установява,
че след пускането на ръчната спирачка, натискане педала на газта и рязкото
потегляне на автомобила, обв.А. не е успяла да овладее и спре лек автомобил ***.
Горната
фактическа обстановка се установява от следните доказателства, а именно:
протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум; протоколи за разпити на
свидетели; съдебно-медицинска експертиза; съдебно авто- техническа експертиза;
медицински документи; справка за съдимост и др.
Съдът приема
горепосочените доказателства, от които безспорно се установява авторството,
времето и механизма на извършване на престъплението, които са взаимно допълващи
се и създадоха в съда убеждение за достоверност.
Гореизложените
установени обстоятелства водят до следните правни изводи:
След
преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата на чл.14 от НПК- поотделно и в тяхната съвкупност съдът намери, че обвиняемата е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.
343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1 от НК, а именно на 15.06.2017 г. в гр.
П., област Варна, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил ***,
нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 ЗДвП – „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, с което по
непредпазливост причинила средна телесна повреда на С. Е. М., изразяваща се в
счупване на костите в областта на дясната предмишница в долна трета/ счупване
на дясна лъчева кост на типично място/, което обусловило трайно затруднение в
движенията на десния горен крайник за период от около 3 – 3.5 месеца.
Субект на
престъплението е вменяемо, пълнолетно, физическо лице.
От
приложената по делото справка за съдимост на обвиняемата е видно, че
същата е неосъждано към момента на
извършване на деянието.
Изпълнителното
деяние е изпълнено, чрез действие и се изразява в управлявал МПС в нарушение на
чл.20 ал.1 от ЗДП, като в резултат на деянието е причинена средна телесна повреда
на С. Е. М..
Накърнени са
обществените отношения, чрез които се осигуряват условия за безопасно движение
по пътищата.
От
субективна страна деянието е извършено
от обвиняемата при форма на вината непредпазливост, като тя не е предвиждала
настъпването на обществено опасните последици, но е била длъжна да ги предвиди.
Причини за извършване на престъплението –
незачитане на установения в страната правов
ред и в частност правилата за движение по пътищата.
Предвид
доказателствата по делото съдът прецени, че настоящото деяние е инцидентно в
живота на обвиняемата, поради което и при определяне размера на
административното наказание на осн.
чл.78а от НК прецени, че следва да бъде в минимален размер, а именно глоба в
размер на 1000лева.
Предвид
инцидентния характер на проявата съдът, прецени, че не следва да лишава обвиняемата от право да управлява МПС.
Определяйки
вида и размера на наказанието, съдът счете, че ще бъдат постигнати целите на генералната
превенция визирана в НК, като наказание в такъв размер в конкретния случай, ще
изиграе най- добре необходимия
поправителен ефект по отношение на обвиняемата, а именно да я предупреди и
превъзпита, а също ще въздейства предупредително и възпитателно на останалите
членове на обществото.
Съдът
намира за нужно да отбележи, че извършената автотехническа експертиза дори и „не
толкова добре извършена“ /както е приел
и ВОС/ е допълнение на събраните гласни доказателства и СМЕ, като в съвкупност
от всички се установява следното, а именно, че
на 15.06.2017г. в гр.П. обвиняемата е управлявала лек автомобил, в който
като пътник на предна дясна седалка се е возила пострадалата М., като при
управлението в нарушение на чл.20, ал.1 от НК обвиняемата е предизвикала ПТП в
резултат, на което на М. е причинена средна телесна повреда.
Това
обстоятелство съдът намира, че по делото е безспорно установено, поради което и
е ангажирана наказателната отговорност на обвиняемата по чл. 343, ал.1, б.“б“, пр.2, вр. чл.342, ал.1
от НК
По отношение на направените от защитника
на обвиняемата възражения:
Обв. А. е предадена на съд с обвинение
за извършеното престъпление от общ характер, като е прието, че е налице извършено нарушение на правилата за
движение по пътищата - чл.20 ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, и като такова е опосредствало възникването на
ПТП и е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат.
Видно от справка за нарушител и наказателно
постановление /л.59 от НАХД №398/18г. на РС П./ за нарушението по чл.20, ал.1
от ЗДвП с последвалата телесна повреда за пострадалото лице административно- наказателното производство е
било прекратено от Началника на РУ-П. на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН, като на
обв.А. не е било наложено предвиденото наказание „Глоба“, именно поради
обстоятелството, че се води досъдебно производство № 189/2017г. по описа на PC П..
Тази разпоредба в редакцията си към
датата на извършване на деянието -
15.06.2017г. регламентира, че когато се установи, че деянието, за което е
образувано административно-наказателно производство, съставлява престъпление,
производството се прекратява, а материалите се изпращат на съответния прокурор.
Случило се е
точно това, тъй като е било
установено, че се касае за транспортно престъпление в следствие, на което е
настъпила средна телесна повреда на лице. Поради това административно-наказателното
производство в тази му част е било прекратено и е било образувано ДП №189/2017г. по описа на РУ-П..
Наложеното наказание по административен ред „Глоба“, която била
заплатена от обв.А. е за нарушение по
чл.123, ал.1, т.2 буква „а“ от ЗДвП, за това, че обв.А. не била изпълнила
задължението си като участник в ПТП с пострадали, като не е уведомила
конкретната служба за контрол на МВР. Така посочената материална разпоредба от
ЗДвП няма касателство с предмета по настоящото дело, тъй като тази разпоредба
има изцяло административно-
уведомителен характер
и
задължението
за нейното изпълнение възниква едва след реализиране на съставомерния резултат,
който е непредпазливо причиняване на телесна повреда. Само по себе си
нарушаването на цитираната от съда норма от ЗДвП, имаща уведомителен характер, никога
не може да доведе до съставомерния престъпен резултат по чл.343, ал.1, буква „б“,пр.2
от НК, понеже този резултат - телесната повреда - възниква от нарушението на
друга норма на ЗДвП, в случая по чл.20, ал.1 от ЗДвП, а не при нарушаването на
чл.123, ал.1, т.2 буква „а“ от ЗДвП.
С оглед
на гореизложеното не се касае за дублиране на два вида отговорности, поради
което не е бил нарушен принципът nonbisinidem
- каквото е твърдението на
адвокат Ж.Г..
По
гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: