РЕШЕНИЕ
№ 2555
гр. София, 21.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:..............
при участието на секретаря .............
като разгледа докладваното от .............. Гражданско дело № 20221110150485
по описа за 2022 година
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК.
Ищеца „............., със седалище и адрес на управление гр.
.........., представлявано от ........ – изпълнителен директор, твърди в
исковата си молба, че за него е налице правен интерес да поиска от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумите по
издадената заповед за изпълнение на парично зцадължение по чл. 410 от ГПК
№ 19079 от 05.07.2022 г. по ч. гр. дело № 21872 по описа за 2022 г. на СРС. В
съдебно заседание искът се поддържа.
Ответницата А. Й. М. – .... с ЕГН **********, от гр.
........, чрез адв. Н. И. от САК, със съдебен адрес .........., в срока
по чл. 131 от ГПК е подала писмен отговор до съда, в
който изцяло оспорва исковете и моли да бъдат
отхвърлени, като и бъдат присъдени направените разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 21872 по
1
описа за 2022 г. на СРС, на 26.04.2022 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответницата за
процесните суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
05.07.2022 г., по ч.гр. д. № 21872 по описа за 2022 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжницата. Така издадената
заповед била връчена на длъжницата, като същата в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирала възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса.
Предявените искове са за установяване съществуването на задължение
за заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия
и обезщетение за забава.
В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение между него и ответника, по силата на което е престирал и за
ответника е възникнало задължението за плащане на уговорената цена. При
установяване на горните предпоставки ответникът носи тежестта да докаже,
че е погасил задълженията си. Възникването и прекратяването на
правоотношението по доставка и продажба на топлоенергия за битови
нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон за енергетиката и
енергийната ефективност чл.106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ/отм./ и съгласно
чл.150 и чл.153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр.107 от 2003г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване
върху имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на
сграда-етажна собственост към топлопреносната мрежа, съответно
прекратяване на топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на
партида на конкретно лице не води до промяна на страната на купувача по
правоотношението, освен ако не е налице промяна в правото на
собственост/ползване.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от
17.07.2012г./, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
2
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл.36, ал.3.
Съгласно чл.150, ал.1 продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал.2 одобрените
общи условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
По делото са представени одобрени общи условия, касаещи процесния имот –
а именно одобрени с Решение № ОУ-002/07.01.2008г. на ДКЕВР, които са в
сила от 13.02.2008г. и с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, които са в
сила от 12.03.2014г. В допълнение следва да бъде посочено и че съгласно
чл.153, ал.6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването
на облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на
собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот, явяващ се част от сграда – етажна собственост, т.е. облигационното
отношение между топлопреносното предприятие и титуляра на това право
възниква с придобиването на правото на собственост или вещно право на
ползване и се прекратява със загубването на същите. Ирелевантно за
наличието на това отношение и за възникването на задължения е дали
клиентът реално се е ползвал от доставената енергия, респективно дали е
обитавал имота.
С оглед така очертаната нормативна уредба, потребител на ТЕ за
битови нужди по смисъла на закона е собственикът на топлоснабден имот,
респ. носителят на вещно право на ползване върху такъв имот. Това е и една
от предпоставките, които следва да докаже ищеца за да бъде уважен иска, с
оглед разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК. В процесния случай е налице
оспорване от страна на ответницата на качеството на потребител, поради
което това е първия релевантен въпрос, който следва да се обсъди, за да бъде
извършена преценка за уважаване или отхвърляне на иска.
3
По делото е представен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № ...........г. на нотариус ......... при НК, видно от който
ответницата А. Й. М. – ....... е закупила процесния
недвижим имот, но продавача – ....... с ЕГН ********** е
запазил правото си на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху продаваемия имот. В този случай ответницата М. –
........ се явява само и единствено собственик, но
облигационното правотношение възниква с ползвателя,
който е запазил правото си на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху имота. При разпределена доказателствена
тежест от страна на ищеца не се представиха
доказателства относно това дали не е погасено правото на
ползване. С оглед на горното следва исковете да бъдат отхвърлени като
неоснователни и недоказани, без да бъдат обсъждани фактите относно
размера и характера на потребената енергия съгласно заключенията на
съдебно-техническата и съдебно - счетоводната експертиза. С оглед
акцесорният характер на исковете по чл. 86, ал. 1 от ГПК и изхода на делото
по отношение на главния иск, а именно неговото отхвърляне изцяло, следва
да бъде отхвърлен и иска за присъждане на мораторна лихва.
Предвид този изход на делото и отхвърляне на
исковете изцяло следва да бъде уважена на осн. чл. 78,
ал. 3 от ГПК и претенцията на ответната страна за
присъждане на разноски по делото, съгласно представеният
по делото списък на разноските по чл. 80 от ГПК за
сумата в размер на 1 100 лева – адвокатско
възнаграждение за един адвокат в размер на 600 лева за
заповедното производство и адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 500 лева за исковото
производство.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от .........., със седалище и адрес на
4
управление гр. .........., представлявано от ............. – изпълнителен
директор, иск с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с
чл. 153 от ЗЕ против А. Й. М. – ..........с ЕГН
**********, от гр. .......... за сумата от 4 355, 31 лева /четири хиляди
триста петдесет и пет лева и тридесет и една стотинки/, представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от м.11.2018
г. до м.04.2021 г. ведно със законна лихва от 26.04.2022 г. до изплащане на
вземането, за сумата в размер на 638, 06 лева /шестстотин тридесет и осем
лева и шест стотинки/, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2018 г. до 01.07.2021 г., за сумата в размер на 48, 34 лева /четиридесет
и осем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща цена на
извършена услуга за дялово разпределение за периода от м.05.2019 г. до
м.04.2021 г. ведно със законна лихва от 26.04.2022 г. до изплащане на
вземането, и за сумата в размер на 8, 91 лева /осем лева и деветдесет и една
стотинки/, представляваща мораторна лихва в размер на за периода от
01.07.2019 г. до 08.04.2022 г., присъдени със заповед за изпълнение на
парично зцадължение по чл. 410 от ГПК № 19079 от 05.07.2022 г. по ч. гр.
дело № 21872 по описа за 2022 г. на СРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ......... със седалище и адрес на управление гр. .......,
представлявано от ........... – изпълнителен директор, да заплати на
А. Й. М. – .....с ЕГН **********, от гр. ......... сумата в
размер на 1 100 /хиляда и сто/ лева, представляваща направените по делото
разноски на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК - адвокатско възнаграждение за
един адвокат в размер на 600 лева за заповедното
производство и адвокатско възнаграждение за един адвокат
в размер на 500 лева за исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на
страната на ищеца - ........, със седалище и адрес на управление гр. ........
Банкова сметка на ищеца:
5
..........
BIC: ........
..............
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6