№ /
.08.2020 година, гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, Х
КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на шести август
през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ БАЕВА
ЧЛЕНОВЕ : 1. НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
2. РАЛИЦА АНДОНОВА
при секретаря ДОБРИНКА
ДОЛЧИНКОВА и при участието на прокурора АЛЕКСАНДЪР АТАНАСОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ БАЕВА к. адм. д. № 1543 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 221 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационната жалба на „Вайн“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с. Старосел, област Пловдив срещу Решение № 21/12.02.2020 година
на Районен съд - Девня, ІV състав, с което е изменено Наказателно постановление
№ 03-010490/10.10.2018 година на директора на Дирекция „Инспекция по труда“.
Касаторът твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при
нарушаване материалния закон. Твърди, че съдът неправилно е приел, че И. А. И. е извършвала трудова дейност.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното решение и вместо
него да постанови друго, с което да отмени наказателното постановление.
В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В писмено
становище от 05.08.2020 година излага подробните си съображения. Претендира
направените пред инстанцията съдебно-деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител,
оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата.
Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Варна дава заключение за
неоснователност на касационната жалба.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните в производството, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
Производството пред районния съд е образувано по жалбата на „Вайн“ ЕООД
със седалище и адрес на управление с. Старосел, област Пловдив срещу
Наказателно постановление № 03-010490/10.10.2018 година на директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ - Варна, с което на търговеца е наложена „имуществена
санкция“ в размер на 1 600 лева за нарушение по чл. 414, ал. 3, вр. чл. 62, ал.
1 от Кодекса на труда (КТ) затова, че на 04.09.2018 година в лозов масив,
находящ се в землището на с. Суворово, област Варна, в качеството си на
работодател, е допуснал до работа И.
А. И., без сключен писмен трудов договор.
С Решение № 21/12.02.2020 година, постановено на НАХД № 381/2019
година, състав на Районен съд - Девня е изменил наказателното постановление,
като е намалил размера на наложената имуществена санкция. За да постанови този
резултат съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство
не са допуснати съществени процесуални нарушения. Приел е, въз основа на
констативен протокол от 04.09.2018 година, показанията на разпитаните в с.з. на
120.01.2020 година свидетели Н.
И. И., И. В. И. и З. Х. Х. и установителната сила на акта за установяване на административно
нарушение по чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, че на 04.09.2018 година И. А. И. е извършвала трудова функция –
бране на грозде, възложена и от „Вайнс“ ЕООД с. Старосел, без сключен писмен
трудов договор, поради което е осъществило състава на нарушението по чл. 414,
ал. 1, вр. чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда. Съдът е приел, че наложената
имуществена санкция е в завишен размер и е намалил същата до минимума,
предвиден в специалната норма.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, вр. чл.
63, ал. 1 от ЗАНН и от надлежна страна, поради което е допустима. Наведените
доводи в същата представляват касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от
Наказателно-процесуалния кодекс, приложим по препращане от чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Настоящият състав изцяло споделя
мотивите на въззивния съд.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от
Кодекса на труда отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения. Легално определение на понятието работната сила не се съдържа в
Кодекса на труда. Националният статистически институт е дал
определение на понятията „заети лица“ и „наети лица“ във връзка с изследване на
заетостта и е възприел, че „заети лица“ са лица, които извършват работа за производство
на стоки и услуги поне 1 час срещу заплащане (в пари или натура) или друг
доход, а „наети лица“ са лицата, извършващи
работа, за която получават възнаграждение в пари или натура под формата на
работна заплата (в т.ч. лицата на постоянен и временен трудов договор, на пълно
и непълно работно време). От съдържанието на тези сходни понятия следва да се
извлече и съдържанието на понятието „работна сила“, а това е способността
на човека да произвежда, чрез извършване на определени физически и/или
интелектуални действия/усилия.
Съгласно
разпоредбата чл. 62, ал. 1 от Кодекса на труда трудовият договор се сключва в
писмена форма, преди постъпването
на работника на работа, като
неизпълнението на това задължение се санкционира по чл. 414, ал. 1 от Кодекса
на труда. От анализа на посочените разпоредби следва да се изведе извод, че за
да е осъществен състава на нарушението е достатъчно лицето да полага труд, по
възложение, без за това да е сключен писмен трудов договор. Елементите на
трудовото правоотношение – работно време и трудово възнаграждение не са факти
от значение за съставомерността на деянието. Те подлежат на установяване в
административното производство по установяване съществуването на трудово
правоотношение по реда на чл. 405а от Кодекса на труда.
Предвид
изложеното съдът намира, че въззивният съд е постановил решението си, въз
основа на правилно установени факти и при правилно приложение на материалния
закон. В хода на въззивното производство не са допуснати процесуални нарушения.
Предвид горното проверяваното решение следва да се остави в сила.
На ответника следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на
размер на 80 лева, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, вр. чл. 63, ал. 3 от ЗАНН и съобразно даденото в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 година,
постановено по тълкувателно дело № 5/2009 година на Върховния административен
съд на Република България тълкувание, вр. чл. 23е от Наредбата за заплащане на
правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК,
вр. чл. 63 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 21/12.02.2020 година на
Районен съд - Девня, ІV състав, постановено по НАХД № 381/2019 година.
ОСЪЖДА „Вайн“ ЕООД със седалище и адрес
на управление с. Старосел, област Пловдив, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ НА Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна 80 (осемдесет) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.